Определение по дело №215/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Ищецът Кмета на Община Кърджали, като Орган по настойничеството и попечителството, сочи в исковата молба, че със Заповед № 800/19.08.2014 г. ответницата Н. Х. М. ЕГН *, притежаваща л.к. №*, издадена на 30.08.2013 г. от МВР - Плевен, била настанена в "Ц. за Н. от семеен Т. за Д. и М. с У." - Г., К.В., У.М.№19. Преди да бъде настанена в "Центъра за Н. от семеен Т. за Д. и М. с У." - Г., Н. Х. М. била потребител на социална услуга в ДДУИ - с.З., община П., област Плевен. Съгласно Експертно решение № 3506 от 205/20.11.2012 г. ответницата била освидетелствана от ТЕЛК - Плевен като лице с У. с 95% трудова неработоспособност с чужда помощ с водеща диагноза: детска церебрална парализа. Видно от удостоверение за раждане от 06.12.1996 г., Н. Х. М., с ЕГН *, била родена на **.**.**** г. в Г. от майка Х.Х., ЕГН * и баща Х. Ю., ЕГН *. Според социалния доклад от 12.10.2005 г. на ДСП - Кирково, поради това че родителите ѝ не полагали необходимите грижи, след раждането била настанена в ДМД - Г., а след това в ДДМУИ - с.Д., община Кирково от 2005 г. След закриване на дома била настанена в ДДУИ - с.З., община П., където навършила 18 години. В настоящия момент с оглед увреждането, Н. Х. М. нямала възможност да се грижи за себе си и своите правни интереси. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.5 от ЗЛС да постави под пълно запрещение ответницата Н. Х. М.. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

Ответницата Н. Х. М. не взема становище по предявения иск поради невъзможност да разбере смисъла на правните действия на страните по делото.

Назначеният на ответницата особен представител А. К. К. е представил отговор на основание чл.131 от ГПК. В съдебно заседание изразява становище за основателност на предявения иск и моли съда да уважи същия.

Прокурорът от О. П. Кърджали счита, че предявеният иск е основателен. Сочи, че били налице предпоставките за поставяне под пълно запрещение на ответницата Н. Х. М..

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното като доказателство по делото експертно решение № 3506 от заседание № 205 с дата 20.11.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при "УМБАЛ Д. Г. Странски" ЕАД - гр.Плевен се установява, че Н. Х. М. страда от детска церебрална парализа, квадрипаретичен експрапирамиден и когнитивен синдроми, с 95% ТНР с чужда помощ.

Видно от представения Социален доклад на ДПС - с.Кирково, както и от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 1182/07.12.1994 г., след раждането си на 03.12.1994 г., Н. Х. М. е била настанена в ДМД - Г. по медицински индикации до седеммесечна възраст. От бебе изоставала в психическото си развитие, не можела да ходи и говори. На 25.05.2000 г. била настанена в ДДМУИ - с.Добромирци от майка си с диагноза тежка олигофрения - имбецилност, пареза и на четирите крайника. Причините, поради което детето било изоставено била невъзможността на родителите да полагат необходимите грижи. Бащата Н. Х. бил починал, детето не можело да ходи и да се самообслужва.

Със заповед № 800/19.08.2014 г. на Кмета на Община Кърджали, Н. Х. М. била настанена в "Ц. за Н. от семеен Т. за Д. и М. с У." - Г., К.В., У.М. № 19.

От показанията на разпитания като свидетел по делото Н. И. С. - възпитател "Ц. за Н. от семеен Т. за Д. и М. с У." - Г., се установява, че Н. Х. М. разбира някои думи, но не може да говори. Опитва се да каже някои думи на турски език. Не може да се обслужва сама, реагира на някои команди, но не може да проведе нормален разговор. Пие предписаните ѝ медикаменти, не може да се ориентира в градска среда, не познава парите и не може да води елементарен разговор.

От писменото заключение на вещото лице Д. Г. В., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че Н. Х. М. страда от церебрална парализа, квадрипаретичен експрапирамиден и когнитивен синдром. Това заболяване датира след раждането и неговите проявления са: трудно придвижване, изоставане в умственото развитие до ниво на имбецилност, не може да се обслужва, не може да се ориентира, не може да извършва никакви дейности, не може да защитава интересите си, като трябва някой постоянно да се грижи за нея. Заболяването на ответницата не позволява същата да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. В пълна степен Н. Х. М. не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

На основание чл.338, ал.1 от ГПК в съдебно заседание лично бе изслушана Н. Х. М., с която не бе установен контакт. Същата не отговори на зададените от съда въпроси и не показа признаци за ориентираност за време и място.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда се установява, че ответницата Н. Х. М. не е в състояние да се грижи за своите работи. Същата не може да води елементарен разговор и не е в състояние да осмисли същността на правните и фактически действия. От писменото заключение на вещото лице Д. Г. В., се установява, че Н. Х. М. се придвижва трудно, изостанала е в умственото развитие до ниво на имбецилност, не може да се обслужва, не може да се ориентира, не може да извършва никакви дейности, не може да защитава интересите си, като трябва някой постоянно да се грижи за нея. Заболяването на ответницата в пълна степен не позволява същата да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

Всичко това обуславя извода, че Н. Х. М. не е в състояние да се грижи за своите работи, което налага същата да бъде поставена под пълно запрещение. Пълното запрещение се налага, за да се гарантират правата на ответницата, като й бъдат осигурени необходимите грижи - социални, медицински и юридически.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което Н. Х. М. да бъде поставена под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на Органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Ето защо и на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н. Х. М. с постоянен адрес гр.З., общ.П., обл.Плевен, с ЕГН *, понастоящем настанена в "Ц. за Н. от семеен Т. за Д. и М. с У." - Г., К.В., У.М. № 19.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

Председател: