О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1164
17.07.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело №1124 по описа за
2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на А.И.А., с която
оспорва решение № 604/20.02.2020г. по гр.д. №13175 по описа за 2019г като
неправилно и незаконосъобразно, както и в частта му , в която е прекратил производство по предявените искове от А.И.А., ЕГН **********
против Р. Н. А., ЕГН: ********** и И.И.М., ЕГН:
********** с правна квалификация чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 26, ал.1 предл.3
ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5 ЗЗД поради липса на правен интрес.
В тази част оспорвания съдебен акт има характер на определение, което е
обжалвано, а въззивната жалба има характер на частна въззивна жалба, предмет на настоящото производство.
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 и
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като се запозна с мотивите на ПдРС и становищата на страните, установи следното:
Пред РС- Пловдив са предявени са
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 26, ал.1 предл.3
ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
Ищецът А.И.А. твърди, че по силата на договор за делба
на земеделска земя от 27.01.1998 г. е получил заедно със сестра си Н. И. А. в
общ дял при равни права следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 03304.2.137 находящ се в землището на
село *****, община ******, местността *****, с площ от 3504 кв.м., начин на
трайно ползване – нива. Сочи, че след смъртта на сестра му, като единствен неин
наследник останал синът й – Р. Н. А., който придобил по наследство ½
идеална част от имота. Твърди, че през месец март 2019 г. бил потърсен от
неизвестно за него лице, което му съобщило, че били съсобственици на посочения
недвижим имот. Ищецът извършил справки в Имотния регистър, от където разбрал,
че на 03.06.2015 г. ответникът Р.Н.А. извършил две последователни сделки на
разпореждане със собствените си ½ идеални части, както следва: 1)
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
161, том II, рег. № 1384, нот. дело № 282 от 2015 г.,
по силата на който Р.Н.А. дарил на И.И.М. 1/100
идеални части от собствените му ½ идеална част от имота; 2) договор за
продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № 162, том II, рег. № 1385, нот.
дело № 283 от 2015 г., по силата на който Р.Н.А. продал на И.И.М. 99/100 идеални части от собствените му ½
идеална част от имота. Ищецът поддържа, че договорът за дарение е нищожен, тъй
като е привиден и прикрива продажба. Намира, че прехвърлянето чрез дарение на 1/100
от ½ идеални части било безполезно и незначително по естеството си,
поради което и лишено от всякаква житейска и правна логика. В условията на евентуалност претендира че
договорът за дарение накърнява добрите нрави, тъй като съсобственикът се опитвал
да избегне разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. Общо положение било, че водещи при
формиране на волята за дарение у дарителя били благодарността, признателността
и желанието безвъзмездно да се награди едно лице, а не желанието целенасочено
да се накърнят интересите на другия съсобственик. Поддържа също, че договорът е
нищожен поради липса на основание, тъй като липсвало дарственото
намерение. Навежда като основание за нищожност и противоречие със закона.
Предвид изложените твърдения моли да се прогласи
нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 161, том II, рег. № 1384, нот. дело
№ 282 от 2015 г., поради привидност и прикриващ договор за продажба между
същите страни и същия имот; евентуално – прогласяване на нищожността на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 161, том
II, рег. № 1384, нот. дело № 282 от 2015 г. поради
липса на основание или алтернативно поради противоречие със закона и/или
добрите нрави; както и на основание чл.33, ал.2 ЗС да се допусне ищецът да
изкупи 99/100 от ½ идеални от процесния имот,
при цена и условия, уговорени в договор за продажба, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба № 162, том II, рег. № 1385, нот. дело № 283 от 2015 г.
РС-Пловдив в приел, че иска по 33ал.2 ЗС следва да се
отхвърли като въз основа на това е
прекратил производството по четирите евентуално съединени иска с искове
с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 26,
ал.1 предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.
4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 161, том II, рег. № 1384, нот. дело
№ 282 от 2015 г., поради неговата привидност, поради сключването му без
основание, както и поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 130 ГПК поради липса на
правен интрес. Изложил е съображения, че правният
интерес на ищеца да претендира прогласяване на нищожност на процесния
договор за дарение произтича и е обусловена от възможността му да упражни потестативното си право на изкупуване по чл. 33, ал.2
ЗС. Излага аргументи, че това право на
ищеца в конкретния случай е погасено поради пропускане на преклузивния
двумесечен срок за упражняването му и няма как да бъде реализирано нито по
съдебен, нито по извънсъдебен ред. По тази причина РС-Пловдив е приел, че
ищецът не разполага с правен интерес да иска прогласяване на договора за
дарение за нищожен.
Окръжен
съд Пловдив намира за неправилни изводите на РС-Пловдив, че иска по 33ал.2
ЗС обуславя исковете, с които се
претендира нищожност на дарението. Напротив,
РС-Пловдив е следвало да разгледа исковете с правна квалификация чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 26, ал.1 предл.3
ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5 ЗЗД, тъй като в случай че дарението е наистина
недействително на някои от посочените основания, то това има значение за
преценката доколко фактическия състав на чл.33 ал.2 ЗС е изпълнен и съответно
има значение за основателността на претенцията по чл.33 ал.2 от ЗС.
Разпоредбата на чл.33 от ЗС гласи, че
„Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия
имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази
част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен
срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по
право.“
В конкретиката на настоящия случай, ако дарението е нищожно
то надарения-ответник М. би загубил качеството си на съсобственик с обратна
сила, което от своя страна означава, че двумесеченият
преклузивен срок започва да тече от продажабата на несобственика.Следователно, не би могло да
се прави предварителен извод за липса на правен интерес, тъй като кога е
настъпило началото на преклузвния срок/продажбата от собственик на трето лице/ и
края на този срок е въпрос касаещ основателността на
предявените искове, тъй като засяга материалнопраните
предпоставки на горецитираната норма. Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разглеждани по същество. Въз
основа на горезиложеното производството по делото
следва да бъде върнато на РС-Пловдив за разглеждането
на искове с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД, чл. 26, ал.1 предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5
ЗЗД.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение
№ 604/20.02.2020г. по гр.д. № 13175 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., в частта
с която е прекратил производството по предявените от А.И.А., ЕГН **********
против Р. Н. А., ЕГН: ********** и И.И.М., ЕГН: **********
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
чл. 26, ал.1 предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.5
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 161, том II, рег. № 1384, нот.
дело № 282 от 2015 г., поради неговата привидност, поради сключването му без
основание, както и поради противоречие със закона и добрите нрави.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно указанията, дадени в мотивите на определението
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.