№ 3936
гр. Варна, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501983 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 266663/30.06.2022г.,
депозирана от В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... и С. И. СТ.
– Пашова, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., действащи чрез
пълномощниците си адв. Светла Шулева от ХАК и адв. К. Т. от ВАК, срещу
Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 14640/2020г. по
описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, с адрес: ....., общ. Силистра,
обл. Силистра, ........., Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., А. Н.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., З. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ......., В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ............ и
Я. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........, активно и пасивно
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. С.,
ЕГН ********** и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, са собственици при
равни квоти от по ½ (една втора) идеална част за всяка една от тях на реална
част с площ от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ........, находящ се
в гр. Варна, местност .., целият с площ от 5251 кв.м., номер по предходен
план 3499, при граници – имоти с идентификатори:........ при граници на
процесната реална част: ......... и останалата част от имот ........, на основание
изтекла в полза на ищцата В. И. С. придобивна давност за периода
06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г., съответно
1
изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – Пашова придобивна давност за периода
28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост
и неправилност. Изразява се несъгласие с извода на съда, че решение №
574/07.12.1998г. на Поземлена комисия – Варна, с което на наследниците на
Георги И. Титев са възстановени земи в землището на гр. Варна, местност
Галата, няма конститутивен ефект, доколкото не съдържа индивидуализация
на имотите – предмет на същото и съотв. поради неприключилата
реституционната процедура по отношение на тези имоти, давност за същите
не може да тече. В тази връзка се сочи и противоречие в мотивите на съда,
доколкото сам същият е приел, че „най – ранният момент, от който може да
започне да тече давност, е именно от момента на постановяване на това
решение на ПК – 07.12.1998г." Излага се, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че урегулирането с подробен устройствен план за населено
място или за част от него след установяване на владение върху реална част от
неурегулиран до тогава поземлен имот не спира и не прекъсва давността, като
процесните имоти (този на ищците и този на ответниците) придобиват статут
на урегулирани такива едва с приемането на ПУП - ПУР през 2010г., съгласно
който същите са отредени за изграждането на „ПОЛИГОН", който и до днес
не е реализиран. Сочи се, че при отнемането на процесната реална част с
площ 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ........ (по предходен план),
оставащата част от същия отговаря на минималните изискванията за лице и
площ, а ако не бъде придадена тази част към имота на ищците, то последният
остава маломерен и неотговарящ на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Излага се, че
от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява
категорично, че ищците са владели процесната реална част непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от десет години всяка от тях, а в
същото време липсват доказателства за това ответниците да са отблъснали и
отнели фактическата власт върху имота, респективно да са установили своя
фактическа власт и до този момент. Твърди се и допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като същият не е
съобразил, че от един от ответниците – Р. Н. А. е налице признание на
исковата претенция (заявено още в отговора на исковата молба и потвърдено
пред съда в открито съдебно заседание), а от активно участвалите двама от
тях в процеса – Я. И. С. и С. А. П. липсва оспорване и възражения по
отношение на собствеността за имот № 5285, (а преди това № 3503), към
който се иска да бъде придадена процесната реална част.
По изложените съображения се моли за отмЯ. на обжалваното решение и
уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Я. И. С., чрез пълномощника си
2
адв. К. Р. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата
се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето без уважение. Сочи
се, че поземлен имот с идентификатор ........ е частна собственост на
ответниците, възстановен с решение на ПК – Варна. Претендират се разноски.
Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от С. А. П., чрез адв. К. А.
от ВАК, упълномощена от назначения за особен представител на страната
адв. Димо Карл Милчев от ВАК, в който също се застъпва становище за
неоснователност на жалбата и се излагат подробни съображения в тази
насока. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззиваемите Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А. и В. И. В. не са депозирали
отговор по въззивната жалба.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен
срок, считано от връчване на атакуваното решение на жалбоподателите.
Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от процесуални представители с права за
въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозираните отговори доказателствени искания
не са направени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
266663/30.06.2022г., депозирана от В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ......... и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
.........., действащи чрез пълномощниците си адв. Светла Шулева от ХАК и
адв. К. Т. от ВАК, срещу Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр.
д. № 14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, с адрес: .....,
общ. Силистра, обл. Силистра, ........., Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
3
Варна, ......., А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., З. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ......., В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ............ и Я. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........, активно и
пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
В. И. С., ЕГН ********** и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, са
собственици при равни квоти от по ½ (една втора) идеална част за всяка една
от тях на реална част с площ от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
........, находящ се в гр. Варна, местност .., целият с площ от 5251 кв.м., номер
по предходен план 3499, при граници – имоти с идентификатори:........ при
граници на процесната реална част: ......... и останалата част от имот ........, на
основание изтекла в полза на ищцата В. И. С. придобивна давност за периода
06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г., съответно
изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – Пашова придобивна давност за периода
28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1983/2022г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.11.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивниците да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4