Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………….
гр. София, 16.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 13-ти въззивен
състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС А.
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ХРИСТИНА НИКОЛОВА,
при
секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Албена Тараланска, като
разгледа докладваното от съдия Алексиев
ВНОХД № 2455 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.01.2017
г. по НОХД № 19653/2013 г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 7-ми състав, е признал подс. Н.Л.Ф.
за виновна в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1,
пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“, в размер на две години, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години, както и, на основание чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК, на наказание „лишаване от право да упражнява професия
или дейност, свързана с материална отчетност и/или търговия с акцизни стоки“,
за срок от три години. На основание чл. 234, ал. 3 от НК е отнел в полза на
държавата инкриминираните акцизни стоки, представляващи общо 4 350 кутии с
цигари, като е предал същите на Агенция „Митници“, за унищожаване. Осъдил е
подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3, изр. 2 от НПК, да заплати
полагащата ѝ се част от направените по делото разноски, в общ размер на
127.78 лева, от които 77.78 лева в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 50
лева - в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС, както и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати пет лева държавна такса за издаване
на изпълнителен лист, в случай на липса на доброволно изпълнение.
Недоволен
от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подс. Ф. - адв. П.С., САК, която, в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В тях се твърди, че
обвинението не е било доказано по несъмнен начин, присъдата почивала на
предположения, както и че доказателствата са били интерпретирани неправилно.
Прави се оплакване, че част от свидетелите не са били разпитани. Изтъква се, че
по-голямата част от доказателствата указвали липса на вина. Размера на
определеното наказание не съответствал на целите, които би следвало да се
постигнат. Желае се отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и
постановяване на нова, оправдателна такава или алтернативно, изменението
ѝ, чрез намаляване на наложеното наказание, под законовия минимум, с
приложение на чл. 55 от НК.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за
събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 17.11.2015 г., въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба с
допълнение и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата
и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и лица, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е
задължително.
В
открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2017 г., защитата на подсъдимата
прави доказателствени искания за разпит на петима свидетели – С.С., Е.Ч., Я.Г.,
Ш.А. и П. Р.. Въззивният съдебен състав прецени, че с оглед характера на
въззивното производство, като такова и по установяване на факти, както и с
оглед правото на подсъдимото лице да сочи доказателства при упражняване на правото
си на защита, намери, че следва да допусне до разпит поисканите свидетели.
Първите четирима на същите са били допуснати до разпит в това им процесуално
качество и от първия съд, но поради ненамирането им са били заличени.
Допуснатите въззивни следствени действия
наложиха провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие са разпитани допуснатите като свидетели С.Т.С. и П. Г. Р. и
са прочетени показанията на свидетеля Ш.
А.А., депозирани на досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4
от НПК. Допуснатия като свидетел Е.Ч. е заличен, поради неустановяването му.
В хода на съдебните прения пред
въззивния съд, представителят на СГП твърди, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна. Намира, че от събраните писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Приема, че събраните пред въззивния съд доказателства не са
допринесли за изясняване на факти от значение за делото. Излага становище, че в
хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като вината на подсъдимата е безспорно доказана, с оглед на което
желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Упълномощения защитник на
подсъдимата – адв. С., САК, отчита показанията на св. Й., според които
полицаите са ѝ казали, че ключовете за къщата са били изхвърлени на
земята в двора от един ром. Изтъква и че св. А. е изложил, че не познава
подсъдимата и не е контактувал с нея. Желае отмяна на обжалваната присъда и
уважаване на въззивната жалба.
Подсъдимата Ф. се явява пред
въззивния съд. В правото си на лична защита и на последна дума желае да бъде
оправдана.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и
допълнението и, доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подаден в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно
следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, веществени доказателства и веществени доказателствени средства и заключения
на способи на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Ю.Й., В.Г.(включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство - л. 87 – л. 88 от
досъдебното производство), С.С., П.Р., П.Д., Л.Й., Л.Л., Ц.Г., Т.Ф.и В.В.; писмени доказателствени средства - протокол за претърсване и изземване от 30.07.2012 г. (т. 1, л. 44 – л.
47 от досъдебното производство), определение на СРС - НО, 9 състав, от
31.07.2012 г. (т. 1, л. 19 от досъдебното производство), протокол за
претърсване и изземване от 30.07.2012 г. (т. 1, л. 48 – л. 51 от досъдебното производство), определение
на СРС - НО, 9 състав от 31.07.2012 г. (т. 1, л. 20 от досъдебното производство),
протокол за оглед на местопроизшествие от 30.07.2012 г. (т. 1, л. 25 – л. 28 от
досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от 30.07.2012 г.
(т. 1, л. 35 – л. 36 от досъдебното
производство), определение на СРС - НО, 9 състав от 31.07.2012 г. (т. 1, л. 21 от
досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие от 30.07.2012
г. (т. 1, л. 37 – л. 40 от досъдебното производство), протоколи за доброволно
предаване от 30.07.2012 г. (т. 1, л. 78
– л. 79 от досъдебното производство), свидетелство за регистрация - част I
(голям талон), за лек автомобил, марка „Хонда“, с ДК № ********(т. 1, л. 99 от досъдебното
производство), нотариално заверено пълномощно от 24.01.2012 г. (т. 1, л. 100 от
досъдебното производство), справка за съдимост на подс. Ф. ; веществени доказателствени средства – снимки,
оформени във фотоалбум, от огледа на местопроизшествието (т. 1, л. 29 – л. 32
от досъдебното производство), снимки, оформени във фотоалбум, от извършеното
претърсване и изземване (т. 1, л. 41 –
л. 43 от досъдебното производство), снимки, оформени във фотоалбум, от
извършеното претърсване и изземване (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното
производство) ; способи на доказване
- заключението на съдебно - оценителна експертиза (т. 1, л. 115 – л. 116 от
досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно
следствие, в хода на което бе извършен разпит на допуснатите като свидетели С.Т.С.
и П. Г. Р. и бяха прочетени показанията на свидетеля Ш. А.А., депозирани на
досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК.
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие пред първата
и втората съдебни инстанции.
Настоящият съдебен състав намира, че
вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните
свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства,
изготвените веществени доказателствени средства, събраните веществени
доказателства и използваните способи на доказване - експертизи. Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите, от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 от НПК,
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
С оглед горното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената
от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред
настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга,
същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, както събраните пред първия съд,
така и по време на въззивното съдебно следствие, настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
Подсъдимата Ф. живеела
на семейни начала с гръцки гражданин, със собствено и фамилно имена Я.Г..
Двамата се познавали със св. П.Д., който се занимавал с внос на автомобили, в
качеството му на собственик на фирма „О. - ПД” ЕООД. Свидетелят Д. стопанисвал
автосалон в гр. Пловдив. Два пъти той бил давал леки автомобили за ползване на подс.
Ф. и Г.. Първо лек автомобил, марка „Мерцедес”, през 2011 г., а след това, през
2012 г. - лек автомобил, марка „Хонда“, с ДК № ********. Уговорката между свидетеля, от
една страна, и подсъдимата и Г., от друга, била двамата да ползват автомобилите
и след това да ги изплатят. Подсъдимата Ф. и Г. винаги посещавали заедно
автосалона на св. Д., поради което последният им дал общо пълномощно,
нотариално заверено на 24.01.2012 г., в полза и на подс. Н.Ф., и на Я.Г., да
управляват лекия автомобил марка „Хонда“, с ДК № ********.
През
2011 г. подс. Ф. и Я.Г. наели къща с гараж, находящи се в гр. София, ж. к. „******“,
ул. „********6. Гаражът не бил отделна пристройка, а се помещавал мазето на
къщата. Собственик на имота била св. Л.Й.. В периода м. март – м. април 2012 г.
подсъдимата и Я.Г. напуснали имота, но ключовете от къщата и гаража останали в Г.,
тъй като на адреса двамата имали мебелировка и други вещи за изнасяне. По време
на престоя им, наемът бил плащан изцяло от Я.Г., докато подсъдимата и св. Й. се
сприятелили и често пиели кафе. След изнасянето на двамата, св. Й. започнала
ремонт на къщата, но не и на гаража, като към 30.07.2012 г. нямало други
наематели на имота.
На 30.07.2012
г. адресът бил посетен от св. Ю.Н.Й.- служител при ГД „БОП“ - МВР, и св. В.С.Г.-
служител при ГД „Гранична полиция“. Двамата получили сигнал, че на същия адреса
се подготвяло транспортиране на акцизни стоки без бандерол. При пристигането им,
свидетелите забелязали, че пред гаража бил паркиран управлявания от подсъдимата
лек автомобил, марка „Хонда“, с ДК № ********.
Направило им впечатление, че подс. Н.Ф. стояла пред вратата на гаража и държала
в ръцете си черен найлонов плик. Същият ѝ бил подаден от Е.Ч. (за когото
настоящото производство е приключило със споразумение), който същия ден, около
15.50 ч., в близост до същия адрес, бил паркирал лекотоварен автомобил, марка
„Рено“, модел „Мастер“, с ДК № СН ******.
Подсъдимата
Ф. се насочила към лекия автомобил, марка „Хонда“, с ДК № ********и поставила плика в купето му. Пликът
съдържал 40 (четиридесет) кутии с цигари, марка „Corsair blue“ и 30 (тридесет)
кутии с цигари, марка „Diva“.
Свидетелите
Ю.Й. и В.Г.се приближили към подсъдимата, която, след като ги забелязала,
изхвърлила ключа от гаража в двора на къщата.
На място
била повикана собственичката на имота - св. Й., която възприела своята
приятелка - подс. Ф., да седи в полицейски автомобил, както и няколко роми,
наредени покрай стената. Св. Й. била попитана от полицейските служители къде се
намирал Я.Г., на което същата не могла да даде отговор. При осъщественото
претърсване в гаража, св. Й. възприела множество намиращи се там кашони, за които
мислела, че били със зеленчуци.
В хода на извършените
процесуално – следствени действия претърсване, с първото от които, в условията
на неотложност, било образувано настоящото наказателно производств, а именно
при проведеното претърсване, били намерени и иззети следните вещи:
- в
гаража, находящ се в гр. София, ж. к. „******“, ул. „********6 – 4 280 (четири
хиляди двеста и осемдесет) кутии с цигари, марка „Diva“, както и два броя
секретни ключа с халка, захвърлени върху циментова площадка пред вратата ;
- в управлявания
от подсъдимата лек автомобил, марка „Хонда“, с ДК № ********, паркиран на адреса - 40
(четиридесет) кутии с цигари, марка „Corsair blue“, и 30 (тридесет) кутии с
цигари, марка „Diva“.
Междувременно,
в специално пригоден за целта тайник, монтиран в товарния отсек на лекотоварния
автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДК № СН ******, сключилият споразумение по
настоящото наказателно производство Е.Ч. поставил 5 500 (пет хиляди и петстотин)
кутии с цигари, марка „Corsair blue“, и 2 000 (две хиляди) кутии с цигари,
марка „Diva“, след което си тръгнал с превозното средство. Действията на същия
били възприети от свидетелите Ю.Й. и В.Г..
На
30.07.2012 г., около 17.25 ч., горепосоченият лекотоварен автомобил, марка
„Рено“, модел „Мастер“, с ДК № СН ******,
бил спрян за проверка в гр. София, ж. к. „******“, ул. „*********, от втори
полицейски екип, в лицето на св. С.Г.С.- служител при ГД „БОП“ – МВР, и св. П. К.Р.-
служител при ГД „Гранична полиция“. Превозното средство било управлявано от св.
С.Т.С. (спрямо когото настоящото наказателно производство е приключило със
споразумение). При осъществено претърсване на лекотоварния автомобил, служители
при ГД „БОП“ - МВР открили и иззели 5 500 (пет хиляди и петстотин) кутии с
цигари, марка „Corsair blue“ и 2 000 (две хиляди) кутии с цигари, марка „Diva“.
Пазарната
стойност на кутиите с цигали, изчислена към датата на извършване на деянието,
била както следва :
- 5 500 (пет
хиляди и петстотин) кутии с цигари, марка „Corsair blue“, с единична стойност
7.50 лв. (седем лева и петдесет стотинки), или на обща стойност 41 250 лв. (четиридесет
и една хиляди двеста и петдесет лева), и акциз 3.745 лв. за брой, или акциз в
общ размер 20 597.50 лв. (двадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки) ;
- 2 000 (две
хиляди) кутии с цигари, марка „Diva“, на единична стойност 7.50 лв. (седем лева
и петдесет стотинки), или на обща стойност 15 000 (петнадесет хиляди) лева, и
акциз 3.745 лв. за брой, или акциз в общ размер 7 490 (седем хиляди четиристотин и деветдесет)
лева ;
- 40
(четиридесет) кутии с цигари, марка „Corsair blue“, с единична стойност 7.50 лв.
(седем лева и петдесет стотинки), или на обща стойност 300 (триста) лева, и
акциз 3.745 лв. за брой, или акциз в общ размер 149.80 лв. (сто четиридесет и
девет лева и осемдесет стотинки) ;
- 4 310
(четири хиляди триста и десет) кутии с цигари, марка „Diva“, с единична
стойност 7.50 лв. (седем лева и петдесет стотинки), или на обща стойност 32 325
(тридесет и две хиляди триста двадесет и пет) лева, и акциз 3.745 лв. за брой,
или акциз в общ размер 16 140.95 лв. (шестнадесет хиляди сто и четиридесет лева
и деветдесет и пет стотинки).
Минималната
работна заплата за страната, определена към момента на извършване на престъплението,
била в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева.
Подсъдимата
Н.Л.Ф. е родена на *** г., в гр. Ловеч, българка, българско гражданство, със
средно образование, разведена, живуща на семейни начала, с адрес в с. Х., ЕГН **********.
Същата
неосъждана.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Събраните в хода на въззивното
съдебно следствие гласни доказателствени средства не налагат ревизия на
установените от първия съд факти и обстоятелства. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са
противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи
относно това кои доказателства съдът кредитира напълно и кои – не. Настоящият
въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС,
І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС,
III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС,
І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,
ІІІ н. о.).
Във
връзка с горното, без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Въззивният съд намира
не споделя изложеното от защитата становище, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Правилно са били кредитирани свидетелските показания на свидетелите
Й. и Г., които лично и непосредствено са възприели поведението на подс. Ф. на
инкриминираната дата. Техните показания са логични, последователни и кореспондиращи
помежду си. Изтъкнатото обстоятелството, че показанията им от досъдебното
производство са идентични, според настоящия състав не е достатъчно основание за
дискредитиране на техните разкази, при положение, че те намират опора в
отразеното в надлежно изготвените протоколи за оглед и претърсване, както и в
изложеното от свидетелите С. и Р., относно осъществените на 30.07.2012 г.
действия. Освен това, показанията на св. Й. от досъдебното производство не са
били приобщени към доказателствената съвкупност, доколкото той формира
достатъчно ясни спомени за случилото се, които на са дословно идентични с
прочетените показания на св. Г., но в достатъчна степен подкрепят същите и ги
потвърждават.
По отношение на намерените в лекия
автомобил цигари, двамата свидетели са единодушни, че именно подсъдимата ги
оставила там. Също така, макар за автомобила действително да е било
упълномощено и Я.Г., по делото липсват каквито и да било данни той да се
намирал на посочения по обвинението адрес, в инкриминираното време.
Относно установените в гаража на
къщата акцизни стоки без бандерол, районният съд уместно е отчел изложената от
св. Й. информация, че къщата и гаража са били ползвани съвместно от Я.Г. и от
подсъдимата. Освен това, от показанията на св. Г. става ясно, че когато е
видяла, че той и св. Й. приближават към нея, подсъдимата се смутила и
изхвърлила връзка ключове в двора на къщата. Същите впоследствие са открити и
иззети, като за тях е установено, че са за къщата и гаража.
Настоящият съдебен състав не дава
вяра на твърденията на св. Й., че в процесния ден полицай ѝ бил обяснил,
че ключовете били изхвърлени от „един ром“.
Въпросното твърдение е нелогично и противоречи на изложеното от св. Г., който е
възприел хвърлянето на ключовете именно от подсъдимата, а не от ром. Доколкото
на тези действия преки свидетели са станали Й. и Г., то именно тяхната версия
за случилото се следва да бъде кредитирана като достоверна, особено като се
вземат предвид данните по делото за формиралите се близки отношения между
подсъдимата и св. Й.. Последното допълнително поставя под съмнение изложеното
от нея. Дори и неустановен по делото полицай действително да е споделил такава
информация със св. Й., предвид изложеното от свидетелите Г. и Й., тези данни се
явяват недостоверни и опровергани. Нещо повече, изхвърлянето на ключовете
именно от подс. Ф. кореспондира с частта от показанията на св. Й., в която тя
излага, че бившите ѝ наематели са имали вещи за изнасяне и поради тази
причина у Я.Г. са останали ключове, както и че той и подсъдимата са ползвали
съвместно гаража и къщата.
Изложеното, според този съд,
еднопосочно и несъмнено води до извода, че именно подсъдимата е държала
инкриминираните стоки без бандерол. Не е налице противоречие в свидетелските
показания, досежно авторството на деянието. Коментирайки показанията на свидетелите
Й. и Г., от една страна, и тези на свидетелите С. и Р., от друга, районният съд
правилно е отчел, че те са били разпределени по двойки и именно свидетелите Й.
и Г. са били ангажирани с наблюдението на подсъдимата, което напълно обяснява
защо те са възприели действия на подсъдимата, за които свидетелите С. и Р. не
свидетелстват. Противно на твърденията на защитата, въззивната инстанция счита,
че показанията на тези четирима свидетели са били правилно оценени от
първостепенния съд.
На следващо място, неоснователно е и
възражението, че разпитите на заличените от СРС свидетели биха способствали за
изясняване фактическата обстановка по делото. В тази насока, въззивната
инстанция положи необходимите процесуални усилия да събере всички възможни
източници на доказателствена информация. Бяха допуснати до разпит като
свидетели и разпитани в това им процесуално качество С.Т.С. и П. Г. Р., а показанията
на свидетеля Ш. А.А. от досъдебното производство бяха приобщени, чрез прочитане.
Показанията на тези свидетели обаче не разкриха информация, касаеща предмета на
доказване по делото и не дават каквито и да е основания за ревизиране на
възприетите от първата инстанция фактически положения.
Показанията на свидетелите С. и А.
не съдържат данни, опровергаващия вече коментирания извод за авторството на
инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимата към същото.
Обстоятелство дали те са познавали подсъдимата и дали са контактували с нея
няма отношение към осъщественото от нея държане на инкриминираните вещи.
Доведената от защитата свидетелка Р. пък, която е и в близки отношения с
подсъдимата, основно преразказва предадена ѝ от същата информация в
телефонния разговори. Част от разказ ѝ - че подсъдимата не е имала
ключове за гаража, се опровергава по категоричен начин, като въпросното
обстоятелство вече бе обсъдено по-горе. Що се касае до невъзможността да бъде
установен и разпитан Я.Г., въззивният съд счита, че доколкото по делото липсват
каквито и да било данни той да се намирал на посочения по обвинението адрес, в
инкриминираното време, а и с оглед еднопосочните показания на свидетелите Й. и Г.,
относно поведението на подсъдимата, то в случая са събрани всички необходими за изясняване на фактите по
делото доказателства.
Правилно първият съд е кредитирал и събраните и проверени
по делото писмени доказателствени средства, като относими, законосъобразно
събрани и непротиворечащи си. Анализът им, извършен от първоинстанционния съд,
почива на правилна тяхна интерпретация, поради което и преповтарянето му и от
настоящия съдебен състав се явява ненужно. Действително, липсват каквито и да е
установени по делото обстоятелства, сочещи на евентуална тяхна неистинност,
порочност и/или недостоверност. Също така, те по никакъв начин не са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателствени източници.
Настоящият съд, подобно на
първостепенния, приема за обективно, обосновано и изчерпателно заключението на
извършената в досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза. Същата
е дала пълен и точен отговор на всички поставени ѝ въпроси и е проведена
от вещо в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е
основания за съмнение в неговата компетентност и/или непредубеденост. Въз
основа на тази експертиза се установява пазарната стойност на инкриминираните
цигари, към датата на осъществяване на престъпното деяние, както и размера на
дължимият акциз. Уместно заключението е било възприето от районния съд при
формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Ф. не
е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство.
Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи
законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимата –
редовно връчване на тъжбата, гарантиране на участието ѝ в процеса, на
правото ѝ да дава обяснения, да представя доказателства и да прави
доказателствени искания, да се ползва от възможността съдебното производство да
се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, да
се ползва от адвокатска помощ, каквато лично е ангажирала, както и възможност
да се изказва последна и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните ѝ
права и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е
възползвало.
Поради
всичко посочено, след направения самостоятелен анализ на доказателствата от
настоящия съдебен състав и въз основа на установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че първоинстанционният такъв е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността
на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е
подвел под състава на престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2
от НК, тъй като от обективна и субективна страна са налице всички признаци на
този престъпен състав.
За да отговори на
един от основните въпроси по чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно дали подсъдимата е
автор на престъплението, за което е била привлечена да отговаря, първоинстанционният
съд е преценил всички доказателства и доказателствени средства, върху които се
гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът
на събраните, включително в хода на въззивното съдебно следствие, доказателствени
материали, поотделно и в тяхната логическа взаимовръзка, обусловя извод за
несъмнена доказаност на авторството на подсъдимата в извършване на
инкриминираното престъпление.
За съставомерността на деянието,
инкриминирано от горепосочената материално – правна разпоредба на НК, е
необходимо единствено деецът да държи или продава предмета на престъплението -
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Това престъпно
деяние е от категорията на формалните такива или още известни в теорията и
практиката като „на просто извършване“. Под държане се разбира упражняване на
фактическата власт върху определена вещ, а под продажба се разбират различни
разпоредителни действия.
На следващо място, за
да се подведе определено деяние под обективния състав на чл. 234, ал.1 от НК, е
необходимо предмет на престъплението да са определен вид стоки - без бандерол,
но за които, по силата на закон, се изисква последните да бъдат облепени с
такъв. Така всъщност се касае за определен вид стоки, подлежащи на облагане с
акциз, заплащането на който, предвид изискванията на закона, се удостоверява
посредством бандерол, с който се облепя стоката.
От обективна страна, правилно СРС е
приел, че в конкретния случай по делото са събрани безспорни доказателства, че
на процесната дата подс. Ф. е държала инкриминираното количество и марки цигари,
без бандерол. Установено е по несъмнен начин върху какви по вид и върху какво
количество акцизни стоки подсъдимата е упражнявала фактическа власт в момента
на извършване на проверката от надлежните органи, с оглед на което обосновано
първостепенният съд е приел за доказани предмета на престъплението и неговото
авторство.
С оглед доказателствата за
стойността на акцизните стоки, държани от подсъдимото лице, процесното деяние
осъществява квалифицирания престъпен състав на чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК, тъй
като предметът на престъплението е в големи размери. Съгласно ТР № 1/1998 г. на ВКС, при определяне
квалифициращия признак „големи размери“ за различните видове престъпления, ако
друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета
на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти установената в страната
минимална работна заплата. В случая, стойността на държаните от подсъдимата
цигари без бандерол е в общ размер на 32 625 лева и надхвърля 70 пъти
минималната работна заплата за страната през 2012 г.
С това, от обективна страна,
подсъдимата е осъществила всички признаци от състава на престъплението по чл.
234, ал. 2, т. 3, вр. 1, пр. 2 от НК.
От субективна страна престъплението
е извършено виновно, при форма на вината „пряк“ умисъл. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи
от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление. В настоящия случай,
подс. Ф. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им (чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК). Имала е ясна представа, че държи стоки, за които е законово предвидено
заплащането на акциз, удостоверяването на което се извършвало с поставянето
върху тях на особена държавна ценна книга – бандерол, какъвто, обаче, те са
нямали.
Мотивиран от горното, настоящият
съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и
доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вмененото на подс. Ф. инкриминирано деяние.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Н.Ф. е била призната за виновна за
извършеното от нея престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимата, като е приел, че следва да го определи при
условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55
от НК. Такива не се констатират и от настоящия съдебен състав.
За
да определи конкретно следващото се на подс. Ф. наказание за извършеното от нея
престъпление с посочената правна квалификация, СРС е отчел като отегчаващо
отговорността ѝ обстоятелство, че подсъдимата е
държала акцизни стоки без бандерол на повече от едно място - както в гаража,
така и в лекия автомобил. За смекчаващо обстоятелство е прието чистото ѝ
съдебно минало. При така преценените отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, първият съд е преценил, че следващото ѝ се
наказание следва да се определи в предвидения в санкционната част на материално
– правната наказателна норма минимум, конкретно на „лишаване от свобода“, в
размер на две години.
СГС
изцяло споделя изводите по наказанието на решаващия първоинстанционен съд.
Точно и прецизно са установени и отчетени при индивидуализацията на наказанието
на подсъдимото лице отегчаващото и смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелства.
Правилно
и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години. Въззивният
съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице
предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание
(ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в
посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така
определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за
лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на
наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран,
ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдената начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно –
правното положение на подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи,
че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага
изолирането на подсъдимата от обществото в местата за лишаване от свобода и
откъсването ѝ от обичайната му социална среда. Евентуална такава би се
явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би
излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и
изопачило. При подсъдимата не са формирани престъпни навици (чисто съдебно
минало). С оглед личността ѝ, законоустановените цели на наказателната
репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. При това,
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо
- превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в
изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в рамките на
определения ѝ изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира
това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Воден
от изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно
решението на първоинстанционния съд да отложи за срок от три години изпълнението
на така определеното наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал.
1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
изпитателния срок, районният съд е съобразил характеристичните данни на
подсъдимата, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят
изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за
поправяне на подсъдимата, като въз основа на това законосъобразно е приел, че
именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и
продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
Вземайки
предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така
отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на
генералната и на специална превенция, като същевременно същото не се явява
несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно -
поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимата, но и
върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният
смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще
се даде възможност на подс. Ф. да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Правилно
и законосъобразно първият съд е наложил на подсъдимата и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност“,
в конкретния случай свързана с материална отчетност и/или търговия с акцизни
стоки, за срок от три години.
В
съответствие с материално – правните изисквания на закона – чл. 234, ал. 3 от НК, първата инстанция коректно е изпълнила задължението си да отнеме в полза на
държавата инкриминираните по делото акцизни стоки без бандерол.
С
оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, районният съд е осъдил подсъдимата да заплати и сторените по делото
разноски. Същите са правилно изчислени.
В
настоящата инстанция също бяха направени разноски – 100.02 лв. (сто лева и две
стотинки), които на същото основание – чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимото лице.
Предвид изложеното до тук и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 17.01.2017 г., по НОХД
№ 19653/2013 г. по описа на СРС - НО, 7-ми състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Н.Л.Ф., ЕГН **********,
със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд, направените по въззивното дело
разноски, в размер на 100.02 лв. (сто лева и две стотинки), както и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, държавна такса, в размер на пет лева, за
служебно издаване на един изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.