Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 12662 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 411419, постановено на 21.05.2018г. по гр. дело № 47285/2017г. по описа на СРС, ІI ГО, 70 състав, e осъден
на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.с пар.22 КЗ (нов) и чл.86 от ЗЗД З. „Д.Ж.и з.“АД, да заплати
на Н.И.Н., сумата от 4000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени
веди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на причинени на ищеца
травматични увреждания в следствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 22.03.2016г., с виновен водач И.Н.И.,
ведно със законната лихва от 22.03.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата над 4000 лева до пълния предявен размер от 5000
лева (предявен като частичен от 20 000 лева) искът е бил отхвърлен.
С решението З. „Д.Ж.и з.“АД е осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца Н.И.Н., сумата от 64 лева, представляваща сторени пред СРС
разноски и да заплати на основание ч.38 от ЗА сумата от 510 лева в полза на адв. – Ралица Иванова Мутафова - САК за оказана безплатна
адвокатска помощ,и двете суми- съразмерно уважената част от иска.
С решението Н.И.Н. е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на З. „Д.Ж.и з.“АД, сумата от
41 лева, представляваща сторени пред СРС разноски, съобразно отхвърлената част
от иска.
С решението З. „Д.Ж.и
з.“АД е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СРС
сумата от 320 лева – държавна такса и
разноски по делото.
Недоволен от така постановеното
решение, в частта му, с която искът му е бил отхвърлен над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева
(като частичен от 20 000 лева), ищецът Н.И.Н. го обжалва в срок с въззивна
жалба. Поддържа, че същото в обжалваната от него част е неправилно. Твърди, че
определеното от съда базово обезщетение в размер на 4000 лева е в занижен размер и не е определено
съобразно принципът на справедливостта. Твърди, че неправилно съдът е възприел
интензитета на търпените от ищеца болки и страдания. Съдът неправилно не бил
отчел оплакванията на ищеца за последвали от комоцитото
припадъци и поставената му диагноза „церебрастения“. Излага
твърдение, че не е бил приложен правилно материалният закон и неоснователно
съдът е приел, че има съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. При така наведените оплаквания въззивникът
– ищец моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
вместо това да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер.
Въззиваемата страна З. „Д.Ж.и з.“АД в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
подала отговор на въззивната жалба, като е взела
становище по нейната неоснователност. Намира решението в обжалваната му от въззивника част за правилно и моли да бъде потвърдено като
такова.
Решението в частта му, с която
предявеният от ищеца иск до размера от 4 000 лева е бил уважен, като
необжалвано, е влязло в закона сила.
Въззивната жалба е подадена в
съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбите.
При изпълнение на посочените си
правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно. По отношение правилността му, по наведените
от ищцата доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
В настоящия случай
елементите от фактическия състав на чл.226 от КЗ (отм.) са установени със сила
на присъдено нещо с пъвроинстанционното решение,
което като необжалвано в частта му,
с която предявеният от ищцата иск до размера от 4000 лева е бил уважен е влязло
в сила. Ето защо спорен се явява само размерът на дължимото от ответника
обезщетение, което следва да бъде заплатено на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат от ПТП.
Телесните
увреждания на ищеца са установени като характер и вид в приетата и неоспорена
СМЕ, изготвена по медицински документи и след личен преглед, като са посочени
закрита черепно – мозъчна травма: сътресение
на мозъка, лицева травма: счупване костите на носа и травма на крайниците: контузия
на дясната раменна става; оток, кръвонасядане и охлузни рани на двете подбедрици.
Експертът дава становището си, че констатираните телесни увреждания би могло да
се дължат на ПТП, като се дължат на действието на твърди, тъпи предмети, вътре
в автомобила, като пътник на задна дясна седалка. Допълва, че травмата в
областта на средния лицев етаж – носната пирамида, се е получила при политане
на пострадалия напред и удар на главата в областта на лицето в предна дясна
седалка, което е довело до счупване костите на носа и съответните мекотъканни увреждания. Това сочи на извода, че към момента
на удара ищецът е бил без поставен предпазен колан. Времето за възстановяване
от посочените контузии е определени на
2-3 седмици.
По делото е
разпитан свидетелят Петров (брат на съпругата на ищеца), който заявява, че по
данни от съпругата на ищеца на същия му се виело свят, боляла го главата и е
получавал припадъци около 2 месеца след ПТП. Водили са го на лекар - невролог в
гр.Плевен и в гр.Луковит и му правили изследвания с някаква шапка, а после му
изписали лекарства, които започнал да взима.
По делото е
приложена електроенцефалография № 218 от 16.08.2016г.
и амбулаторен лист от 17.08.2016г. от проведен преглед на ищеца, в които са
описани епи - припадъци от типа гранд
мал, 1-2 пъти месечно.
Както в
неоспорената СМЕ, приета по делото, така и при изслушването му пред СРС в открито съдебно
заседание, вещото лице заявява категорично, че липсват медицински основания да
се приемат поставените при Н. диагнози „церебрастения“
и „травматична епилепсия“. И това е
така, според вещото лице, защото ЕЕГ не е диагноза. Това че с ЕЕГ са отчетени
отклонения от нормата в електрическата активност на мозъка, не е основание за
горните диагнози. Не може да се каже категорично, че тази травма е от този
инцидент. Липсва ЯМР или скенер, които да покажат наличие на мозъчна контузия,
а именно тя е мястото, от където тръгва такъв анормален ЕЕГ запис. Епи- припадъците са съобщени от пострадалия, не са
регистрирани медицински и експертизата не може да се обвърже с такава диагноза,
защото припадък, с характер на този, за който съобщава ищецът, може да се дължи
и на колапс например, което е неопасно за здравето състояние и няма общо с контузията на мозъка.
При обсъдената доказателствена съвкупност настоящият въззивен
състав намира въззивната жалба на ищеца за
неоснователна. Неоснователно е оплакването на
ищеца, че определеното от съда обезщетение в размер на 4000 лева е в занижен
размер и не е определено съобразно принципът на справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (ППВС № 4/68).
Константната
съдебна практика на ВКС в аналогични случаи приема, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост, като се извърши преценка на обективно
конкретно съществуващи обстоятелства. В конкретния случай, СРС като е отчел
преживения от ищеца шок от внезапно настъпилото ПТП, така също и последващото психоемоционало отражение на случилото се върху психиката му
и е взел предвид характера и вида на настъпилите от ПТП телесни увреди и
болките, които са ги съпровождали.
Правилно СРС е
приел също и че няма данни за настъпили усложнения от нараняването по главата
на ищеца, във връзка с твърдяната диагноза „церебрастения“и
това е така по следната причина:
На основание чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда, на която се приравнява споразумението по чл.384
от НПК, е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В обема на установената противоправност на
деянието са включени всички съставомерни признаци от
обективна страна, а именно вида и характера на телесните увреди, съобразно
конкретния състав на НК. В случая на
виновния за птп водач е повдигнато обвинени по
смисъла на чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2,вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от НК за това че на 22.03.2016г. около 7.40 часа в гр.София при управление
на МПС с превишена скорост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на М.П.П.,
изразяваща се в счупване на дясната лакътна и дясната
лъчева кост. Поради това и при действието на чл.300 от ГПК, претърпените от
ищеца Н.И.Н. увреждания в следствие на посоченото ПТП от 22.03.2016г. се явяват
несъставомерни признаци на деянието по НК за което е
одобрено от съда споразумение по НПК и за това подлежат на доказване от ищеца
по правилата на чл.154 от ГПК – пълно и главно. Ищецът е доказал твърдените от
него шока от внезапно настъпилото ПТП, така също и последващото психоемоционало
отражение на случилото се върху психиката му, както и характера и вида на настъпилите
от ПТП телесни увреди и болките, които са ги съпровождали. Недоказана остава
непосредствената причинна връзката, по изложените вече мотиви, между твърдените
от ищеца епи -припадъци и контузията на мозъка. СРС е
преценил, че справедливата обезвреда за това е в
размер на 4 000 лева. Въззивният съд намира съвсем
обоснован този извод на първоинстанционния,
респективно така определеното обезщетение – като напълно справедливо по размера
си, след съвкупната преценка на доказателствата по делото и като отчита възрастта на пострадалия ищец,
периодът, необходим за неговото възтановяване, както
и конкретните социално – икономически условия, доколкото обезвредата
на неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да намери своя конкретен паричен еквивалент.
Неоснователно е и
оплакването на въззвивника, че не е бил приложен правилно
материалният закон и неоснователно съдът е приел, че има съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Видно от приетата по делото САТЕ ищецът
не е бил с поставен обезопасителен колан, което е
довело до получените наранявания в лицевата област. За да е налице съпричиняване на неблагоприятния резултат не е необходимо
поведението на пострадалото лице да бъде задължително виновно и противоправно, а е достатъчно същото да е в причинна връзка
с реализираното увреждане, като обективно е създало предпоставки за настъпване
на вредите / или възможност за неговото настъпване, какъвто е конкретния случай
(в този смисъл и дадените в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г и решение № 159/24.11.2010г.
по т.д. № 1117/2009г. на II TO; решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2011г. на II TO; решение № 153/31.10.2011г. по т.д. №
971/2010г. на II TO; решение № 44/26.03.2013г. по т.д. №
1139/2011г. на II TO; Решение №127 от 16.05.2017г. на ВКС по гр.д.№
60387/2016г, IV ГО,
постановено по реда на чл.290 от ГПК). Уврежданията на костите на носа и меките лицеви
тъкани се дължи изцяло на удара в предната дясна седалка поради липса на
поставен предпазен колан, затова
правилно СРС ги е изключил от кръга на тези, които подлежат на
репариране от застрахователя.
Предвид съвпадението в изводите на
двете съдебни инстанции, атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено
като правилно в обжалваната му от въззивника част, а
подадената въззивна жалба – оставена без уважение,
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна З. „Д.Ж.и з.“АД, която е направила изрично искане в
тази насока, без обаче да е представила доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатското възнаграждение, в размер на 300
лева. Ето защо в нейна полза не следва да бъдат присъждани разноски пред СГС.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Д въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411419,
постановено на 21.05.2018г. по гр.
дело № 47285/2017г. по описа на СРС, ІI ГО, 70 състав, в
частта с която е отхвърлен предявеният от Н.И.Н. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) против З. „Д.Ж.и
з.“АД, иск за
обезщетяване на претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди за разликата
над 4000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева (предяве
като частичен от 20 000 лева).
РЕШЕНИЕТО в частта му, с
която искът е бил уважен до размерa от 4000 лева, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва пред Върховния
касационен съд, по аргумент от чл. 280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ