№ 425
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 460 и сл. от ГПК.
Подадена е жалба вх. № 9786/14.07.2021 г. от длъжника З.И.А. срещу две
разпределения от 02.07.2021 г. на суми от публична продажба на недвижими имоти по
изпълнително дело № 20198490400451 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, район на
действие СГС.
В жалбата се поддържа, че двете разпределения, предявени от ЧСИ на
08.07.2021 г. касаят разпределяне на получени суми от публична продажба на два
недвижими имота – гаражи, върху които е вписана законна ипотека, Поддържа се, че
незаконосъобразно ипотекарния кредитор по тази ипотека не участва като взискател по
делото. Сочи се, че той следва да участва в производството, независимо че ипотеката е
вписана след налагане възбрана на имотите по искане на взискателя Ч.Г.. Според
длъжника ипотекарният кредитор има самостоятелни права върху имотите, предмет
на принудителното изпълнение, въпреки че не може да противопостави правото си на
предпочитателно удовлетворяване от тяхната цена. Той се удовлетворява след
останалите кредитори с привилегии. Позовава са не нормата на чл. 459 ГПК, според
която кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение, е винаги присъединен
взискател, ако изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Сочи, че
ЧСИ незаконосъобразно не е включил в разпределенията на суми ипотекарния
кредитор и не е коментирал качеството му на взискател по изпълнението, в нарушение
на ГПК и задължителната практика на ВКС. Моли да се отменят разпределенията по
тези съображения.
1
Взискателят Ч.Д.Г. не е взел становище по жалбата.
В приложените по делото мотиви ЧСИ А.П. оспорва жалбата като недопустима, а по
същество - като неоснователна. Поддържа, че тя е подадена след изтичане установения по
чл. 462, ал. 2 от ГПК срок за обжалмане на разпределенията. Жалбоподателката - длъжник е
редовно уведомена на 06.07.2021 г. за датата на предявяване на разпределенията - 08.07.2021
г., но не е упражнила правото си на жалба в тридневния предвиден в ГПК срок. По същество
се оспорва и основното оплакване в жалбата, че при разпределенията на сумите от
публичната продан съдебният изпълнител не е зачел правата на ипотекарния кредитор В.Н.,
който бил присъединен по право взискател в изпълнителното производство. ЧСИ сочи, че
чужди права могат да се предявяват в изпълнителното производство само в изрично
уредените в закона случаи, какъвто настоящия не е. Позовава се на разпоредбите на чл. 451 -
453 от ГПК, според които всички разпоредителни и обременителни сделки извършени след
датата на вписване на възбраната в полза на взискателя Г. са относително недействителни и
непротивопоставими на последния. Ипотекарният кредитор може да търси правата си по
друг ред, като не може да бъде конституиран в производството като присъединен взискател
нито по молба на страната, нито по право. Излага доводи, че ипотекарният кредитор В.Н. не
може да участва в разпределението на сумите, постъпили от публичната продан на
имущества на длъжника З.И., защото има вземане срещу трето за изпълнителното дело лице,
което не е длъжник в производството. Моли да се остави частната жалба без разглеждане,
респективно - без уважение.
Като съобрази данните по приложеното изпълнително дело, настоящият състав
намира следното:
Изпълнително дело № 20198490400451 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, район на
действие СГС е образувано по молба на взискателя Ч.Д.Г. срещу длъжника З.И.А., по
изпълнителен лист от 18.06.2019 г. за заплащане на сумата от 100 000 лв. – сума по разписка
от 26.06.2013 г., ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане.
След проведена публична продан по изпълнително дело № 20198490400451 на
недвижими имоти - гараж № 1 и гараж № 2, находящи се в гр. София, ул. „******* в
периода от 28.05.2021 г. - 28.06.2021 г., извършена по чл. 495 ГПК (взискателят е
купувач на имотите), са изготвени две разпределения от 02.07.2021г. на сумите,
постъпили от публична продан.
Съдът констатира, че длъжникът З.И.А. е редовно уведомен на 06.07.2021 г., за
датата на предявяване на разпределението 08.07.2021 г., като призовката за
предявяване на разпределение получена от процесуалния й представител адв. К..
Частната жалба е подадена от длъжника чрез куриер на 12.07.2021 г., по куриер,
входирана на 14.07.2021 г. при ЧСИ.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Според чл. 462, ал. 1 ГПК, ЧСИ предявява разпределението на длъжника и на
всички взискатели, които се призовават за това в определен ден. В императивната
норма на чл. 462, ал. 2 ГПК е предвидено, че ако в тридневен срок от предявяване на
разпределението не бъде подадена жалба от някоя от страните, то се приема за
окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.
В случая разпределението е предявено на страните на 08.07.2021 г. - четвъртък.
По правилото на чл. 60, ал. 5 и 6 ГПК, срокът който се брой по дни, се изчислява от
2
деня, следващ този, от който се брой срока и изтича в края на последния ден. Ако този
ден е неприсъствен, както в случая - денят е неделя, срокът изтича в първият следващ
присъствен ден след това – понеделник. В процесния случай този ден е 12.07.2021 г. –
понеделник, в който жалбата е изпратена чрез куриер, съгласно приложената по делото
разписка за доставка.
Предвид изложеното съдът приема частната жалба за допустима - подадена в
предвидения в чл. 462, ал. 2 ГПК тридневен срок от предявяване на разпределението и
от страна, която има интерес от обжалване.
По съществото на жалбата, настоящият състав намира следното :
В случая основното съображение за незаконосъобразност на двете
разпределения от 02.07.2021 г., поддържани в жалбата, са твърденията, че ЧСИ не е
включил като присъединен взискател в разпределението на сумите ипотекарния
кредитор, което опорочава разпределението.
В случая се установява, че след започване на изпълнителното производство по
молба на кредитора Ч.Г. на 21.06.20219 г. и налагането на възбрана върху двата имота
– гараж № 1 и гараж № 2, собствени на длъжника З.И.А., която е вписана на
27.07.2019 г. в СП, е извършено прехвърляне на двата имот – продажба с нот. акт № 1,
том І, дело № 1/07.01.2020 г. от страна на длъжника З.И.А. в полза на трето за
изпълнителното дело лице - И.Б.И..
В същото време, длъжникът по изпълнението З.И.А., е поискал обезпечаване на
плащането на цената по договора за покупко - продажба, чрез вписване на законна
ипотека върху двата имота в негова полза (в полза на З.А.), която е вписана на
07.01.2020 г. в СВ, гр. София.
Установява се, че с договор за цесия от 28.02.2020 г. З.И.А. е прехвърлила на
третото за изпълнителното дело лице В.Г.Н., вземанията си за цената по договора за
покупко - продажба на двата имота - за главница и лихва, ведно с обезпеченията и
принадлежностите по тях – чл. 1, ал. 5 от договора.
При тези факти, длъжникът З.И.А. е твърдяла, че незаконосъобразно ЧСИ не е
отделил суми по разпределенията в полза на ипотекарния кредитор - цесионера по
посочения по - горе договор - В.Г.Н.. Поддържала е, че по силата на чл. 459 ГПК
кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение, винаги е присъединен
взискател, ако изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Поради
това доводите на длъжника, изложени и в настоящата частна жалва са, че ЧСИ
незаконосъобразно не е включил в разпределенията ипотекарния кредитор В.Г.Н. и не
е коментирал това му качество, в нарушение на ГПК и задължителната практика на
ВКС, независимо, че ипотеката е вписана след налагане на възбрана върху имотите по
изпълнителното дело.
По така изложените съображения, съдът намира следното :
Съгласно чл. 456, ал. 1 ГПК, през всяко време на изпълнението, докато
разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединяват и други
кредитори на същия длъжник. Съгласно ал. 2 на същият текст, присъединяването става
с писмена молба, към която се прилага основанието за присъединяване.
3
Съдът намира, че текстът, на който се позовава жалбоподателката - чл. 459, ал. 1
от ГПК, касае правата на кредитор с обезпечен иск, т. е. на такъв, в чиято полза е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана върху предмета (имота),
срещу който е насочено изпълнението. Според ГПК такъв кредитор се счита за
присъединен взискател винаги, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението.
Настоящият състав счита, че в случая не е налице сочената от длъжника
хипотеза, защото кредитор по вземането, за което е вписана законна ипотека, на която
се позовава жалбоподателката З.И.А., е именно тя. Установява се, че та 28.02.2021 г., тя
прехвърлила (цедирала) вземането си към третото за изпълнителното дело лице -
И.Б.И. в полза на цесионера В.Г.Н.. По делото не се установява цесията да е породила
изобщо правно действие, т. е. цесионера В.Г.Н. да е станал реално кредитор на лицето
И.Б.И.. Няма данни цесията да е съобщена, а и тези факти са ирелевантни за
изпълнителното производство. Дори да е породила действие, и двете посочени лица
(длъжник и цесионер) са трети лица за настоящото изпълнително производство.
Както основателно сочи в мотивите си и ЧСИ, лицето В.Г.Н. не участва в
производството в никакво качество и не би могло да участва в разпределението на
сумите, постъпили от публичната продан на имуществото на длъжника З.И., тъй като
вземането на В.Н. е срещу лицето И.Б.И., което пък от своя страна няма качеството на
длъжник в настоящето изпълнително производство. Последното лице е длъжник на
З.И. за неизплатените към нея суми по договора покупко – продажба, сключен на
28.02.2020 г. – в хода на изпълнителното производство.
Основателно ЧСИ е приел, че въпросният ипотекарен кредитор не би могъл да
бъде конституиран като присъединен взискател нито по молба на страната, нито по
право, тъй като той поначало няма вземане срещу длъжника в изпълнителното
производство З.И..
Смисълът на присъединяването на взискател по вече висящо изпълнително дело
е евентуалното заделяне в негова полза на суми по разпределенията, получени от
публичната продан на имотите. Следователно, на първо и главно място лицето, за
което се твърди, че е присъединен взискател, следва да има вземане срещу длъжника
по изпълнителното дело.
Както вече се посочи, прехвърлителна сделка, с която третото за делото лице
И.И. е закупило имотите, върху които е насочено процесното изпълнение, е извършена
на 07.01.2020 г. - след налагане и вписване на възбрана на 29.07.2019 г. от ЧСИ А.П.,
която обезпечава вземанията на взискателя по настоящето дело Ч.Г.. Към 07.01.2020 г.,
след възбраната на имотите от ЧСИ, в полза на жалбоподателката З.А. е вписана и
законна ипотека, която впоследствие се твърди, че е преминала към цесионера В.Н..
При тази фактическа обстановка следва да се вземат предвид разпоредбите на
чл. 451 - 453 от ГПК, съгласно които всички разпоредителни и обременителни сделки с
въпросните гаражи, извършени след датата на вписване на възбраната в полза на
взискателя Г. (на 29.07.2019 г.), са относително недействителни и непротивопоставими
на последния.
В т. 4 ТР № 4 на ОСГТК на ВКС от 11.03.2019 г. е посочено, че „според
разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със
4
запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по
изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице
- приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. Според чл. 452, ал. 2 ГПК когато
изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за
извършените след вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване
на посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника
са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. По
силата на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта
на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството
присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази
непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може
да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната
движима вещ или вземане, като за него липсва правен интерес от иск за обявяване
недействителност на извършено от длъжника разпореждане“.
При така дадените разяснения в посоченото ТР на ВКС съдебният изпълнител
основателно е приел за недействителни спрямо взискателя Г. на разпоредителните и
другите правни действия с процесните недвижими имоти, извършени от длъжника
З.А., респ. неговите частни правоприемници, след вписване на възбраната от ЧСИ
върху същите имоти.
Предвид изложеното в съвкупност, настоящият състав приема жалбата на
длъжника срещу разпределенията на суми от 02.07.2021 г. по ИД за неоснователна.
Последната следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 9786/14.07.2021 г. на длъжника З.И.А.,
срещу две разпределения на суми от 02.07.2021 г., извършени по изпълнително дело №
20198490400451 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, район на действие СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
получаване на съобщенията от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5