Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.04.2017г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав на втори март
две хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.К.
секретар
Д.М.
като
разгледа докладваното от съдия М.К. гражданско дело № 4 по описа за 2016г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е наследник на М.К.К., негов баща, починал на
16.09.2002г, а ответницата е сестра на баща му. Техни общи наследодатели са
родителите й Роза К. и К. К., починали през
1998г. К.К. е придобил по наследство от майка си Орея К. правото на собственост
върху дворно място в гр. Асеновград, ул. „Воденска“ № 4,
съставляващо имот пл. № 1326 по плана на гр. Асеновград, кв. 100, цялото
с площ 198кв.м., ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда
със ЗП от 45,28кв.м. В имота живели К.К. и Роза Кеуруян, заедно с Мардирос К.
до смъртта му през 1940г. и Орея К. до смъртта й през 1944г., а след това - бабата
и дядото на ищеца заедно с неговия баща М.К.. Последният сключил граждански
брак с майката на ищеца – М., през 1968г. и оттогава те двамата
непрекъснато ползвали двете сгради и
дворното място. Ищецът също живял в този дом от раждането си, непрекъснато, с
изключение на кратки периоди от време – от 1976г. до 1981г., когато майката му живяла с втория си съпруг. Неговите
баба и дядо живели в гр. София в периода от 1970г. до 1987г., когато се върнали
в гр. Асеновград и до смъртта им през 1998г. единствено ищецът се е грижел за
тях.
Твърди, че след 1968г. ответницата Е.К. *** и не полагала грижи за
родителите си, а след смъртта на Роза К. на 17.09.1998г, Е.К. е взела К.К. ***,
където той живял два месеца до смъртта си.
На 10.12.1998г. ответницата Е.К., в качеството на пълномощник на баща си К.К.,
прехвърлила на Х. Реджепова К. (след смъртта на съпруга й) правото на
собственост върху ½ ид.ч от имот пл. № 1326 в кв .100 по плана на гр.
Асеновград, ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда от
45,28кв.м., като в нотариалния акт е отбелязано, че купувачът Х.К. ще ползва
дворчето пред къщата и с изход към улицата при определени параметри. Оспорва
истинността на пълномощното, представено пред нотариус за изповядване на
сделката, като твърди че положения подпис на упълномощител не е на неговия дядо
К.К.. Твърди, че той никога не би продал къщата си. Твърди, че е налице липса
на воля, липса на представителна власт - упълномощаване за извършаване на
сделката, респективно не е изразено съгласие за продажба на имота. Оспорва и
отбелязването в НА, че е представен нотариален акт за обстоятелствена проверка,
който удостоверява правото на собственост на наследодателя на ищеца К.К., като
твърди че такъв акт не съществува. Не съществува и договор за доброволна делба,
тъй като дядо му не е имало с кой да дели имота, той бил лично негов. Или
нотариусът не е имал право да извърши нотариално изповядване на сделката, тъй
като не съществуват документи, удостоверяващи правото на собственост върху
имота.
През 1987г. - 1988г. ищецът, заедно с неговата майка изградили със
собствени средства една стая с площ от 16 кв.м. на втория етаж и баня и тоалетна
на първия етаж до самата кухня с площ от 7 кв.м., които имоти са декларирани по
съответния ред пред община Асеновград.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прогласена нищожността на сделката и да бъде отменен НА № 152, том
І, дело 207/1998г., по силата на който Е.К. в качеството си на пълномощник на
баща си К.К., е прехвърлила правото на собственост на ½ ид. ч. от имот 1326 в кв. 100 по плана на
Асеновград, представляващо ПИ 00702.515.118, цялото с площ от 198кв.м., ведно с
построената в дворното място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
45,28 кв.м, една стая с площ от 16 кв.м., изградена на втори етаж и баня и
тоалетна на първия етаж, до самата кухня, с площ от 7 кв.м., съставляваща
сграда с идентификатор 00702.515.118.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: ул.
„Воденска“ № 4.
Ответницата Е.К. счита предявените искове недопустими, тъй като ищецът твърди
че при сключване на договора за покупко-продажба оформен с НА 152 том І
дело 207/98г на нотариус Кожухарова, е било представено пълномощно, което не е
подписано от К. Мардерос К., но това не води до липса на съгласие за сключване
на сделката и не е основание за обявяване на нейната нищожност, поради което и
за ищеца липсва интерес от предявения иск. Прави възражение за недопустимост и на
предявения иск за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба, основан
на нищожност на нотариалното действие, тъй като разпоредбата на чл.576 ГПК
предвижда изрично и изчерпателно хипотезите, при които е налице нищожност на
нотариалното действие и посочените в исковата молба не попадат сред тях.
Оспорва активната материална легитимация на ищеца, като твърди, че
собственик на процесния имот е Х.К. на
основание покупко–продажба, обективирана
в НА № 152, том І, дело 207/98г. или евентуално на основание давностно
владение, отпочнало от 1998г. Твърди, че исковата молба е подадена при липса на
представителна власт за упълномощеното лице М.С. - майка на ищеца, тъй като ищецът от дълго
време е извън страната и ответницата разбрала в проведен разговор с него, че
той не е упълномощавал майка си да завежда дела срещу нея от негово име.
Оспорва подписа на пълномощното, представено
по делото. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
твърденията в исковата молба, че дворното място предмет на оспорения договор за
покупко-продажба е заснето по КК на
Асеновград с КИ 00702.515.118, нито пък
че сградата заснета в имота с идентификатор 00702.515.118.1, но твърди, че към настоящия момент сградата е на две нива и
е с площ от 126,46кв.м., тъй като Х.К. след покупката на имота е извършила
надстрояване на закупената едноетажна жилищна сграда. Оспорва обстоятелствата,
изложени в ИМ, като твърди че на 10.12.1998г Х.К. е закупила от К.К. - баща на
първата ответница ½ ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр. Асеновград, ул. „Воденска“ № 4 имот пл. № 1326
в кв.100, ведно с едноетажна жилищна сграда със ЗП 45,28кв.м., като купувачът
ще владее и ползва дворчето пред къщата с изход откъм улицата при посочени в договора
параметри. При изповядване на сделката продавачът е бил представляван от дъщеря
си Е.К. Куроян, надлежно упълномощена с пълномощно № 756/26.11.1998г. на
нотариус Кожухарова. Преди осъществяване на продажбата нотариус Кожухарова е посетила
дома на продавача К.К. в гр. Асеновград, тъй като той е бил в състояние след
инфаркт и след като се е уверила, че е адекватен, дееспособен и че волята му за
продажба на имота на Х.К. е действителна, е удостоверила подписа му в посоченото
по-горе пълномощно, като на това действие са присъствали двете ответници и
синът на втората ответница. Твърди, че не й е известно у кого се съхранява
пълномощното, но заявява че не се пази от нея. Твърди освен това, че преди
сключване на окончателния договор за продажба на имота, на 10.11.1998г. е бил
сключен предварителен договор за продажба на описания имот, също изготвен от
нотариус Кожухарова, като подписите на
страните по предварителния договор са положени в нейно присъствие, а
като продавач в този договор е посочен К. Мардерос К., който го е подписал.
Оспорва твърденията, че липсва нотариален акт, съставен въз основа на извършена
обстоятелствена проверка, с който К. Мардерос Куроян е признат за собственик на
имота, предмет на предварителния, а и на оспорения договор за покупко-продажба.
като посочва, че това е НА № 88, т. І, дело 206/1998г. по описа на нотариус Кожухарова. Оспорва и
твърдението, че липсва договор за доброволна делба, като твърди, че имотът е
придобит по наследство от нейния баща, който го е придобил по наследство от
нейния дядо Мардерос Апсихом К., като след смъртта му е сключен договор за
доброволна делба, по силата на който наследниците му Есухи Мардиросова К., К.
Мардерос К. и Арменухи Мардерос Папазян са разделили доброволно наследствения имот с договор от
11.03.1958г., вписан в регистъра на АРС под № 907/26.05.1998г. По силата на
същия в дял на К. Мардерос К. е поставена ½ ид.ч. от дворно място
съставляващо парцел І в кв.251 по плана
на гр. Асеновград и цялата едноетажна жилищна сграда, находяща се в
северозападната част на дворното място откъм съседа Караджов и Попов, която
къща е построена на 45 кв.м., и е разпределено правото на ползване на двора. С
протокол от 09.06.1958г. на АРС К. Мардерос Куроян е признат за собственик по
давностно владение върху съответната ид. ч. от парцел І в кв. 251 по тогава
действащия план на гр. Асеновград и въз основана на тези документи и изтекла
придобивна давност в полза на К. Мардерос Куроян, през 1998г. е съставен
нотариалният акт за собственост, посочен в НА 152, том І, дело 207/98г. по
описа на нотариус Кожухарова, който е удостоверил правото на собственост на
продавача върху недвижимия имот. След закупуване на имота Х.К. е извършила надстрояване на съществуващата
едноетажна жилищна сграда, като е увеличила площта й до 126,46 кв.м. Оспорва и
твърдението на ищеца, че е живял в имота дълго време и се е грижил за дядо си и баба си, като заявява че фактически той е пребивавал в имота
твърде кратки периоди от време след развода на родителите си, идвал е рядко,
тъй като е живеел в гр. Варна при баща си, а ответницата Е.К. е полагала грижи
за баща си и майка си лично и с помощта на друго лице. Твърди освен това, че
през 1987г и следващите години -
период, за който ищецът твърди да
е полагал грижи за дядо си и той от благодарност да е заявил, че ще му
прехвърли имота, ищецът е бил в твърде млада възраст. Оспорва твърденията в ИМ,
че ищецът е изграждал стая, баня и тоалетна към съществуващата сграда от
45кв.м., и твърдението, че той е живял в такъв обект, че го е ползвал и
декларирал в община Асеновград, и че заплаща данъци и такси за него, като
заявява, че данъците за имота се заплащат единствено от Х.К. от момента на
закупуване на имота. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата
Х. Реджепова К. прави възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, тъй като
посоченото в исковата молба обстоятелство, че при сключване на договор за
покупко-продажба, оформен с НА №152, том І, дело 207/98г. по описа на нотариус
Кожухарова, е представено пълномощно, което не е подписано от К. Мардиросов К.,
не води до нищожност на сделката. Освен това оспорва това твърдение и заявява,
че дори и да се приеме, че това е така, това не води до липса на съгласие
при сключване на сделката, каквато е
трайната практика на ВКС. Прави възражение за недопустимост и на предявения иск за обявяване нищожност
на договора, поради нищожност на
нотариално действие, като сочи че разпоредбата на чл.576 ГПК предвижда изрично
и изчерпателно хипотезите, при които е налице нищожност на нотариалното действие
и посоченото в исковата молба не покрива нито една от тези хипотези. По
същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва активната
материална легитимация на ищеца,
която произтича от твърдението му , че е собственик на имота по
наследство и на основание строителство,
като оспорва това твърдение изцяло. Твърди, че собственик на имота е тя на
основание покупко- продажба,
обективирана в НА № 152, дело 207/98г. по описа на нотариус Кожухарова,
евентуално на основание давностно владение, започнало от 1998г. Не оспорва
твърденията в исковата молба, че дворно място, предмет на оспорения договор за
покупко-продажба, е заснето по КК на Асеновград с КИ с КИ 00702.515.118, а сградата - с идентификатор 00702.515.118.1.
Твърди, че към настоящия момент сградата е на две нива и е с площ от 126,46кв.м.,
тъй като след покупката на имота е извършила надстрояване на закупената
едноетажна жилищна сграда.
По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на 10.12.1998г. е
закупила от К. Мардерос Куроян ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.
Асеновград, ул. „Воденска“ № 4, имот пл. № 1326 в кв.100, ведно с едноетажна
жилищна сграда със ЗП 45,28кв.м., като купувачът ще владее и ползва дворчето
пред къщата с изход откъм улицата при посочени
параметри. С К. Куроян били съседи и преди осъществяване на продажбата
на имота нотариус Кожухарова е посетила дома му, тъй като той е бил в състояние
след инфаркт и след като се е уверила че е адекватен, дееспособен и че волята
за продажба на имота е действителна, е удостоверила подписа му в посоченото
пълномощно. При удостоверяване на подписа на продавача в дома му са присъствали
първата ответница и синът на втората ответница. Твърди освен това, че преди
сключване на окончателния договор за продажба на имота, на 10.11.1998г. е бил
сключен предварителен договор за продажба на описания имот, също изготвен от
нотариус Кожухарова, а подписите на страните
по договор, с продавач К. Мардерос К., са положени пред нотариуса.
Оспорва твърденията, че липсва нотариален акт по обстоятелствена проверка, по
силата на който К. Куроян е признат за собственик на имота, както и че липсва
договор за доброволна делба – това са НА том І дело 206/98г на АРС и договор от
11.03.1958г., вписан в АРС под №907/26.05.58г, по силата на който наследниците
на Мардирос Апсихом Куроян са поделили
доброволно наследствения недвижим имот, като в дял на К. Мардерос Куроян е
поставена ½ ид.ч от дворно място, съставляващо парцел І в кв.251 по плана на гр. Асеновград и
цялата едноетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на
дворното място откъм съседа Караджов и Попов, която къща е построена на 45
кв.м., и е разпределено и правото на ползване на двора. Твърди, че след
закупуване на имота е извършила надстрояване на едноетажната жилищна сграда,
като е увеличила площта й до 126,46 кв.м. Оспорва твърдението на ищеца, че е
живял в имота дълго време и се е грижил за дядо си и баба си, като заявява, че
фактически е пребивавал в имота през твърде кратки периоди от време след
развода на родителите му през 1976г.
Оспорва и твърдението ищецът да е заплащал данъци за имота, като заявява,
че от закупуването на имота изцяло тя заплаща дължимите данъци. Оспорва и
твърдението, че ищецът се е грижил за дядо си и баба си, както и че е изграждал
стая, баня и тоалетна към съществуващата сграда, предмет на договора за
покупко-продажба. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
В нотариален акт №152, том
І, дело №207/1998г. е обективиран договор за покупко-продажба от 10,12,1998г.,
с който Е. Коруян като пълномощник на баща си К. Куроян е прехвърлила на Х.Р.К.
правото на собственост върху ½ идеална част от дворно място, ноходящо се
в гр. Асеновград, ул.“Воденска“ №4, съставляващо имот с пл.№1326, парцел 6, от
кв. 100 по кадастралния и регулационен план на гр. Асеновград, цялото с площ от
188 кв.м. и цялата едноетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната
част на дворното място от към съседи Н. Попов и Караджов, която къща е със
застроена площ 45,28 кв.м. срещу сумата от 13 206 400 лева.
Освен изявленията на тези
две лица, които представляват частен диспозитивен документ, в същия е
обективирано и изявлението на нотариуса за представяне на посоченото
пълномощно, с което К.К. упълномощава Е. Коруян да сключи описаната сделка.
Това е официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материалната си
доказателствена сила за съществуване на представителна власт у явилото се пред
нотариуса лице. По принцип липсата на такава власт поради неистинност на
пълномощното би могла да бъде оспорена с твърдението, че подписът в него не е
изпълнен от упълномощителя. За целта обаче е необходимо този документ да бъде
приет като писмено доказателство по делото, като обстоятелството коя страна го
е представила, е една от предпоставките, в зависимост от които се разпределя
доказателствената тежест за установяване на неистинността. В настоящия случай
за ищеца липсва правен интерес от оспорване на този документ, доколкото същият
не е доказателство в производството, а и
искането в този смисъл е лишено от логика.
Отделно от горното, дори
да бъде прието, че представеното пред нотариуса пълномощно е неистински
документ, каквото твърдение се съдържа в исковата молба, то правните последици
от този факт не съвпадат с направеното искане, тъй като не водят до нищожност
на оспорения договор. Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори. Съгласно трайната практика на ВКС, включително и
задължителна за съдилищата – Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, нищожността е
осъществен фактически състав на договора плюс осъществяване на факт, който го
опорочава, затова „скритото несъгласие” по предмета на договора, което всъщност
е несъзнавано, не е основание за нищожност, а неосъществен фактически състав. В
този смисъл не са основания за нищожност сключването на договора от малолетен
или непълнолетен, както и от мнимо представляван. А съгласно Определение
№ 1149 от 24.11.2010г. по гр.д.№ 767/2010г. на Върховен касационен съд не следва да се приравнява липсата на представителна власт с
липсата на съгласие, за да не се допусне игнориране на института по чл. 42 от ЗЗД при наличие на волеизявление за сделка и ищец, който оспорва единствено
съгласието за същата. При това положение и при липса на искане относно
установяване на принадлежността на правото на собственост (в който аспект би
могло да се преценява дали е настъпил вещно-правният ефект на договора за
покупко-продажба) предявеният иск за прогласяване на нищожност на същия поради
липса на съгласие с оглед неистинността на пълномощното е неоснователен.
С оглед на горното следва да се разгледа и
предявения иск за прогласяване на нищожност на същата сделка поради нищожност
на нотариалното удостоверяване, тоест поради липса на форма. По отношение на
същото важат изложените по-горе съображения относно това, че при сключване на
договора пред нотариуса са представени описаните в нотариалния акт документи,
включително нотариален акт по обстоятелствена проверка и договор за доброволна
делба от 11,03,1958г. – в тази му част изявлението на нотариуса представлява
официален свидетелстващ документ относно осъществяването на тези факти.
Отделно от това, дори да се приеме, че такива
не са били приложени в нотариалното производство, то последиците, подобно на
тези от липсата на представителна власт, настъпват на друга плоскост, а именно
биха се отразили на настъпването на вещно-правния ефект на договора за
покупко-продажба. Или, ако прехвърлителят не е бил собственик на правото на
собственост, то същото не би преминало към купувача. При всички случаи това не
се отразява на действителността на нотариалното удостоверяване, съответно и на
сключеният договор. Поради това предявеният иск на основание липсата на представени
пред нотариуса документи, а оттам нищожност на нотариалното удостоверяване,
също е неоснователен. Още повече, че разпоредбата на чл. 576 от ГПК изрично и
изчерпателно предвижда случаите на нищожност на нотариално действие, като
посоченият в исковата молба не попада сред тях.
Ето защо предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на това основание иск също следва да бъде отхвърлен.
Всички останали факти,
доказателства и доводи на страните касаят принадлежността на правото на
собственост. Иск за защита на същото – установителен, ревандикационен или друг
вид, обаче, не е предявен. Поради това и събраните доказателства и изложените
аргументи в тази връзка не следва да бъдат ценени и обсъждани.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на всеки от ответниците направените от него разноски
или същият следва да заплати на Е.К.К. сумата от 1000 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, както и на Х. Реджепова К. сумата от 1000 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.М.К., ЕГН **********
*** против Е.К.К.,ЕГН ********** *** и Х. Реджепова К., ЕГН ********** *** за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №152, том І, дело №207/1998г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова
с район на действие Районен съд
Асеновград, вписана под № 234 в
регистъра на Нотариалната камара, с който Е.К. Коруян като пълномощник на баща
си К. Мрадерос Куроян, прехвърля на Х.Р. Краджова правото на собственост върху ½
идеална част от дворно място, ноходящо се в гр. Асеновград, ул.“Воденска“ №4,
съставляващо имот с пл.№1326, парцел 6, от кв. 100 по кадастралния и
регулационен план на гр. Асеновград, цялото с площ от 188 кв.м. и цялата
едноетажна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на дворното място
от към съседи Н. Попов и Караджов, която къща е със застроена площ 45,28 кв.м.
срещу сумата от 13 206 400 лева, поради липса на съгласие и поради нищожност на
нотариалното удостоверяване.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на Е.К.К.,ЕГН ********** *** сумата от 1000 лева (хиляда лева), направени по производството разноски, както и на Х. Реджепова К., ЕГН ********** *** сумата от 1000 лева (хиляда лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: