№ 2546
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110124805 по
описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че спрямо него е
издадено наказателно постановление № .../08.01.2014 г. на заместник кмета на С О, влязло в
сила на 03.08.2014 г., с което му е наложена глоба в размер на 100 лв. Твърди, че за периода
след 03.08.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия. Впоследствие на 30.10.2015 г. е
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ МБ на КЧСИ, от която дата до
подаването на исковата молба през 2022 г. С О не е предявявала претенции и не е
предприемала действия по събирането на глобата. Сочи, че приложимата съгласно чл. 82,
ал. 1, б. "а" от ЗАНН е изтекла. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение сумата от 100 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С О. Твърди, че
изпълнителната давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, от една страна, и погасителната давност по
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), от друга, са два различни института
на правото, във връзка с което обосновава несъответствие между "обстоятелствената част" и
"петитума" на исковата молба. Поддържа, че ищцата не се е възползвала от възможността да
заплати минималната санкция в тридневен срок от съставянето на акта, а е разчитала, че
глобата няма да бъде събрана. Твърди, че след влизането на наказателното постановление в
сила единствената възможност то да бъде отменено по съдебен ред е чрез възобновяване на
административнонаказателното производство. Достига до извода, че дори и при отпадане на
възможността за принудително събиране на дължимите суми самото задължение
продължава да съществува, следователно искът следва да бъде отхвърлен. Допълва, че
институтът на давността няма за цел да освободи нарушителя от изпълнението на
определеното му наказание, поощрявайки по този начин противоправното му поведение.
1
Позовава се на правния принцип, че никой не може да черпи ползи от собственото си
противоправно поведение. Прави искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че е било издадено наказателно постановление № .../08.01.2014
г., с което на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО. Не е спорно, че наказателното постановление е
влязло в сила на 03.08.2014 г.
Не е спорно на следващо място и обстоятелството, че за събиране на наложената на ищеца
по административен ред глоба е било издадено възлагателно писмо, с което на ЧСИ МБ е
било възложено на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК да предприеме необходимите
изпълнителни действия в хода на изпълнително производство срещу ищеца за събиране на
вземането. Не е формиран спор между страните, че възлагателното писмо, въз основа на
което е образувано изпълнителното производство, е било представено на органа по
изпълнението на 30.10.2015 г.
При така установеното от фактическа страната настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно постановление е
публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК). Задълженията за публични вземания
се погасяват по давност с изтичане на петгодишен срок, който започва да тече от 1 януари на
годината, следваща тази, през която вземането е възникнало и е следвало да бъде платено,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 ДОПК).
В случая се касае за наложено административно наказание по реда на ЗАНН, с оглед което
съдът приема, че уредбата на този закон е специална по отношение на ДОПК. Ето защо
дължимостта на сумите по публични вземания, съставляващи наложени по реда на ЗАНН
административни наказания, в това число глоби, следва да се преценява по специалните
норми, разписани в този закон.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се
изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление.
Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че наказателното постановление е
влязло в сила на 03.08.2014 г. От приобщеното по делото изпълнително дело № ... на ЧСИ
МБ се установява, че с възлагателно писмо за събиране на публични вземания с изх. №
../19.10.2015 г., вх. № 71844/30.10.2015 г. по входящия регистър на ЧСИ ответникът С О е
образувал изпълнително производство срещу ищцата К. Г. С.. В случая с подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискал предприемане на дължимите
действия за събиране на вземането. По изпълнителното производство спрямо длъжника няма
данни да е предприето изпълнително действие по събиране на вземането на С О.
2
При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
постановление е влязло в сила на 03.08.2014 г., от която дата е започнала да тече
двугодишна погасителна давност за събиране на публичното вземане, която е била
прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 30.10.2015 г. След посочената дата до
изтичане на двугодишната погасителна давност за вземането /30.10.2017 г. /, а и до изтичане
на абсолютната такава от три години /30.10.2018 г. /, макар и неприложима в случая, не се
констатира настъпването на факти, довели до спиране или прекъсване теченето на
давностния срок. Следва да се посочи, че към момента на подаване на исковата молба –
12.05.2022 г. е изтекла и петгодишната погасителна давност, поради което възможността за
принудително събиране на вземането е погасена.
Ирелевантно е обстоятелството дали ищцата има други издадени срещу нея наказателни
постановления за същия вид административни нарушения.
По изложените съображения, съдът намира, че към настоящия момент правото на кредитора
за принудително удовлетворение на оспореното вземане е погасено, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата разполага
с право на разноски, поради което в нейна полза следва да се присъдят 50 лв. за държавна
такса. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищцата и адв. М. М. е уговорено оказване на безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. М. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, район С, ул.“.. срещу С О, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ул. "М" № ЗЗ отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ответникът няма право на
принудително изпълнение за сумата от 100 лв., представляваща административно наказание
- глоба, наложена с наказателно постановление № .../08.01.2014 г. на заместник кмета на С
О, въз основа на което е образувано изпълнително дело № .. на ЧСИ МБ, рег. № ... към
КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА С О, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ул. "М" № ЗЗ да заплати на К. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район С, ул.“.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса.
3
ОСЪЖДА С О, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ул. "М" № ЗЗ да заплати на адв. М. К. М., САК,
личен № ..., с адрес на дейността: гр. София, ул.“КБ“ № ..., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата К. Г. С., ЕГН
********** в хода на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4