Решение по дело №2187/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 834
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20171100902187
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 02.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Диляна Цветкова, разгледа търговско дело № 2187 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

Производството е по предявен от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД иск за осъждане на „ЗК Л.И.“ АД да заплати сумата 309 001,94 лв. – дължима от ответника част от платено от ищеца обезщетение за неимуществените вреди на А.Д.Г., Б.Д.З., С.Д.З.и Д.С.З.от смъртта на З.Г.З., настъпила в резултат от ПТП на 12.08.2014г., причинено според твърденията в исковата молба при условията на независимо виновно съпричиняване от Й.Г.В.при управление на лек автомобилСитроен Саксо“ с рег. №*****(застрахован по задължителна застраховкагражданска отговорностпри ищеца) и А.М.Д.при управление на лек автомобилМазда 323“ с рег. №****** (застрахован по задължителна застраховкагражданска отговорностпри ответника).

Ответникът не оспорва наличието на застрахователни правоотношения по застраховки „гражданска отговорност“, по силата на които ищецът покрива отговорността на водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. №******, а ответникът покрива отговорността на водача на лекия автомобил „Мазда 323“ с рег. №****** за вредите, причинени при управлението на автомобилите към 12.08.2014г.

Не оспорва и факта на смъртта на З.Г.З., настъпила на 10.09.2014г. в резултат от пътно-транспортното произшествие на 12.08.2014г. между лекия автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. №*****и лекия автомобил „Мазда 323“ с рег. №******, както и че като пряка и непосредствена последица от смъртта на З.Г.З. за А.Д.Г., Б.Д.З., С.Д.З.и Д.С.З.са настъпили неимуществени вреди, за които се дължат обезщетения в размерите, които ищецът е осъден да плати на посочените лица с представеното по делото решение по гр.д. №16874/2014г. на СГС, І-16 с-в.

Не оспорва и извършените плащания от ищеца към посочените лица за главници и лихви върху присъдените обезщетения в общ размер 618 003,91 лв.

По аргумент от обратното на чл. 153 ГПК посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване в производството.

Спорът между страните се концентрира върху механизма на процесното ПТП, включително и най-вече върху наличието на вина на водача на лекия автомобил „Мазда 323“ с рег. №****** за настъпване на произшествието, а оттам и за настъпване на смъртта на З.Г.З., респективно за настъпване на обезщетените от ищеца неимуществени вреди на А.Д.Г., Б.Д.З., С.Д.З.и Д.С.З..

От събраните в производството писмени и гласни доказателства, включително и най-вече при съвкупната им преценка със заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на 12.08.2014г. около 11,20 часа в гр. Бургас на нерегулирано кръстовище между ул. „Капитан Петко Войвода“ и ул. „Черни връх“, като лекият автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. №*****е навлязъл в кръстовището по ул. „Черни връх“ със скорост от около 29 км./ч., а лекият автомобил „Мазда 323“ е навлязъл в кръстовището от дясната страна на посоката на движение на лекия автомобил „Ситроен Саксо“, като се е движил по ул. „Капитан Петко Войвода“ със скорост от около 70 км./ч.

След удара между двата автомобила на кръстовището същите са се завъртели около вертикалната си ос и са се отклонили към тротоара пред дом №10 на ул. „Капитан Петко Войвода“, където е настъпил удар между предната част на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ и пешеходката З.Г.З., като последица от който З.Г.З. е получила увреждания, които впоследствие са довели и до смъртта й.

От момента, в който всеки от водачите е могъл да възприеме другия автомобил, ударът между двата автомобила е бил непредотвратим, като ударът би бил предотвратим за водача на лекия автомобил „Мазда 323“ в случай, че същият се бе движил със скорост 22 км./ч., а за водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ – в случай, че същият се бе движил със скорост 10 км./ч.

Установените факти предпоставят извод за извършени нарушения от водачите и на двата автомобила – водачът на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ е нарушил чл. 47 и 48 ЗДвП, тъй като не е пропуснал, а и не се е движил със скорост, която би му позволила да пропусне пътното превозно средство с предимство на процесното кръстовище, а водачът на лекия автомобил „Мазда 323“ е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се е движил със скорост, която е над разрешената за населено място.

Несъмнено нарушенията на правилата за движение по пътищата на водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ представляват пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП (а като последица от него и за настъпване на обезщетените от ищеца неимуществени вреди, настъпили от смъртта на З.Г.З.), но подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да се излагат, доколкото деликтната отговорност на този водач за обезщетяване на вредите от произшествието не се оспорва от ищеца, а не е и предмет на настоящото дело.

От значение за основателността на предявения в настоящото производство иск е дали установеният по делото механизъм на настъпване на процесното ПТП ангажира и деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Мазда 323“ по чл. 45, ал. 1 ЗЗД (респективно отговорността на ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ отм.) за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат от произшествието, наред с отговорността на водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ и при условията на чл. 53 ЗЗД.

Съставът на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъществен при следните елементи от обективна страна: противоправно деяние; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и настъпването на вредата.

Доказателствата по делото не установяват третия елемент на твърдяния от ищеца деликт, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от водача на лекия автомобил „Мазда 323“ и настъпването на процесното ПТП. Такава ще е налице в случай, че нарушението е част от обстоятелствата, които представляват общата причина за настъпване на произшествието, тоест тези обстоятелства, които са обусловили настъпването на произшествието като неизбежен резултат от осъществяването им в обективната действителност.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза по делото се установява, че при конкретната фактическа обстановка, включително и най-вече при установените действия на водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ и скоростта, с която е навлязъл в процесното кръстовище, удар между двата автомобила е щял да настъпи и ако водачът на лекия автомобил „Мазда 323“ се бе движил с разрешената за пътния участък скорост от 50 км./ч.

Следва неизбежният извод, че движението с превишена скорост от водача на лекия автомобил „Мазда 323“ не представлява част от общата причина за осъществяване на процесното ПТП, от което пък следва, че вредите от това ПТП не са настъпили като пряка и непосредствена последица от нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Съображенията, изложени в писмената защита на ищеца, че освен разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при управление на лекия автомобил „Мазда 323“ на процесния пътен участък водачът му е нарушил и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, не са съобразени с установените по делото факти около настъпване на процесното ПТП, според които единствената опасност за движението на лекия автомобил „Мазда 323“ на процесното кръстовище е представлявал именно навлезлият от път без предимство лек автомобил „Ситроен Саксо“.

Нарушаването на правилата относно предимството от друг участник в движението не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, а нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е налице само в случаите, при които избягването на възникналната опасност за движението е възможно за водача на пътно превозно средство (както се посочи по-горе от заключението на експертизата по делото се установява, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил „Мазда 323“ и при движение с разрешената скорост за пътния участък).

В писмената защита са изложени и съображения, че причина за настъпване на процесното ПТП е и извършено от водача на лекия автомобил „Мазда 323“ нарушение на чл. 47 ЗДвП. Тези съображения са очевидно неоснователни, защото разпоредбата има за адресат водачите на леки автомобили без предимство, а от участниците в процесното ПТП с предимство на процесното кръстовище е бил именно лекият автомобил „Мазда 323“.

Тъй като по делото са изложени и съображения на ищеца, мотивирани с наличието на паркиран микробус вдясно на движението на лекия автомобил „Ситроен Саксо“, който е затруднил видимостта на водача му при навлизане в процесното кръстовище, съдът намира необходимо да посочи, че дори посоченото обстоятелство да се приеме за установено по делото, то не изключва, а дори отегчава отговорността на водача на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ за настъпване на процесното ПТП с оглед установената скорост, с която автомобилът е навлязъл в кръстовището, но по-съществено в случая е, че въпросният микробус не представлява обстоятелство, което водачът на лекия автомобил „Мазда 323“ е дължал да съобрази при навлизане в процесното кръстовище - микробусът закрива видимостта на този водач към път без предимство спрямо неговата посока на движение, а по вече изложените съображения навлизането в кръстовището на автомобили от този път не представлява обстоятелство, което водачът е длъжен да предвиди при избиране на скоростта за навлизане в кръстовището.

Изложеното предпоставя, че процесното ПТП, респективно вредите от него, не са настъпили като пряка и непосредствена последица от действията на водача на лекия автомобил „Мазда 323“, поради което водачът, съответно ответникът в качеството на застраховател на гражданската му отговорност, не дължат обезщетения по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за вредите, настъпили от това ПТП, включително в условията на твърдяната от ищеца солидарност с другия участник в ПТП и застрахователят на гражданската му отговорност.

            Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, като с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за исковото производство, включително да плати възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството на ответника от юрисконсулт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД ОЗК-З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** иск за осъждане на „ЗК Л.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати сумата 309 001,94 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди на А.Д.Г., Б.Д.З., С.Д.З.и Д.С.З.от смъртта на З.Г.З., настъпила в резултат от ПТП на 12.08.2014г. между лек автомобилСитроен Саксо“ с рег. №*****и лек автомобилМазда 323“ с рег. №******.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ЗК Л.И.“ АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 600,00 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

                          

СЪДИЯ: