№ 1480
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201891 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. К. К. – И. ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж.Г., против НП №
24-0433-000515 от 24.04.2024год. на началника на РУ ОД МВР Варна, РУ 01
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП й е било
наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание
чл. 178е от същия закон.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Сочи, че АУАН страдал от недостатъци което
пречели той да бъде годно основание за издаване на НП. Заявява, че оспорва
фактическата обстановка отразена в НП и моли ВП да бъде отменено като
неправилно.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява.
Същата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
в лицето на адв. П.Б., който във фазата по същество моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Отправя искане за
присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова–Атанасова, в които
същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай че жалбата бъде
1
уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
моли за присъждане на такова в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2024г. около 04:39ч., при обход на ул. „Яне Сандански“ в гр.
Варна, на кръстовището с ул. „К.Величков“ свидетелите В. Данев и М.Т., и
двамата полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР Варна, видели лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ В****ТА паркиран върху тротоара срещу
детска градина „Слънчо“ (филиал Яне Сандански).
Св. В. Д. съставил глоба с Фиш № 2649025 от 15.03.2024г., за нарушение
на чл. 94, ал.3 от ЗДП. Фишът бил съставен срещу въззивницата като
собственик на автомобила. За горното въззивницата била уведомена с
уведомление по реда на чл. 186, ал.3 от ЗДП. На 20.03.2024год. въззивницата
подала възражение срещу издадения фиш, в което посочила че не е съгласна с
фиша и поискала той да бъде отменен и да й бъде съставен АУАН.
На 26.03.2024год. срещу въззивникът бил съставен АУАН бл. № 325777
за същото нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП за това, че на 15.03.2024год. около
04:39ч., в гр.Варна, ул. „Яне Сандански“ и ул. „К.Величков“ е паркирала
собственият си лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ В****ТА, върху тротоара
извън разрешените за това места.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го
подписала вписвайки, че има възражение.
В срока по чл.44 от ЗАНН въззивницата подала писмено възражение
срещу акта, в което посочила, че липсвала конкретизация на точното място на
паркиране.
Възражението не било възприето и на 24.04.2024год. началника на І РУ
ОД МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и
правни констатации на актосъставителя, приел че въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП и на основание чл. 178е от същия закон й
наложил административно наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали В. Д.
(актосъставител) и М. Т. (свидетел вписан в акта). В показанията си пред съда
св. Д. сочи, че първо е бил съставен фиш, който се оспорвал и след това бил
съставен АУАН . Заявява, че автомобилът е бил паркиран на тротоарната площ
на ъгъла на улиците „К. Величков“ и „Яне Сандански“, срещу магазина за
домашни потреби.
Св. Т. в показанията си пред съда сочи, че няма спомен за случая. Освен
АУАН са приложени възражение срещу АУАН докладна записка от В. Д.,
становище във връзка с постъпилото възражение срещу АУАН, възражение
срещу глоба с фиш GT № 2649025; глоба с фиш GT № 2649025/15.03.2024год.;
2
справка от АИС КАТ досежно фиш GT № 2649025/15.03.2024год.; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
365з-1034/21.02.2022год. на директора на ОД МВНР Варна, както и справка за
нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени писмо от
началника на Сектор ПП при ОД МВР Варна ведно с приложени към него
справки от АИС „КАТ“, както и справка от Директора на дирекция „ИИБ“ при
община Варна с приложени към него чертежи.
Съдът кредитира показанията на св. В Д. тъй като същите, са
последователни и кореспондират напълно с писмените доказателства по
делото досежно мястото на извършване на нарушението датата и
обстоятелствата при което е извършено.
Досежно показанията на св. Т. те не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка доколкото същият заявява че не си спомня за случая.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата се
явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивницата нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при което е извършено то, както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
Съгласно практиката на Административен съд Варна посочването в
АУАН и НП, че съответно МПС е паркирано в населено място на тротоар
извън разрешените за това места покрива критериите за достатъчност и яснота
на фактическото обвинение.
3
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал неизпълнение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП. Видно от
показанията на св. Д. разпитан по делото същият е категоричен, че лично е
възприел паркирания на тротоара автомобил като конкретизира точно и
мястото на което бил паркиран автомобила – на тротоара на ъгъла на улиците
„К. Величков“ и „Яне Сандански“ срещу магазина за домашни потреби.
Показанията му кореспондират в пълна степен и с отразеното в изготвената
докладна записка. Варно е, че в нея, а и в НП е посочено, че МПС-то е било
паркирано на ъгъла между двете улици срещу детска градина „Слънчо“
филиал Яне Сандански. Не е налице обаче каквото и да било противоречие
досежно мястото на паркиране на автомобила защото посочения магазин за
домашни потреби и детска градина „Слънчо“ филиал Яне Сандански, не
основната сграда на детската градина, се намират на двата срещуположни
ъгъла на същите две улици, съответно то се намира както срещу магазина за
домашни потреби така и срещу филиала на детската градина. Мястото е добре
известно на настоящия съд, същото покрива изцяло легалната дефиниция на
понятието „тротоар“ дадено в §6, т.6 от ДР на ЗДП и доколкото е ъглово, при
паркиране действително се заемат тротоарите и на двете улици.
Същевременно, сред приобщените доказателства липсват каквито и да е
данни, тази площ да е определена за паркиране на автомобили от собственика
на пътя или администрацията.
Съгласно чл. 25, ал.5 от НАРЕДБА за организация на движението на
територията на община Варна Местата определени от собствениците на пътя
или местната администрацията за паркиране върху тротоарите се обозначават
с допълнителна табела Т12, с която се указва начина на паркиране на ППС.
В случая видно от приобщеното към делото писмо от директора на
дирекция „ИИБ“ при Община Варна и приложената към него извадка от
Генералния план за организацията на движението на територията на Община
Варна за посоченото място, в него няма данни за поставена табела Т12.
Липсата на такава табела е добре известно и на настоящия предвид
ежедневното преминаване по тази улици повече от десет години.
Поради горното съдът счете, че паркирането на съответния автомобил е
в разрез с чл.94, ал.3 от ЗДП.
Въведената с нормата на чл. 189з от ЗДП забрана за нарушенията по
ЗДП да се прилагат нормите на чл. 28 и 58г от ЗАНН не налага излагане на
становище от страна на съда досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178е от ЗДП, тъй
като именно тази норма предвижда санкция за деяние свързано с паркиране
върху тротоар извън разрешените за това места.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 27 от ЗАНН според
настоящия съд АНО е определил и размера на санкцията – глоба в размер на
50лв. Наказанието е наложено в размер на минималния предвиден в закона,
4
същото е съответно на извършеното нарушение и в пълнота ще постигне
целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивницата, така и от въззиваемата страна.
По искането на въззивницата.
Искането е направено своевременно, но с оглед изхода на делото (НП
подлежи на потвърждаване) се явява неоснователно. В тези случаи разноски
не й се дължат. Отделен е въпроса че липсват и доказателства за направени
такива.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от
АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в съдебното производство е депозирал единствено
писмени бележки, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата П. К. К. – И. в
полза на ОД на МВР Варна
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0433-000515 от
24.04.2024год. на началник на РУ ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което на П. К.
К. – И. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ул. „К. Величков“ № 13, ет.5,
ап. 11, е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на
основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 94 ал.3 от същия
5
закон.
ОСЪЖДА П. К. К. – И. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ул. „К.
Величков“ № 13, ет.5, ап. 11 да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6