Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7309 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.Т.К.,
ЕГН********** и М.С.К., ЕГН**********, искове с правно основание чл.59 ЗЗД
за осъждане
на ответника „Е. П. М.” АД, ЕИК*, заплащане
солидарно на ищците,
на следните суми:
-
387.20лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения на ищците недвижим имот
- ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ по скица 678 кв.м. и начин на
трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване,
идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/110 kV;
- 387.20лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ
по скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран
начин на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/ 20 kV;
-
387.20лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ
по скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран
начин на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/ НН;
-
387.20лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целия с площ по
скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран начин
на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Подземен
електропровод, захранващ КТП *;
-
387.20лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ
по скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран
начин на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Подземен
електропровод захранващ БКТП *;
- ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от датата на депозиране на исковата молба
-15.05.2019г. до окончателното й плащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици в режим на СИО на поземлен имот
с идентификатор *по кадастралната карта и регистри на гр.Варна, находящ се в гр.*, р. „*“, кв. „*“,с площ по скица 678кв.м.,
по силата на договор за покупко – продажба от
18.01.2006г. и последващ договор за доброволна делба
от 03.05.2007г., като с последния имотът бил поставен в дял само на ищците.
Твърдят
още, че в североизточната и югоизточната части на поземления имот, на площ общо
около 171кв.м., преминават трасетата на електропроводи от електропреносната
мрежа на ответното дружество – Въздушен електропровод /ВЕ/110 kV; Въздушен електропровод /ВЕ/ 20 kV; Въздушен електропровод /ВЕ/ НН; Подземен
електропровод, захранващ КТП * и Подземен електропровод захранващ БКТП *, като
отделно и фундаменти на ЖР стълб и стоманобетон стълб с размери 1.98/1.188м. и
2.0/1.56м. По този начин за ищците е абсолютно невъзможно да ползват въпросните
общо около 171кв.м. части от своя терен. Но същевременно твърдят, че ответното
дружество няма законово или договорено сервитутно
право на ползване на земята на ищците, чрез съоръженията, тъй като последните
са изградени към и след 2000г. Затова през 2013г. ищците поискали изместване на
част от съоръженията, но ответното дружество им отказало.
И така за периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г.
ищците твърдят, че те са обедняли за сметка на
ответника, който се обогатил, поради което молят да им се присъди обезщетение,
според средния пазарен наем на частите от земята, заети от обектите на
ответното дружество, в исковите размери.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „Е. П. М.” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва липсата на облигационно
правоотношение между страните, досежно
ползването на процесната
вещ, респ. че не е заплащало
на ищците парични суми.
Исковете оспорва обаче изцяло
със следните групи доводи: 1/ищците не са обедняли, защото не са лицензирани и правоимащи субекти да ползват и получат приходи от специфичните електрически съоръжения в имота, които са в режим на лицензия; 2/ответното дружество не се е обогатило от ползването на обектите; 3/ползването от ответника на ел. съоръженията
е на годно правно основание и то е разписано в ЗЕЕЕ, като специално сервитутно право; 4/ответното дружество не е собственик
на някои от твърдяните от ищците въздушни и подземни проводи, евентуално тези електропроводи не преминават през имота; 5/размерът на всеки от исковете е произволен и необоснован.
Моли за отхвърляне
на исковете и за присъждане
на разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото е безспорно, като се потвърждава
и от приетите на л.25-35 от делото НА от 18.01.2006г., договор за доброволна
делба от 2007г., експертиза и скица към последния, както и скици от
компетентните органи, а и от приетото на л.54 удостоверение за граждански брак,
че ищците по делото са съсобственици,
в режим на СИО, на поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и регистри на
гр.*, находящ се в гр.*, р. „*“, кв. „*“,с площ по скица
678кв.м., по силата на договор за покупко
– продажба от 18.01.2006г. и договор за доброволна делба от 03.05.2007г.
Между страните по делото няма спор още, че твърдяните електропреносни
съоръжения и обекти се намират в горепосочения терен на ищците в момента.
Не се
спори още и че между ищците
и ответника няма сключен договор за ползването на
част от терена от ответника и че затова
последният не е заплащал на
ищците и никакви парични суми в процесния период.
Приетите
на л.7-24 от делото материали от частна оценъчна експертиза не са годни
доказателства по ГПК, тъй като не са експертиза по реда и правилата на чл.195 и
следващите от ГПК.
Видно
от материалите на л.36-37, а и не е спорно, че през 2013г. ищците са поискали изместване на
част от съоръженията, но ответникът им е отказъл.
Видно от приетия на л.38-47 акт
образец №16 на комисия към началника на РДНСК – Варна, обследван и от вещото
лице по СОцЕ,двата спорни подземни електропровода,
чрез които се захранват спорните КТП* и БКПТ*,са били изградени и въведени в
експлоатация на 25.08.2000г.
На л.68-71 от делото е представен
НА от 2018г. и скица към него, които са неотносими към делото, тъй като касаят
имот в с. *, общ. *.
На л.72-74 от делото е представен
НА №*г., видно от
който на тази дата „*“ ООД е продало на ответника по делото, описан в този НА с
предишното си наименование, бетонна трансформаторна подстанция-трафопост с
диспечерско наименование БКТП* и кабелна линия средно напрежение към трафопоста,
като за ползването на съоръженията е учредено на ответника право на преминаване
през поземления имот (сервитут за преминаване).
С приета на л.76 заповед на РОЦ в
„*“ от
20.03.2019г. е поставен под напрежение придобитият трафопост БКТП с кабелна
линия към него.
Заключението по приетата СТЕ съдът
цени, като обективно, мотивирано и базирано както на документи, така и на личен
оглед на вещото лице. От него се установява, че: процесният
Въздушен електропровод
/ВЕ/110 kV е бил
изграден преди 1978г.; процесният Въздушен електропровод /ВЕ/ 20 kV е бил изграден преди 1978г.; процесният Въздушен електропровод /ВЕ/ НН е бил изграден преди 1978г.; ЖР стълб
върху бетонен фундамент с размери 2.00/1.90м., както и стоманобетонен стълб
върху бетонен фундамент с размери 2.00/1.60м., са били изградени преди 1978г.; а
двата спорни подземни
електропровода, чрез които се захранват спорните КТП* и БКПТ*,са били изградени
и са в експлоатация през и от 2000г. Всички тези електрически обекти и съоръжения
са разположени и преминават през ПИ с идентификатор *по кадастралната
карта и регистри на гр. *, находящ
се в гр. *, р. „*“, ж.к. „*. А този ПИ №*е идентичен
(попада изцяло) в ПИ №*по скица проект за делба на л.31 от делото, съответно е
идентичен с ПИ №* от скицата
на л.32 от делото, по КП на ж.к. „*“ – 1 в гр.*. В табличен вид за всеки от електрическите обекти и съоръжения са
посочени средните пазарни наеми за ползването им, за всяка от годините 2014-2019г. Изяснява се и
че в АВп липсват вписвания за исковите електрически
обекти и съоръжения по скица и партида на ПИ с
идентификатор *по КК и КР на гр. *, ж.к. „*“, за което са представени и справки от АВп. Чрез обясненията на вещото лице в о.с.з. (които не са
експертиза по смисъла на чл.195 и сл. ГПК) единствено може да се доизясни вече
представената експертиза.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както вече се
посочи, безспорно е между страните и се потвърждава също от приетите писмени и
експертни доказателства, че ищците са съсобственици,
в режим на СИО, на ПИ с идентификатор
*по кадастралната карта и регистри
на гр.*, находящ се в гр.*, р. „*“, кв. „*“,с площ по скица
678кв.м., по силата на договор за покупко
– продажба от 18.01.2006г. и договор за доброволна делба от 03.05.2007г., като ПИ №* е и идентичен (попада
изцяло) в ПИ №*по скица
проект за делба на л.31 от делото,
съответно е идентичен с ПИ №*от скицата
на л.32 от делото, по КП на ж.к. „*“ в гр.*. Също е безспорно и доказано, че твърдяните електропреносни съоръжения и обекти са разположени в
горепосочения терен на ищците в момента, както и че между ищците и ответника няма сключен договор за ползването на част от терена от ответника и
че последният не е заплащал
на ищците и никакви парични суми в процесния период.
Основен спорен между страните и решаващ за делото е
въпросът относно статута на исковите електрически обекти и съоръжения и отношенията помежду
собственика или ползвателя им и собственика на земята, върху и към която те са
трайно прикрепени, като по него съдът намира следното:
Относими за случая са разпоредбите на Закона за електростопанството
/ДВ бр.71/27.03.1948г., отм. от 01.07.1976г./; Закона
за електростопанството /ДВ бр.95/12.12.1975г. отм. ДВ бр. 64/16.07.1999г./, Закона
за енергетиката и енергийната ефективност / ДВ бр. 64/16.07.1999г., отм. ДВ
бр.18/05.03.2004г./, Закон за енергийната ефективност /ДВ
бр.18/05.03.2004г., отм. ДВ бр. 98/14.11.2008г./, а актуална уредба
на отношенията е по Закона за енергетиката. При действието на първите посочени два
закона в областта на енергетиката всички енергийни обекти са били държавна собственост.
С приемането на ЗЕЕЕ /1999г./, в пар.1, т.17 е било дадено легално определение
на понятието "енергиен обект", а именно обект, в който или чрез който
се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или
съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или
вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения. В пар.1, т.19 от сега действащия ЗЕ е дадено определение на
понятието електрическа уредба, като съвкупност от машини,
съоръжения и апарати,
предназначена за пренасяне, преобразуване
и разпределение на електрическа
енергия.
От приетата
по делото СТЕ, която следва да се кредитира в качеството й на единствено
експертно доказателство и при липса на каквито и да било други доказателства в
обратен на нея смисъл, се установи, че процесният Въздушен електропровод /ВЕ/110 kV е бил изграден преди 1978г.; процесният Въздушен електропровод /ВЕ/ 20 kV е бил изграден преди 1978г.; процесният Въздушен електропровод /ВЕ/ НН е бил изграден преди 1978г.; ЖР стълб върху бетонен фундамент с размери
2.00/1.90м., както и стоманобетонен стълб върху бетонен фундамент с размери
2.00/1.60м., са били изградени преди 1978г., а всички те са присъединени към
електрическата мрежа и функционират като част от нея. Ето защо следва да се приеме,
че се касае за енергийни
обекти. Същевременно в чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /1999г./ е предвидено, че около
енергийните обекти възникват сервитутни зони по
силата на закона, по отношение на съществуващите обекти към момента на влизане
в сила на закона, какъвто е настоящият обект. По силата на пар.26,
ал.1 ПЗР ЗЕ, тези сервитутни зони се запазват. Те са
действали и са били налични към момента на придобиване на собствеността върху поземления
имот от страна на ищеца. Съгласно пар. 7 от ПЗР на
ЗЕЕЕ /отм./ обезщетения в полза на собствениците
на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл.60, ал.2,
т.1 към момента на влизането
в сила на този закон, не се дължат – касае се за заварените от закона сервитутни права (в този смисъл и Определение
№398/08.07.2015г. по т.д. №270/2015г. на 2-ро ТО на ВКС, докладчик съдията Петя Хорозова; Решение № 440/23.12.2011г. по гр.д. № 1605/2010г.
на ВКС, ІV ГО, докладчик съдията Владимир Йорданов, Решение № 47/02.04.2013г.
по гр.д. № 217/2012г. на ВКС, ІV ГО, докладчик съдията Борислав Белазелков и други).
След като
при данните от приетата СТЕ е налице възникнал по силата на закона сервитут, то ищецът е длъжен на търпи наличието на обектите
в имота си, като единствено в ЗЕЕЕ (16.07.1999г., отм.), пар.
67 ал.9 ПЗР, ЗЕ (2003г., отм.) и в ЗЕЕ (2004г., отм.), пар.
4 ПЗР на действащия в момента ЗЕ, са уредени възможности за прехвърлянето на
притежавания енергиен обект на съответното енергийно предприятие и съответно
неговото задължение да го изкупи, което следва да бъде сторено в 12-годишен
срок от влизането в сила на закона. Поради това следва да се приеме, че
не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване, доколкото е налице
законово основание ответното дружество да държи енергиен обект в собствения на
ищеца имота, а именно сервитутно право, поради което
и последният не дължи обезщетение – за въздушните проводи.
Относно двата спорни подземни електропровода, чрез които се захранват спорните КТП* и БКПТ*, горните съображения не могат
да се съобразят, тъй като видно от приетия на
л.38-47 акт образец №16 на комисия към началника на РДНСК – Варна, както и от заключението по
СТЕ, тези два електропровода са били изградени и въведени в експлоатация през м.08.2000г. Към този момент ЗЕЕЕ (отм.) вече е
бил в сила, поради което обсъжданите два обекта не се считат за заварени по см.
на чл.61, ал.2, т.1 вр. пар. 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.). Обратно –следва
двата обекта да се считат за „нови“ такива по см. на чл.61, ал.2, т.2 ЗЕЕЕ.
Относно състава на сервитутното право в тази хипотеза
се е изисквало за тях да е било направено отреждане на терена; да е имало
съгласие на собственика; и на него да е било заплатено еднократно обезщетение (чл.61,
ал.3 ЗЕЕЕ (отм.)). При тези предпоставки, налични кумулативно, е възниквало
според действащите към този момент нормативи, сервитутно
право за ползване и обслужване на всички енергийни обекти, ситуирани
в терени на частноправни субекти. В случая няма доказателства за спазване на
горните изисквания, поради което не би могло да се приеме за валидно учреден сервитут в полза на ответното дружество. За единия от двата
подземни електропровода (кабелни линии средно напрежение) изобщо липсват
каквито и да е доказателства за вещни права върху чужд имот. За другия от тях е
представен представен НА №*г. за продадени от „*“ ООД право на собственост и сервитутно ползване на бетонна трансформаторна подстанция-трафопост
с диспечерско наименование БКТП* и кабелна линия средно напрежение към трафопоста. Но видно от НА всички права касаят имот с №*, който
видно от скицата от АГКК на л.33 е различен спрямо процесния
на ищците ПИ №*.
Видно от същата скица касае се за учредени права в имот – съседен на исковия и
то през път №*г. Вероято е да се касае за трасе от имот №*,
през (под) път №*г. до
трафопоста и имота в ПИ №*. Така или иначе
обаче собственикът на ПИ №* не би могъл да се разпореди и да учреди на ответника по делото други
права, освен единствено по отношение на неговия имот. Затова и доказателствата
не са достатъчни да могат да променят извода за неучредено сервитутно
право на ел. трасето под земнята на собствения на
ищците ПИ №*.
От изложеното в последния абзац следва извода, че ответното дружество е
ползвало без валидно законово или договорно основание съоръженията, които са
част от електропреносната мрежа и са ситуирани през (под земята) на собствен на ищците в СИО
терен. Ползването на чужд имот без основание е определено в съдебната практика
като класическо основание по чл.59 ЗЗД, тк
едновременно води до обогатяване на ползвателя (защото пропуска да реализира
разход за това ползване) и до обедняване на собственика (защото не може да
реализира приход от отчуждаване, отдаване под наем или други). В този случай
обогатяването се счита за тъждествено по размер с обедняването – съобразно
средния пазарен за имота или частите от него наем (така например и Решение №677/05.11.2010г. по гр.д. №1822/2009г. на
3-то ГО на ВКС и много други). Възражението, че ищецът не би могъл да
ползва обекта в случая е неоснователно, тъй като не се касае за трафопост или
друг енергиен обект (в съдебната практика са разглеждани такива случаи, но те
са различни от процесния), а се касае за ползване на
самата земя. В допълнение по правило в хипотезата на чл.59 ЗЗД се изисква да е
налице връзка между обедняване и обогатяване, но тя не е класическата причинно
– следствена в съдържанието на понятието по чл.45 и сл. ЗЗД например, доколкото
характера на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД не се свързва с пряка
размяна или разместване на блага между обогатил се и обеднял субекти.
По тези причини исковете относно ползването на двата спорни подземни електропровода следва да се уважат при
размерите според заключението на СТЕ, а именно: 354.00лв. за кабелната линия до
БКТП* и 386.00лв. за кабелната линията до другия БКТП (с технически грешно
посочен в СТЕ различен номер), а за горниците до пълните предявени размери – да
се отхвърлят. Подлежащите на уважаване вземания следва да се присъдят
солидарно, с оглед СИО на ищците върху терена и нормативите на СК.
По
разноските: Сторените от страните такива съдът приема в размерките,
както следва: общо 830.00лв. за ищците (хонорар, такса и част от депозит СТЕ) и
общо 484.00лв. (хонорар и част от депозит СТЕ). На осн.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК тези разноски, съотнесени към
уважена и отхвърлена част от интереса, водят до резултат за присъждане, както
следва: на ищците общо 317.25лв., а на ответника – общо 299.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на А.Т.К., ЕГН**********
и М.С.К., ЕГН**********, за осъждането на ответника „Е.С.” АД, ЕИК*, заплащане
солидарно на ищците,
на следните суми:
-
387.20лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения на ищците недвижим имот
- ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ по скица 678 кв.м. и начин на
трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване,
идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/110 kV;
- 387.20лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ
по скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран
начин на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/ 20 kV;
-
387.20лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целият с площ
по скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран
начин на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Въздушен
електропровод /ВЕ/ НН;
-
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на депозиране
на исковата молба -15.05.2019г. до окончателното й плащане,
на правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.С.” АД, ЕИК*, да плати солидарно на А.Т.К., ЕГН**********
и М.С.К., ЕГН**********, сумата 386.00лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целия с площ по
скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран начин
на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Подземен
електропровод, захранващ КТП *, ведно със законната лихва върху
сумата от депозиране на исковата молба – 15.05.2019г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 386.00лв. до 387.20лв., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 15.05.2019г. до пълното
й изплащане, на правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.С.” АД, ЕИК*, да плати солидарно на А.Т.К., ЕГН**********
и М.С.К., ЕГН**********, сумата 354.00лв., представляваща
обезщетение за неоснователно ползване в периода от 30.04.2014г. до 30.04.2019г. на частта от собствения
на ищците недвижим имот - ПИ с идентификатор *по кадастралната карта и
регистри на гр. Варна, находящ се в * целия с площ по
скица 678 кв.м. и начин на трайно ползване: Поземлен имот с недефиниран начин
на трайно ползване, идентичен с ПИ *по предходен КП на кв. „*“, през която преминава Подземен
електропровод захранващ БКТП *, ведно със законната лихва върху
сумата от депозиране на исковата молба – 15.05.2019г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 354.00лв. до 387.20лв., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 15.05.2019г. до пълното
й изплащане, на правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.С.” АД, ЕИК*, да плати на А.Т.К., ЕГН********** и М.С.К.,
ЕГН**********, сума 317.25лв. – разноски пред ВРС, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН********** и М.С.К., ЕГН**********,
да платят на „Е.С.” АД, ЕИК*, сума 299.00лв. – разноски пред ВРС, съразмерно с отхвърлената
част от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………