№ 6773
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110171050 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.11.2019 г. в гр. Велико Търново на бул.
„България“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат Добло“ с рег. № ...... и
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........., при следния механизъм: л.а. „Фиат
Добло“ при опит за паркиране преминава в съседна (лява) пътна лента, без да
пропусне движещите се МПС-та и блъска в дясна странична част л.а.
„Фолксваген Пасат“, в причинна връзка с което на последния са нанесени
щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
(застрахователна полица № 0306Х0494942 със срок на валидност 29.07.2019 г.
– 28.07.2020 г.).
Твърди, че на 06.01.2020 г. в качеството на застраховател е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 506, 16 лв. Счита, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към
датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 506, 16 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 1 531, 16
лв. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане на процесната сума, поради
което в полза на ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на
1
551, 95 лв. за периода 29.11.2021 г. – 29.11.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 531, 16 лв., представляваща регресно вземане по заведената
при ищеца щета, ведно със законна лихва до окончателното изплащане, и
сумата 551, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.11.2021 г. –
29.11.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и
същото да е настъпило по вина на водача на л.а. „Фиат Добло“. Оспорва
наличието на причинна връзка между твърдения механизъм и щетите на
автомобила. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени доказателства и заключението на
АТЕ по делото се установява, че на 13.11.2019 г. около 17:15 часа в гр. Велико
Търново на бул. „България“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат
Добло“ с рег. № ...... и л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ........., при следния
механизъм: л.а. „Фиат Добло“ се движи по бул. „България“ с посока от бул.
„Васил Левски“ към ул. „Беляковско шосе“ и в района на № 66 реализира ПТП
с изпреварващия го в същия момент от лявата страна л.а. „Фолксваген Пасат“,
в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Със заявление за изплащане на обезщетение от 14.11.2019 г.
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във
връзка с което в образувана щета № 14019030101224. Съставени са опис на
щета и доклад по щета.
Безспорно е между страните, че на 06.01.2020 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 506, 16 лв., което се потвърждава от представеното по делото преводно
нареждане от същата дата.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че към датата на
събитието л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил в експлоатация 4 години, 3 месеца и
6 дни, считано от датата на първоначална регистрация. Стойността,
необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза
на сумата 1 764, 68 лв., по средни пазарни цени, в които не са включени тези
на официалния сервиз на марката – на сумата 1 673, 24 лв., а по цени на
алтернативни доставчици – на сумата 1 257, 01 лв. Обичайните
ликвидационни разноски са между 15 и 25 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фиат Добло“ с рег. № ...... е била застрахована
2
при ответника.
Пред СРС е разпитан свидетелят В. Б. Б., който депозира показания, че
си спомня да е участвал в ПТП през м.11.2019 г. в гр. Велико Търново на бул.
„България“ при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ......... около
17:00 часа, след работа. Заявява, че се е движел по бул. „България“ в посока
магазин „МЕТРО“ в лявата част на платното и автомобил от дясната страна е
предприел маневра – там има спирка и паркинг; че автомобилът е бил спрял в
дясно, че свидетелят е изпреварвал колоната, а той е решил да паркира,
защото там в лявата страна има паркинг, предприел е маневра от най-дясната
страна на платното да отиде в най-лявата и го е ударил в предния калник,
врата. За свидетеля ударът е бил в предна дясна страна, а за другия водач – в
предна лява. Заявява, че е имало колона по това време в 17:00 часа и той е
предприел маневра от дясната страна на колоната, а свидетелят е изпреварвал
тази колона, защото се е движел в посока „МЕТРО“, който е на края на бул.
„България“. Заявява, че в неговата посока са две ленти, свидетелят се е движел
в лявата, а другият автомобил е предприел завой на ляво да паркира, без да се
огледа и да погледне в огледалата. В този момент свидетелят се е намирал по
средата. Тази колона е била спряла и другият водач от спряло положение е
предприел завой, тъй като е видял свободно място на паркинга и е влетял
отгоре му. Заявява, че преди това не е видял другия автомобил и че не е видял
да е подавал мигач. Заявява, че е натиснал спирачка и водачът на другия
автомобил е натиснал спирачка и са се ударили. Заявява, че за него
уврежданията са били преден калник, преден десен фар, както и че виновен за
ПТП е бил другият водач.
Пред СРС е разпитан и свидетелят П. К. К., който депозира показания,
че си спомня през есента на 2019 г. да е участвал в ПТП в гр. Велико Търново
на бул. „България“ при управление на служебен автомобил „Фиат Добло“.
Заявява, че е щял да предприема маневра за завиване към паркинг, за който е
заходил, който се намира на самия булевард, вляво спрямо него; че е карал с не
повече от 2-3 км/ч.; че на булеварда движението е еднопосочно, като
свидетелят се е движел в посока София в колона от автомобили; че е бил
подал сигнал за завиване към паркинга, при което е бил ударен от друг
автомобил „Фолксваген“, който е изпреварвал колоната и го е ударил в лявата
част на неговия автомобил. Заявява, че за пръв път е видял другия автомобил в
момента на удара, както и че са съставили протокол за ПТП, като
потвърждава, че това е предявеният му такъв на лист 6 от делото.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
3
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед представените по делото писмени
доказателства, заключението на АТЕ и показанията на свидетелите.
Установи се по делото, че водачът на л.а. „Фиат Добло“ с рег. № ......,
движейки се по бул. „България“, е предприел маневра за отклонение наляво,
за да паркира на намиращия се от ляво спрямо него паркинг, при което е
настъпил удар с изпреварващия в същия момент колоната от автомобили от
лявата му страна л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № .......... Като е предприел
маневра за отклонение наляво, без да съобрази същата с останалите участници
в движението, водачът на л.а. „Фиат Добло“ е осъществил противоправно
деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по
вина на водача на л.а. „Фиат Добло“ с рег. № ....... Тежестта за установяване на
елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение
на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява
оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника,
като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция
не е оборена.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че на 06.01.2020 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 506, 16 лв., което се потвърждава от представеното по делото преводно
нареждане от същата дата.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
4
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 1 764, 68 лв., по средни пазарни цени, в които не са включени тези на
официалния сервиз на марката – на сумата 1 673, 24 лв., а по цени на
алтернативни доставчици – на сумата 1 257, 01 лв.
При изчисляване на средните пазарни цени се взимат предвид и цените
на официален сервиз, в противен случай, ако същите не се отчетат, то
получената стойност не отговаря на средни пазарни цени, тъй като цените на
официалния сервиз са част от пазара на процесните услуги.
Същевременно, собственикът на автомобила няма задължение да заменя
увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил,
поради което съдът намира, че действителната стойност на вредите се
съизмерява със стойността, необходима за възстановяване на автомобила, по
средни пазарни цени, която е в размер на сумата 1 764, 68 лв.
Тази сума е в размер, по-голям от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
5
вземането за сумата от общо 1 531, 16 лв. (1 506, 16 лв. + 25 лв.
ликвидационни разноски), поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е докаже наличието на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на претенцията си. Съгласно чл. 412 КЗ
застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага. На ответника
е връчена регресна покана с вх. № 280/20.01.2020 г., с която е предоставен 30-
дневен срок за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с
изтичане на 30-дневния срок от представянето на всички доказателства,
ответникът изпада в забава за изпълнение на задължението си за регресно
плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета. С оглед
изложеното ответникът е изпаднал в забава, считано от 20.02.2021 г., поради
което и при спазване принципа на диспозитивното начало за периода
29.11.2021 г. – 29.11.2024 г. в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва в размер на сумата 551, 95 лв., определена по реда на чл.162
ГПК, поради което искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 483, 32 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1 531, 16 лв., представляваща регресно
вземане по образувана при ищеца щета № 14019030101224 във връзка с ПТП,
настъпило на 13.11.2019 г. в гр. Велико Търново, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 551, 95 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 29.11.2021 г. – 29.11.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
6
********* да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 483, 32 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7