МОТИВИ
от 12.09.2019 г. по НОХД № 250/2019
г. на РС-А.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу А.Д.М. – роден на *** ***, обл.Б., български гражданин, средно образование,
безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********, за това, че на 05.02.2019 година, около 23:44 часа,
в град А., обл.Б. на ул.“***“ срещу
*** запалил имущество със значителна стойност, а именно лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***, на стойност 12
920 лева, собственост на А.С.М. с ЕГН ********** *** – престъпление по чл.330,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
– гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и
доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.
Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за
реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на
наказание лишаване от свобода от една година след отчитане на намаляването с
една трета по чл.58а от НК, като акцентира върху смекчаващите обстоятелства.
Повереникът на частния обвинител пледира за
наказание лишаване от свобода от две години след отчитане на редукцията с едва
трета по чл.58а от НК, като акцентира върху отегчаващите обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне
на наказание на лишаване от свобода около минимума, което да се редицира с една трета по чл.58а от НК, като също подробно
анализира смекчаващите обстоятелства, наблягайки върху личността на дееца и
съдействието му за протичане на наказателното производство както на досъдебната
фаза, така и в съдебната фаза.
Подсъдимият, в производство по чл.370 и следв от НПК,
признава при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло вината си и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в
хода на досъдебното производство.
От събраните
no делото
доказателства се установява, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Д.М. е роден на *** ***, обл.Б., български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********. От справката за съдимост е
видно, че същият има две осъждания по НОХД № 530/2015 г. на РС-А. на наказание
лишаване от свобода от три месеца и по НОХД № 241/2016 г. на РС-А. на наказание
лишаване от свобода от четири месеца.
Ha 05.02.2019 г., около 23.50 ч. в дежурната част на Районно
управление А. е подаден сигнал за горящ
лек автомобил, находящ ce в гр.
А., обл. Б. на ул. „***" № 75. Своевременно
на посоченото място е бил изпратен
автопатрул от
служители на Районно управление А.. Установено е, че лекият автомобил е марка „*** ***" с рег. № ***, чиято предна дясна част
е обгоряла. Ha мястото на инцидента бил
изпратан и екип от служители на
Регионална служба за противопожарна безопасност и защита на
населението. Извършени са огледи на
местопроизшествието и са изготвени фотоалбуми, удостоверяващи местопроизшествието.
Собственик на лекия автомобил е А. М., майка на
свидетеля А.М.. Първоначално
горящият лек автомобил бил забелязан от свидетеля Е. Е., който веднага
сигнализирал съседа си - свидетеля А.М.. За инцидента съобщил свидетеля А. М., който в 23.52 ч. успял да се свърже с тел. 112 и да съобщи за случая. Огънят бил потушен още преди пристигане на пожарния автомобил от свидетеля А.М.,
баща му М. М. и съседа им Е. Е..
Самият инцидент се случил на 05.02.2019 г. следобед,
като А. знаел, че братовчед му
И.М. се намира в гр. А., като му се
обадил и поръчал да му закупи бензин в туба от литър
и пoлoвинa. Обяснил му, че бензинът
му е необходим за фрезата. Прибирайки се в с. Поляново И. предоставил заръчаната му от подсъдимия туба с бензин. Около 20.00-21.00 ч. Подсъдимият посетил гр. А., обл.
Б., носейки със себе си тубата
с бензин, която скрил в близост до училище „***“. Обадил се на И., който се намирал в с. К., молейки го да го вземе от гр. А.. И. пристигнал с
л.а. марка „***", червен
на цвят, комби. Подсъдимият А. и И. се разкарвали
известно време из гр. А., като заедно с тях бил
свидетеля М. К.. Около 23.00 ч. на 05.02.2019 г. го оставили в близост
до училището „***" в гр. А., където преди това подсъдимият бил скрил бензина. Ha двете момчета подсъдимият А. заявил, че има
среща с приятелка. След като ги изпратил подсъдимият
взел тубата и отивайки до дома
на свидетеля А.М. напръскал предната част на автомобила
му с бензина, след което с помощта
на запалка запалил същия. После изхвърлил тубата в един казан и отново се обадил на свидетеля И.М.,
за да минат да го вземат за да отидат да ro вземат от същото
място. Отивайки на уреченото място свидетелите И.М. и М. К. установили, че А. гo
няма, като И. продължил да кара
с автомобила си пo ул. „***", когато забелязал, че А. се движел
пo улицата в посока към училището.
Ha свидетелите им направило
впечатление, че А. мирише на бензин.
Извършена
е ,,автооценъчна
експертиза“, като
в заключението вещото лице е посочило, че
нанесените no лекия автомобил марка „*** ***" с рег. № *** щети B следствие на палежа могат
да се определят,
като тотални, предвид обстоятелството, че възстановяване на автомобила 6и било възможно но
не e икономически нецелесъобразно.
B
този смисъл „справедливата пазарна стойност" нa
автомобила, към датата на инкриминираното деяние е определена в размер на
12 920 лева.
Извършена е пожаро-техническа
експертиза, която потвърждава, че причината за възникване на пожара е палеж.
Пожарът не е представлявал опасност за живота на никого и не е имало опасност да
се разпростре върху други имоти.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се допълват и
кореспондират със самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2
от НК, а именно: събраните на досъдебното производство показания на свидетелите,
среди които И.М.,
М. К., А.М., М.М., Е. Е., протоколи за оглед, ведно с албум към тях,
заключенията на вещите лица по експертизите, назначени на досъдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е осъществил състав на
престъпление по 330 ал.1 от НК - на 05.02.2019
година, около 23:44 часа, в град А., обл.Б. на ул.“***“
срещу *** запалил имущество със значителна стойност, а именно лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, на стойност 12 920 лева, собственост на А.С.М.
с ЕГН ********** ***.
Престъплението следва да се квалифицира по чл.330,
ал.1 от НК предвид начина на извършване на деянието – чрез палеж. Движимото
имущество е унищожено чрез запалването му от страна на подсъдимия, поради което
деянието му от обективна страна е съставомерно по
чл.330 ал.1 от НК. Запаленото имущество е било на значителна стойност, както
изисква посоченият състав. В случая стойността на запаленото движимо имущество,
а именно а
именно лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, на стойност 12 920
лева, е много
над размера на 14 минимални работни заплати за страната, приети от съдебната
практика като критерий при определяне на значителните имуществени вреди, поради
което е изпълнен съставомерният признак на деянието по
чл.330 ал.1 от НК - запаленото имущество да е на значителна стойност.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно, според чл.11, ал.2 oт HК, при условията на пряк
умисъл от подсъдимия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Събраните доказателства сочат, че е налице пряк
умисъл за извършване на деянието, като в тази връзка следва да се отбележи, че
подсъдимият е предприел предварително необходимите действия по подготовка на
деянието, а след неговото извършване взел мерки и за заличаване на следите от
него - закупил бензин чрез трето лице и го скрил в близост до имуществото,
което искал да запали, осигурил си транспорт в двете посоки, изхвърлил тубата,
в която съхранявал бензина.
Следва да се отбележи, че данните
по ДП, че се касае до осъществена съучастническа дейност под формата на подбудителство от страна на близки на бившата съпруга на
свидетеля А.М. по отношение на подсъдимия А.Д.М. да извърши престъпление по
чл.330, ал.1 от НК са отделени от прокурора с Постановление за отделяне на
материали от досъдебното производство от 24.06.2019 г. и съответно е образувано
ново досъдебно производство, което не е предмет на настоящото обвинение. Поради
това съдът не обсъжда доказателствата относно наличието или липсата на
съучастник под формата на подбудител по отношение на подсъдимия А.Д.М..
Категорично установено по отношение на последния е, че е извършител на гореописаното
деяние, съставомерно по чл.330, ал.1 от НК, което
именно се явява предмет на обвинението, повдигнато от РП-А..
Наказанието по
чл.330, ал.1 от НК е предвидено в размери от една до осем години. При определяне на наказанието съдът отчете младата възраст на подсъдимия – едва
на 22 години, оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на
наказателно производство, с което улеснява протичането на наказателното производство
както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, изразеното искрено съжаление и самокритичност за стореното. Поради това
съдът определи наказанието в размер над минималния, предвиден в закона – две
години (двадесет и четири месеца) „лишаване от свобода”, което намали с 1/3 по
реда на чл.58а, ал.1 от НК, т.е. наложи наказание от една година и четири
месеца (шестнадесет месеца) „лишаване от свобода“.
Така
определеното наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1,
т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като са налице предпоставките, предвидени в тази
разпоредба – подсъдимият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ по
предходните си осъждания по НОХД № 530/2015 г. и НОХД № 241/2016 г., и двете на
РС-А., за периода от 23.09.2016 г. до 23.01.2017 г., т.е. в настоящия случай се
касае до умишлено престъпление, като не са изтекли пет години от ефективното
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59
ал. 1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца времето, през което
подсъдимият е бил задържан, вкл. с мярка за неотклонение „Задържане под стража",
считано от 06.02.2019 г.
Не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Приложението на чл.55, ал.1 от НК се следва при наличие на две предпоставки -
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато най - лекото,
предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко. В случая са налице
смекчаващи обстоятелства – младата възраст на дееца, съжалението за
извършеното, както и съдействието, което е оказал в рамките на наказателното
производство, но същевременно те нито са многобройни, нито са изключителни. При
това подсъдимият вече е осъждан, т.е. очевидна е неговата склонност да нарушава
законите
и правовия ред, поради
което не е налице втората предпоставка – и най - лекото, предвидено в закона
наказание, се окаже несъразмерно тежко.
Не са налице предпоставките на определяне на наказание
в размер на абсолютния минимум от една година, което да бъде намалено с 1/3, каквото
е искането на защитника или наказание над една година, но пак в посока минимума
от една година, което да бъде намалено с 1/3, каквото е искането на прокурора.
Налице са отегчаващи обстоятелства – подсъдимият е осъждан, не е възстановил
вредите от деянието, при това следва да се има предвид и начина, по който е
извършено деянието – преднамерено, като подсъдимият имал достатъчно време да
обсъди всички аргументи „за“ и „против“ и въпреки това не се е отказал от
осъществяването му, като е пристъпил към извършване на деянието, предприемайки
предварително необходимите действия по подготовка на деянието, а след неговото
извършване взел мерки и за заличаване на следите от него (закупил бензин чрез
трето лице и го скрил в близост до имуществото, което искал да запали, осигурил
си транспорт в двете посоки, изхвърлил тубата, в която съхранявал бензина).
Тези обстоятелства сочат, че с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца се налага едно по-ефективно въздействие върху дееца чрез
методите на наказателно правната принуда, което може да се постигне единствено
чрез наказание „лишаване от свобода“ над минимума и то в срок, достатъчен над
минимума, за да окаже необходимото превъзпитателно и поправително въздействие
по начин, че след изтърпяването на наказанието подсъдимият да не пристъпи към
осъществяване на следващо престъпно деяние. Тези съждения мотивират съдът да
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което съответно
с оглед изискването на чл.58а, ал.1 от НК намали с една 1/3 и съответно наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.
Следва да се отбележи във връзка с горното, че съдът
не споделя аргументите на повереника на частния обвинител
за наказание над две години, а именно три години „лишаване от свобода“, които
да се намалят с 1/3, както изисква закона в чл.58а, ал.1 от НК. Наказание от
три години би се явило несъразмерно тежко предвид изключително младата възраст
на дееца, който е едва на 22 години. Към настоящия момент от справката за
съдимост е видно, че същият е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ за периода от 23.09.2016 г. до 23.01.2017 г., като това
е станало преди повече от две
години и половини – по НОХД № 530/2015 г. на РС-А.
наказание лишаване от свобода от три месеца и по НОХД № 241/2016 г. на РС-А.
наказание лишаване от свобода от четири месеца. Очевидно то не е дало необходимият поправителен ефект, но наказателно
правната принуда следва да се упражнява плавно, гъвкаво и без репресия повече
от необходимото, доколкото в настоящия случай е видно, че се касае до
изключително млад човек, който изразява разкаяние за стореното, съответно върху
неговото съзнание все още може да бъде въздействано и повлияно и с по-леко по-размер наказание
„лишаване от свобода“. Поради това съдът счита, че определяне на наказание от
три години „лишаване от свобода“, макар същото да се налага в размер, намален с
1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК – две години, би се явило несъразмерно тежко
за дееца. Абсолютно адекватно с оглед възрастта на дееца, неговата обществена
опасност и обществената опасност на деянието се явява определеното от съда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, намалено по реда на
чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 – една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът намира, че така определеното и наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца по вид и размер се
явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като
личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Веществените доказателства, принадлежащи на
подсъдимия, следва да се върнат на него като правоимащо
лице, а останалите следва да се отнемат в полза на държавата.
С оглед крайния резултат разноските в хода на ДП
следва да се възложат в тежест на подсъдимия. В негова тежест следва да се
възложат и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
направени от частния обвинител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :