Номер 20727.08.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико Търново
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Съдия:ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Въззивно частно наказателно дело №
20204000600282 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.440,ал.2 от НПК.
Възивното производство е образувано по частна жалба на осъденото
лице Ц. Ц. И. против определение от 30.07.2020г.постановено по чнд №
483/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата му за предсрочно условно освобождаване.
С жалбите се навеждат доводи за неправилност на определението на
първоинстанционния съд. Сочи се, че съдът неправилно е взел предвид
показанията на св. А. В. и представителя на затвора К., тъй като първия от тях
нямал поглед върху неговото развитие от постъпването му в затвора до
момента и необосновано е постановил определението си само въз основа на
тях. В протокола от заседанието не било вписано изказването му.
Показанията на свидетелите се основавали само на писмена информация
преди настаняването му в затвора, а не на лични наблюдения.. Такава
информация можело да даде единствено началника на учебния център където
в момента се намирал. В жалбата подробно осъдения е описал мястото
където работи към момента и в какво се състоят задълженията му. Осъдения
сочи, че с работата си на посоченото място и с поведението си е доказал, че се
е поправил и че може да се вгради успешно в обществото. Направено е
искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде
уважено искането за ПУО.
1
Настоящият съдебен състав разгледа подадената жалба с изложените в
нея доводи и извърши цялостна проверка на обжалваното определение, като
приема за установено следното:
Жалбата е подадени в законоустановения срок, от легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с
определение по чнд №464 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд на Ц.
Ц. И. е определено на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК общо
наказание по влезли в сила присъди по нохд 261/15г. на РС-Велинград и по
нохд № 390/15г. по описа на БОС от две години и четири месеца лишаване от
свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание
от четири месеца лишаване от свобода по присъда по нохд № 990/12г. на
Районен съд- Бургас. Постановено е наказанията да се търпят при
първоначален „строг“ режим.
Приведеното в изпълнение наказание по чл.68 от НК е изтърпяно. От
приложената по делото справка изх.1301 от 24.07.2020г. от затвора гр.Плевен
се установява, че осъденото лице И. е започнало изтърпяването на
определеното общо наказзание от две години и четири месеца лишаване от
свобода на 28.02.2019година, като към 06.08.2020г. ще е изтърпял 1г.5 месеца
и 8 дни и остава да търпи 5 месеца.
По делото е представено становище от администрацията на затвора
Плевен. В него, както и от данните на приложеното досие на осъденото лице
се установява, че на 26.07.2029г. е сменен режима на изтърпяване на
наказанието от „строг“ в „общ“ , а на 02.09.2029г. е сменен типа за
затворническото общежитие. В становището е посочено, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 66 точки, като в
средния размер е бил и риска от вреди. Посочени са подробно зоните на
криминогенните нужди. Отразено е, че към настоящия момент се наблюдава
известна положителна промяна в поведението на осъдения, като риска от
рецидив е оценен на 42 точки, което е отново към средните стойности. Сочи
се на положителна промяна по отношение на трудовата заетост на лицето, в
начина му на живот и обкръжение, а именно, че избягва нерегламентирани
2
взаимоотношиения. В същото време в становището е посочено, че докато
рискът от вреди в затвора е нисък, то в обществото- нараства до среден,
предвид общественоопасния характер на деянията. Към момента риска от
рецидив е оценен на 42 точки, което отново е в средни стойности, като се
сочи и, че на този етап не са преодолени дефицитите в зоните – нагласа и
умения за мислене. Липсва самокритичност и желание за преценка на
миналите грешки, не е склонен към себеразкриване и самоонализ. Все още не
умее да анализира по адекватен начин минал негативен опит и да поема
отговорност за собствените си действия. Дадено е становище, че не са налице
предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, тъй като не са изпълнени целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По делото е разпитан като свидетел А. В.- ИСДВР. В показанията си
свидетелят е потвърдил изложените в становището на затворническата
администрация констатации. Възражението на осъденото лице, че не следва
да се дава вяра на показанията на този свидетел е неоснователно. Не са
налице каквито и да е основания показанията на свидетеля да не се
кредитират с доверие.
Горните обстоятелства са установени и от първоинстанционния съд.
Въз основа на тях съдът обосновано и правилно е приел, че не са налице
предпоставките осъдения Ц. И. да бъде условно предсрочно освободен. По
отношение на същия не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно същият с поведението си да е дал
безспорни доказателства за своето поправяне. Действително са налице данни,
че у осъденото лице се констатират положителни промени, които са дали
основание за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по- лек,
както и на типа затворническо общежитие. От друга страна обаче се
констатира, че рискът от рецидив при него е все още в средни стойности- 42
точки, както и че не са преодолени дефицитите в зоните- нагласи и умения за
мислене. Това безспорно дава основание да се приеме, че на този етап не
може да се направи категоричен извод за поправяне на лицето.
Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че
първоинстанционния съд се е позовал само и единствено на показанията на
разпитания свидетел. Акта на съда е постановен при цялостен анализ на
3
доказателствата по делото, включително и тези съдържащи се в неговото
досие.
Не намира опора в доказателствата по делото и твърдението на
жалбоподателя, че в съдебния протокол не било отразено цялостното му
изказване, с което явно се сочи на нарушени процесуални права. Изготвения
протокол от съдебното заседание отразява извършените процесуално-
следствени действия. Същият е подписан от съдия и секретар, съгласно
изискванията на закона и се явява годно доказателствено средство. Ако не е
бил съгласен с отразеното в него И. е имал възможността в предвидения срок
да поиска поправка на същия по чл.313 от НПК, което не е сторил.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна. Обжалваното с нея определение е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 във вр.с чл.345
НПК съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.07.2020г., постановено по чнд №
483 по описа за 2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Ц. Ц. И. , ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
4