О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 943 27. 11.2018
година град С.
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………….втори граждански състав, на двадесет и седми
ноември………….…2018 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като
разгледа докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно
гражданско дело номер 1443……………по описа за 2018……………...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е определение № 2640 от 02.10.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 4895/2018 г. на С. районен съд, с което е
отхвърлена молбата на П.Г.К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 489/2017 г. на ЧСИ И. Б., като
неоснователна.
Жалбоподателят П.Г.К.,
чрез пълномощника си адв. М.О., счита, че при постановяване на обжалваното
определение районният съд неправилно бил възприел представената в молбата за допускане на
обезпечение фактическа обстановка. Твърди, че възнамерява да заведе иск по
чл.439 ГПК срещу ответника А. К. за оспорване на изпълнението по изпълнителното
дело. Основанието на бъдещия иск било наказателно производство № 1685/2018 г.
по описа на РП Б. за извършена от К. измама при сключване на договор за заем.
Изходът от производството щял да помогне след постановяване на осъдителна
присъда да се иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения, т.е. бъдещият иск
би имал за предмет отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
111/2015 г. на РС Б., по което е издаден изпълнителния титул, а не отрицателен
установителен иск, както неправилно бил приел районният съд. Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно бил приел, че не е налице специалната предпоставка
по чл.439, ал.2 ГПК, защото договорите, от които произтичало вземането на
взискателя по делото, били предмет на изследване в рамките на наказателното
производство пред РП Б., като сключени при измама от страна на взискателя по
изпълнителното дело. Счита, освен това, че преценката за допустимост на иска по
чл.439, ал.2 ГПК би следвало да се извърши от съда, пред който е предявен, а не
от съда, който е сезиран с молба за обезпечение на този иск. Преценката на този
съд би следвало да се заключи в допустимостта на тази молба, с нейната вероятна
основателност, както и дали исканото обезпечение е подходящо в конкретния
случай. Счита, че към момента на завеждането на иска по чл.303 във връзка с
чл.429, ал.2 ГПК ще има постановена присъда, която би била основание да иска
отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 111/2015 г. на РС Б.. Следвало да
се има предвид и това, че на 20.12.2018 г. била насрочена публична продан на
семейното жилище на молителя П.Г.К.. След провеждането на проданта, завеждането
на иск с правно основание чл.303 във връзка с чл.429, ал.2 ГПК въз основа на
установена измама било безпредметно. Счита, че фактът на извършената измама би
бил противопоставим и правоизключващ изпълняемото право на взискателя и
бъдещият иск би бил успешно доказан. Образуваната преписка в Сектор
„Икономическа полиция“ бил факт, настъпил след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издаден изпълнителният лист. Исканата
обезпечителна мярка не би засегнала интереса на взискателя, докато без исканото
обезпечение семейството на жалбоподателя би било останало без жилище. Моли,
съдът да отмени обжалваното определение и да допусне обезпечение на бъдещия иск
на П.К. срещу А. К. чрез спиране на изпълнителното дело № 489/2015 г. по описа
на ЧСИ Б..
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по ч.гр.д. №
4895/2018 г. по описа на С. районен съд е образувано по молба от П.Г.К. *** за
допускане на обезпечение на бъдещ иск. В молбата се твърди, че с влязло в сила
решение № 111/2015 г. по описа на РС Б. бил осъден да заплати на А. К. общо
29 740 лв., представляващи задължение по договори за заем, ведно с
лихвите. Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изп.д. № 489/2015 г. по описа на ЧСИ И. Б.. Изпълнението било
насочено към апартамент с идентификатор 68850.514.381.1.5, находящ се в гр. С.,
представляващ семейно жилище. След образуването на изпълнителното производство
твърди, че подал жалба с вх. № 2620 от 20.03.2018 г. до РП Б., където било
образувано наказателно производство за измама срещу взискателя К.. В молбата се
твърди, че бъдещият иск, във връзка с който се иска обезпечението, е за
оспорване на изпълнението по изпълнителния лист по посоченото изпълнително
дело, като основанието му е заведеното наказателно производство № 1685/2018 г.
в РП Б. срещу А. К. за извършена от него измама при сключването на договори за
заем, от които произтича вземането му Установяването на извършената измама чрез
образуване на досъдебното производство щяло да му помогне след постановената
осъдителна присъда да поиска отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Счита, че бъдещият иск е вероятно
основателен, тъй като от представените от него доказателства се установявало,
че на 13 и 14 май 2013 г. бил в гр. С.,
а в периода 16.05.2013 г. – 19.05.2013 г. – в гр. Л., а не в Б., поради което
твърдението на К., че му е дал заеми не било вярно. Обосновал е обезпечителна
нужда с твърдението, че има реална опасност да се извърши публична продан на
недвижимия имот и при евентуално позитивно решение по заведения иск за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 489/2017 г. би било невъзможно да
осъществи правата си по това решение. Искал е от съда да допусне обезпечение
чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.
Първоинстанционният съд е
приел, че в случая не е налице специалната предпоставка по чл.439 ГПК, т.е. да
е налице факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Затова бъдещият иск бил
недопустим, а молбата за допускане на обезпечението му – неоснователна.
Въззивният съд намира
оплакванията, изложени в частната жалба, за неоснователни. Съгласно чл.439,
ал.1 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, като той трябва да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание – ал.2. Искът е
отрицателен установителен по правната си природа. Неоснователно в частната
жалба се твърди, че този иск има за предмет отмяна на влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 111/2015 г. по описа на РС Б., по което е издаден
изпълнителният иск. Предмет на иска по чл.439 ГПК са изложените в исковата
молба факти, които дават основание да се оспори вземането. Отмяната на влязлото
в сила решение е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен
контрол на влезлите в сила съдебни актове, когато те са неправилни и тази
неправилност се дължи на някой от изчерпателно изброените в чл.303 ГПК
основания. Връзка между чл.303 ГПК и чл.439 ГПК като правно основание на иск е
правно невъзможна.
Искът по чл.439 ГПК е специален отрицателен установителен иск, чиято допустимост е обусловена от надлежно излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, като по изричното изискване на закона тези факти трябва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да оспорва по исков ред съществуване на вземането. Преценката е по допустимостта на иска.
За процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск,
вкл. правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно
чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко
предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е
допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска,
което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението. Целта на обезпечаването на
иска е или да осигури, докато спорът е висящ,
осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право. Преценката за наличието на
тези предпоставки е в правомощието на съда, който е сезиран с искането за допускане
на обезпечението. Така че не е вярно твърдението на частния жалбоподател, че
преценката относно допустимостта на бъдещия иск би следвало да се извърши от
съда, през който искът е предявен, е несъстоятелно. В конкретния случай от
представените писмени доказателства не би могло да се приеме, че бъдещият иск е
допустим, тъй като частният жалбоподател сочи факт, който е преклудиран в
производството по издаване на изпълнителното основание. Както е посочено от
самият частен жалбоподател, договорите за заем, при подписването на които
твърди, че е измамен, са били предмет на гр.д. № 111/2015 г. Само по себе си
подаването на сигнал и образуването на преписка в ОД на МВР – Б., не съставлява
факт по смисъла на посочения по-горе текст, тъй като основанието за сезирането
на органите на реда е свързано отново с договорите за заем. След като в молбата
за допускане на обезпечение не се твърдят други
факти относно недължимостта на вземането, предявеният иск е недопустим, а
такъв иск не може да бъде обезпечен.
Предвид на тези обстоятелства
съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил молбата на П.Г.К. за допускане на обезпечение на бъдещ
иск по чл.439 ГПК. Затова частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2640 от 02.10.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4895/2018 г. по описа на С. районен съд
Определението не подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: