Р Е Ш Е Н И Е
№1533/20.3.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 16024 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба вх. № 56313/ 27.08.2018 год. от Х.Р.Х., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу О. Д. на МВР – гр. В., с
която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1860.46 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 223.08 часа
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения,
че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на
длъжност „* *“ в П. р. у., което е на структурно подчинение към О. Д. на МВР – гр. В.,
поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния
период е положил общо 1560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 1783,08 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от още 223,08 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1860.49
лева.
Ответникът – О. Д. на МВР, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва, предявения иск като
неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания
период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е
платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се
прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми.
В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от
ищеца часове нощен труд.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
приобщената на л. 17 кадрова справка, въз основа на Заповед № */ * г., считано от *г. ищецът е назначен на длъжност “*“ в
СПЗО на ТП “Б. п.“ - Варна при П.РПУ на РДВР-Варна. В периода 01.10.2016
год. – 30.09.2019 г., е заемал следните длъжности: считано от * г. – * * (ВПА) в група „О. П.“ към * РУ – В..
От
заключението на вещото лице П.И. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, следното: че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. ищецът
е положил общо 468 часа извънреден труд, за
което е получено възнаграждение в размер на 3180.04
лв.; стойността на дължимото допълнително възнаграждение, при отчитане на
ползвания отпуск за временна нетрудоспособност е както следва: четвърто тримесечие за 2016 год.
– 147.77 лв., П.тримесечие за 2017 год. – 150.13 лв.; второ тримесечие на 2017
год. – 138.12 лв.; за трето
тримесечие за 2017 г. – 144.12 лв., четвърто тримесечие на 2017 г. – 134.31 лв.; П.тримесечие на 2018 г. – 146.20 лв.; второ тримесечие на 2018 г. – 153.52 лв.; трето тримесечие на 2018 год. – 160.83 лв.; четвърто тримесечие на 2018 г. – 175.45 лв.; П.тримесечие на 2019 год. – 217.14 лв.; второ тримесечие на 2019 год. – 112.59 лв., трето тримесечие на 2019 год. – 176.94 лв.,
или общо 1857.12 лв.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Установява
се от приобщената кадрова справка, назначаването на ищеца на работа в ОД
МВР-Варна на длъжност „* *“, и като такъв е държавен служител, съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е
полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния
по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В
процесния период, от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., е действала издадената от министъра на
вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с
разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила
от 02.08.2016г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения (макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители
в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012г.
на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.. е
положил извънреден труд, от които, след преизчисляване с коефициент 1.143 за
превръщането им в дневен труд, неизплатени са 269
часа., на обща стойност
1857.12 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1857.12 лв.
Претенцията
за присъждане на горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1860.46
лв. е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца
следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, което съразмерно с уважената част от иска възлиза на 370.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на отвената страна също следва да се
присъдят разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ответникът
е защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 274.28 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 74.42
лева и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. Д. на МВР гр. В., с адрес: * да заплати на Х.Р.Х., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 1857.12 лв. (хиряда
осемстотин петдесет и седем лева и дванадесет стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 223.08 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.Х.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу О. Д. на МВР гр. Варна, с адрес: * за заплащане на горницата над 1857.12 лв. (хиряда осемстотин петдесет и
седем лева и дванадесет стотинки) до пълния предявен размер от 1860.46 лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева и четиридесет
стотинки), на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О. Д. на МВР гр. В., с адрес: *, да заплати на Х.Р.Х., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 370.00 (триста и седемдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Р.Х., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплатш на О. Д. на МВР гр. В., с адрес: *, да заплати на сумата от 100.00
(сто) лева, представляваща извършени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. на МВР гр. В., с адрес: *, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 274.28 лв. (двеста седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: