МОТИВИ
към Решение № 846/10.07.2020г. по АНД № 676/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия М.Д.Д. ЕГН : **********, род. на *** ***, пост адрес : гр.
Бургас, обл. Бургас, кв. „*“ ул. „Георги
Казаков-даскала“ № 14, българин, български гражданин, неосъждан, за това, че около 23:30 часа на 06.12.2019
г., в гр. Бургас , обл. Бургас в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Файтон“ с per № *, находящ се в кв. „*“ в близост до бл. 3 на ул. „Адам Мискевич“, без разрешително, съгласно чл.7. чл.30 и чл.73,
ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т. 1
и ал.2 от ЗКНВП вр. чл.3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1,
Списък 1 “Растения и висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, както следва : Обект №1 кристалообразно
вещество, с нетно тегло - 0, 829 грама, със съдържание на метамфетамин
- 58,30%, , на стойност 20.72лева; Обект № 3 - кристалообразно
вещество, с нетно тегло - 0,031 грама със съдържание па метамфетамин
- 57,90%на стойност 0,77лева; Обект № 2 - Коноп, с нетно тегло 0,249 гр., със
съдържание на основния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
- 24,80 %, на стойност 1,49 лева. / един лев и четиридесет п девет стотинки/,
като обектите са на обща стойност 22,98 лв. /двадесет и два лева и и осем ст./,
като стойностате са определени съгласно Приложение №2
към член единствен на Постановление № 23/ 29.01.1998г. определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен
- престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо
от НК.
За
РП-Бургас, редовно уведомени, представител не се явява в съдебното заседание, в
което делото бе приключено.
Защитникът
на обвиняемия- адв. Д.В. от БАК, поддържа, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин касателно
наркотичните вещества в автомобила. По отношение на държаните в якето вещества
се посочва, че същите са толкова малко, че обуславят приложението на чл. 9, ал.
2 от НК.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М.Д.Д. ЕГН : **********, е роден на *** ***, пост адрес : гр.
Бургас, обл. Бургас, кв. „*“ ул. „Георги
Казаков-даскала“ № 14, българин, български гражданин, неосъждан.
На 06.12.2019 г., около 23:40ч., в гр. Бургас, в кв. *, на ул. „*“ до бл.
3, автопатрул „Бреза 10“ към 05 РУ към ОДМВР-Бургас,
в състав командир на отделение Д.Т. и ст.пол. Е.К. спрели за проверка л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Файтон" с peг. Номер *,
който се е движел в посока ул. „Гурко“. В автомобила
бил само водачът му- обвиняемият М.Д.Д.. Д. им изглеждал
видимо да е употребил наркотични вещества, очите му били зачервени, говорил
заваляно, отговарял неадекватно. Свидетелите го попитали дали е употребил наркотици
или алкохол, като обв. Д. отрекъл и заявил, че няма
проблем да го изпробват и за двете. Свидетелите потърсили съдействие от екип на
Сектор „Пътна полиция“ да изпробват водача за наличие на алкохол и наркотични
вещества, като същевременно извикали за съдействие автопатрул
„ Бреза 9“ в състав свидетелите К.К. и С.И.. Обвиняемият
заявил, че само той управлявал автомобила. Полицейските служители извършили
проверка на автомобила и установили в подлакътник
между предните седалки 1 брой джъмпер /плик/ с размери около 6 см. на 4 см.,
съдържащ жълтеникаво кристалообразно вещество. В
багажното отделение на автомобила била намерена кутия от цигари марка „Парламент“
съдържаща 1 бр. угарка от саморъчно свита цигара със зелена суха тревиста маса,
смес от коноп и тютюн.
Обвиняемият Д. предал
доброволно намерените вещества, като в протокола за доброволно
предаване записал, че наркотичните вещества не са негови.
На мястото на проверката пристигнали и служители на Сектор „Пътна полиция“,
сред които и св. О.М.А.. Те тествали водача с техническо средство за наличие на
алкохол, като пробата била отрицателна. Д. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, като му
бил съставен АУАН за отказа и му бил издаден талон за медицинско изследване,
който той отказал да подпише и получи. В УМБАЛ Д. отказал да даде кръв и урина
за проба, след което бил отведен в Пето РУ и задържан за срок до 24часа. В Пето
РУ - Бургас при извършване на личен обиск по ЗМВР от свидетеля Т., в десния
джоб на якето на Д. била намерена хартия, сгъната в неправилна форма, съдържаща
бяло кристалообразно вещество, реагиращо на полеви
тест на амфетамин.
Била изготвена експертиза, която определила
веществата, като: Обект № 1 - кристалообразно
вещество, с нетно тегло - 0, 829 грама, като в него се доказва наличие на метамфетамин, със съдържание на метамфетамин
-- 58,30% на стойност 20,72лева; Обект № 3 - кристалообразно
вещество, с нетно тегло - 0,031 грама, като в него се доказва наличие па метамфетамин, със съдържание на метамфетамин
- 57,90% на стойност 0,77лева и Обект № 2- Коноп, с нетно тегло 0,249 гр., със
съдържание на основния наркотично действащ компонент - тетрахндроканабинол
- 24,80 %, на стойност - 1,49 лева /един лев и четиридесет и девет стотинки/.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на Е.К.
(л. 32-32-гръб), О.А. (л. 31-гръб), С.И. (л. 32-гръб- л.33), К.К. (л. 33- 33-гръб), Д.Т. (л. 33-гръб- 34), С.К. (л. 34) и М.Ч.
(л. 34- 34-гръб); протокол за доброволно предаване от 06.12.2019 год. (л. 34 от
ДП), изготвената физикохимична експертиза /Протокол № 1160 от 10.12.2019 год., изготвена от вещо лице в БНТЛ при
ОД на МВР -гр.Бургас на л. 29-31 от ДП/, изготвената дактилоскопна
експертиза /Протокол № 228 от 11.12.2019 год., изготвена от вещо лице в БНТЛ
при ОД на МВР -гр.Бургас на л. 32 от ДП/, както и от останалите приобщени по
досъдебното производство писмени и веществени доказателства.
Показанията на полицейските
служители К., К., И., А. и Т. са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. Същите са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което
следва да се кредитират изцяло, като липсват основание да се приеме, че тези
свидетели са предубедени. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по
същество изложеното от тях не се оспорва от защитата.
По отношение на св. К. и Ч.
следва да се отбележи, че техните показания не оборват посочените по-горе
показания, а допълват делото с други факти, като съдът не намира основание да
не ги кредитира.
Съдът кредитира
протокола за доброволно предаване на л. 34 от ДП, като самият обвиняем
потвърди, че почеркът е негов, а и на практика липсва спор, че същият е предал
вещите, но е записал, че не са негови (което е напълно възможно, тъй като
предаването на вещи, намиращи се в автомобил или жилище не означава признание
за съзнателното им владение).
По отношение на
протокола за оглед на веществени доказателства на л. 23 от ДП следва да се
посочи, че действително същият е опорочен, тъй като е положен подпис от само
едно поемно лице. Това обстоятелство обаче не води до
извод за липса на приобщаване на съответните веществени доказателства. Протоколите
за доброволно предаване не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална
легитимация, като установяват връзката на материалния факт /вещественото
доказателство/ с обстоятелствата по делото. Оттук насетне отношението на
материалния факт към престъпното поведение подлежи на доказване с всякакъв допустим
доказателствен материал. Веществените доказателства
могат да бъдат установявани с всякакви доказателствени
средства и способи- например разпит на свидетели, следствен експеримент,
експертиза и т.н. (в този смисъл е Решение № 50 от 01.03.2016 г., постановено
по к.н.д.117/16 г. на ВКС, II н.о). конкретния случай връзката на предадените с
протокола и намерените при обиска вещи с делото се установява, както от
показанията на полицейските служители, които в различна степен дават описание
на вещите, така и от изготвената химическа експертиза.
Съдът основава своето
решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство химическа експертиза,
която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно
на поставените въпроси.
Изготвената по делото
дактилоскопна експертиза не е установила годни следи,
поради, но същата също е изготвена компетентно, като не противоречи на
останалия доказателствен материал.
По отношение на
обясненията на обвиняемия следва да се отбележи, че голяма част от тях касаят
обстоятелства, които нямат никакво отношение към повдигнатото обвинение. По
отношение на останалите му обяснения, касателно
произхода на откритите наркотични вещества, съдът намира изложеното за изцяло
защитна версия, като обвиняемият не успя да посочи други лица, извън св. Ч. и К.,
които да дадат яснота за това кой друг управлява автомобила.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Налице е предметът на
престъплението- метамфетамин и коноп, като същите
подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който в чл. 30 разпорежда, че се забранява
притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
Списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Тази забрана не важи за
определени цели, за които се издава разрешение за извършване на дейности с
посочените обекти. Това разрешение се издава по ред, установен с наредба,
приета от Министерски съвет- Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. По делото безспорно се установи, че
такова разрешение по отношение на обвиняемия Митев не е налице.
С действията си,
обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият е
осъществявала фактическа власт върху метамфетамина и
конопа, като е безпротиворечиво възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт
между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки
един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се
разпореди с този предмет ( Решение №
110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
Съставът намира, че е
доказано авторството на деянието. По отношение на намереното наркотично
вещество в самия деец, и по-точно- в неговото яке, не може да има каквото и да
е съмнение, че същото е държано именно от него. По отношение на възражението на
защитата за другата част от наркотичните вещества, следва да се отбележи, че
съдебната практика е безспорна, че осъдителна присъда може да се постанови и на
база само на косвени доказателства, при положение, че след цялостното им и
задълбочено обсъждане съдът стигне до единствено възможен извод за виновността
на подсъдимия (напр. Решение № 70 от 13.III.1995 г. по н. д. № 602/94 г., III
н. о.). В тази насока следва да се отбележи, че безспорно се установява, че
поначало обвиняемият държи наркотични вещества, тъй като той е имал такива в
своето яке. Също така, свидетелите К. и Т. заявяват, че при проверката на
автомобила, Д. им е заявил, че само той го управлява. Нещо повече, св. К.
посочва, че при проверка на кола, именно за да се избегнат всякакви съмнения
запитва водачът дали само той управлява автомобила. Също така, св. К. и Ч. посочиха, че не познават лица, които
употребяват наркотични вещества да са управлявали автомобила. Самият обвиняем
също не посочи други конкретни лица, на които да е предоставял управлението му.
Всичко изложено сочи на недвусмислен извод, че именно обвиняемият е
осъществявал съзнателно фактическа власт върху наркотичните вещества, които са
се намирали в подлакътника и багажника на автомобила.
Обстоятелството, че дактилоскопната експертиза не е
установила годни за идентифициране следи, не оборва този извод, тъй като
очевидно тези вещи са били поставени на тези места от някого, но просто не са
оставени следи върху тях.
Настоящата инстанция
намира, че деянието може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК. В Решение № 241 от
11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се
обсъжда наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна
даденост както относимите към тежестта на престъпното
деяние обстоятелства ( времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености,
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и
подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението),
така и тези досежно личността на автора.
Безспорно в
конкретния казус не може да се обсъжда наличие на вредни последици, разбирани
като общественоопасен резултат, тъй като
престъплението е на формално извършване. При това следва да се обсъдят
останалите обстоятелства, които имат значение за определянето на случая като
маловажен. Определящо, макар и не единствено обстоятелство за престъпленията,
свързани с наркотични вещества, е самият предмет на престъплението. Касае се за
държане на много малко количество от двете вещества.
Следва да бъде наблегнато и личността на дееца. Д. не е осъждан, а също
така е и трудово ангажиран.
Всички тези изброени
обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и тези,
характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други престъпления
от същия вид, каквото е и изискването на чл. 93, т. 9 НК.
Следва да се
отбележи, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй
като макар и в малки количества, се касае за държане на два вида наркотични
вещества, което обезателно сочи, че е налице обществена опасност, обуславяща
юридическа отговорност.
От субективна страна Д.
в действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че в себе си и
в управлявания от него автомобил, без надлежно разрешение държал наркотични
вещества, за които е налице забранителен режим и е целял с деянието си за него
да съществува възможност да осъществява фактическа власт върху тоези вещества.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „глоба” до хиляда лева. В същото време по отношение на Д. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът по принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба” в размер на 1000 лв., като законът не
оставя възможност за налагане нито на по-висок размер, нито на по-нисък. Това
произтича от тълкуването на чл. 78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за
престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била е да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните
санкции- административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко
наказание) и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да
наложи административно наказание по чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното- че когато в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер
под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК, може да определи размер
на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца,
като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са
императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в
хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение
на минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги
трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би
утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда
по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен
резултат от осъждането.
Аргумент за това е и липсата на текст в НК, който да
урежда хипотеза, при която за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание (или няколко наказания), което е по-леко от глобата съобразно
посочената в чл. 37 НК последователност. Съгласно действащия Наказателен
кодекс, всяко от предвидените в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е.
формално може да бъде наложено самостоятелно, тъй като липсва разделението на
наказанията на главни и допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред
с главните), каквото разделение е съществувало например в чл. 13 от
Наказателния закон от 1896 г. Т.е., макар практически такава хипотеза да не
съществува към момента, е напълно възможно законодателят да предвиди за дадено
престъпление да бъде наложено единствено някое от наказанията, посочени в чл.
37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче
такава хипотеза, следва да се приеме, че в този случай деецът трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание
глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено
наказание, което е по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание,
когато видът на двете санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба,
то изключенията за размера на административната касаят единствено предвидения в
ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл.
78а НК е винаги 1000 лв., освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание „глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество
е налице съвпадение между минимум и максимум
на санкцията по чл. 78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да
надвишава максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен. В
тази насока е и съдебната практика, като в Решение № 69 от 29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е прието, че в хипотезата на
чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата на чл. 78а НК, съдът не
може да определи административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а,
ал. 1 НК минимален размер.
Поради
изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените
съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото липсват
отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на Д.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, както и 10,30 лв., представляващи
разноски на съдебното производство. Също така, обвиняемият бе осъден да заплати
и 196,25 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за извършени в хода на досъдебното
производство експертизи.
По приложението на чл. 53 НК:
На основние чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК се
отне в полза на Държавата предметът на престъплението – веществени
доказателства- Обект №1 кристалообразно вещество, с
нетно тегло - 0, 829 грама, със съдържание на метамфетамин
- 58,30%, Обект № 3 - кристалообразно вещество, с
нетно тегло - 0,031 грама със съдържание па метамфетамин
- 57,90%, Обект № 2 - Коноп , с нетно тегло 0,249 гр., със съдържание на
основния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
- 24,80 % , и плик, като същите следва
да се унищожат.
Мотивиран от горното
и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.