Р Е Ш Е Н И Е
№
11.08.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №774 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №19-0938-005493/21.11.2019 г. на *** на СЕКТОР
„**“ при ОДМВР - ***, на Н.В.Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
-
на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП;
-
на основание чл.183 ал.4 т.7 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП;
-
на основание чл.177 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: наложено е административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП. Във връзка със същото нарушение, жалбоподателят оспорва и правилността на НП като изтъква, че е обжалвал Заповед за прилагане на ПАМ №19-0938-001970/09.11.2019г. на ***а на сектор „**“ при ОДМВР – *** и че същата е отменена с влязло в сила решение на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, както и че нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП няма как да е било извършено при положение, че към процесната дата, Свидетелството за управление на МПС /СУМПС/, издадено на името на Н.Л., не е било иззето от страна на органите на МВР, за изпълнение на наложено административно наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Оспорва и извършването на нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП като счита, че се касае за злоупотреба с правомощия от страна на контролните органи, тъй като, от една страна, Л. е имал поставен обезопасителен колан по време на управление на МПС, а от друга – актосъставителят не е имал непосредствени възприятия по случая, включително – в очертаната насока, тъй като е пристигнал на място, известно време след спирането на Л. за проверка, от други служители на МВР. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление; акцентира, че
процесният случай представлява „ярък
пример“ за злоупотреба от страна на полицейските органи при осъществяване
на техните правомощия.
За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 142257/09.11.2019 г. от
страна на М.А.Х. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, в
присъствието на свидетелите Х.В.Х., А.Б.В., както и на нарушителя – Н.В.Л.. Съставен
е за това, че на 09.11.2019г. около 20:45часа в ГР. ***, ж.к. „***“, до хотел „***“
с посока към ул. „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като
извършва следното: 1. не представя техническо оборудване към автомобила:
обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка –
нарушения по чл.139 ал.2 т.1, 2, 3, 4 ЗДвП; 2. не използва обезопасителен колан
по време на движение, с който е оборудван автомобила – нарушение по 137а ал.1
ЗДвП; 3. управлява горепосоченото МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред с НП № 18-0938-003456/18.07.2018 г. връчено на
09.11.2018 г., влязло в сила от 15.07.2019 г. – нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП;
отбелязано е, че водачът е сам в автомобила. Нарушителят е посочил, че има
възражения при съставяне на АУАН, без обаче да отбележи конкретно какви; по реда
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения също не са постъпили.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка. Преценил е, че вместо извършени
нарушения по чл.139 ал.2 т.1, 2, 3, 4 ЗДвП, се касае за едно нарушение по по
чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на Н.В.Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП; на основание
чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.15 – 16 от делото/. В хода на административнонаказателното производство
обаче – и по-конкретно, при издаването на Наказателното постановление в
неговата част, с която на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение
по чл. 150а ал.1 ЗДвП, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съобразно чл. 150а ал.1 ЗДвП, „За да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.
Съобразно изложените факти в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП
/в обсъжданата тяхна част/, водачът „…управлява
горепосоченото МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред с НП № 18-0938-003456/18.07.2018 г. връчено на 09.11.2018
г., влязло в сила от 15.07.2019 г….“. От друга страна, за така описаното
нарушение, административнонаказващият орган е наложил административно наказание
на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, съобразно която разпоредба, „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:… който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено…“.
Видно е, че в обхвата на цитираната административнонаказателна разпоредба не
попадат случаите, при които водачът е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред – именно за каквото нарушение е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. Същевременно, административно
наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП,
следва да бъде налагано в случаите, когато водачът не притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, когато СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП,
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. С други думи, твърдяното
нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, както е описано в обстоятелствената част на
обжалваното НП, е напълно несъвместимо с възможните проявни форми на забранено
поведение, подлежащи на санкциониране на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП; от
друга страна чл.150а ал.1 ЗДвП съдържа изисквания към водачите на МПС,
неспазването на които изисквания би могло да ангажира отговорност на основание
чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, но пък в обстоятелствената част на НП не се отбелязва
нарушаване на някои от тези законови изисквания. В тази връзка, възниква въпроса
за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП – и този въпрос е без ясен отговор, което на
свой ред, ограничава правото на защита на жалбоподателя – да научи за какво
нарушение и въз основа на кои факти, и обстоятелства, е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на издаденото Наказателно
постановление в частта, в която на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП. Поради това, в
същата част, Наказателното постановление следва да бъде отменено. Налага се да
бъде отбелязано и това, че в коментираната част, НП се явява и неправилно, тъй
като за описаното в АУАН/НП нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, приложимата административнонаказателна
разпоредба е тази на чл.177 ал.1 т.1 ЗДвП, съобразно която „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред…“.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява други, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, нарушения на процесуалните правила, т.е. извън вече изтъкнатото,
в останалата му част, обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По
неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите М.А.Х., Х.В.Х., А.Б.В., както и писмени доказателства /л.9 – 14,
л.25 от делото/. Предвид естеството на твърдяните нарушения – а именно, липса
на определени компоненти от изискуемото техническо оборудване на МПС, към
определена дата, както и неизползване на обезопасителен колан, към определен
момент, от основополагащо значение за разкриване на обективната истина, са
гласните доказателствени средства. В тази връзка Съдът взе предвид, че
показанията на свидетелите М.Х. и А.В. са относително подробни и взаимно потвърждаващи
се, както и в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. От друга
страна, недотам убедителни и дори оставящи впечатление за известна небрежност,
са показанията на св.Х.Х., който не само заявява липса на ясни спомени за
случилото се, а наред с това отбелязва
„…Не го погледнах докрая“ – досежно
предявения му съставен АУАН. Поради това, като недостатъчно убедителни и на
практика – неинформативни, показанията на св.Х.Х., не могат да съставляват
надеждна доказателствена опора за изводите на Съда – и не се кредитират.
Същевременно, липсват каквито и да било разумни основания да бъдат лишени от
кредитиране показанията на св.Х. и В.; както беше отбелязано, същите се ползват
с убедителност, не оставят каквито и да било впечатления за проявена
тенденциозност, а и не се събраха доказателства за наличието на такава,
независимо от твърденията в тази насока, направени както в подадената жалба,
така и в пледоарията на защитника на жалбоподателя. При положение, че се твърди
определена, едва ли не, системна злонамереност от страна на полицейските служители
спрямо Н.В.Л., включително – злоупотреба с правомощия от страна на полицейските
органи, подобни твърдения следва да бъдат надлежно доказани. Случаят обаче съвсем не е такъв. Нещо повече,
от справката за нарушител на името на Л. е повече от видно, че същият е
наказван многократно, със съответни, влезли в сила Наказателни постановления и
фишове, за различни нарушения на ЗДвП, от страна на различни полицейски
структури в страната, освен ОДМВР – *** – т.е. налице са доказателства за
системно нарушаване на правилата за движението по пътищата от страна на Л., но
не и за такива, че определени полицейски служители или структури в страната
имат тенденциозно отношение към същото лице. Заслужава да бъде отбелязано и
обстоятелството, че от показанията на св.М.Х. се установява, че при съставяне
на АУАН са правени опити този полицейски служител да бъде „убеден“ от страна на
трето, неустановено по делото лице, че няма смисъл да бъде съставян АУАН, тъй
като щяло да последва обжалване. Също от показанията на св.Х. се установява, че
той лично се е убедил, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е без
съответното техническо оборудване – обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител, светлоотразителна жилетка, а че от своите колеги на място /Х. и В.,
спрели автомобила на Л. за проверка/ е научил, че при управлението на процесния
л.а., жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан; последното
обстоятелство се установява и от показанията на св.А.В.. Отново следва да бъде
подчертано, че липсват разумни юридически съображения да бъдат лишени от
кредитиране показанията на Х. и В. – напротив, Съдът им отдава вяра и намира,
че фактическата обстановка /в частта за нарушения по чл.139 ал.2 т.1, 2, 3, 4 и
по чл.137а ал.1 ЗДвП/, се явява доказана по убедителен начин, още повече, че в
нейно опровержение не се събраха годни доказателствени материали, т.е.
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, така и не се явява оборена. Съдът приема тази
фактическа обстановка и няма да я преповтаря.
В съответствие с така изяснените факти, актосъставителят правилно е приел,
че са извършени нарушения по чл.139 ал.2 т.1, 2, 3, 4 и по чл.137а ал.1 ЗДвП. Съобразно
чл.139 ал.2 ЗДвП, „Движещите се по пътя
три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: 1.
обезопасителен триъгълник; 2. аптечка; 3. пожарогасител; 4. светлоотразителна
жилетка.“, а съобразно чл. 137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.“. По неясни причини,
административнонаказващият орган е преценил, че е налице нарушение по чл.139
ал.2 т.1 ЗДвП /липса на обезопасителен триъгълник/, а е „пропуснал“ нарушенията по чл.139 ал.2 т., 2, 3, 4 /липса на
аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка/. Причините за подобен „пропуск“ няма да бъдат коментирани, тъй
като не попадат в подлежащите на изясняване въпроси с настоящия съдебен акт, но
следва да бъде отбелязано, че по този начин, неправилно е приложен чл.18 ЗАНН,
тъй като за липсата на всеки компонент от техническото оборудване, посочен
по-горе, е следвало административнонаказващия орган да наложи отделно
административно наказание на основание чл.185 ЗДвП. Като не е сторил това, е
реализирал административнонаказателната отговорност на нарушителя в по-стеснен
обхват, отколкото му се е следвало, т.е. допуснатото от страна на
административнонаказващия орган нарушение не отегчава, а благоприятства
административнонаказателното третиране на нарушителя, поради което – и предвид
доказаността на нарушението по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП, този въпрос няма да бъде
повече обсъждан. Както за нарушението по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП, така и за това
по чл. 137а ал.1 ЗДвП, са преценени правилните административнонаказателни
разпоредби /съответно чл.185 и чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП/, както и правилно са
съобразени абсолютно определените размери на санкциите. Никой от случаите не се
явява „маловажен“, тъй като обществената
им опасност е типична за нарушения, съответно по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 137а
ал.1 ЗДвП; от друга страна, споменатите вече доказателства за многобройни
административни наказания за нарушения на ЗДвП спрямо Н.Л., разкриват дори
определено ниво на лична обществена опасност като водач на МПС, т.е. дори от
тази гледна точка, нарушенията не представляват „маловажен“ случай.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
законосъобразно и правилно в частта, в която на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.7 от
Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева, за извършено нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП – поради което, в тази част,
НП следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход на административнонаказателното производство, при
отправено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР - ***, да
заплати на Н.В.Л. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатстко възнаграждение
пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0938-005493/21.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР – ***
в частта, в която на Н.В.Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
-
на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.139 ал.2 т.1 ЗДвП;
-
на основание чл.183 ал.4 т.7 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №19-0938-005493/21.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „**“
при ОДМВР – *** в частта, в която на Н.В.Л.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1
т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева,
за извършено нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
ОД на МВР - ***, да заплати на Н.В.Л. ЕГН: ********** паричната сума в размер
на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатстко възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: