№ 10165
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110128504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 874,73
лева – неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 24.09.2020 г. в
гр. София по вина на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ,, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 24.09.2020 г. в гр. София,
водачът на лек автомобил „Пежо“ с рег. № , предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице – МПС „Рено“ с рег. № ,, със
собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско“, въз основа
на която заплатил обезщетение в размер на 2266,10 лева. Поддържа, че въпреки получената
от ответника покана за сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ответникът изплатил само част от дължимата сума, а именно
до размера на 1406,37 лева, като останал задължен за исковата сума в размер на 874,73 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявените искове. Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение е в завишен
размер и не съответства на средните пазарни цени. Счита, че с плащането на сумата от
1406,37 лева е изпълнил задължението си по повод процесното събитие. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил поради допуснато нарушение – чл. 20, ал 2 ЗДвП и чл. 30
ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на
причинените от процесното ПТП щети, като твърди и че не всички щети са резултат от
процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 24.09.2020 г. в гр. София, между водача на МПС Рено“ с
рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Пежо“ с рег. № ,,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП в
срока на застрахователното покритие, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС „Рено“ с
рег. № , в размер на 2266,10 лева, а ответникът е възстановил на ищеца сумата от 1406,37
лева. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства –
двустранен констативен протокол от 24.09.2020 г., застрахователна полица за застраховка
„Каско“, уведомление за щети по МПС, преводно нареждане, справка от информационната
система на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 24.09.2020 г., представените и
неоспорени уведомление за щети по МПС, опис на щета, доклад по щета, неоспореното и
прието заключение на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетелите Б.
В. Л. и И. Ю. Г. се установява, че на 24.09.2020 г. в гр. София, на паркинг на магазин
„Фантастико“ в ж.к. „Гео Милев“ на ул. „Н. Коперник“ водачът на МПС „Пежо 307“ с рег.
№ , предприема маневра на заден ход за излизане от паркинга, при което реализира ПТП с
навлезлия на територията на паркинга и преминаващ зад него лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № ,. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията и на двамата свидетели,
които са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по
делото доказателства. Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по
МПС „Рено Меган“ с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на „Пежо 307“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, който в нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
преди да започне маневрата за излизане от реда на паркираните превозни средства, не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него, както и с тяхното положение - в случая преминаващия зад него МПС „Рено Меган“ с
рег. № ,.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
2
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не са представени
доказателства, установяващи водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с
несъобразена скорост – в нарушение на в чл. 20, ал. 2 ЗДвП или пък в нарушение на чл. 30
ЗДвП, респ. че именно тези обстоятелства са били причина за настъпването на ПТП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ,, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 2013,13 лева. Доколкото регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане - в случая на действителните вреди, се налага извод, че регресното
вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е в размер на
сумата от 2013,13 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание
чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът
намира, че претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият
дължим от ответника размер възлиза на сумата от 2028,13 лева. От същата следва да бъде
приспадната платената преди предявяване на иска сума от 1406,37 лева, поради което
дължимият от ответника остатък възлиза на сумата в размер на 621,76 лева. При това
положение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до установения
дължим размер от 621,76 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 874,73 лева –
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 770 лева, от които
50 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице, 60 лева за
платен депозит за свидетел и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС. Определени съразмерно на уважената част от исковете дължимите в полза на ищеца
разноски възлизат на сумата в общ размер на 547,32 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Същият претендира такива в общ размер на 460 лева, от които
300 лева за платен депозит за вещо лице, 60 лева за платен депозит за свидетел и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Определени съразмерно на отхвърлената част от иска
дължимите в полза на ответника разноски възлизат на сумата в общ размер на 133,03 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 621,76 лева – неплатена
част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 24.09.2020 г. в гр. София по
вина на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното
3
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 547,32 лева – разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 621,76 лева до
пълния предявен размер от 874,73 лева.
ОСЪЖДА З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“
№ 16, да заплати на З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 133,03 лева – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4