Р Е Ш Е Н И Е №
12.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4234 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20011332 от 14.01.2021 г. по гр.д. № 2774/2015 г. Софийски
районен съд, 42 състав осъдил Ю.Г.Н., ЕГН
**********, да заплати на основание чл. 6, ал. 1 ЗУЕС на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ в сградата в гр. София, ж.к. „*******, сумите от 884.30 лева - за
фонд „Ремонт и обновяване“, и 859.74 лева - за фонд „Авариен“, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда на
21.01.2015 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищците сумата 500 лева – разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Ю.Г.Н., която го
обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност.
Решението било недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по нередовна искова
молба – същата била подадена от неперсонифициран субект – етажна собственост, а
не от етажните собственици, индивидуализирани по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предявеният иск бил недопустим и тъй като бил предявен на 21.01.2015 г., т.е. 6
месеца преди протоколът да е бил обявен и да е породил правно действие. Твърди,
че с влязлото в сила решение по гр.д. № 44832/2015 г. на СРС, 50 състав било
прието, че протоколът от ОС на ЕС бил обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на
02.07.2015 г. Поради това и лихвата, която се претендирала преди 02.05.2015 г.,
била недължима преди посочената дата. Решението било постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като за проведеното на 15.12.2020 г. открито
съдебно заседание в първата инстанция пълномощникът на ответницата депозирал молба
за отлагане поради служебната му ангажираност, която молба дори не била
докладвана, а не се намирала и по делото. С това правото на защита на
ответницата било ограничено. Предявеният иск бил неоснователен, тъй като в
протокола от 29.01.2014 г. не фигурирало решение, според което ОС да е
разпределило месечните вноски по смисъла на чл. 11, ал. 7 ЗУЕС. Към протокола
липсвала таблица с разпределение на паричните вноски, поради което вземането не
било индивидуализирано по основание и размер. Липсата на решение на ОС за
размера на вноската и разпределението на разходите не било основание за
заплащане на тези разходи. Протоколът от ОС на ЕС, проведено на 29.01.2014 г.
бил нищожен, тъй като ОС упражнило правомощие, каквото не произтича от чл. 11 и
чл. 33 ЗУЕС. Районният съд не се произнесъл по тази нищожност. В практиката се
приемало, че конститутивният иск по чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да
изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на ЕС, които изначално не са
породили действие – онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага, или
макар да се прилага, ОС е надхвърлило своята компетентност или решение в
действителност няма. Решението по т. 8 не било в обхвата и при спазване
правомощията по чл. 11 и чл. 50 ЗУЕС, тъй като ставало ясно, че тази сума не е
за фонд „Ремонт и обновяване“, а за юридически услуги, правна защита и
представителство, поради което било изначално нищожно и не било породило своето
правно действие по отношение на етажните собственици. Решението по т. 11 било
изначално нищожно поради изключване реда, установен в чл. 11 ЗУЕС. ОС взело
решение извън правомощията си за т.нар. фонд „Авариен“, който бил различен от
фонд „Ремонт и обновяване“, определен на основание чл. 50 ЗУЕС. Освен това и с
това решение сумата от 7 000 лв. за 2014 г. не била разпределена между етажните
собственици, поради което искът бил недоказан. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
исковете. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за недължимост на
адвокатско възнаграждение на насрещната страна за разликата над 300 лв., тъй
като нямало данни да е заплатен ДДС. Съображения излага в писмена защита от
20.04.2022 г.
Въззиваемите страни – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София,
ж.к. „*******, представлявани от упълномощения от управителя на ЕС адвокат М., с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС - за сумата 884.30 лв., представляваща дължима от
ответницата вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2014 г., и за сумата 859.74
лв., представляваща дължима от ответницата вноска за фонд „Авариен“ за 2014 г.,
съгласно решенията по т. 8 и т. 11 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на
29.01.2014 г. В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на апартаменти №№ 6, 7, 8, 9 и 17, гараж № 3 и офис № 1 в
процесната сграда – етажна собственост, като принадлежащите към обектите
идеални части от общите части на сградата възлизат на 24.564 %. От ответницата
се претендират половината от определените съразмерно с притежаваните идеални
части от общите части суми. Претендирана е и законната лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба в съда на 21.01.2015 г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявените искове. Протоколът не бил обявен по предвидения в ЗУЕС
ред, със съпруга й го получили в цялост на 02.07.2015 г.; Релевирала е
възражения за незаконосъобразност на взетите решения по т. 8 и т. 11 при
твърдения за допуснати процедурни нарушения при свикването и провеждането на
ОС, за липса на изискуемия от ЗУЕС кворум от 75 % идеални части от общите части
за вземането на решението по т. 11 – фонд „Авариен“; Приетата сума от
7 200 лв. по т. 8 била прекомерно висока и неотговаряща на действителните
потребности на сградата, която била въведена в експлоатация през 2011 г.; За
разходите по т. 8 – фонд „Ремонт и обновяване“ било записано, че ще се ползват
за разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и за разходи за юридически услуги, което
противоречало на материалноправната норма на ЗУЕС, определяща ремонт и обновяване
като дейност по обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или
подмяна на общи инсталации и оборудване; Вноската за двата фонда в общ размер
14 200 лв. била твърде висока и нереална за извършването на евентуални и
планови ремонти и дейности. Искала е от съда да отхвърли исковете.
С протоколно определение от 06.11.2015 г. производството по гр.д. №
2774/2015 г. на СРС, 42 състав е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
до приключване на гр.д. № 44832/2015 г. по описа на СРС, 50 състав с влязъл в
сила съдебен акт. Последното дело е имало за предмет предявен от Ю.Г.Н. иск с
правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на ОС на ЕС от
29.01.2014 г.
Видно от приетото решение по гр.д. № 44832/2015 г. по описа на СРС, 50
състав, потвърдено с решение по в.гр.д. № 4687/2019 г. на СГС и влязло в сила
на 21.07.2020 г., искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС е отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Доводът в жалбата за
недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба съдът
намира за неоснователен. Ищци по иск с правно основание чл. 6, ал. 1 ЗУЕС са
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост,
които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или
упълномощено от него лице. Касае се за изрично предвидено в чл. 23, ал. 4,
изр. 1, предл. 2 ЗУЕС процесуално представителство на етажните
собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК се
счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на
управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да
се посочват имената и адресите на всички етажни собственици. Ищци по иска обаче
са етажните собственици, а не етажната собственост - същата е неперсонифицирана
и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения. В
случая това е било съобразено от районния съд с атакуваното решение.
Несъстоятелен е поддържаният в жалбата довод за недопустимост на исковете,
тъй като били предявени на 21.01.2015 г., т.е. 6 месеца преди протоколът да бил
обявен и да е породил правно действие. Решенията на ОС на ЕС имат действие от
приемането им, като същите подлежат на изпълнение независимо дали е предявен
иск по реда на чл. 40 ЗУЕС – арг. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. Само за пълнота следва да
се посочи, че с решението по гр.д. № 44832/2015 г. по описа на СРС, 50 състав
не е приемано твърдяното в жалбата, че протоколът бил обявен на 02.07.2015 г.
Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните с жалбата непреклудирани
доводи е правилно по следните съображения:
Не е било спорно, че въз основа на запазеното право на
строеж с нотариален акт № 18, том 7, рег. № 10156, д. № 944/2004 г. на нотариус
с рег. № 065 на НК, след изграждане на процесната сграда ответницата е
собственик в режим на съпружеска имуществена общност на апартаменти №№ 6, 7, 8,
9 и 17, гараж № 3 и офис № 1 в процесната сграда – етажна собственост, като
принадлежащите към обектите идеални части от общите части на сградата възлизат
на 24.564 %.
На
проведено на 29.01.2014 г. ОС на ЕС по т. 8 е взето решение за попълване на
фонд „Ремонт и обновяване“ със 7 200 лв. през 2014 г., като вноските са
дължими съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от общите
части на сградата; По т. 11 е взето решение за създаване на фонд „Авариен“ със
събиране на сумата от 7 000 лв. за 2014 г., със средствата от който да се
покриват разходи за непредвидени необходими ремонти на общите части, които не
са планирани в годишния план за ремонти и други дейности в ЕС, като вноските са
дължими съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от общите
части на сградата.
Така,
съобразно принадлежащите към обектите на ответницата идеални части от 24.564 %,
дължимите общо от ответницата и съпруга й суми за фонд „Ремонт и обновяване“
възлизат на 1 768.61 лв., а за фонд „Авариен“ – на 1 719.48 лв.
Съответно половината от дължимите суми са в размер на 884.30 лв. и 859.74 лв.,
колкото се претендират от ответницата.
Доводите в
жалбата за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения по т. 8 и по т.
11 въззивният съд намира за преклудирани по силата на чл. 299 ГПК с влизане в
сила на решението по гр.д. № 44832/2015 г. по описа на СРС, 50
състав. Видно от приетия препис от искова молба,
въз основа на която е образувано посоченото дело, с нея ответницата е навела
същите твърдения, които е поддържала и в отговора на исковата молба по
настоящото дело. Следователно спорът относно законосъобразността, вкл.
валидността на взетите решения по т. 8 и по т. 11 на процесното ОС на ЕС е
разрешен със сила на пресъдено нещо, която обвързва съда и страните, а спорът
не може да се пререшава.
Наведеният за първи път с жалбата довод, че
с решенията по т. 8 и т. 11 не били определени размери на месечните вноски, е
преклудиран и не следва да се обсъжда. Само за пълнота въззивният съд намира за
необходимо да посочи, че доводът е и по същество неоснователен, тъй като
решенията са взети в съответствие с изискването на чл. 48, ал. 3 и чл. 50, ал.
2, т. 1 ЗУЕС – етажните собственици дължат вноските съразмерно с притежаваните
от тях идеални части от общите части на сградата, като е посочено, че
съответните месечни вноски за м. март – декември 2014 г. следва да бъдат платени
до 10-то число на всеки месец, а паричните вноски за м. януари - февруари 2014
г. – най-късно с вноската за м. март 2014 г. (т.е. до 10.03.2014 г.).
Доводът в жалбата правото на защита на ответницата да било нарушено предвид
даване ход на делото в открито съдебно заседание на 15.12.2020 г. в първата
инстанция е неоснователен. Съгласно представената в настоящото производство
молба от 08.12.2020 г., пълномощникът на ответницата в първата инстанция – адв.
Г.С., е поискал от съда да не дава ход на делото в насроченото открито съдебно
заседание на 15.12.2020 г. (след възобновяване на производството по реда на чл.
230 ГПК), тъй като бил служебно ангажиран. Тази молба не се намира в кориците
на делото на СРС, но дори да е била приложена, районният съд не би имал
основание да не даде ход на делото или да отложи същото, тъй като не са били
налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба, съдът
отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани, а в случая с молбата не се е
твърдяла причина за неявяване на ответницата. За въззивния съд остава напълно
неясен доводът в жалбата, че по този начин била нарушена разпоредбата на чл.
146, ал. 2 ГПК, която касае доклада по делото.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че предявените искове са
основателни. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемите. Според представения договор за правна защита и
съдействие, договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. без ДДС или 360
лв. с ДДС, платимо в брой на 15.03.2021 г., като договорът служи като разписка
за получаването му. От договора не става ясно дали възнаграждението е заплатено
с вкл. ДДС, а няма данни и пълномощникът на въззиваемите да е регистриран по
ЗДДС, поради което на въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20011332 от 14.01.2021
г., постановено по гр.д. № 2774/2015 г. на Софийски районен съд, 42 състав.
ОСЪЖДА Ю.Г.Н., ЕГН **********,***, да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата в гр. София, ж.к. „*******,
на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00
лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.