№ 17848
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110140392 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 40392/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
24987/09.07.2021 г. от ТС срещу ЯН. Н. С..
Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40392/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени
писмени доказателства – представено платежно нареждане за плащане на претендираната
сума.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят е посочил, че
претендираните суми са платени.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
1
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
40392/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е издадена за
сумата от 27,56 лева, представляващи стойността на ползвана без правно основание
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.12.2017 г. за недвижим имот находящ се в гр.
София, ул. "Голо бърдо" № 17, партер, офис № 3, аб. № 352789, ведно със законната лихва от
09.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата то 4,73 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 25.06.2021 г., както и
деловодни разноски - сумата от 25,00 лева, представляващи дължима държавна такса и
сумата от 50,00 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.
От платежно нареждане (л. 17 в кориците на делото) се установява, че длъжникът е
заплатил сумата от 107,29 лева, с основание претендираните вземания от заявителя.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за
изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и
заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг.
чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 50231/03.09.2021 г., подадено от ЯН.
Н. С., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 40392/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТС, ЕИК: ********* за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 40392/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника
– от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3