Присъда по дело №7473/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 476
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20241110207473
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 476
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
СъдебниС.В.М.С.

заседатели:Д.Д.К.
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
и прокурора Н. Цв. И.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело
от общ характер № 20241110207473 по описа за 2024 година
Въз основа на закона, доказателствата по делото и вътрешното си
убеждение,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. К. – роден на ************, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от около 11:05 ч. на 24.01.2024
г. до около 19:05 ч. на 27.02.2024 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи - сума в общ
размер от 3042,89 лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 24.01.2024 г., около 11:05 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“,
ул. „Г. Брадистилов“ № 1А, от прозрачна чаша, намираща се на сепаре в
заведение „***“, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на
1446,00 /хиляда четиристотин четиридесет и шест/ лева, от владението на И.
П. А., управител на заведението, собственост на „., ЕИК ******, без нейно
1
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от портмоне, намиращо се в чекмедже до
бара отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1196,89 /хиляда
сто деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, от владението
на С. Х. Л., управител и собственик на фирма „., като от общата сума 100 лева
са собственост на С. И. И., 100 лева са собственост на Т. В. Г. - сервитьорки в
заведението и 996,89 лева са собственост на фирма „., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от чекмедже, намиращо се до кафе
машина в заведението, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на
400,00 /четиристотин/ лева, от владението на С. Х. Л., управител и собственик
на фирма „., която стопанисва заведението, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а,
ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" или
задържан по реда на ЗМВР по настоящото наказателно производство.

ОСЪЖДА подсъдимия В. В. К. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски
в размер на 709,18 (седемстотин и девет лева и осемнадесет стотинки) лева по
сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от
5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата
и по сметка на СРС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI НПК.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 476/15.07.2024 г. по НОХД 7473/2024 г. по
-и
описа на СРС, НО, 15 състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски
районен съд обвинителен акт, с който обвинява В. В. К., ЕГН **********, в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че в периода от около 11:05 ч. на 24.01.2024
г. до около 19:05 ч. на 27.02.2024 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи – сума в общ
размер от 3042,89 лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 24.01.2024 г., около 11:05 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“,
ул. „Г. Брадистилов“ № 1А, от прозрачна чаша, намираща се на сепаре в
заведение „***“, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на
1446,00 /хиляда четиристотин четиридесет и шест/ лева, от владението на И.
П. А., управител на заведението, собственост на „В. Е. Д .“ ООД, ЕИК ******,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от портмоне, намиращо се в чекмедже до
бара отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1196,89 /хиляда
сто деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, от владението
на С. Х. Л., управител и собственик на фирма „В. К.“ ООД, като от общата
сума 100 лева са собственост на С. И. И., 100 лева са собственост на Т. В. Г. –
сервитьорки в заведението и 996,89 лева са собственост на фирма „В. К.“
ООД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от чекмедже, намиращо се до кафе
машина в заведението, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер
на 400,00 /четиристотин/ лева, от владението на С. Х. Л., управител и
собственик на фирма „В. К.“ ООД, която стопанисва заведението, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като
подсъдимият В. В. К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Съдът като намери, че признанието на подсъдимия се подкрепя от
1
събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание,
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е
проведен разпит на свидетелите, посочени в приложението към обвинителния
акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия В. В. К., като е изложено, че
деянието е доказано по безспорен начин. С оглед на това, от съда се иска да
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
доколкото последното се счита като такова, което би изпълнило целите на
наказанието, предвидени в НК. Предлага се в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени и сторените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. И. С . – САК, иска от съда
да наложи на подсъдимия справедливо наказание в по – нисък размер, предвид
направеното от него самопризнание и оказано пълно съдействие на
разследващите органи, което наказание да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият В. В. К. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник,
изразява съжаление за извършеното и моли съда да бъде по- снизходителен
при присъдата си. В гарантираното му право на последна дума моли за по –
малко наказание, което да търпи при общ режим.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият В. В. К. е роден на ххххххххххххххххххххх, ЕГН
**********.
Към януари месец 2024 г. свидетелят И. А. работила като управител на
заведение „***“, находящо се на адрес в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул.
„Г. Брадистилов“ № 1А, което заведение било собственост на „В. Е. Д .“ ООД,
ЕИК ******. Същото наемало служител на позиция „сервитьор“. На
24.01.2024 г., около 09:00 часа, свидетелят А. имала уговорка с подсъдимия В.
В. К., който кандидатствал за заемане на позицията „сервитьор“ в заведението
„***“. Около 08:55 часа на същия ден подсъдимият К. позвънил на свидетеля
А. и й съобщил, че се намира пред заведението, след което двамата седнали на
сепаре в ресторанта и разговаряли около един час, като междувременно св. А.
извършвала плащания със служебни пари, които държала в прозрачна чаша,
намираща се на сепарето в заведението, на което тя и подсъдимият били
седнали. Подсъдимият К. възприел къде св. А. държи служебните пари. Около
2
11:05 часа св. А. излязла от заведението, като подсъдимият К. се възползвал от
нейното отсъствие, отишъл при сепарето и взел парите, които се намирали в
прозрачната чаша, чиято обща сума била в размер на 1446,00 лева. След като
прибрал у себе си визираната сума, подсъдимият казал на сервитьорка в
заведението, че отива до магазина и си тръгнал, като забравил якето си на
сепарето. Св. И. А. се върнала и разбрала, че подсъдимия го няма, като малко
по-късно установила, че парите, които държала в прозрачната чаша на
сепарето в заведението липсват. Същата прегледала записите от камерите за
видеонаблюдение, които били монтирани в заведението и установила как
подсъдимият К. взима парите, докато никой не го гледа, след което напуска
обекта.
На 27.02.2024 г. около 17:00 часа, подсъдимият В. В. К. отишъл в
заведение „******“, находящо се на адрес в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, което заведението било собственост на фирма „В. К.“ ООД с
управител св. С. Л., където последният кандидатствал за работа за заемане на
позицията на барман в заведението, която била обявена за свободна. Същият
ден на работа в заведението били сервитьорките – свидетелят С. И. и
свидетелят Т. Г., както и барманът – свидетелят Д. Б.. Служителите на
заведението съхранявали служебните пари в портмоне, което се намирало в
чекмедже до бара, като сервитьорките – свидетелите И. и Г. се разплащали с
клиенти и прибирали парите в него. Последното било забелязано от
подсъдимия К., който се намирал до бара, където св. Б. го обучавал. Св. Б.
също държал служебни пари в чекмедже, което се намирало до кафе
машината, в което се съдържала сумата от 600,00 лева, които били останали от
оборота на заведението предния ден. Св. Б. дал 200,00 лева на хигиенистката
на заведението и в чекмеджето останала сумата от 400,00 лева. Около 19:00
часа св. Б. отишъл до тоалетната, което обстоятелство било използвано от
подсъдимия К. и когато останал сам същият взел сумата от 1196,89 лева,
съдържаща се в портмоне, намиращо се в чекмеджето до бара, като от тях
996,89 лева били служебни пари, собственост на фирма „В. К.“ ООД, а сумата
от 200,00 лева представлявала бакшиши, които двете сервитьорки си делели
по равно. След това подсъдимият отишъл и до кафе машината, бръкнал в
чекмеджето, където барманът св. Б. съхранявал служебните пари и взел от там
сумата от 400,00 лева, която също прибрал у себе си. Непосредствено след
това подсъдимият К. напуснал заведението, като забравил своето яке и шапка.
След като св. Б. се върнал на работното си място установил, че в неговото
чекмедже липсва сумата от 400,00 лева, а свидетелите Г. и И. установили
липсата на сумата от 1196,89 лева, представляващи служебни пари и техни
бакшиши. Св. Б. позвънил на управителя на заведението – св. С. Л. и го
уведомил за установените липси. Св. Л. извършил преглед на камерите за
видеонаблюдение и съобщил на св. Б., че на тях се вижда как подсъдимият К.
взима липсващите пари, след което напуска заведението.
За случилото се били сигнализирани органите на реда.

3
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите И. П. А. (л. 17 – л. 18 от ДП, както и л. 22
от ДП); Г. И. К. (л. 19 – л. 20 от ДП), С. И. И. (л. 5- л. 6, л. 27 и л. 51 от ДП), Т.
В. Г. (л. 8 – л. 9 от ДП и л. 52 от ДП); Д. И. Б. ( л. 12 – л. 13, както и л. 32 от
ДП), С. Х. Л. (л. 53 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 15 –
л. 16 от ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 23-24 от ДП), протокол за
освидетелстване на лице (л. 20 от ДП), протоколи за разпознаване на лица,
ведно с фотоалбуми (л. 28-31 от ДП и л. 33 – л. 36 от ДП), протоколи за
доброволно предаване (л. 14 и л. 19 от ДП); 1 бр. компактдиск (л. 56 от ДП);
заключението на видео-техническа експертиза (л. 52 - л. 53 от ДП);
заключението на лицево – идентификационна експертиза (л. 57-л. 58 от ДП),
заключението на комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза (л.39 – л. 42 от ДП), справки за съдимост на подсъдимия и
бюлетини за съдимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът
счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят
направеното от подсъдимия В. В. К. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата
се на инкриминираните дати фактическа обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371,
т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е
необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно
доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва
противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се
посочи единствено, че от показанията на св. И. А., Д. Б., С. И. и Т. Г. се
установява, че последните са установили липсата на процесните паричните
суми непосредствено след като подсъдимият си е тръгнал от заведенията, в
които последният е бил, за да кандидатства за работа. Нещо повече,
свидетелите А., И. и Б. категорично разпознават впоследствие именно
подсъдимия К. като лицето, което е било в заведенията и е отнел процесните
парични суми. По идентичен начин последното се установява и от
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство видео-
технически експертизи.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и заключения на ВТЕ и лицево
– идентификационна експертиза, по категоричен начин подкрепят изложената
4
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и
направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на
подсъдимия. Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не
изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е
приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен
начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимото лице. Тоест не следва да се абсолютизира
изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е
подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай,
обаче, както се посочи по-горе, липсва каквото и да е противоречие между
събраната доказателствена съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин
самопризнанието на подсъдимия К.. Поради това съдът счита, че са спазени
изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав намира, че поведението на подсъдимия В. В. К. изпълва всички
обективни и субективни признаци на престъпния състав на чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
За да бъде признат подсъдимият за виновен по повдигнатото му
обвинение е необходимо несъмнено да се установи осъществяването на
следните елементи от състава на престъплението – отнемане на чужди
движими вещи от владението на друго лице, последното да не е дало съгласие
за това, а намерението на подсъдимия да е противозаконното присвояване на
отнетите вещи.
По делото се установи по безспорен начин, че в периода от около 11:05
ч. на 24.01.2024 г. до около 19:05 ч. на 27.02.2024 г. в гр. София, при условията
на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, подсъдимият К. е отнел чужди движими
вещи - сума в общ размер от 3042,89 лева от владението на различни лица, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 24.01.2024 г., около 11:05 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“,
ул. „Г. Брадистилов“ № 1А, от прозрачна чаша, намираща се на сепаре в
заведение „***“, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на
1446,00 /хиляда четиристотин четиридесет и шест/ лева, от владението на И.
П. А., управител на заведението, собственост на „В. Е. Д .“ ООД, ЕИК ******,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
5
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от портмоне, намиращо се в чекмедже до
бара отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1196,89 /хиляда
сто деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, от владението
на С. Х. Л., управител и собственик на фирма „В. К.“ ООД, като от общата
сума 100 лева са собственост на С. И. И., 100 лева са собственост на Т. В. Г. -
сервитьорки в заведението и 996,89 лева са собственост на фирма „В. К.“
ООД, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 27.02.2024 г., около 19:05 часа, в гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 2, заведение „******“, от чекмедже, намиращо се до кафе
машина в заведението, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на
400,00 /четиристотин/ лева, от владението на С. Х. Л., управител и собственик
на фирма „В. К.“ ООД, която стопанисва заведението, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Както се посочи при извършения доказателствен анализ, свидетелите
А., И. и Б. категорично разпознават именно подсъдимия К. като лицето, което
е било в заведенията „***“ и „******“ и е отнел процесните парични суми. В
този смисъл са и заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство видео-техническа експертиза, лицево – идентификационна
експертиза и комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза.
Изпълнителното деяние се е изразило в преустановяване на
фактическата власт на досегашните владелци на вещите и установяване на
собствена такава. Деянието на подсъдимия е довършено с вземането на
горепосочените вещи – парични суми и отдалечаването му от заведение
„***“, находящо се на адрес в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Г.
Брадистилов“ № 1А и от заведение „******“, находящо се на адрес в гр.
София, ул. „Константин Кисимов“ № 2, тъй като в този момент фактическата
власт на досегашните владелци върху процесните вещи е била преустановена,
а подсъдимият е установил своя такава и е могъл да се разпорежда
безпрепятствено с вещите.
От данните по делото се установи, че подсъдимият е осъществил
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК с три деяния при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Всяко едно от
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност самостоятелно
осъществява състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Деянията са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
фактическа обстановка и при една и съща форма на вината – пряк умисъл,
като от обективна и субективна страна последващото деяние се явява
продължение на предходното.
Престъплението е осъществено от подсъдимия и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
6
общественоопасни последици (противозаконно отнемане на чуждите
движими вещи без съгласие на владелеца им) и е целял този престъпен
резултат. Подсъдимият е действал и с присвоително намерение при отнемане
на вещите, доколкото е искал да установи своя фактическа власт върху тях и
да се разпорежда с вещите като със свои.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализиране на наказанието съдът не констатира наличие на
смекчаващи отговорността на подсъдимия В. В. К. обстоятелства. Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител. В този смисъл самопризнанието на подсъдимия следва
да се тълкува допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство,
само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
престъплението и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните
органи. В конкретиката на настоящия случай извършеното от подсъдимия
престъпление е разкрито въз основа на действията на разследващите органи и
извършеното разпознаване от св. А., И. и Б.. С оглед на това подсъдимият не е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на извършеното от него
престъпление, поради което и самопризнанието му в процедурата по Глава 27
от НПК не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е осъждан общо четири
пъти за извършени престъпления против собствеността, което обстоятелство
обаче не е изиграло своя поправителен и възпиращ ефект по отношение на
подсъдимия, както и високата стойност на предмета на престъплението.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът намери, че
справедливото наказание, което следва да определи на подсъдимия К. е над
минимума, но под средния предвиден размер, а именно лишаване от свобода в
размер на 2 години. Съдът прие, че посоченото наказание е справедливо,
съответстващо на обществената опасност на подсъдимия и тази на
извършеното деяние и е от естество да въздейства поправително и
превъзпитателно върху него и да го приучи към спазване на законите в
страната.
С оглед диференцираната процедура, по която протече
първоинстационното производство и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
7
редуцира определеното наказание от две години „лишаване от свобода” с 1/3 и
наложи на подсъдимия В. В. К. наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 4 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да се
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК
от определеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият В. К. е бил задържан по
настоящото наказателно производство по реда на НПК и ЗМВР.
ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият В. В. К.
следва да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 709,18
лева, представляваща направени по делото разноски за изготвяне на
експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8