Р Е Ш Е Н И Е

Номер    1378                                          12.11.2019 година                                  гр. Бургас

 

 

                               В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                            17  наказателен състав

На двадесет и осми октомври                               две хиляди и деветнадесета  година

В публичното заседание в следния състав:

 

                Председател:  Анатоли Бобоков

 

Секретар: С.П.

разгледа докладваното от съдия Бобоков административнонаказателно дело номер 3640 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на *** ЕООД,  ЕИК ***, представлявано от Р.С.С, против Наказателно постановление № К19_67-F472749 от 29.03.2019г., издадено от П.Г.Ж директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4080.86 лева.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител при разглеждането на делото, в жалбата по същество оспорва факта на нарушението, като твърди наличие на съществени процесуални нарушения.

Наказващият орган, редовно уведомен, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Жалбата е процесуално допустима-изхожда от легитимирано да обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Анализът на събраните по делото доказателства разкрива следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице, включително и по ЗДДС, регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас. Като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството имало задължението по чл.124 ал.5 от ЗДДС - да отразява получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

С резолюция от 04.01.2019г. било разпоредено от НАП извършването на документална проверка на жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че жалбоподателя не е отразил в дневника за покупки към СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2018г. кредитно известие N 1156/30.10.2018г. с данъчна основа 81617,12 лв. и ДДС 16323,42 лв., издадено от ***. Кредитното известие било издадено към фактура **********/30.04.2018г. по повод междинно плащане по договор за строителство. Кредитното известие било включено от жалбоподателя в дневника му за покупки към данъчен период 01.2019г.

Възприетата от съда фактология се извежда от свидетелските показания на актосъставителя и писмените доказателства по административнонаказателната преписка, приети в съдебното производство. По фактите страните не спорят.

При описаната фактическа обстановка, макар актът и наказателното постановление да се издадени от материално и териториално компетентни органи по предвидения в закона ред и форма, и видимо да съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото и възможността на жалбоподателя да узнае фактите, включени в състава на нарушението, за което е обвинен, самият факт на нарушението не е доказан.

Фактическото описание на деянието не съдържа съществени за съставомерността и правната му оценка факти. Съгласно ал.1 на чл.124 ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв, а по силата на ал.2 от същия член, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. Очевидно е, че съставът на нарушението по чл. 182 от ЗДДС във всички случаи изисква не само полученият данъчен документ да не бъде отразен в отчетните регистри за данъчния период, когато е издаден, но кумулативно е предвидено това да води до определяне на данъка в по-малък размер, и именно размерът на определения в по-малко данък е меродавната основа за определяне размера на съответното административно наказание. В настоящия случай, данни за определения в по-малък размер данък не са отразени нито в акта, нито в наказателното постановление, поради което обективно не е възможно да се провери дали наложеният на дружеството размер на имуществената санкция действително съответства на предвиденото в чл.182 ал.2 от ЗДДС. Нещо повече-никъде не е посочено, че включването на кредитното известие в отчета за следващ период въобще е довело до определяне на данъка в по-малък размер, както изрично изисква законът. Предвид изложеното съдът приема, че фактическото описание на нарушението не съдържа пълно, точно и подробно изброяване на всички факти, попадащи в обективния състав на нарушението по чл. 182 ал.2 от ЗДДС, поради което актът и постановлението страдат от липса на задължителен реквизит – описание на нарущението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Няма ясно посочване и на дата и място на извършване на нарушението – съществени реквизити.

Отделно от това самият факт на твърдяното нарушение остана недоказан. С разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС, на регистрираните по същия закон лица е вменено задължение да отразят получените от тях кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Анализът на нормативния текст обосновава извод, че изпълнение на това задължение е възможно при условие, че задълженото лице получи кредитното известие своевременно, т.е. в рамките на данъчния период, през който известието е било издадено. Пак от съобщението на актосъставителя и от уведомителното писмо на дружеството се установява, че процесното кредитно известие е било издадено на 30.10.2019г. от страната по договора, но не е известно кога този документ е бил получен от жалбоподателя ***. В случай, че документът е бил предаден на дружеството по-късно, както дружеството твърди, ако това е станало след изтичане на срока за подаване на СД за м. 10. 2018г., за жалбоподателя не е имало друга възможност, освен да отрази известието в отчета за следващ данъчен период, както е сторено. По делото не бе доказана датата, на която дружеството е получило процесния документ, поради което обвинението, че този документ не е бил включен в дневника за покупки за м. 10.2018г. остана не доказано по предвидения в чл.84 от ЗАНН вр. чл.303 ал.2 от НПК несъмнен и категоричен начин.

По изложените съображения, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна. Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_67-F472749 от 29.03.2019г., издадено от П.Г.Ж., директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС, на ***,  ЕИК*** е наложена имуществена санкция в размер на 4080.86 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       

                                                                                                                                                 Председател: /А. Бобоков /

 

Вярно с оригинала: Д.М.