Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260007 10.08.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 494 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ****, представлявано от Г* Й* Т*, действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт З*, срещу Д. А* Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
и Р.А.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № *2019 г. по ч.гр.д. № *****/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 628. 50 лв., представляваща
1/2 част от обща сума в размер на 1 257. 01 лв., представляваща неплатени
задължения за ползвани ВиК услуги през периода
18.11.2014 г. - 01.08.2019 г., сумата от 94. 12 лв., представляваща 1/2 част от
обща сума в размер на 188. 25 лв., представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 25.03.2017 г. - 18.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 628. 50 лв., считано от 21.11.2019 г. до изплащане на
задължението, претендирана от всеки от длъжниците.
Моли се и за пирсъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответниците са потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се в гр.
Б*, ж.к. *******, с абонатен номер *******, като се сочи, че задълженията за
горепосочения отчетен период не са заплатени. Същите дължат общо претендираните главница от 1 257. 01 лева и лихвите
разделно, в качеството ми на съсобственици при равни квоти, по наследяване от П*
Д* Б..
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
Длъжниците
са депозирали възражения срещу заповедта, с които сочат, че вземанията са
погасени по давност.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, чрез
пълномощника им
адвокат Ш., с който исковете се оспорват като неоснователни
и недоказани. Излага
се и че двамата ответниците не пребивават постоянно на територията на страната,
като отчитането на водомера е било служебно.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. *****/2019
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжниците са депозирали в
срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене
на установителния иск по настоящето производство.
За процесния отчетен период 18.11.2014
г. - 01.08.2019 г. са начислени 505 куб.м. вода т.е. средно месечно по 8. 93
куб.м. вода. видно от справката извлечение на отчета, извършен с мобилно
устройство, водомерът е бил засечен и видян от инкасатора 6 пъти – на
21.02.2017 г., когато са отчетени изразходените количества вода в периода от
18.11.2014 г. до 21.02.2017 г. – 60 куб.м; на 19.10.2017 г., когато са отчетени
изразходените количества вода в периода от 21.02.2017 г. до 19.10.2017 г. – 265
куб.м.; на 18.06.2018 г., когато са отчетени изразходените количества вода в
периода от 19.10.2017 г. до 18.06.2018 г. – 59 куб.м.; на 30.01.2019 г., когато
са отчетени изразходените количества вода в периода от 18.06.2018 г. до
30.01.2019 г. – 86 куб.м.; на 28.02.2019 г., когато са отчетени изразходените
количества вода в периода от 30.01.2019 г. до 28.02.2019 г. – 15 куб.м. и на
01.08.2019 г., когато са отчетени изразходените количества вода в периода от
28.02.2019 г. до 01.08.2019 г. 20 куб.м. Въз основа на този отчет са издадени и
процесните шест броя фактури за периода от 25.03.2017 г. - 18.11.2019 г., като
същите остойностяват изразходеното количество вода в периода от 18.11.2014 г.
до 21.02.2017 г.
По делото като
свидетел е разпитана И.Д., изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди
към ищцовото дружество и обслужваща района, където
попада процесния водоснабден имот, от 12 години. Същата разяснява, че по
принцип два дни преди датата, на която ще се извърши засичането на водомерите,
поставят съобщение и уведомяват живущите, че ще минават на отчет, за да им осигурят достъп до жилищата или да оставят
показанията на водомерите. В този апартамент специално съм е влизала веднъж
годишно да засича показанията на водомера. Не е начислявала „служебно“
количество дори и тогава, когато не съм успяла да видя водомера и не са ми
оставили показания. Мисли, че Д.А. живее там. Винаги, когато й е бил осигуряван
достъп, той е отварял. В този обект имало един водомер, който се намирал в
банята. Ако не откриели никой оставяли съобщение за достъп и мобилен телефон,
когато е удобно на абоната, да им звънне, дори и в почивни дни, за да им даде
данни за показанията на водомера. Никога не са й обаждали, нито са й оставяли
данните за този водомер.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответниците, които са съсобственици на имота при
равни квоти, като това обстоятелство не е спорно по делото. Това кой и кога е
живял в имота е без значение по делото. Същото би могло да има отношение в
отношенията между самите съсобствениците или някой от тях и трето лице, но е
без значение за настоящия спор. За конкретния водоснабден обект обаче се
установи, че не е бил редовно отчитан, като не е бил осигуряван достъп до
същия. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер,
което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на ал. 3 пък предвижда в
междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно да начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Наистина
нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ОУ предвижда задължение за потребителите да
осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В
и К оператора за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните
отклонения, включително в сгради - етажна собственост, и за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, което в случая
не е спазено. Като последица обаче е предвидено, че при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл.
24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и
адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим
на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно
водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата
(общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. В случая самият ВиК оператор не е изпълнил предвиденото в неговите общите
условия, като има съставени протоколи, едва обаче през 2017 г. и през 2018 г.,
като липсва отчитане на водата по предвидя нормативен ред. При това няма как всъщност
да се установи реално в какво е точно изразходеното количество вода в периода
преди 21.11.2016 г. т.е. от 18.11.2014 г. до 21.11.2016 г., като всъщност в
този период са извършени два отчета – единият на 18.11.2014 г., а следващия чак
след две години и половина на 22.02.2017 г. Горното е от значение с оглед
възражението за изтекла погасителна давност, депозирано във възражението, което
съгласно дадените указания в тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат обсъдено в настоящото производство. При това и предвид
обстоятелството, че месечните отчети за изразходеното количество вода
съставляват периодични вземания и са погасяват с кратката тригодишна давност по
чл. 111, т. 3, предл. посл.
от ЗЗД, се налага извода, че всички вземания за изразходената вода преди
21.11.2016 г. са погасени по давност или в случая предвид изложеното по-горе се
налага извода, че вземанията по фактура № **********/24.02.2017 г. на стойност
от 158. 59 лева и фактура № **********/25.10.2017 г. на стойност от 601. 02
лева са погасени по давност, тъй като изискуемостта по тези две фактури при редовен отчет би настъпила преди 21.11.2016
г. /заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на тази дата/.
С оглед недължимостта
на главното вземане е недължима съответно и мораторната
лихва по горните две фактури.
С оглед на изложеното съдът намира, че
исковете за главница, дължима разделно от всеки ответник, като частично
основателни следва да бъдат уважени сумата от 248. 70 лева, ведно с акцесорната лихва от датата на подаване на исковата молба,
и съответно да се отхвърлят за горницата.
По отношение на сумите по останалите 4
фактури се дължи и съответната лихва – аргумент чл. 33, ал. 1 от ОУ, съгласно
който изискуемостта настъпва в 30-дневен срок след датата на издаване на
фактурата, при което по фактурата от
25.06.2018 г. на стойност от 155 лева мораторната
лихва за периода от 26.07.2018 г. до 20.11.2019 г. включително възлиза на 20. 80 лева; по фактурата от 25.02.2019
г. на стойност от 237. 60 лева мораторната лихва за
периода от 26.03.2019 г. до 20.11.2019 г. включително възлиза на 15. 84
лева; по фактурата от 22.03.2019 г. на стойност от 44. 92 лева мораторната лихва за периода от 23.04.2019 г. до 20.11.2019
г. включително възлиза на 2. 65 лева
и по фактурата от 26.08.2019 г. на стойност от 59. 88 лева мораторната
лихва за периода от 27.09.2019 г. до 20.11.2019 г. включително възлиза на 0. 91 лева или общата дължима мораторна лихва възлиза на 40. 20 лева.
При това съдът намира, че съдът намира,
че исковете за мораторната лихва, дължима разделно от
всеки ответник, като частично основателни следва да бъдат уважени сумата от 20.
10 лева и съответно да се отхвърлят за горницата.
При този изход на спора и досежно
отговорността за разноските:
Дължими са част от направените в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 14. 67 лева от всеки длъжник, които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на част от направените по
настоящото дело разноски, съобразно уважената част от исковете, и следва да се
осъди всеки от ответниците да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 50. 42 лева. При определяне на дължимия размер на разноските съдът
включи заплатената и дължима за поризводството държавнта такса от 171. 09 лева и и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските от всеки ответник възлиза на 65. 09 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Д. А* Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и Р.А.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, дължат на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б*,
ж.к. ********, представлявано от Г* Й* Танев, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № *****/***.2019 г. по ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 268.
80 лева, представляваща 1/2 част от обща дължима сума в размер на 537. 60
лева, представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК
услуги през периода 18.11.2014 г. - 01.08.2019 г., сумата от 20. 10 лева, представляваща 1/2 част от
обща дължима сума в размер на 40. 20 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 25.03.2017 г. - 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 268.
80 лева, считано от 21.11.2019 г. до изплащане на задължението, дължими от всеки
от длъжниците, като отхвърля иска за главницата дължима от всеки за горницата над 268.
80 лева до пълния заявен размер от 628. 50 лева, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва за забава от 21.11.2019 г, както и иска за мораторната лихва дължима от всеки от дължниците
за горницата над 20.10 лева до пълния заявен размер от 94. 12 лева.
Осъжда всяко едно от лицата Д. А* Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, и Р.А.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплатят на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б*,
ж.к. *****, представлявано от Г* Й* Т*, сумата
от 65. 09 лв. /шестдесет и пет лева и 9 ст./ за направените разноски, от които 14. 67 лева за производството по ч.гр.д. № ********/2019 г.
и 50. 42 лева за гр.д. № ******/2020 г., двете по описа на Бургаския районен
съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е