Р Е Ш Е Н И Е
№101 01.04.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
единадесети март две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Диана Каравасилева
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 929 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „О.Г.Б.”
АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор Живка Колева Обрешкова, подадена чрез процесуалния им
представител – адв.Н.С. ***, със съдебен адрес:***, тел****против „А.Х.М.” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, хотел „Ай Хотел”,
представлявано от Изпълнителния директор М.Х.Г.. В исковата молба се сочи, че
между страните по делото, през периода от 27.07.2018г. до 08.10.2018г. са
възникнали и развили търговски отношения, свързани с доставка на различни
видове офис материали и офис консумативи. В изпълнение на задълженията си по
тези отношения, ищцовото дружество, в качеството му на доставчик, извършило
различни по обем доставки на офис материали и офис консумативи, за които се
твърди, че били приети без възражения от страна на ответника. Във връзка с тези
доставки и според изискванията на Закона за счетоводството от страна на ищеца
били издадени 12 бр. Фактури, както следва: № **********/27.07.2018г. за сумата
от 942,44 лева, № **********/03.08.2018г. за сумата от 952,02 лева, №
**********/09.08.2018г. за сумата от 627,83 лева, № **********/14.02018г. за
сумата от 805,74 лева, № **********/21.08.2018г. за сумата от 1060,44 лева, №
**********/28.08.2018г. за сумата от 988,05 лева, № **********/04.09.2018г. за
сумата от 1010,45 лева, № **********/11.09.2018г. за сумата от 669,85 лева, №
**********/17.09.2018г. за сумата от 238,42 лева, № **********/21.09.2018г. за
сумата от 1251,56 лева, № **********/28.09.2018г. за сумата от 630,22 лева и № **********/08.10.2018г.
за сумата от 1017,13 лева, или общо сумата от 10 194,15 лева за
продадените офис материали и офис консумативи, в които те били подробно описани
по количество и стойност. Ищецът твърди, че въпреки многократните му усилия да
уредят извънсъдебно взаимоотношенията си с ответната страна, до настоящият
момент ответникът не е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговорената
цена на доставените стоки и му дължи сумата в размер на 10 194,15 лева /десет
хиляди сто деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, явяваща се
уговорената, но незаплатена цена за извършените търговски продажби на различни
видове офис материали и офис консумативи.
Неизпълненото от страна на
ответника задължение за заплащане на дължимите суми по горепосочените фактури е
обосновало правния интерес у ищцовото дружество да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди „А.Х.М."
ЕАД с ЕИК *** да им заплати сумата
общо в размер на 10 194,15 лева
/десет хиляди сто деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, явяваща се
уговорената, но незаплатена цена за извършените търговски продажби на различни
видове офис материали и офис консумативи по издадените 12 бр. фактури, както
следва:
- по фактура №
**********/27.07.2018г. за сумата от 942,44 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 27.07.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 112,04
лева;
- по фактура №
**********/03.08.2018г. за сумата от 952,02 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 111,93
лева;
- по фактура №
**********/09.08.2018г. за сумата от 627,83 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 09.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 72,38
лева;
- фактура № **********/14.02018г.
за сумата от 805,74 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от
14.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 91,76 лева;
- фактура №
**********/21.08.2018г. за сумата от 1060,44 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 21.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 118,71
лева;
- фактура №
**********/28.08.2018г. за сумата от 988,05 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 28.08.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 108,68
лева;
- фактура №
**********/04.09.2018г. за сумата от 1010,45 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане от 04.09.2018г. до 27.09.20019г. в размер на 109,45 лева;
- фактура №
**********/11.09.2018г. за сумата от 669,85 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане от 11.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 71,08 лева;
- фактура №
**********/17.09.2018г. за сумата от 238,42 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за перида от 17.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 24,90
лева;
- фактура №
**********/21.09.2018г. за сумата от 1251,56 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 129,33
лева;
- фактура №
**********/28.09.2018г. за сумата от 630,22 лева, ведно с обезщетение за
забавено плащане за периода от 28.09.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 63,90
лева и
- фактура №
**********/08.10.2018г. за сумата от 1017,13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 10 194,15 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и обезщетение за забавено плащане общо в размер
на 1113,86 лева /хиляда сто и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода от
27.07.2018г. до 27.09.2019г. Представят писмени доказателства.
Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане
на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е
депозирало писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния им представител –
адв.Г.К. ***, с който изразява становище за неоснователност на исковата молба,
поради нарушения от страна на ищеца на голяма част от отделните неформалните
уговорки, постигнати между двете дружества. В тази връзка се твърди, че
последният не е спазил редица условия по приемането и предаването на офис
материалите и консумативите, с което реално не бил изпълнил своите насрещни
задължения качествено, в срок и с уговореното количество. Вследствие на тези
действия от страна ищеца, ответникът твърди, че за представляваното от него
дружество произлезли значителни вреди и цялата вътрешна организация била
нарушавана многократно, което довело до отлив на клиенти и необратими щети
върху марката ,,IHOT@L".
В съдебно заседание за ищцовото
дружество се явява процесуалният им представител, който поддържа исковата молба
от името на доверителя си. Моли съда да уважи същата, като основателна и
доказана, като им присъди заплатените по делото разноски. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответното дружество в съдебно
заседание представител не се явява. Не сочат доказателства.
Исковата молбата е допустима –
подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа
всички изискуеми по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на ищцовата страна, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За успешното провеждане на осъдителните
искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми.
В разглежданият случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения,
по силата на сключен между тях договор за търговска продажба, обстоятелството,
че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да
предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника,
както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.
Съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ,
търговска е продажбата, която според
разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет
вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не
попада в последната хипотеза. Договорът за продажба между търговци е
неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за неговата валидност законът
не изисква писмена форма по аргумент от чл.293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се
счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача
възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им.
Страните са юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като съдът
приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради
което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства
установяват, че между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на
стоки. Доказателство за това са представените и неоспорени по
делото писмени доказателства – 12 броя фактури и 12 броя приемо-предавателни
протоколи за предадените офис материали и офис консумативи /л.9-32 вкл./, както
и изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/л.88-92 вкл./.
Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично
задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата
на доказателствената тежест по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за
извършено плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е
ангажирала каквито и да било
доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и
предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на
плащане на цената на закупените стоки. Доказателствената тежест е указана на
страните с Определение № 99 то 10.02.2020г., постановено по настоящото дело Процесуалният
представител на ответника не оспорва, че са получили процесните материали и
консумативи, но заявява, че ищецът не е спазил редица условия по приемането и
предаването на същите, с което не бил изпълнил своите задължения качествено. В
резултат на това за ответното дружество произлезли значителни вреди, тъй като
цялата вътрешна организация била
нарушавана многократно, което довело до отлив на клиенти.
Съдът счита, че от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че продавачът „О.Г.Б.” АД с ЕИК *** е изпълнил точно
задължението си, като е доставил на ответното дружество описаните в процесните
фактури стоки. В подкрепа на това са представените и неоспорени по делото 12
броя приемо-предавателни протоколи за предадените офис материали и офис
консумативи.
От заключението по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява отразяването на процесните фактури в
счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, изключая фактура № 56339 от
11.09.2018г. на стойност 669,85 лева, която не е била осчетоводена и по нея не
е бил теглен данъчен кредит и фактура № 55367 от 27.07.2018г., която била
осчетоводена и декларирана със стойност 722,14 лева, вм № есто 942,44 лева. Пред
съда вещото лице уточнява, че търговските отношения между страните датират от по-рано,
като ответното дружество е погасявало задълженията си към ищеца регулярно, чрез
превеждане на кръгли суми – като например хиляда две хиляди лева, а не точната
сума по съответната фактура. В резултат на това и с оглед принципите в
счетоводството, отнасящи се за реда на погасяване на паричните задължения,
вещото лице е установило, че част от сумата по първата фактура е била заплатена
от ответната страна. В заключение вещото лице сочи, че незаплатената от
ответното дружество сума по издадените от ищеца фактури възлиза общо в размер
на 9973,84 лева, в случай, че се приеме, че по неосчетоводената от ответника
фактура № 56339 от 11.09.2018г. на стойност 669,85 лева, действително е
извършена сделка.
В настоящият случай фактура № 56339 от 11.09.2018г. и
приемо-предавателен протокол № 129161 от 11.09.2018г. /л.23 и л.24/ са подписани от страна на „А.Х.М.” ЕАД. Основанието за плащане е самата доставка
/в този смисъл е Решение №1064/27.06.2003г. на ВКС по гр.д. №215/2003г., I г.о.
и Решение №987/26.11.2004г. на ВКС по гр.д. №157/2004г., ТК/. Цената се дължи
защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената при
предадена стока. В настоящия случай има извършена доставка на процесните стоки
по горепосочената фактура, както и доказателство, че същите са предадени на
купувача. С оглед на това, съдът счита,
че сделката по неосчетоводената от ответната страна фактура № 56339 от
11.09.2018г. на стойност 669,85 лева, действително е извършена.
Останалите фактури могат да се приемат
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самите тях фигурира описание на стоката по
вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване /Решение №166/26.10.2010г. по т.д. №991/2009г. на ВКС, II т.о., както
и Решение №42/19.04.2010г. по т д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о./. Отразяването
на фактурите в счетоводството на ответника-купувач, включването им в дневника
за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват
признание на задължението и доказват тяхното съществуване /Решение
№42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение
№23/07.02.2011г. на ВКС по т.д. №588/2010г., II т.о./.
В контекста на съдържанието на
горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС и доколкото процесните
фактури са двустранно подписани и оформена с имената на двете страни, включени
са в дневника за покупки по ДДС на ответника и в справката-декларация на
последния за ДДС е упражнено от него правото на данъчен кредит, а за стоките по
№ 56339 от 11.09.2018г. са налице
доказателства, че същите са доставени /вж.приемо-предавателен протокол – л.24/,
е налице основание за
плащането на цената на стоките по издадените фактури. Фактът на доставката и
наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на
двустранно подписаната фактура и отразяването й в счетоводствата на страните.
Съгласно чл.327, ал. 1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай
страните не са уговорили друго. От данните по делото се установява, че
последните стоки са предадени на 08.10.2018г. По делото липсват доказателства
ответното дружество да е платило доставените му стоки.
Предвид гореизложеното и доколкото в
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на сумите по процесните фактури или за погасяване на
задължението му по друг, установен от закона начин, следва че предявеният иск с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД е доказан по
основание. Предвид заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира иска за доказан до размера от 9973,84 лева. Над този размер, до претендирания такъв от 10194,15
лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Недоказани останаха изложените от
ответника възражения за настъпили щети в резултат на неспазените от страна на
ищеца условия по приемането и предаването на процесните стоки.
Предвид частичната основателност на
главния иск, частично основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва
за забава върху уважения размер на главницата, възлизаща общо в размер на 1087,40 лева, като над този размер до
претендирания такъв от 1113,86 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана. Основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед на изхода по спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото
разноски общо в размер на 1621,14 лева /хиляда шестстотин двадесет и един лева
и четиринадесет стотинки/, съразмерно с уважената част от предявените претенции.
Неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в изпълнителното производство
разноски общо в размер на 266 лева /двеста шестдесет и шест лева/ във връзка с допуснатото
в полза на ищеца обезпечение по настоящото дело. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това
са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски,
които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното
производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т.
о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г.,
I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.Х.М.” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, хотел „Ай
Хотел”, представлявано от Изпълнителния директор М.Х.Г. да заплати на „О.Г.Б.” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Живка Колева
Обрешкова, със съдебен адрес:***, тел****/чрез адв.Н.С. ***/, сумата общо в
размер на 9973,84 лева /девет
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляващи неизплатено задължение по фактури № **********/27.07.2018г., №
**********/03.08.2018г., № **********/09.08.2018г., № **********/14.02018г., №
**********/21.08.2018г., № **********/28.08.2018г., № **********/04.09.2018г.,
№ **********/11.09.2018г., № **********/17.09.2018г., № **********/21.09.2018г.,
№ **********/28.09.2018г. и № **********/08.10.2018г. за продажби на различни
видове офис материали и офис консумативи, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба –
01.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД над уважения размер до претендирания такъв от 10 194,15
лева.
ОСЪЖДА
„А.Х.М.” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, хотел „Ай
Хотел”, представлявано от Изпълнителния директор М.Х.Г. да заплати на „О.Г.Б.” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Живка Колева
Обрешкова, със съдебен адрес:***, тел****/чрез адв.Н.С. ***/, сумата общо в
размер на 1087,40 лева
/хиляда и осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху стойността на всяка една от процесните
фактури за периода от 27.07.2018г. до 27.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86, л.1 от ЗЗД над уважения размер до
претендирания такъв от 1113,86 лева.
ОСЪЖДА
„А.Х.М.” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, хотел „Ай
Хотел”, представлявано от Изпълнителния директор М.Х.Г. да заплати на „О.Г.Б.” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Живка Колева Обрешкова, със съдебен
адрес:***,
тел****/чрез адв.Н.С. ***/, сумата общо в размер на 1621,14 лева /хиляда шестстотин
двадесет и един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща заплатени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените претенции.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: