Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 12.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети
състав в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3729 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
твърди, че на 20.07.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на които вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД срещу Г.К.Г., произтичащо от договор за стоков кредит № 2474469/27.10.2016
г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор,
което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 20.07.2017 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.07.2017 г.
Посочва се, че приложение № 1/20.07.2017 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г.
било представено само с данните на длъжника Г. Диянов
Г., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр.
с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от
ЗЗЛД/. Сочи се също, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия,
Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер
се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В
изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на
ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с
Изх. № УПЦ-П-УКФ/2474469 от 27.07.2017 г. посредством Български пощи с известие
за доставяне, получено личено от Г.Г. на 02.08.2017
г.
Сочи се също, че към исковата молба се
представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2485074 от
27.07.2017 г. се иска от съда да го връчи на ответника, ведно с исковата молба
и приложенията към нея. Позовава се на съдебна практика, съгласно която ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В исковата молба се твърди още, че процесното вземание произтича от
одобрен и подписан на 27.10.2016г. Договор за стоков кредит № 2474469
/Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и Г.
Диянов Г. в качеството му на Кредитополучател.
Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от Договора
за кредит. С подписването на Договора, кредитополучателят
удостоверявал че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1
от ОУ към Договора, „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпускал стоков кредит за цената
на стоката, закупена от Потребителя в търговски обект, при изваждане на
първоначалната вноска на Потребителя за цената на съответната стока, ако има
такава. В този случай сумата по кредита се превеждала от кредитодателя
директно към съответния търговец, от който кредитополучателят
закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Така, при условията на Договора и ОУ, кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
1 148,59 лева, която представлява сбор от следните компоненти: цена на стоката
от 1 099 лева и застрахователна премия от 49,59 лева За отпуснатия кредит
кредиторът издал Уведомление към Договор N9 2474469 до Техномаркет
България АД. Отпусната в кредит цена на стоката от 1 099 лв. /хиляда деветдесет
и девет лева / била преведена по банковата сметка на търговеца на 27.10.2016
г., с което кредиторът изпълнил задълженията си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Като за
потвърждаването на плащането Търговецът
издал Фактура № **********/27.10.2016 г., в която бил посочен начин на
плащане 1 099,00 лв с кредит от UNICREDIT, а застрахователят издал Сертификат с № 2474469/27.10.2016 г.
Посочва се също, че съгласно чл. 3, ал. 1 от
ОУ към Договора, подписвайки договора, кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на
договора ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя.
А в чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, страните били уговорили, че усвоената
парична сума за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
покупката на стоката от търговския обект. Годишният лихвен процент бил в размер
на 25,00 % Така, подписвайки Договора,
страните постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на Договора да бъде в общ размер на 161,45 лв. Общата сума, която кредитополучателят се бил задължил да върне при сключване
на договора за кредит била в размер на 1 310, 04 лв., която съгласно клаузите
на Договора била платима на 12 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 109,17 лв. /сто и девет лева и
седемнадесет стотинки/. В инкорпорираният в Договора погасителен план са
посочени и датите, на които следва да се погаси всяка една от вноските -
първата погасителна вноска е с падеж на 14.11.2016 г., а последната е с падеж
на 14.10.2017 г. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит и
договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата
към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ,
при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя
суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На което основание на длъжника
било начислено обезщетение за забава върху незаплатените
дължими суми в общ размер на 86,41 лв. за периода от 14.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита била 14.10.2017 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, т. е. процесиите вземания били предявени на крайния
падеж на процесния Договор.
Твърди се, че кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 110,00 лв., като след датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не били
правени плащания по задължението.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК срещу Г.К.Г. било входирано от ищеца
в Районен съд - гр Сливен, съгласно което се
претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 2474469 одобрен и подписан на 27.10.2016 г., да
заплати: главница: 1 065,34 лева - представляваща главницата по неплатените
месечни погасителни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.10.2017 г.,
предявена на крайния падеж на процесния Договор; договорна
/възнаградителна/ лихва: 125,59 лева за периода от 14.12.2016 г. до 14.10.2017
г..; лихва /обезщетение/ за забава: 86,41 лева за периода от 14.02.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на: 1
277,34 лева , както и законна лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съдът образувал ч.гр.д. № 1528/2018 г., издал Заповед за изпълнение и е връчил
същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На 29.06.2018 г. ищцовото дружестно получило
съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че може
да предяви иск за установяване на вземането си,
Иска се от съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено, че Г.К.Г., като кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 2474469 одобрен и подписан на 27.10.2016 год, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
следните суми, присъдени в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1528/2018 г. по описа на Районен съд
- гр. Сливен, а именно:
1065,34 лева представляваща главницата по неплатените
месечни погасителни вноски за периода от 14.02.2017 год. до 14.10.2017 г.;
125,59 лева възнаградителна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 14.10.2017 г.;
86,41 лева обезщетение за забава за периода от
14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
Законна
лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, както и да ни присъдите
75,55 лева присъдени разноски по ч.
гр. д. № 1528/18 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен.
Посочва банкова сметка, ***сните суми. Претендира направените
разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответната страна.
Отговора на исковата молба предявените искове се
оспорват като изцяло неоснователни.
Не се оспорва, че уведомлението на цесията,
изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал.4 от ЗЗД. Не оспорва също, че е допустимо, цедентът да упълномощи цесионера
да съобщи извършената цесия на длъжника, но твърди, че в случая, по делото няма
приложени годни доказателства, че ответникът е бил уведомен наллежно
за цесията, съставляваща приложение към исковата молба. Поради което счита,
че ищецът не е провел доказване на релевантния факт - уведомяването на
ответника за прехвърляне на вземанията и дори и такива вземания по договора да
съществуват, то ищецът не е активно материално легитимиран да търси
изпълнението им по арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Счита, че
вземанията не съществуват, тъй като се основават на нищожни договорни клаузи.
Посочва, че съгласно практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл.143 - чл.148 от ЗЗП.
Посочва, че
клаузите на договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП и се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това следва да е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия
заемодател и различни потребители. Сочи, че ищецът нито е твърдял, нито е
доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По
тези съображения счита, че същите следва да бъдат подложени на проверка за
тяхната равноправност - арг.
от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Сочи, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. Цитира съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити, според което "в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които
те процедират по този начин". Посочва, че подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост
се увеличавала. Сочи, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както е и изрично посочено в чл.16 от ЗПК
била тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа
на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора
за кредит.
Посочва
още, че неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, тъй като нямало данни
за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение, била типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Препраща
към т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, където се посочва, че нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Твърди се, че се заобикаля и
законът - чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК, съгласно който текст при забава на потребителя
кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната
лихва по чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва счита за
недопустимо. Сочи, че такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД., тъй като според тази разпоредба,
ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от
отговорност. Такъв бил и настоящия случай, тъй като ако е бил изпълнил
задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на
ответника съгласно чл.16 от ЗПК, ищецът е щял сам да стигне до заключението, че
със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде
предоставено обезпечението. Предвид
изложеното счита предявените исковете
за неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез депозирана писмена молба поддържа претенцията
и моли за уважаването й в пълен размер.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от назначен по делото особен представител,
който оспорва предявените искове като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 27.10.2016г. между „Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и
ответника Г.Г. бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който на Г.
бил отпуснат заем в размер на 1148.59 лева, който включвал цената на стоката,
предмет на покупка /мобилен телефон и аксесоари/в размер на 1099.00 лева и
застрахователна премия в размер на 49.59 лева. Кредита следвало
да бъде платен чрез 12 бр. месечни погасителни вноски, съобразно изготвен погасителен план, включващ 12 фиксирани месечни вноски по
109.17 лева. Договорен бил ГПР в размер на 28.08 %. Първата
падежна дата на месечна
вноска била на 14.11.2016г., а последната месечна вноска на 14.11.2018г. На името
на ответника била издадена
от Техномаркет за закупените
стоки фактура № **********/27.10.2016 г. на стойност
1 099.00 лв.
На 20.12.2016 г. между кредитодателя на ответника
„Уникредит
Консюмър Файненсинг” ЕАД и ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
бил сключен рамков договор за цедиране на задължения,
а с индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2017 год. сключен
между цитираните две дружества били прехвърлени и задължения, съобразно
приложение № 1 към договора, между които и това на ответника Г..
За извършената цесия ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка,
получено от него лично на 02.08.2017г.
На 01.03.2018г. ищцовото дружество депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против
ответницата. Било образувано ч.гр.д. № 1528/2018г. и издадена заповед за
изпълнение № 846/04.04.2018г. против ответника за исковите суми. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника-настоящ ответник при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, което обусловило депозирането на искова молба-предмет на настоящо
разглеждане.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че на 27.10.2016 год. цената на стоката в
размер на 1099 лева по сключения между „Уникредит Консюймър Файненсинг” ЕАД и
ответника Г. е преведена на банковата сметка на „Техномаркет
България” ЕАД. На същата дата застрахователя е издал
сертификат, с който е удостоверил, че е приел срещу заплащане на
застрахователната премия ответветника. Относно
датата, на която ответникът Г. е изпаднал в забава експертното заключение сочи,
че Г. е изпаднал в забава още при първия падеж на 14.11.2016 год. Установява се
още, че непогасеното изискуемо задължение на
ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.03.2018 год. е в общ размер на 1190.93 лева,
от които усвоена и непогасена главница вразмер на 1065.34 лева и просрочена редовна лихва за
периода 14.12.2016 год. до 20.07.2017 год. в размер на 125.29 лева. Размерът на
лихвата за забава, вследствие на забавеното плащане по процесния
договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410
от ГПК е вразмер на 81.48 лева и е изчислена върху
размера на неизплатената и просрочена главница за периода от 14.11.2016 год. до
01.03.2018 год.
Исковата молба е предявена на 30.07.2018 год.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като неоспорено от страните и изготвено
от лице, разполагащо със специални знания в икономическата област.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим - предявени са от страна-
заявител, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този
иск ищецът следва да установи съществуването на
вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане,
произтичащо от сключен договор за потребителски кредит за закупуване на стоки.
Безспорно се установи в процеса, че такъв договор бил
сключен между трето неучастващо в делото лице и
ответника. Съдът намира възраженията на особения представител на ответника досежно липсата на оценка на кредитоспособността на
ответника преди сключването на процесния договор за
стоков кредит за неоснователни, доколкото от събрания доказателствен материал –
писмо от „Уникредит консюмър
файненсинг” ЕАД и справка от НОИ се установява, че
при сключване на процесния договор за стоков кредит,
ответникът е престирал работна сила и получавал
трудово възнаграждение.
Досежно възражението на ответната страна, че клаузите на
сключения между „Уникредит консюмър
файненсинг” ЕАД и ответника Г. са неравноправни, тъй
като не са индивидуално уговорени съдът намира възражението за неоснователно,
поради следните причини: Предпоставките за определяне, че една договорна клауза
е неравноправна са клаузата да не е индивидуално уговорена, да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и да е
сключена във вреда на потребителя. Съдът е длъжен служебно да се произнесе по
съществуването на неравноправни клаузи в договор, предмет на спора.
„Индивидуално уговорени” по смисъла ва чл. 146 от ЗЗП
са тези клаузи, които не са били изготвени предварително от търговеца или
доставчика или дори да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по тяхното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран
избор, ги е приел. Не се спори между страните, че клаузите по процесния договор за стоков кредит, който е типов такъв, не
са индивидуално уговорени по смисъла на ЗЗП. Съдържащите се в Общите условия
клаузи по начало също са неиндивидуално уговорени.
Клаузите по чл. 145, ал.
2 ЗЗП, които не
са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на
неравноправния им характер, но само ако не са изразени ясно и разбираемо.
Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите
не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици.
Анализирайки клаузите на процесния
договор за стоков кредит и Общите условия към него, съдът намира, че същите са
изразени ясно и разбираемо в смисъла, който ЗЗП влага в тях – правата и
задълженията на страните са точно определени и разписани, изрични, достъпни за
потребителя – ответник в настоящото производсво, осигурвайки му възможност да анализира и осмисли,
произтичащите за него икономически последици. Ето защо съдът намира, че макар и
неиндивидуално определени не следна да подлага на
преценка неравноправния им характер, доколкото те са изразени ясно и разбираемо
за ответника – потребител. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че
съдът намира, че по принцип не са налице неравноправни клаузи в процесния договор и общите условия към него.
На следващо място, се доказа също и осъществена цесия
между кредитодателя на ответницата и настоящото ищово дружество с предмет вземането от ответницата, както и
уведомяването му за това прехвърляне. В този смисъл съдът не споделя
възраженията на особения представител на ответника за нередовно уведомяване за
извършената цесия, доколконо по делото е приложено от
ищцовото дружество заверено копие на известие за
доставяне, неоспорено от ответната страна, видно от
която лично на 02.08.2017 год. ответникът е получил уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземания.
С оглед приетото и неоспорено
от страните заключение на назначената и изслушана съдебно счетоводна експериза и допълнителното изслушване на вещото лице в с.з.
се установи, че ответникът е усвоил сумата по кредита. Установи се, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 01.03.2018 год. усвоената и непогасена
главница е в размер на 1065.34 лева, просрочената редовна лихва за периода
14.12.2016 год. до 20.07.2017 год. е 125.59 лева. Остатъкът от просрочената
договорна лихва след 20.07.2017 год. до 14.10.2017 год. е в размер на 11.93
лева. а размерът на лихвата за забава е от 14.02.2017 год. е 77.16 лева.
С оглед гореизложеното, исковата претенция за главница се явява
основателна в и следва да се уважи в пълен размер, а именно за сума в размер на
1065.34 лева. Уважаването на главния иск влече и уважаване на акцесорната претенция за договорна лихва и лихва за забава.
Доколкото обаче, видно от заключението на вещото лице и събраните писмени
доказателства и по-конкретно договора за цесия, дължимата договорна лихва е до
20.07.2017 год. Нейният размер съвпада с този претендиран
с исковата молба - 125.59 лева.. Доколкото сумата, която се претендира съвпада
с тази, изчислена и приета със заключението на вещото лице и доколкото в
периода, видно от договора за цесия, до 14.10.2017 год. договорна лихва не се
дължи, то съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в цялост. Относно
законната лихва за забава, съдът намира, че предвид заключението на вещото
лице, следва да уважи този иск до размера от 77.16 лева, а за разликата над
77.16 лева до претендираната сума от 86.41 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата
от 1065.34 лева, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1528/2018г.
на СлРС – 01.03.2018г. до окончателното изплащане,
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора с тежестта за разноски следва
да бъде натоварен ответника, който
следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 576,73
лв., от които 124.45 лв. – платена държавна такса в исковото производство и 452.28
лева разноски за депозит за особен представител и 75,55 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №1528/2018г. на СлРС
или общо разноски в размер на 652.28 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Г.,
ЕГН: ********** *** че ДЪЛЖИ на "Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ж.к. "Люлин 10", бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,, ет.2,
офис 4, сума в размер на 1065.34 лв. /
хиляда шестдесет и пет лева и 34 ст./– главница, дължима по договор за стоков
кредит от 27.10.2016 год., прехвърлен с цесия, възнаградителна
лихва в размер на 125.59 лева /сто двадесет и пет лева и 59 ст./ за периода
14.12.2016 год. до 14.10.2017 год., обезщетение за забава в размер на 77.16
лева /седемдесет и седем лева и 16 ст/ за периода от
14.02.2017 год. до 01.03.2018 год. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2018г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр. дело 1528/2018 год. по описа на РС Сливен до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за обезщетение за
забава за сумата над 77.16 лева до претендирания размер от 86.41 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Г.К.Г., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция
за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ж.к. "Люлин 10", бул. "Д-р Петър
Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт,, ет.2, офис 4, сума в общ размер на 652.28 /шестотин петдесет и два лева и 28 ст./лева, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: