Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 23.04.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №2660 по описа на ДРС за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството e образувано по
предявен от „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С.,
район ***, ЕИК ***, представлявано от Д. К.К., установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК срещу С.Т.С. с ЕГН ********* *** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, предмет на
издадената заповед за изпълнение № 406 от ***г. по ч.гр.д. № 1097 по описа за
2020 г. на Районен съд – Д., а именно: сумата от 574,67 лева, представляваща
неизплатени лизингови вноски по договори от ***г. и ***г., а именно: 21,18 лева
по договор за лизинг от ***г., за периода ***г. – *** г. и 553,49 лева по
договор за лизинг от ***г., за периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва,
считано от ***г. до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски
в исковото и в заповедното производство.
Претендираните от ищеца права
произтичат от следните обстоятелства:
Ответникът е абонат на
дружеството по силата на договор за мобилни услуги от дата ***г., като е
ползвал мобилен номер ***. Във връзка договора за мобилни услуги страните са
сключили и договор за лизинг от дата ***г.,
по силата на който ответникът С.Т.С. е взела мобилно устройство ***на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.59лв. всяка, съгласно
уговорен погасителен план. Правоотношенията между страните са подновени с
подписването на допълнително споразумение от дата ***г., като към него е
сключен и договор за лизинг от дата ***г., по силата на който абонатът С. С. е
взела устройство ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 36,99лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план.
Съгласно
чл.3, ал. 2 от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер
***„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
Ответникът
не е изпълнявал задълженията си по договорите, които към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК са в следните размери:
- За
устройство ***, взето във връзка с мобилен номер ***, предмет на договора за
лизинг от дата ***г., ответникът дължи остатък
от цената в размер на 21.18 лв., за отчетен период м.***г. - ***г.;
- За устройство ***, взето във връзка с мобилен
номер ***, предмет на договора за лизинг от дата ***г., абонатът длъжи остатък от цената в размер на
553,49 лв., за отчетен период м.***г. - ***г.
Редовно уведомена, в срока по чл.
131 от ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба. В съдебно
заседание се явява лично. Пояснява, че е взела два телефона на изплащане,
единият с цена около 1000 лв., а за цената на другия – няма спомен, които не е
върнала . Плащала е по двата договора около
5-6 месеца по 50 лева. Признава исковете.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1097 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд. С
разпореждане от 03.06.2020г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът С.Т.С. с ЕГН **********
с адрес *** , да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С.,
район ***, следните суми: сумата от
574.67 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по договори от ***г. и ***г.., ведно със законната лихва,
считано от ***г. до окончателното изплащане и сумата от 25 лева – държавна такса в
заповедното производство и сумата от 180 лева – възнаграждение за адвокат.
Заповедта е връчена на длъжника,
който в срок е депозирал възражение с твърдение, че вземането е платено.
Релевирано е и възражение, че част от взменато е погасено по давност. С
разпореждане от 31.09.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 09.09.2020г. Исковата молба за установяване
на вземането е подадена по пощата на дата 02.10.2020г., поради което като
допустима подлежи на преценка по основателност.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличие на облигационна връзка между страните с твърдяния предмет,
от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената
сума, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е., че ищецът е
предоставил мобилните устройства, за
които се претендира заплащане на цена.
При въведено възражение от страна
на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си
против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им.
По делото не е спорно, а и от
представените по делото доказателства се установява, че страните са сключили следните
договори:
1. Договор за лизинг от ***г. за
мобилно устройство ***, като е уговорена обща лизингова цена в размер на 243,57
лв. с включен ДДС, платима чрез 23 месечни вноски всяка от по 10,59 лв., които се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номер ***, със
срок на договора – 23 месеца, т.е. до 05.12.2019г.
2. Договор за лизинг от ***г. за
мобилно устройство ***, като е уговорена обща лизингова цена в размер на 887,76
лв. с включен ДДС, платима чрез 23 месечни вноски всяка от по 36,99 лв., които се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номер +359*********,
със срок на договора – 23 месеца, т.е. до 24.06.2020г.
Неплатените задължения по
договорите са обективирани в крайна фактура №**********/20.11.2018г.
Ответницата не е спорила
истинността на представените от ищцовото дружество документи, поради което съдът следва да
изгради фактическите и правните си извод въз основа на тях. В съдебно заседание
признава исковете.
Процесните вземания касаят неплатени лизингови, дължими за периода м.***г. - ***г. /по договора за лизинг от ***г./ и периода ***г.
– ***г. /по договора за лизинг от ***г./ . В случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано пред ДРС - на ***г./дата
на пощенското клеймо/, т. е. в предвидения от закона 3 - годишен давностен
срок. Възражението на ответника в заповедното производство за частично погасяване на вземанията по
процесните договори по давност е неоснователно.
Представените към възражението по
чл. 414 от ГПК писмени доказателства за заплатени от ответницата суми към
мобилния оператор са неотносими към премета на спора, тъй като с тях се
установяват плащания за мобилни услуги и лизингови вноски за периоди, извън
процесните. В този смисъл са и изявленията на ответницата в открито съдебно
заседание, в което тя заявява, че е
погасила само част от лизинговите вноски преди образуване на делото.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че предявените установителни иска за лизингови вноски следва да бъдат уважени в цялост.
Относно разноските:
Вземането за разноски по
заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе
с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Разноските по ч. гр. дело №1097/2020г.
на ДРС в полза на ищеца-заявител възлизат на: 25,00 лева – заплатена държавна такса и 180 лева. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът по
настоящото производство има право да получи разноски , както следва: 75 лева –
заплатена държавна такса и 180 лева. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, предл. от ЗЗД в отношенията между ищеца „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С.,
район ***, и ответника С.Т.С. с ЕГН ********* ***, че ответникът
дължи на ищеца сумата, предмет
на издадената заповед за изпълнение № 406 от ***г. по ч.гр.д. № 1097 по описа
за 2020 г. на Районен съд - Добрич, а именно: сумата от 574,67 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски
по договори от ***г. и ***г., а именно: 21,18 лева по договор за лизинг от ***г.,
за мобилно устройство ***, за периода ***г.
– *** г. и 553,49 лева по договор за лизинг от ***г., за мобилно устройство ***,
за периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН ********* ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., район ***, разноски по ч. гр. дело №1097/2020г. на ДРС, както следва: 25 лева – заплатена държавна такса и 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН ********* *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., район ***, разноски
по гр. дело №2660/2020г. на ДРС, както следва : 75,00 лева – държавна такса и 180
лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: