Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
Гр. Разград, 03 ноември 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 156 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба против Решение № 180/25.06.2021г., постановено по АНД № 86/2021г. по описа на Разградския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 2805640 на ОДМВР
- Разград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Б. И. М. от с. Л.,
обл. Р. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по
същество сочи, че това решение е неправилно, като постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Развива
доводи, че своевременно е подал декларация, в която е посочил лицето, извършило
вмененото нарушение по реда на чл. 189, ал. 54 от ЗДвП, поради което оспореният
ЕФ е следвало да се анулира.
Ответникът по касационната жалба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, е съставен
ЕФ сер. К № 2805640, с който за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. В него е
посочено, че на 26.09.2018г.в 12:36 часа в с. Киченица, обл.Разград е отчетено
с автоматизирано техническо средство (АТС) СПУКС ARH САМ S1 №11743d2 движението
на лек автомобил „Мазда“ с рег. № ******** със скорост от 81 км/ч, при допустимата скорост от 50 км/ч. в границите на
населените места. Този ЕФ е редовно връчен на уличеното лице на 09.07.2020г. На 19.08.2020г. в деловодството
на ОДМВР е постъпила Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която Б. М. е декларирал, че на инкриминираната дата, час и място
този автомобил е бил предоставен за ползване и управление от друго лице. Във
връзка с подадената декларация с Писмо рег. №330000-24315/14.09.2020г. той е
уведомен, че издадения ЕФ няма да се анулира, тъй като е изтекъл предвидения от
закона 14-дневен срок от получаването му. При тези данни е подадена жалбата до
Разградския районен съд с рег. №330000-31330/24.11.2020г. Първоначално
районният съд е приел, че се оспорва отказ да се анулира издадения ЕФ, който по
своя характер съставлява индивидуален административен акт, поради което е
прекратил производството като неподсъдно на него и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд-Разград. С Определение № 105 от 30.11.2020г.,
постановено по адм. дело № 222/2020г. Разградският
административен съд е приел, че делото не му е подсъдно и същото е изпратено на петчленен смесен
състав на ВКС и ВАС по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК за определяне на
подсъдността. Със своето Определение №2/29.01.2021г., постановено по дело
№56/2020г. съдът е приел, че компетентен да се произнесе по спора е Разградския
районен съд в производството по ЗАНН. В мотивите си изрично е посочил, че предметът
на жалбата се определя от нейното съдържанието и петитум. В случая жалбата е насочена
срещу издадения Електронен фиш серия К № 2805640, издаден от ОД на МВР Разград,
като се иска неговата отмяна. Основателността на отказа да се анулира
електронен фиш не може да бъде проверявана в отделно административно
производство и отделно от законосъобразността на самия фиш. С оглед на това
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Разград.
След приемане на делото районният съд е разгледал спора за
законосъобразност на издадения ЕФ по същество, като е приел, че той е издаден
при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния
закон, поради което го е потвърдил като законосъобразен.
Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон касационната инстанция следи служебно. В изпълнение на това правомощие
съдът намира, че решението на районния съд е недопустимо. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
като жалбата срещу него следва да се подаде в 14-дневен срок от получаването му.
В казуса ЕФ е получен от жалбоподателя на 20.07.2020г., а жалбата е подадена на
24.11.2020г., т.е. след като е изтекъл предвидения от закона преклузивен срок.
Към тази дата ЕФ е влязъл в сила (по арг. на чл. 189, ал. 10, т. 2 от ЗДвП),
поради което подадената жалба е била недопустима и производството по нея е
следвало да се прекрати.
В чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е предвидено, че когато е направено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП жалбата следва да се подаде в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Според цитираната
разпоредба на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, който след като го разгледа и прецени
доказателства анулира издадения ЕФ, ако е установено, че моторното превозно
средство е било обявено за издирване (чл. 189, ал. 6, т. 1 от ЗДвП) или нарушението
е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение (чл.
189, ал. 6, т.2 от ЗДвП). Нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП е специална и
урежда различни хипотези от общите предпоставки и ред за анулиране на ЕФ,
регламентирани в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Законодателят е предвидил само в
хипотезата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП срокът за обжалване на ЕФ да започне да
тече от датата, на която лицето е уведомено за отказа да се анулира този ЕФ. Във
всички останали случаи срокът за обжалване на ЕФ започва да тече от датата, на
която той е съобщен.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира,
че решението на Разградския районен съд се явява недопустимо. То следва да се
обезсили, като подадената жалба се остави без разглеждане, а образуваното
производство се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛА Решение № 180/25.06.2021г.,
постановено по АНД № 86/2021г. по описа на Разградския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б И. М. от с. Л., обл. Р. против Електронен фиш сер. К №
2805640 на ОДМВР – Разград и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/