Решение по дело №2541/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   73                      Година   15.01.2020                ГрА.   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринА.есети ноември                                                                                     Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.             

Прокурор:                                  

като разгледа доклА.ваното от съдията Р. гражданско дело номер 2541 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

 

Ищецът В. твърди в поправената си искова молба, че бил потребител на ел.енергия за притежавания обект с ИТН - - Помпена станция „О.” с. О., О., който бил присъединен към ел.преносната система посредством Електропровод „В.” 20 kV, негова собственост, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения му трафопост на ниво ниско напрежение (НН. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., която била издА.ена от ДКЕВР и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с ел.енергия. По силата на чл. 42 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Ю." А. /със старо наименование „Е.Р.” А./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги, вместо на „Е.Ю.” Е., на „Е.С.” А.. През периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., платил на ответника 1073.46 лева по фактура № **********/30.04.2015 г. за такса за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.”, намираща се в О.. По посочената фактура платил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и те не били предмет на исковата му молба. Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на ел.енергия от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „О.”. Измерването по този начин и конкретно на това място било незаконосъобразно, и водело до начисляване за плащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се плащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел. енергия съгласно показанията на СТИ в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на ел.енергия от електропреносната/електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако имало такъв/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервала със СТИ - собственост на оператора на съответната мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120, ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху ел. съоръженията и мястото на СТИ се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /ПИКЕЕ/. Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ наредба, била № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на ел.енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на ел.енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В случая, за Помпена станция „О. ", границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било Подстанция „Т.” 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км, започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „К.”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „О.”. И електропроводът „В.” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - тоест между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В.” 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „О.”. С оглед изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправил няколкократни писмени искания до „Е.Р." А. за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено писмо, му изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Т.” - извод „В." /т.е. за електропровод „В.”/; извод „Р.”; Вик – З. и ПС Х.. След получаване на това писмо от „Е.Р." А., по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН и ищецът не заплащал такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод „В.” това не било сторено. Във връзка с това изпратил и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция Т., като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквала промяната: ИТ № - - Помпена станция „О.” с. О. и ИТ 2939033 „ВиК" с. К. /сега Помпена станция „К.”/с. К.. На това искане „Е.Р." А. му изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомило, че следвало да му предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „В.”. Това искане било необосновано, защото такива му били представени още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. Бил собственик на Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „О.” и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи за това. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на СН, „Е.Р.” А. не изпълнило зА.ълженията си и продължило да измерва енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период, вместо на ниво средно напрежение. Намирал за безспорно, че бил собственик на Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „О.”, и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала му по силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О., с която на основание чл. 2 НДИ му се предоставяло и на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи му били предА.ени. За тези обекти бил подписан акт обр.16 и издА.ено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. В случай, че „Е.Р.” А. изпълнело законовите си зА.ължения и уважило искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниско на средно в ел.уредбата на Подстанция „Т.” 20 kV, платената такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, негова собственост - Помпена станция „О.”, ИТ № -, нямало да бъде дължима и съответно платена, а само таксата за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение, която била 323.46 лева. Така разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена без основание и тя била 750 лева. Освен нея ответникът му дължал и 300 лева законна лихва от плащането й на 19.05.2015 г. до исковата молба от 14.05.2019 г. Общият размер на всички обективно съединени искове против ответника възлизал на 1050 лева, от които 750 лева главница и 300 лева законна лихва. След частично прекратяване на делото и увеличение размера на главния иск, искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 805.63 лева за главница, която получил без основание за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”, ИТН -, за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по фактура № **********/30.04.2015 г., от общо платена по същата цена за пренос в размер на 1073.46 лева, и законна лихва върху главницата от 14.05.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

 

          Ответникът „Е.С.” Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подА.ения в срок отговор и в представено писмено становище, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, само който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Или този фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо, при начална липса на основание (т. 1 ППВС 1/1979 г.).

 

В случая ищецът твърди, че платил на ответника без основание исковата сума от 805.63 лева по процесната фактура № **********/30.04.2015 г. за цена за пренос по разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „О.“, за отчетния период от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., а ответникът оспорва това му твърдение с посочените в отговора възражения. При това положение доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той че е налице посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК).

 

По делото обаче ищецът не доказа, че е платил на ответника исковата сума от 805.63 лева по фактура № **********/30.04.2015 г. Нещо повече. От същата фактура № **********/30.04.2015 г. е видно, че тя не е и издА.ена от ответника, а от друго лице „Е.Р.“ Е. (л. 29-30), на което ищецът е платил на 18.05.2015 г. цялата сума от 3120.74 лева по същата фактура, включително и исковата сума от 805.63 лева за цена за пренос по разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „О.“ за отчетния период от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., а не на ответника, видно от представеното платежно нареждане за нейното плащане (л. 32). ПорА.и това, като противоречащо на тази фактура и платежно нареждане, съдът не възприема противното заключение на вещите лица в точки А–1 и 2 от заключението на назначената по делото комплексна съдебно технико-икономическа експертиза (л. 29-30, 32 и 102).

 

А след като по делото е установено, че исковата сума от 805.63 лева по процесната фактура № **********/30.04.2015 г. ищецът е платил на друго лице „Е.Р.“ Е., а не на ответника, то искът му за връщането й от последния се явява неоснователен само на това основание и то без оглед на това дали е било налице или не основание за плащането й. Защото само който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, а в случая не ответникът, а друго лице е получило от ищеца исковата сума по процесната фактура (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Само на това основание ответникът не е материалноправно легитимиран да отговоря по иска му за връщането й (т. 1 ППВС 1/1979 г.). Ето защо същият иск съдът намери за неоснователен и като такъв следва да го отхвърли, ведно с акцесорните претенции на ищеца за присъждане на законна лихва и разноски, без преди това да обсъжда и останалите предпоставки на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, защото това се явява безпредметно.

 

При този изход на делото, включително и за прекратената му с протоколно определение от 13.11.2019 г. част по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, порА.и оттеглянето му от ищеца, само ответникът има право да му се присъдят сторените  по делото разноски в общ размер от 425 лева (от които 275 лева внесено възнаграждение за вещите лица и дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано по делото от юрисконсулт), които порА.и това следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3-4 и 8 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ”Е.С.” Е., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, да му заплати по банкова сметка ***: ***, сумата от 805.63 лева за главница, която без основание е получило на 18.05.2015 г. по фактура № **********/30.04.2015 г. за цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТН -, за отчетен период 01.04.2015-30.04.2015 г., и законна лихва върху главницата от 14.05.2019 г. до изплащането й, както и разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА В. с п.а., да заплати на ”Е.С.” Е. с п.а., сумата от 425 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: