№ 125376
гр. С., 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110153367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу А. А. Ч. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите както следва:
1400 лева - главница по Договор за паричен заем № 393199 от 29.01.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
94,48 лева – възнаградителна лихва по договора за заем
528,52 лева – договорна неустойка за периода от 29.01.2020 г. до 29.04.2020 г.
68,88 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
170,22 лева – неустойка начислена еднократно
100,00 лева – разходи за събиране на вземането
Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 6.1 от договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът
ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2.
поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от общите условия към договора за кредит.
1
Видно от чл. 33, т. 1 от Общите условия към договора за кредит, кумулативно
поставените изисквания към поръчителите са: да имат осигурителен доход общо в размер
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната; в случай на
двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на
поне 4 пти МРЗ за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора; да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит с
кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Видно от чл. 33, т. 2 от Общите условия към договора за кредит, по отношение на
банковата гаранция се поставят изисквания за предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 6.2 от договора в случай че кредитополучателят не представи
договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 33 от общите условия към договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 578,52 лева с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.6 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 578,52 лева при посочена като
предоставена по договора главница от 1400 лева, с оглед на което неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на
клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 170,22 лв.,
като заявителят се позовава на клаузата на чл. 7 от договора за кредит, по силата на която
страните се съгласяват относно приложението на Общите условия към договора за кредит, с
които кредитополучателят декларира, че е запознат, и на чл. 37 от Общите условия,
регламентираща заплащане на такси съгласно Тарифата за таксите на заявителя. Сочи, че на
длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 10% от главницата.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е
2
била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане по т. 6 от
Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД, за разходи за
събиране на просрочено вземане, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Претендираните суми за такса „разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането“ от друга страна, не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се
основават на клаузи, които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за
експресно разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и
изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител,
противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане
на заема и неговото принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 798,74 лева
при претендиран сбор от 2362,10 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено ведно със съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна
такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 205026 от 30.09.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу А. А. Ч.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
528,52 лева – договорна неустойка за периода от 29.01.2020 г. до 29.04.2020 г., 170,22 лева –
неустойка начислена еднократно, 100,00 лева – разходи за събиране на вземането по
Договор за паричен заем № 393199 от 29.01.2020 г., както и за съответната част за
разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3