РЕШЕНИЕ
№ 1215
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Делото е образувано по искова молба на ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. ” Г.
Бенковски” №3, против Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си.
Твърденията в исковата молба на ищеца – застрахователно търговско дружество са, че е
страна по договор за застраховка „Каско Плюс“, полица № ********************, като с
договора е застраховано настъпването на имуществени вреди по лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ и държавен контролен номер ************** Автомобила е
собствен на К. К.. На дата *******.2020г. в ***************** този автомобил, управляван
от К., преминал през неравен асфалт на пътното платно, в резултат на което били увредени
предния ляв калник на автомобила предната лява джанта и предния десен калник.
Собственика поискал от застрахователя да отстрани така възникналите щети, като била
образувана при ищеца преписка по щета № *************, извършен бил оглед на
автомобила и съответно – опис на увредите, след което съобразно методиката си,
застрахователят определил и изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер от 81.52 лева, с групово платежно нареждане. С плащането ищецът се суброгирал в
правата на удовлетворения си кредитор по договора за застраховка и доколкото вредите са
причинени от вещ, собствена на ответната община, то се моли същата да бъде осъдена да ги
плати на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
1
исковата молба – 23.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 15 лева-
обичайни разноски за ликвидацията на щетата , както и разноските по спора.
Ответната община оспорва иска. Не оспорва плащането на застрахователното обезщетение
, но отрича наличието на противоправно поведение или вреди за третото лице. Липсвала
неравност на пътното платно, нямало и ПТП, което да е настъпило по описания в исковата
молба механизъм, както и липсвала причинно - следствена връзка между произшествието и
настъпилите вреди. Прави се и възражение за съпричиняване на увреждането, тъй като
водачът не събразил скоростта на движение с пътните условия. Моли се искът да бъде
отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение , че най- вероятния
механизъм за настъпването на ПТП е преминаването на автомобила през неравност на
пътното платно, както и движението по частично разрушената асфалтова настилка така,
както е описано в исковата молба. Има причинно – следствена връзка между описания
механизъм и настъпилите вреди. Стойността на авточастите и авторемонтните операции,
необходими за пълното възстановяване на автомобила от описаните увреждания , е 81.52
лева .
Иск с правно основание чл. 410 от КЗ, осъдителен и затова - допустим при твърдения за
наличие на неудовлетворено притезание.
Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно , така и поотделно
доказателствата по делото, съобрази следното от фактическа и правна страна:
Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по
имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника;
заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено
лице. Всички елементи на състава се доказват в конкретния случай от ищеца , който черпи
права от плащането на регресното обезщетение по договора.
Договора за застраховка „Каско Плюс „, полица № *************** е представен по
делото в оригинал . Като документ , полицата не е оспорена от ответника с оглед
доказателстваната си годност, и затова съдът приема договора да е сключен. Плащането на
вноските също е доказано от приложените отрязъци. Оттам, възникнало е и облигационно
задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила. Плащането на вредите в
полза на третото лице не е спорен факт, ответникът го признава.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по проведената експертиза и
показанията на свидетеля К., и затова с оглед съвкупната им оценка приема, че на дата г, в
срока на договора за застраховка, застрахования лек автомобил „Фолксваген “ преминава
през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – положено на пластове
асфалтово покритие. Тоест, има настъпило застрахователно събитие в срока на договора.
Липсата на съставен от органите на МВР констативен протокол ( каквото възражение има в
отговора на исковата молба ) не може да доведе до извод за противното, доколкото
2
произшествие има, има и вреди по автомобила, а съдът кредитира показанията на К..
Последният, освен че е управлявал автомобила при настъпването на ПТП , е и негов
собственик, и страна по договора за застраховка. В тази връзка, свидетелят признава и
факта на плащането на застрахователното обезщетение в негова полза.
При преминаването през неравностите , има и причинени вреди по автомобила, видно от
описа – заключение по щетата; макар и частен и изходящ от ищеца документ, съдържанието
му се кредитира да е вярно, тъй като то съвпада с казаното от свидетеля, че са били увредени
предни десни джанта гума. Същите вреди личат от уведомлението за щета на л. 12, описа –
заключение на л. 14 и в калкулацията на претенцията на л. 15 от делото. Според вещото
лице, най- вероятния механизъм на настъпването на вредите е преминаване през неравност
по пътното платно , така , кактое описано в исковата молба, при което има пряка
причинно – следствена връзка между преминаването през неравностите и щетите;
възражението в обратния смисъл, направено от Община Пловдив, не може да бъде
споделено. Пак от показанията на свид . К. се установява, че препятствието не е могло да
бъде възприето, тъй като в този момент той е извършвал маневра „пристрояване“. В тази
връзка, данни за скоростта на движение на автомобила могат да се извлекат единствено от
показанията на свидетеля , а той твърди , че е карал „ в рамките на ограничието „ (
протокол на л. 67 ). Тези показания следва да бъдат кредитирани , тъй като К. няма никакъв
интерес от изхода на спора, застрахователното обезщетение му е платено, а по делото няма
никакви данни за превишение на разрешената скорост на движение. Затова съдът не споделя
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
застрахования.
По отношение на стойността за възстановяването им, съдът кредитира заключението на
вещото лице П. като обективно и компетентно изготвено.
На следващо място - по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, частта от територията на П., представляваща улична регулация, е
собствена на О. П., което носи отговорността за вреди, причинени от дефекти на пътната
настилка.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и
следва да бъде уважен. Обичайните разноски по ликвидирането на щетата с в размер на 15
лева , и на тях застрахователят има право по силата на закона.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по иска се присъждат в полза на ищеца, по
списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
3
Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си, да заплати на ”ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. ” Г. Бенковски” №3, сумата от общо 96.52 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 23.04.2021г. до
окончателното изплащане, представляваща регресно вземане по щета № *****************
и договор за застраховка „Каско Плюс“ с полица № **********************, изплатена за
ликвидация на вреди по лек автомобил марка „Фолксваген “, модел „Голф“ с държавен
контролен номер **************** от ПТП на дата *********.2020г и обикновени
разноски за ликвидацията на щетата.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си, да заплати на ”ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. ” Г. Бенковски” №3, сумата от 388 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4