Р
Е Ш Е Н И Е
№
146
Габрово,
30.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осми ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
секретар Радослава
Райчева и с участието на прокурор Пламена Дичева за Окръжна
прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 137 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото к.адм.н.д. е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1605 от 21.09.2023 г., подадена
от зам. директор РДГ – Велико Търново, чрез главен юрисконсулт Ж.К., против Решение № 127 от
25.07.2023 г. на Районен съд Габрово/РСС/, постановено по н.а.х.д. № 260 от
2023 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е отменено
Наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.02.2022 г., издадено от зам.
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на Ц.П.
*** с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите /ЗГ/,
във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000.00 /хиляда/ лв.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 22.06.2022
г. Х. издава позволително за сеч /ПС/ за посочен имот, без насаждението да е
маркирано съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 съобразно предвижданията на
горскостопанската програма, утвърдена със Заповед от 09.07.2021 г. на директора
на РДГ – Велико Търново, за краткосрочно-постепенна сеч с интензивност до 30% и
допустим размер на ползване 6 плътни куб. м. без клони, като видно от
карнет-описа от 09.09.2021 г. насаждението е маркирано за провеждане на сеч с
интензивност 50% и размер на ползване 10 плътни куб. м. лежаща маса дървесина.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП, излагайки съображенията си за това.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че проверки
в имота са извършени на 07.07 и на 14.07.2022 г. След първата е съставен
протокол за освидетелстване на сечището към процесното ПС, което е било „прекратено“,
за което директора на РДГ е бил уведомен писмено. Налице е подадена молба от
собственика на имота за неговото обезсилване. С уведомление от 14.07.2022 г. Ц.Х.
е съобщил в РДГ, че по искане на маркиращия лесовъд инж. И. Р.и със съгласието
на собственика на имота са прекратени два броя ПС, като са издадени протоколи
за освидетелстване. ПС се счита за прекратено, считано от 07.07.2022 г. Въпреки
това на 22.08.2022 г. е съставен АУАН, който визира нарушение, свързано с вече
несъществуващ документ, който да е предмет на обсъждане, на санкция или на
други, произтичащи от него правни последици. Сеч в имота не е провеждана, така
че предприетите действия не са довели до никакво обективиране – нито
документално, нито фактическо. При издаването на АУАН и НП липсва нарушение,
което да е предмет на АНО.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност.
В жалбата си
касаторът излага следните доводи: липса на съответствие между мотивите на
първоинстанционния съдебен акт и установените по делото факти – РСГ приема, че
към 22.08.2022 г. ПС не съществува и не е документ, който обуславя наличието на
процесното нарушение. Деянието е установено – издаденото ПС не съответства на
одобрената горскостопанска програма от 09.07.2021 г. При издаването на
позволителното, лесовъдът не е съобразил това обстоятелство и при установеното
разминаване е бил длъжен да откаже да издаде същото. При постановяване на
съдебния си акт съдът е смесил датата на откриване на деянието с датата на
неговото извършване, като не е налице нормативно изискване към датата на
установяване на нарушението то да е все още съществуващо, нито е налице
задължение АУАН да се съставя в момента, когато то се извършва или когато е
установено. Развиват се и съображения, във връзка с които РСГ не се е
произнасял.
По така
подадената жалба е депозиран отговор на санкционираното лице, с който жалбата
се оспорва по отделните й пунктове.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което
поддържа жалбата си.
Ответната страна се представлява от адв. Т., който излага доводи против
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РС се установи следното:
Процесното НП
е издадено по АУАН от 22.08.2022 г., издаден горски инспектор при РДГ – Велико
Търново. Приложен е и трудов договор от 19.03.2007 г., от който е видно, че
актосъставителят е назначен на длъжност „горски стражар/подвижва горска стража“
в РУГ – Велико Търново, като в последствие с него е сключено допълнително
споразумение, като той заема длъжността „главен специалист – горски инспектор“
при РДГ – Велико Търново. Видно от длъжностната характеристика за заемането на
тази длъжност се изисква лесовъдско образование, с оглед на което съдът приема,
че АУАН е съставен от компетентен контролен орган във връзка с изискванията та
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с §.1, т. 5 и т. 49 от ДР на ЗГ.
Със Заповед №
РД-49-194 от 16.09.2011 г. на министъра на МЗХ е разпоредено директорите на РДГ
да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като
при невъзможност на тези длъжностни лица да упражняват делегираните им
правомощия, НП да се издават от техните заместници. Също така със Заповед № 8
от 02.01.2018 г. на директор РДГ – Велико Търново е определено при отсъствие на
титуляра издаването на НП да става от З.С.И., зам. директор. Зам. директорът на
РДГ следва да се счита за оправомощено от министъра на ЗХ длъжностно лице,
което има правомощието да издава НП за нарушения от типа на процесното с оглед
нормата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Процесното наказателно постановление е
издадено от такъв орган, поради което съдът приема, че то е издадено от
компетентен орган в изпълнение на предоставените му съобразно изпълняваната
длъжност правомощия.
В НП ясно е
описано в какво се изразява нарушението на Х.. То не страда от пороци на
формата, т.к. притежава всички необходими реквизити, съгласно изискванията на
ЗАНН.
АСГ споделя
мотивите на касатора, че деянието не е резултатно, не е необходимо от него да
са настъпили вредни последици. От значение е дали е налице нарушение, без да е
задължително то или последиците от него да са налице към датата на неговото
установяване или на издаване на АУАН. В този смисъл изводите на
първоинстанционния съд, почиващи на тези мотиви, не са в съответствие със
закона. Въпреки това обаче РСГ е стигнал до верен краен резултат, т.к.
процесното НП е следвало да бъде отменено, но на друго основание.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на чл.
49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, маркирането
на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на
насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при
условията и реда, определени в тази наредба. Тази разпоредба не касае издаването на позволителните за
сеч, а друга дейност – маркирането на насажденията. В случая обаче Х. не е
санкциониран за такова поведение, а за издаване на ПС в нарушение на
горскостопанската програма – „без насаждението да е маркирано съгласно
предвижданията на горскостопанската програма“. Описанието на извършеното от Ц.Х. не съответства на
хипотезата на нарушената правна норма, което налага отмяна на процесното НП.
Като е потвърдил същото, макар и по други съображения, РС
е издал решението си в съответствие с материалния закон, поради което първоинстанционният
съдебен акт следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор основателно се явява
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които се
равняват на 400.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Същото
не се явява прекомерно и се дължи от касатора на основание чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2 от
АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 127 от 25.07.2023 г. на Районен съд Габрово,
постановено по н.а.х.д. № 269 от 2023 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.02.2022 г., издадено от
зам. директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което
на Ц.П. *** с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за
горите /ЗГ/, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000.00 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите – Велико Търново да
заплати на Ц.П. *** с ЕГН: ********** деловодни разноски в размер на 400.00 /четиристотин/
лв., съставляващи договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението да
се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.