№
260052
град Шумен,
18.08.2021г.
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
юни , през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Тодорова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №79 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ
Подадена
е искова молба от Р.Ш.Я., ЕГН **********, Ф.Е.Я., ЕГН **********, Ш.Я.М., ЕГН ********** и А.Р.Ш.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***,
четвърти полуетаж, офис 4 срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.“...“ №43, в която се посочва, че на 13.11.2019 г., около 15:00 часа на
път I–7, „Силистра - Ямбол“, км. 96+318: участник 1 – т.а.
марка „Скания“, модел г – 410, с рег. № ..., с водач Н.Н.П.., при управление на
моторно превозно средство, съобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП и с
останалите участници в движението по пътищата, при маневра „завой“ бива блъснат
от участник 2 – л.а. марка „БМВ“, модел
316И с рег. № ...., с водач Д.Д.Р., която от своя страна е управлявала МПС,
като не се съобразява с правилата на ЗДвП и извършва неподсигурена и забранена
маневра „изпреварване“ на МПС на участник 1, в резултат на което реализира ПТП,
като се удря с висока скорост в задната част на МПС на участник 1, при което
биват причинени телесни увреждания на пътник в л.а. марка „БМВ“, модел 316И, а
именно А.Р.Ш.. – дъщеря на първите двама
ищци, съответно внучка и сестра на останалите. Пострадалата била транспортирана до МБАЛ Шумен, където резултат
на причинените ѝ тежки увреди и въпреки продължителната лекарска помощ починала
на 25.12.2019 г. По случая било
образувано ДП № 1301/2019 г. по описа на РУ на МВР Шумен, пр. пр. 2736/2019 г.
по описа на РП Шумен, което не е приключило към момента на подаване на исковата
молба, а е изпратено по подсъдност в ОП Шумен, поради настъпила смърт на
25.12.2019 г. на А.Р.Ш... Видно от
данни на нормативно уредния Информационен център към Гаранционен фонд, които
данни на осн. чл.574, ал. 12 от КЗ, удостоверяват, че към датата на събитието,
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица относно МПС с
рег. № ..., с начална дата на покритие 03.07.2019 г. , и крайна дата на
покритие 02.07.2020 г. и представляващо
покритие по чл. 493 от КЗ. В
качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищците по
делото и доколкото процесните МПС-та са имали сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, към дата на настъпване на ПТП-то,
ищците имат право на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания по повод смъртта и загубата на А.Р.Ш.., в резултат на ПТП
при спазване на изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Посочената разпоредба
ищците са спазили, като са депозирали писмена претенция на 13.01.2020 г., като
на 13.01.2020 г. с допълнителна молба са представили доказателства към претенцията, във връзка с която е
образувана щета № ********** при ответното дружество. С оглед на което същото е
отговорило с писма с изх. № 282/1/ и 257/1/ и двете от дата 22.01.2020 г., с
искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне на предявената
от ищците претенция. В исковата си молба ищците описват загубата на своята
близка като загуба на своята най-голяма емоционална и духовна опора А.Р.Ш..,
център на тяхното семейство. Със смъртта ѝ те губят най-ценното в живота
си – своя дъщеря, сестра, приятел, внук, близък и любим човек, подкрепа за тях.
Обстоятелството, че смъртта е настъпила по такъв нелеп начин и то, когато
починалата е била в своята млада и най-хубава възраст – само на 20 години,
работоспособна възраст, отличен студент, красива и изпълнена с желание да
живее, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват. На
следващо място ищците описват А. като
изключително жизнена, активна, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да
живее, желание да учи, студентка, с желание да се развива, с мечти и копнеж за
живот, помагала на своите близки, с много близки приятели, социална личност,
усмихната, наставлявала е и се е грижила за своята сестра, с която са били
неразделни и най-добри приятелки, както близки са ги наричали почти близначки.
Също така А. е била много инициативна и изпълнена и се е грижила в семейството
за своя дядо и му е помагала с почти всичко, предвид факта, че са живели всички
заедно в един дом. Ищците твърдят, че семейството не се е разделяло никога,
винаги са живели заедно на едно и също място. Във връзка с изложеното видно е,
че настъпилото събитие има за последици силно негативно влияние върху целия
бъдещ живот на ищците, като се твърди, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно
негативен отпечатък върху тяхната психика. Съобразно изложеното претендират
заплащане на обезщетение в следните размери: първите двама ищци като родители
на починалата А.Р.Ш.. по 200 0000 лева
за всеки, ведно със законната лихва, считано от 15 след уведомяването с извънсъдебната претенция,
а именно 03.02.2020г., последните двама ищци претендират по 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от посочената по-горе дата. Претендират и
лихва на основание чл.429 от КЗ, считано от датата на деликта.
Ответникът подава писмен отговор, в който оспорва
изцяло исковете по основание и размер. Не оспорва, че е налице полица № 07119001855210
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка „БМВ“, рег. № ...
със срок на покритие от 03.07.2019 г. до 02.07.2020 г. В искова молба от
13.01.2020 г. ищците са посочили пред
застрахователите извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. С уведомително писмо от 13.04.2020 г., ответното дружество е
отказало да изплати такова, тъй като не са били представени изисканите
документи. Ответното дружество оспорва всички останали твърдения, на които се
основават исковите претенции. Оспорва се механизма на ПТП, описан в исковата
молба. Алтернативно посочва, че е налице
е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Тя била без
поставен предпазен колан. Това от своя страна е довело до летален изход. В
конкретния случай коланът е бил
животоспасяващ. По отношение на претенциите на Ш.Я.М. и А.Р.Ш.- дядо и сестра
на починала се твърди, че между тях не е съществувала особена връзка, която
предпоставя правото им на обезщетение в качеството им на увредени лица. При
евентуалност, ако претенциите им бъдат намерени за основателни, се следва да се
приложи ограничението, установено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ. Цитираната
разпоредба предвижда обезщетение за претърпени неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 от КЗ и се определя в размер на 5000 лв. Прави искане за
привличане на трето лице-помагач – ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********,
като застраховател на водача на т.а. марка „Скания“, модел г – 410, с рег. № ...
- участник в процесното ПТП.
В
допълнителната искова молба, подадена в установеният срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищците поддържат първоначалните твърдения. Акцентират върху
обстоятелството, че непредставянето на банкова сметка ***, които желаят да
получат застрахователно обезщетение и са отправили към застрахователите писмена
застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по
отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като
застрахователят не дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 409 от КЗ). С
оглед на другото искане за присъждане на законна лихва, която е различна от
горепосочената на осн. 429, ал. 3 КЗ се твърди, че застрахователя дължи лихва
на две различни основания, като едната законна лихва се изчислява върху
главницата на дължимото застрахователно обезщетение, а втората законна лихва се
изчислява върху сборната сума от първата законна лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ
и главницата, върху която е изчислена първата законна лихва. В тази връзка е
искането на ищците за присъждане на „втората“ законна лихва на осн. чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Във връзка с направените от страна на ответника възражения
относно лимита на отговорността по §
96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) намират
същите за неоснователни.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло допълнителната
искова молба. Поддържат отговора заедно с всички възражения и доказателствени
искания, направени с него.
С Определение №260114/29.12.2020г. , съдът е
конституирал на страната на ответника
трето лице -помагач ЗАД „ОЗК Застраховане” АД. В предоставения срок третото
лице-помагач заема становище, че исковете са неоснователни. Въвежда възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, поради непоставянето на предпазен
колан.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено
като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав
на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
(застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящият случай в хода на делото е постановена и влязла в сила Присъда №15/07.10.2020г. на ШОС, по силата на
която подсъдимата Д.Д.Р. е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на
път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при управляване на лек
автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., нарушила правилата за движение – чл. 21 ал.
1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост
причинила: смъртта на А.Р.Ш.. ***; средна телесна повреда на Хюсние Кямил Хакъ
от с. Черна обл. Силистра, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
дясната ръка за период по-голям от един месец, обусловено от счупване на
дясната ключица и трайно затрудняване движенията на снагата за период по –голям
от един месец, обусловено от счупването на 12-ти гръден прешлен и средна
телесна повреда на С.С.А.от с. Черник
обл. Силистра, изразяваща се в проникване в черепната кухина по смисъла на чл.
129 от НК, обусловено от разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване
на челната кост, като от деянието е настъпила смъртта на едно лице и телесна
повреда на повече от едно лице, - престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 б. „б“, вр. с
чл. 343 ал.1, вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК. От посоченото и на
основание чл.300 от ГПК вр. с чл.235,ал.3
от ГПК, съдът приема за доказано, че е извършен деликт – виновно, противоправно
действие, осъществено от Д.Д.Р. в резултат на което е настъпила смъртта на А.Р.Ш..,
т.е. неоснователни се явяват всички възражения въведени от ответника и третото
лице-помагач касаещи отговорността на Д.Д.Р., като водач на МПС „БМВ 316I“ с
рег. № .... По делото не е спорно и че към момента на ПТП, прекия причинител Д.Д.Р.
е била застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно посоченото МПС.
От
представените по делото Удостоверение за наследници изх.№6/25.02.2020г. на
Община Дулово и Удостоверение за родствени връзки изх.№1/10.01.2020г. на Община
Дулово се установява, че ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. са родители на
починалата А.Р.Ш.., ищеца Ш.Я.М. е
неин
дядо (по бащина линия) и ищеца А.Р.Ш. - сестра. Всички заедно са подали до ответника искане
вх.№99294/10.01.2020г. за изплащане на обезщетение.По образуваните преписки по
щети не и изплатено обезщетение.
В
исковата молба се твърди, че ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я., които са родители на починалата А.Р.Ш.. са
преживели и все още преживяват изключително тежко смъртта на дъщеря си. В тази
връзка са изслушани показанията на свидетелите А.Ш.и Л.Я., в които се съдържа
информация за отношенията между ищците и дъщеря им А. преди нейната кончина и
както и за техните изживявания след загубата и. Те са били сплотено и задружно
семейство, родителите са отглеждали детето си с обич, а тя им е отвръщала с
уважение и любов. Били горди, че е студентка и полага усилия да се
усъвършенства. След смъртта и били съкрушени от загубата и. Променило се
отношението им към околните, станали затворени, отчуждили се от хората, не
празнували празници, често плачели. Усмивка не се появявала на лицата им. И
двамата свидетели са убедени, че въпреки изминалото време, родителите на А. все
още скърбят много. Съдът възприема за достоверни показанията, т.к. са
непротиворечиви, житейски логични и кореспондират с другите доказателства по
делото.
По
делото са изготвени СППЕ, като по отношение на
ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я., ВЛ заключава, че са преживели остра
стресова реакция при смъртта на А., към момента на освидетелстването и по
отношение на двамата се наблюдават симптоми, покриващи критериите на психично
заболяване: F43.21 Протрахирана адаптационна (тревожно-депресивна
реакция). Касае се за депресивно състояние настъпващо в отговор на стресова
ситуация и продължителност до две години. Налице са и вторични симптоми на
тревожност и наР.сън, фобийни изживявания .
Обсъдените
доказателства според съда водят до извода, че ищците са преживели силна душевна болка и страдание
от смъртта на дъщеря си, които подлежат
на обезщетяване.
Последните
двама ищци са извън кръга роднини изрично посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г., т.е. извън кръга лица, които имат право да получат
обезщетение за претърпените от деликта вреди. Поради посоченото съдът намира за
необходимо на първо място да изложи мотивите си, доколко предвид представените доказателства същите са активно
материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Съобразно т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК, право на обезщетение за неимуществени вреди могат да претендира всеки,
който е имал трайна и дълбока
емоционална връзка с пострадалия. . Съгласно
цитираното ТР, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В
разглежданата хипотеза, според съда не е
налице основание да се приеме, че между починалата и нейния дядо са
били създадени и съществували такива изключителни по своя характер и естество
връзки, които да обосноват изключение от разрешението залегнало в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От показанията на св.В.З., съдът приема за
доказано, че между ищеца Ш.Я.М. и починалата А.Р.Ш.. е съществувала
силна привързаност, обич, уважение, но намира че те са присъщи на родствената
връзка между тях. Както е посочено от свидетеля, А. е била лъчезарна и общителна, тя
предизвиквала хората да и отвръщат със същото. От друга страна свидетелят
заявява, че дядо и също изпитвал силна привързаност към нея, но не „делял
внуците“. Обстоятелството, че А. и дядо и често били заедно по-скоро е
обусловено от обективния факт, че са живеели в една къща. Обстоятелството, че
той общувал по- често с нея, отколкото със сестра и А., както е обяснено от свидетеля
не е защото е обичал повече внучката си А., а защото тя е била по- общителна от
сестра си. След настъпването на ПТП и през целия престой на А. в болницата дядо
и бил изключително разтревожен и желаел силно възстановяването и, а след
смъртта и бил много разстроен. Всички изброени обстоятелства безспорно показват
силна привързаност и обич между ищеца Ш.Я.М. и внучката му А.Р.Ш.., но съдът приема, че това са обичайните, нормални
и типични взаимоотношения между толкова близки роднини. Те не се отличават с
изключителност, не може да се приеме, че са по-дълбоки, по-силни или
по-необичайни от тези характерни за българския бит и семейни връзки.
Относно
съществуващата връзка между ищцата А.Р.Ш. и починалата и сестра също са събрани
гласни доказателства, а именно показанията на св.Л.Я. – първи
братовчед на ищцата, който твърди, че е израснал заедно с двете сестри.
Заявява, че никога не е виждал по- силна връзка между сестри, че са били
непрекъснато заедно. Въпреки, че
починалата А. била по-малката от двете, тя била по зряла и винаги давала
морални съвети на А.. Съответно последната разчитала на сестра си, тя била
нейната опора. Били заедно непрекъснато и споделяли всичко. След смъртта на А.,
сестра и коренно се променила, както заявява свидетелят „не е същата и никога
няма да бъде същата“. Мъката и не стихвала и
и „А. винаги била в ума и“ . Ищцата няма други братя и сестри и А. била
нейния най-близък човек . Според назначената СППЕ, А. е преживяла остра стресова реакция при смъртта на А., към
момента на освидетелстването и се наблюдават симптоми, покриващи критериите на
психично заболяване: F 43.21 Протрахирана
адаптационна (тревожно-депресивна реакция). Касае се за депресивно състояние
настъпващо в отговор на стресова ситуация и продължителност до две години.
Налице са и вторични симптоми на тревожност и наР.сън, фобийни изживявания.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че между двете сестри е съществувала много
силна, трайна емоционална привързаност. Това обстоятелство е в резултат на само
поради близката им възраст и живота в едно домакинство, а и поради факта, че
починалата е била духовна и морална подкрепа на сестра си А., най-близкия и
човек, едновременно сестра и приятел и загубата и е донесла силна мъка, която
не е намаляла с времето. Поради изложеното съдът приема, че обстоятелствата
касаещи връзката между ищцата и починалата и сестра А.Р.Ш.., , покриват
критериите въведени с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2016 г., ОСНГТК- ищцата е имала трайна
и дълбока емоционална връзка със сестра си А.Р.Ш.., в резултат на което смъртта
и е предизвикала душевна болка и страдание с висок интензитет и голяма
продължителност. Посоченото обосновава извода, че тя е материално легитимирана
да получи обезщетение за претърпените душевни страдания.
Неимуществените
вреди и на тримата ищци, за които съдът приема, че имат право да получат
обезщетение са във формата на душевно
страдание. Смъртта лишава завинаги близките от физически и емоционален контакт с човек когото са обичали, което
прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга
най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на
вредите са установени по делото. Между ищците
Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. и детето им А. са
съществували силни,
топли връзки, взаимна грижа и уважение, емоционална и физическа близост.
Смъртта на А.Р.Ш.. е променила живота им завинаги, тази невъзвратима загуба е
променила духовния им бит, ежедневието им и трайно е накърнила душевния им мир.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод смърт
на близък, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума за ищците Р.Ш.Я.
и Ф.Е.Я.
е
сумата от 120 000 лева за всеки от тях.
Относно ищцата А.Р.Ш., преди да се посочи конкретния размер на обезщетението съдът следва да отговори на възражението въведено от ответника и третото лице-помагач свързано с приложението на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият случай, се определя в размер до 5000 лева.
Съдът не споделя изложените възражения на ответника и третото лице-помагач, счита, че § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) не следва да намери приложение, поради противоречие с норми на общностното право. По силата на § 7, т. 2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от 16.02.2018 г., КЗ въвежда изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
В чл.
3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.
1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност", при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са
посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". В чл.
9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни
суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и
лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право -чл. 492
от сега действащия КЗ. Не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и
не е установен такъв размер, поради което §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101 от 2018 година) не е в съответствие с
общностното право. Директивата, като източник на вторичното Правото на ЕС няма
пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържа пряка уредба на правните
отношения, а неин адресат са държавите-членки, които трябва да ги транспонират
в националното си законодателство. При определени предпоставки обаче е
допустимо изключение от този принцип, които предпоставки СЕС е извел в своята
практика, а именно: директивата да не е транспонирана
или да е транспонирана неточно, частично или
неправилно, съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са
повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти,
противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация, намираща се
под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени
правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между
частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност", съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО
отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и
точни, поради което имат директен ефект, в горните хипотези – директивата да не
е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или
неправилно. В тази връзка нормата на §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ(ДВ бр. 101 от 2018 г.) следва да бъде тълкувана в
светлината на чл.
9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и настоящият съдебен състав намира, че тази
норма на директивата е неправилно транспонирана
в националното законодателство, поради което не следва да намери приложение.
Аргумент в тази насока, съдът намира и в Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013 г.
по делото
Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS (C – 277/12), като съобразно
застъпеното в доктрината становище, съдебната практика на СЕС (преди СЕО) е
източник на Правото на ЕС, което от своя страна има директна приложимост и
примат над българското законодателство. Съдът в Люксембург, по отправеното
преюдициално запитване приема, че чл.
3, § 1 от Директива 72/166 и чл.
1, § 1 и 2
от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.
1, § 2 от Втора директива 84/5.
Предвид гореизложено размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени от § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ ( ДВ бр. 101/2018 година), а по справедливост съобразно принципа установен от чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело.
Съобразно посоченото съдът намира, че обезщетението дължимо на ищцата А.Р.Ш. следва да е в размер на 30 000 лева.
Ответникът и третото лице-помагач излагат възражения по чл.51,ал.2 от ЗЗД,
те твърдят, че починалата не е била с поставен предпазен колан, което има
съществен принос при настъпване на травматичните увреждания, съответно
настъпилата смърт.
На първо място съдът приема за доказано, че към момента на ПТП, А.Р.Ш.., която е пътувала на задната седалка, зад шофьорското място е била без поставен обезопасителен колан. Този извод се налага от показанията на Д.И.- водач на МПС марка „БМВ“, рег. № ..., в което е пътувала починалата А.. Разпитана в съдебно заседание тя заявява, че всички пътуващи на задната седалка са били без колани. Тези твърдения се потвърждават от заключенията по първоначалната и повторна и допълнителна КСМАТЕ. В тях, предвид липсата на наранявания обозначени с термина „синдром на предпазните колани“, се възприема извода, че А.Р.Ш.., към момента на ПТП е била без поставен колан. В двете експертизи също е еднозначно посочено, че в резултат на ПТП тя е получила дифузна травма на мозъка: малки субдурални хематоми теменната част на мозъка двустранно, следконтузионно енцефаломалацично огнище в левия челен дял, кръвонасядане на клепачите на двете очи, подлигавични кръвоизливи на двете очни ябълки под ирисите, атрофия на мозъчната кора, челно теменно. Единично кръвонасядане по вътрешната страна на дясното коляно ( към датата на аутопсията). Непосредствената причина за смъртта е дифузна, двустранна конфлуиращо-абсцедираща пневмония. Коренно обаче е противоречието на ВЛ по двете експертизи относно въпроса дали поставеният правилно предпазен колан е щял да предотврати настъпването на посочената травма, съответно настъпването на вредоносния резултат. Според първоначалната експертиза и отговорите на автоексперта дадени в открито съдебно заседание, при удар коланът възпрепятства движението на тялото напред. Поради обстоятелството, че починалата не е имала външни травми по главата, съдебният лекар достига до извода, че удара е бил с тапицирана част от интериора на автомобила, включително е възможно и с тавана на автомобила. Като краен резултат, а именно становището на автоексперта, че при удар, коланът не предотвратява движението на тялото нагоре и като е допусната възможността ударът да е с тавана на автомобила, в експертизата не е даден категоричен отговор, дали поставянето на колан би осуетило удара. В повторната и допълнителна КСМАТЕ, ВЛ- автоексперт е категоричен, че триточковият предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, при челен удар възпрепятства движението на тялото напред и нагоре. Съдът възприема за меродавно в тази част повторното и допълнително заключение по КСМАТЕ. В техническата литература, свободно достъпна включително и за съда е прието, че конструкцията на триточковия обезопасителен колан е такава, че диагоналната част на този колан е над масовия център на тялото на пътника и при инерционно натоварване не позволява изместването на горната част на тялото напред. Долната част на колана е под масовия център на тялото и възпрепятства изместването на тялото напред и нагоре при удар. Възприемайки посочената теза, вещите лица по повторната КСМАТЕ са дали категорично заключение, че с оглед механизма на ПТП и получената травма, починалата е била без поставен обезопасителен колан. Направен е извод, че при поставен предпазен колан, не би се стигнало до удар или контактът е щял да бъде значително по-слаб. Отговорите на ВЛ на въпроси зададени в съдебно заседание напълно е отречат възможността травмата да е получена от съприкосновение между задната част на главата и интериора на автомобила. Автоексперта посочва, че при челен удар, какъвто е настъпил в настоящият случай, действа предимно т.н. преносна инерционна сила, която с оглед траекторията на автомобила действа напред и леко наляво. Освен това действа и центробежна сила, която измества телата по различен начин настрани. Описаното изключва и възможността травмата довела до смъртта на А.Р.Ш.. да бъде получена и при поставен предпазен колан. Възприемайки горните изводи, съдът счита, че като не е поставила обезопасителен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пострадалата със собственото си бездействие е способствала при ПТП да настъпи силен и масивен контакт с интериора на автомобила, при което получената травма е довела до смъртта и. Единствено фактът, че е нарушила посочената разпоредба не е достатъчен да доведе до заключение за съпричиняване на вредоносния резултат, но в настоящият случай, с оглед конкретните обстоятелства, съдът приема, че неизпълнението на нормативно установено задължение е допринесло за настъпването на травмата и последвалият летален изход. Поради всичко посочено, съдът определя приноса за настъпване на вредоносния резултат на 30% .
Съобразявайки приносът на починалата А.Р.Ш.., обезщетението което съдът е
определил по-горе, следва да бъде намалено с 30%, следователно исковете на Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. се явяват основателни до
размера от 84 000лева, за разликата до пълния предявен размер от 200 000
лева подлежат на отхвърляне. Предявеният от ищцата А.Р.Ш. е основателен за сумата от 21 000 лева, като до пълния предявен размер от
50 000 лева следва да бъде отхвърлен.
В исковата молба и допълнителната искова молба ищците претендират присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта, на основание чл.429 от КЗ и на основание чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от изтичането на 15 дни след уведомяване на застрахователя за извънсъдебната претенция, върху главница включваща присъденото обезщетение и лихвата по чл.429 от КЗ.
В съдебната практика по различен начин е разрешаван спора относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта – от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното разрешение, съдът намира, че в настоящият случай, доколкото няма данни дали застрахованият е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията от увредените лица, а именно 13.01.2020г. Необходимо е да бъде направено последно уточнение във връзка с начина за на заявяване на претенциите за лихва от ищците. От формулировката въведена в исковата молба и изразените в хода на делото становища, може да се направи извод, че ищците претендират към обезщетението по чл.432,ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин да се формира главницата върху която да се присъди обезщетението по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ. В цитираното по-горе Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК не е възприет подхода посочен от ищеца. Видно от диспозитива на решението, законна лихва е присъдена считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното изплащане на главницата, която включва „чистия“ размер на обезщетението за вреди. Поради посоченото, в настоящият случай върху присъдените главници следва да се присъди законна лихва, считано от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата. Подлежи на отхвърляне искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на деликта – 25.12.2019г. до 12.01.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците се полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като в случая такива липсват. Предвид обаче направеното искане от процесуалният им представител за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в полза на адв.Ж.Т. – САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. и А.Р.Ш., чиито размер изчислен по реда чл.7, ал.2,т.4 и 5 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ и съразмерно на уважената част от исковете е както следва : за процесуално представителство на ищците Р.Ш.Я. и Ф.Е.Я. по 2 322,60 лева и за процесуално представителство на А.Р.Ш. сума от 852,60 лева или обща сума от 5 497,80 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска , а именно сума от 914,96 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото
и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на
300 лева. От тази сума, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане
на ответника сумата 186,60
лева- съразмерно на отхвърлената част от иска.
Във връзка с освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски, и
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 7560 лева, както и 387,07 лева- възнаграждение на ВЛ по първоначалната
КСМАТЕ и СППЕ , съразмерна на уважената част от иска.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“...“ №43 да заплати на Р.Ш.Я., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря му А.Р.Ш.., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д.Д.И., управлявала лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., при нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП, ведно със законната лихва върху главницата от 84 000 лева, считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 84 000 лева, до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за периода от датата на деликта – 25.12.2019г. до 12.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ф.Е.Я., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря и А.Р.Ш.., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д.Д.И., управлявала лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., при нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП, ведно със законната лихва върху главницата от 84 000 лева, считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 84 000 лева, до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за периода от датата на деликта – 25.12.2019г. до 12.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати на А.Р.Ш., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 21 000( двадесет и една хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра и А.Р.Ш.., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д.Д.И., управлявала лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., при нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП, ведно със законната лихва върху главницата от 84 000 лева, считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 21 000 лева, до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за периода от датата на деликта – 25.12.2019г. до 12.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Я.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, иск по чл.432,ал.1 от КЗ, за заплащане на сума от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на внучката му А.Р.Ш.., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д.Д.И., управлявала лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № ..., при нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Ж.В.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 5 497,80 (пет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева, за осъществено безплатно процесуално представителство на Р.Ш.Я., Ф.Е.Я. и А.Р.Ш..
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШОС, сумата 7 952,07(седем хиляди деветстотин петдесет и два лева и седем стотинки), от която 7560 лева – държавна такса за водене на делото и 387,07 лева – стойността на СППЕ и КСМЕАТЕ, съразмерно на уважената част от исковете и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Рушен Ш.Я., ЕГН **********, Ф.Е.Я., ЕГН **********, Ш.Я.М., ЕГН ********** и А.Рушен Ш., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1101,56 (хиляда сто и един лева и петдесет и шест стотинки) лева.
Делото е разгледано и решението постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: