Определение по дело №1365/2017 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1383

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

                         

Председател: АННА ИВАНОВА

Членове:        РАДОСЛАВ РАДЕВ

                     ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кацарова

въззивно частно гражданско дело № 1365 по описа за 2017 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 130 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К.И.М. против определение № 4645/ 15.05.2017 г. по гр. дело № 6928/2017 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК. В частната жалба са наведени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, иска се отмяната му, като съдът постанови друго, с което да върне делото на районния съд, който да продължи съдопроизводствените действия. Основното възражение в жалбата се заключава във възможността по едно висящо делбено дело, при неучастие на един от наследниците или съсобствениците, да се постанови ново решение по допускане на делбата в същото производство. / Решение № 272/ 29.05.1996 г. по гр.д. № 711/ 1996 г. на ВКС, І ГО/. Следователно, щом решението по нищожна делба не поражда правни последици на съдебен акт по чл.221 от ГПК и е възможно постановяване на ново решение в същото производство, то това решение не може да доведе до недопустимост на искове с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата. Обратното становище би ограничило неоснователно кръга на възможните законови хипотези, при които би се достигнало до решение по допускане на делбата, нямащо качеството на такова по чл.299 от ГПК. Заявява, че ако се уважат предявените в настоящото производство искове, то ще се стигне до ново правно положение по отношение на участниците в делбеното производство и размера на квотите им, като би се стигнало до нищожност на делбата поради неучастие на съделител в нея или съответно до участие на лице, което не е съделител. Заявените в това производство искове за нищожност на договорите не са били обсъждани от делбения съд, поради което и не би се стигнало до преразглеждане на решени между страните въпроси.

Частната жалба е подадена от ищец в първоинстанционното производство в едноседмичен срок от връчване на препис от определението; изхожда от легитимирано лице; касае обжалваемо определение и откъм съдържание се приема за редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по посочените по - долу съображения.

По наведените от жалбоподателя съображения и въз основа на събраните доказателства съдът намира следното:

         Пред районния съд жалбоподателят е подал искова молба против Л.Г.Д. и Д.И.Б., с която се иска прогласяването на нищожността на договор за покупко-продажба на 3/6 ид.ч. от дворно място представляващо ПИ с идентификатор **, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ** по КК и КР на гр. Пловдив, обективиран в нотариален акт № 3, том V, рег. № 9894, дело № 763/2008г. на нотариус Кашилска и договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите, като заявява, че същите са нищожни като симулативни, прикриващи дарения, съответно поради липса на форма. Твърди се, че с договора за продажба на наследство била прехвърлена и 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор **,  ведно с построената в имота сграда с идентификатор ** по КК и КР на гр. Пловдив, като част от наследството.

Към исковата молба е приложен заверен препис от Решение № 607/ 24.02.2011 г. по гр.д. № 18182/ 2009 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., влязло в сила на 22.04.2011 г., от който се установява, че между същите страни за ПИ с идентификатор ** и сграда с идентификатор ** по КК и КР на гр. Пловдив е налице влязло в сила решение за допускане на съдебна делба.

         За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е счел, че искът е недопустим. От приложеното към исковата молба решение е видно, че към настоящия момент първата фаза по допускането на делбата на имотите, които се включват и в предмета на договора за продажба на наследство, е приключила с влязъл в сила съдебен акт. Същият обвързва ищцата и ответниците, които са били страни по това дело. Настоящото производство има за предмет договорите, с които Д.Б. се е легитимирал като собственик на общо 5/6 ид.ч. от имотите /видно от мотивите на решението/ и поради това засяга пределите на силата на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо. Съдът по това дело е приел, че договорите са за покупко-продажба, като е допуснал делбата с участието на съпруга на ответницата Б., поради придобиването на правата в режим на СИО. Възможността ищцата да оспорва валидността на сделките е преклудирана със стабилизирането на решението по първата фаза на делбата и поради това исковата молба следва да бъде върната.   Обстоятелството, че в предмета на договора за продажба на наследство се твърди да са включени и други имущества, не би могло да доведе до обратен извод, тъй като волеизявлението в него е едно и няма как по отношение на едно имущество то да са зачита за дарение, а по отношение на друго за покупко-продажба. 

Настоящата съдебна инстанция намира наведените от първата инстанция доводи за законосъобразни. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и за частта на всеки сънаследник – чл. 344, ал.1 ГПК. По тези въпроси се формира сила на пресъдено нещо, ето защо всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата. След като решението за допускане на делбата влезе в сила, то придобива сила на пресъдено нещо и въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани.

Предявеният след влизането в сила на решението по първата фаза на делбата иск за прогласяване нищожност на сделки с имоти, включен в делбената маса, е преклудиран поради наличието на сила на пресъдено нещо, формирана от това решение.

         Правилно районният съд е счел, че в производството в първата фаза на делбата ищците е следвало да посочат изчерпателно всички възражения относно липсата на съсобственост или такава при различни квоти, тъй като със съдебния акт те се погасяват. Предявеният иск е недопустим, предвид разпоредбите на чл. 299, ал.1 и чл. 344, ал.1 ГПК и правилно съдът е прекратил производството. В тази насока се явява и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, а именно Решение № 112 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова и Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. В първото от тях е прието, че  

 

 

 

 

 

 

 

решението по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Във второто решение на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата.

В настоящия случай сме изправени именно пред посочената по – горе хипотеза, а именно твърди се нищожност на двете сделки поради порок, осъществен при тяхното сключване, който е следвало да се релевира пред делбения съд или в отделно исково производство до приключване на първата фаза на делбата. Пропускането на тези срокове има за правна последица недопустимост на заявяването им след влизане на решението по допускане на делбата в законна сила. Наведената от жалбоподателя съдебна практика се явява неотносима към настоящия казус, тъй като касае случаи на пропуск на съда да конституира съделител и поправяне на този пропуск в рамките на същото делбено производство. В настоящия казус се заявява, че промяната на страните и квотите им би настъпила при уважаване на предявените в настоящото производство искове, което несъмнено би било налице в случай, че същите са допустими. Предвид установената непротиворечива задължителна практика на ВКС в обратния смисъл обаче, настоящият състав намира, че исковете, с които съдът е сезиран, са недопустими. Същите са преклудирани, макар да не са били разгледани от делбения съд, в каквато насока се явява неоснователен аргументът на жалбоподателя.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 278, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4645/ 15.05.2017 г. по гр. дело № 6928/2017 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба на К.И.М. против Л.Г.Д. и Д.И.Б. и производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: