№ 1137
гр. П***, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ц. СТ. Н. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на
23.12.2020 г. е сключил с ответника „Микро Кредит“ АД договор за заем
Microcredit № *** за сумата от 500 лв. при ГПР в размер на 48.90 %, ГЛП в
размер на 40.47 %, за срок от 6 месеца и общо дължима сума в размер на
560.64 лв.
Твърди, че на същата дата между страните бил сключен договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № ***, според който ищецът
следвало да заплати на ответника допълнително сумата от 260.28 лв.,
разпределена на 6 месечни вноски по 43.38 лв., при което общата сума,
дължима на ответника била в размер на 820.92 лв.
Счита, че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй
като с него се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Позовава се на
съдебна практика в този смисъл.
На следващо място сочи, че договорът е неравноправен по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият предвижда заплащане на необосновано
висока сума, чийто размер е над половината от размера на отпуснатия кредит.
Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до
допълнително увеличаване на подлежащата на връщане сума.
1
Счита на следващо място, че договорът заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, като
по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че така се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, а
поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания в кредитното правоотношение, което от своя страна представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Посочва съдебна практика в този смисъл.
Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, което означава, че клаузата за
неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО.
Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
На следващо място сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно
разписана методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В този смисъл не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост на сумата от 260.28 лв. за допълнителни услуги. Поради това
счита, че договорът за паричен заем е недействителен, а оттам е
недействителен и договорът за допълнителни услуги.
Счита, че договорът за допълнителни услуги противоречи на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като дава възможност за събиране на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с действия по усвояване и управление на
кредита.
По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г.
Претендира заплащане на разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД чрез
пълномощника си адвокат Митев намира иска за недопустим, тъй като е
подаден от лице без валидно учредена представителна власт. Оспорва
истинността на представеното по делото пълномощно.
2
По същество намира иска за неоснователен.
Твърди, че договорът за допълнителни услуги е напълно самостоятелен
спрямо договора за заем и няма характер на договор за потребителски кредит,
тъй като има за предмет предоставяне на услуги, поради което спрямо него не
са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД.
Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави.
Твърди, че допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална
полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима.
Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в
Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че ищецът
реално се е възползвал от допълнителната услуга „Разглеждане до минути“ и
„Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД“.
Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а
само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е
толкова незначителна, че има практически нулева стойност.
Твърди, че договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за
заплащане на обезщетение или неустойка, нито е неравноправен по смисъла
на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Твърди, че клаузите на
договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по своя воля се е
обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги,
в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва.
Сочи, че ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по пакет
„Комфорт“, определена в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро
Кредит“ АД.
Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори и ищецът да е бил
заблуден по някакъв начин, то това не означава, че друг потребител или
потребителите в по-голямата си част биха сторили същото. Сочи, също така,
че за да бъде развален договорът, следва подобна търговска практика да бъде
установена с акт на КЗП и да бъде забранена със заповед на председателя й.
Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни
услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва
легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това
твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно
посочени в Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към
договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. и
в Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на
договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и
усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за
3
кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът
има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди,
че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е
длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя,
каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава се на по-
високия риск за кредитора при отпускане на кредити от финансови
институции в сравнение с банките.
Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се
включва в ГПР по кредита, тъй като се основава на отделно облигационно
отношение, което няма връзка с договора за кредит. Въпреки това посочва, че
в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по
договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са
взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на
останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга предвижда
възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло
или частично предсрочно погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се
изчислява по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, няма законово задължение същата да бъде посочена в договора за
кредит. Посочва съдебна практика на Окръжен съд – Бургас в този смисъл.
По изложените съображения моли за прекратяване на производството
по делото като недопустимо, а при условията на евентуалност – за отхвърляне
на иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план и общи
условия към договор за заем MicroCredit, че на 23.12.2020 г. между тях е
сключен договор за заем MicroCredit № ***, по силата на който ответникът
„Микро Кредит“ АД в качеството на заемодател се е задължил да предостави
на ищеца Ц. СТ. Н. в качеството на заемател заем в размер на 500 лв., а
ищецът се е задължил да върне заетата сума на 6 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 93.44 лв., при фиксиран лихвен процент в
размер на 40.47 %, ГПР в размер на 48.90 % и обща сума за погасяване в
размер на 560.64 лева.
На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни
услуги към заем MicroCredit № *** от 23.12.2020 г., също представен по
делото, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1. Посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от
4
името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.
Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути;
7. Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции,
срещу заплащане на 6 месечни вноски, всяка от които в размер на 43.38 лв.
Съгласно приетите по делото разписки за извършено плащане, ищецът е
заплатил по кредита чрез онлайн-платформата еРаy.bg сума в общ размер на
273.64 лв., както следва: на 04.02.2021 г. сума в размер на 136.82 лв. с
посочено основание „вноска по кредит 901200044390 Ц. СТ. Н.“ и на
03.03.2021 г. сума в размер на 136.82 лв. с посочено основание „вноска по
кредит 901200044390 Ц. СТ. Н.“.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове за
нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем поради
противоречие със закона – чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца
основания за нищожност на договора за допълнителни услуги, които следва
да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по
делото.
Сключеният между страните по делото договор за заем Microcredit №
*** от 23.12.2020 г. има правната характеристика на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а договорът за
допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г.
има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен
между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски
кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще
предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Договорът за
допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да
съществува без предварително сключен между същите страни договор за
потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по
съответствието на договора със законовите изисквания за неговата
действителност в рамките на наведените от ищеца основания.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но
същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2
и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
5
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие,
както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и
точно определено в договора.
Договорът за допълнителни услуги, който е сключен между страните,
вменява в тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с
дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената
в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си
представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на кредитирането и би следвало да са
безплатни за заемателя. Поради това същият противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и
в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като
нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща
за ползването им. В този смисъл клаузите противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Видно от съдържанието на договора за допълнителните услуги същите
са пряко свързани с договора за потребителски кредит. Една част от тях
засягат начина на погасяване на задълженията по кредита (посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска, внасяне на вноски от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на заемателя, внасяне на вноска
директно в офис на заемателя, плащане на вноски онлайн чрез виртуален
ПОС терминал), друга част касае последващото изменение на заемното
правоотношение (предоговаряне и разсрочване на заема), а трета част –
управлението на кредита (разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции). Същите са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен
едновременно с договора за потребителски кредит. Поради това дължимите
за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям
от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че
6
уговореният в договора за кредит ГПР е в размер на 48.90 %, като в тази
стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането
на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за
допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно
събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу
правата, „предоставени“ с договора за допълнителни услуги, с които по
правило потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да
внася вноските в офис на кредитора, да ги превежда по банковата му сметка
или да ги плаща онлайн, да предоговаря условията по кредита и да го
разсрочва, при кредит в размер на 500 лв. потребителят се задължава да
заплаща възнаграждение в размер на 260.28 лв., представляващо 52.06 % от
стойността на заемната сума. Касае се за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за
посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват
потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на
една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи
само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към
момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги
ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането
на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по
делото няма доказателства за това заемателят да е бил посещаван в дома му за
събиране на месечните вноски, нито да е предоговарял и разсрочвал кредита.
Напротив – налице са данни, че заемателят е заплащал месечните вноски чрез
7
онлайн-платформата еРаy.bg, без начисляване на допълнителни такси. Дори и
по делото да бяха налице данни ищецът да се е възползвал реално от
предоставените му допълнителни услуги, това не би променило факта, че се
касае за права, предоставени на потребителя със самия факт на сключване на
договора за потребителски кредит. Освен това липсата на стойностно
изражение на всяка от конкретно използваните от потребителя услуги прави
невъзможно разграничението й от останалите предоставени само като
възможност услуги.
Самата Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД, която е
съставена едностранно от търговеца и предвижда заплащане на такса за
плащане по договор(и) в офис на търговеца в размер на 2 % от внесената
сума, минимум 6 лв., такса за плащане по договор(и) чрез виртуален ПОС
терминал в размер на 2 % от сумата, такса за предоговаряне, разсрочване или
друга промяна по условията на кредит в размер на 5 % от размера на кредита,
минимум 50 лв. и други, накърнява основните принципи в гражданските и
търговските отношения и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е съставена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. На практика тарифата лишава потребителя от
възможността да изпълни задължението си за погасяване на месечните вноски
без да заплати допълнителна такса. Така потребителят е принуден или да
закупи и заплати пакета от допълнителни услуги, с което да увеличи
неимоверно месечната си вноска по кредита, или да заплати такса съгласно
тарифата при всяко погасяване на вноските по кредита. Добросъвестността
изисква таксата да се заплаща за реално извършено от търговеца действие и
стойността й да съответства на разходите, които търговецът би понесъл за
извършването му. В случая не става ясно заплащането например на таксата за
внасяне на вноска по кредит в офис на търговеца, чиито размер е обвързан с
размера на внасяната сума, за какво точно действие от страна на търговеца се
дължи и каква е неговата себестойност, при положение, че двустранният
характер на заемното правоотношение задължава кредитора да получи от
длъжника надлежно престираната сума под угрозата от забава на кредитора
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договора за допълнителни
услуги са нищожни, тъй като по делото не е установено да са индивидуално
уговорени, а и липсват твърдения в тази насока. Напротив от начина, по който
е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият
е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на
потребителя. Поради това, когато е сключвал договора, потребителят не е
имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед изложеното съдът приема, че договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради
8
противоречие с императивни законови разпоредби, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146,
ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП поради неравноправност.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. бъде обявен
за нищожен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника му следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Ц. СТ. Н., ЕГН
********** от с. И***, общ. П***, ул. „П***“ № *** и „Микро Кредит“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Ц*** ш***“ № ***,
ет. ***, представлявано от изпълнителния директор В*** М*** В***,
сключения между тях договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ *** от 23.12.2020 г. поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД във връзка с 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, бул. „Ц*** ш***“ № ***, ет. ***, представлявано от
изпълнителния директор В*** М*** В***, да заплати на Е*** Т*** З***,
ЕГН ********** от с. Г*** Б***, ул. „Ю***а“ № *** на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, бул. „Ц*** ш***“ № ***, ет. ***, представлявано от
изпълнителния директор В*** М*** В***, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат М*** В*** М. от
Адвокатска колегия – П*** със служебен адрес: гр. П***, бул. „П*** ш***“
№ ***, ет. ***, ап. Б адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9
10