Решение по дело №417/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260064
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20203101000417
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  №…/……...07.2020г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

при секретар Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията Хекимова

въззивно търговско дело № 417 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по въззивна жалба вх. №11077/10.02.2020г. от „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение №293/20.01.2020г. по гр.д. №11213/2019г. на ВРС, 14 състав, с коeто са уважени исковете с правно осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от Н.С.Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата 1600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***" с peг. № ***, причинени виновно от Д. М.Д.  при  ПТП  на 27.11.2015 г.  при управление на лек автомобил „***" с per. № ***НС, който към датата на ПТП е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответника по застрахователна полица № BG/30/115001579901, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, 

В жалбата се твърди, че решението се основава на неправилния извод на съда за липса на съпричиняване, което е възложено в доказателствена тежест на ответното дружество и същевременно съдът не е допуснал исканите в отговора на ИМ доказателства, с оглед доказване на възражението за съпричиняване. Сочи се също, че съдът неправилно е присъдил цялата претендирана сума, представляваща пазарната стойност на пострадалото МПС, без да се приспадне стойността на запазените части, въпреки че се касае за тотална щета, при която МПС остава в патримонуима на собственика.  Доказателствени искания не са направени. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за намаляване на присъденото обезщетение, като се приеме съпричиняване в размер на 50%, като се присъдят и направените разноски. Въз основа на цялостното изложение във въззивната жалба, се изяснява, че се обжалва решението в частта относно присъденото обезщетение в размер на 1600 лв., но не и в частта относно присъдената сума от 135 лв. обезщетение за имуществени вреди. 

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,, чрез адв. А.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Н.С.Т., ЕГН ********** срещу  „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище гр. София иск с  пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1600 лева /след изменение по реда на чл.214 ГПК в с.з. на 10.12.2019г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***" с peг. № ***, собственост на Н.С.Т. вследствие на  ПТП, настъпило на 27.11.2015 г. и причинено виновно от Д. М.Д. при управление на лек автомобил „***" с per. № ***НС, който е застрахован по полица № BG/30/115001579901 със срок на действие от 13.06.2015 г. до 12.06.2016 г. за застрахователни събития по клауза „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; сумата от 135 лева с ДДС, включваща 72 лева за репатриране „Пътна помощ“ и 63 лева за паркинг „Пътна помощ“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата /допуснато е изменение по реда на чл.214 ГПК в с.з. на 10.12.2019 г./.

Твърди се в исковата молба, че на 27.11.2015 г. около 07:50 ч. в гр. Варна, на крайезерния път за Варна - Езерово на 100 м. преди кръстовището за „Нов домостроителен комбинат“ е настъпило ПТП между лек автомобил „***" с per. № ***НС, управляван от Д. М.Д. и лек автомобил „***" с per. № ***, управляван от С. С. Т.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица № 3855/27.11.2015г. на Сектор ПП при ОД на МВР - Варна и било образувано ДП № 571 /2015г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР — Варна. С решение № 826/09.05.2018 г. по АНД № 1740/2018 г. по описа на 32 състав на ВРС, влязло в законна сила на 26.05.2018г., водачът на лек автомобил „***" с per. № ***НС Д. М.Д. бил признат за виновен за това, че на 27.11.2015г. в гр. Варна, на крайезерния път за Варна-Езерово на 100 м. преди кръстовището за „Нов домостроителен комбинат“, при управление на МПС л.а. марка „***" с per. № ***НС е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като причинил по непредпазливост на С. С. Т. четири средни телесни повреди, за което на виновния водач е наложено административно наказание. Увреденият лек автомобил „***" с per. № *** е собственост на ищцата Н.Т. и вследствие на щетите не е било възможно същият да се възстанови. Управляваният от виновния водач лек автомобил  „***" с per. № ***НС към датата на събитието бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по  полица № BG/30/115001579901,  валидна от 12.06.2015 г. до 12.06.2016г. Сочи се, че ищцата е подала заявление за изплащане на обезщетение за имуществени вреди до застрахователя на виновния за ПТП водач, като е представила влязлото в сила решение на съда за установяване вината на водача на лек автомобил „***" с peг. № ***НС, но ответното застрахователно дружество е отказало с мотив, че не приема за доказана вината на Д.. Разноските за ремонт на увредения автомобил надвишавали пазарната му стойност, поради което не било целесъобразно неговото възстановяване и следвало да се заплати неговата действителна стойност в условие на настъпила „пълна щета“ от застрахователя на виновния водач. 

С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за допустимост на предявените искове, но ги оспорва по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на л.а. „***" с peг. № ***** към деня на твърдяното в исковата молба събитие - 27.11.2015г. Счита обаче, че не са налице законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за настъпилите вреди поради липсата на виновно поведение на  водача на застрахования автомобил, който не бил нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи се също, че е         налице съпричиняване от водача на увредения автомобил, прието за установено в постановените съдебни актове от първоинстанционния и въззивния съд по АНД № 1740/2018 г. Твърди се, че претендираната от ищцата сума е завишена неоснователно, тъй като стойността на погиналия автомобил е 1816 лева. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното  /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка *** с рег.№ ****** и ответното дружество за периода 13.06.2015г. до 12.06.2016г. се установява от представената по делото полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязлото в сила решение №826/09.05.2018г. по АНД №1740 по описа за 2018г., с което Д. М.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2 от НК, с което по непредпазливост причинил на С. С. Т. четири средни телесни повреди.

При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Вследствие на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които са описани в представените по делото описи на щетите и остойностени от вещото лице по назначената САТЕ. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице. В случая причинната връзка се установява от констативния протокол и заключението на вещото лице.

При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка ”гражданска отговорност”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат – повреди на лекия автомобил, собственост на ищеца в резултат от настъпилото на 27.11.2015г. пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно и функционално обусловената отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”.

От заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното  производство, се установява вида на щетите, както и размера на средствата, необходими за възстановяване на автомобила в общо размер на 6645,70 лв. Пазарната стойност на увредения автомобил е определена от вещото лице към датата на ПТП в размер на 1600 лева. Вещото лице е изчислило цената, която би могла да се получи при предаване на автомобила за скрап – 367,66 лв., както и остатъчната стойност на автомобили от марката и модела на процесния съгласно Наредба №24/08.03.2006г. в размер на 1326,60 лв.

Предвид изложеното и като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно нормата на  чл. 208, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ във вр. с ал. 4, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Предвид значително по-високия размер на възстановителна стойност в сравнение с действителната стойност на автомобила в случая следва да се приеме, че е налице тотална щета, поради което обезщетението следва да бъде в размер на стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга със същото качество. В този размер би отговарял и деликвентът спрямо увреденото лице по правилата на чл. 45 ЗЗД. При обезщетение в хипотезата на тотална щета следва да се приспадне  сумата от евентуално наличните към момента запазени части на автомобила. В случая съгласно заключението на вещото лице тази стойност не може да бъде установена поради факта, че автомобилът е предаден за разкомплектоване. Следва да се приспадне цената, дължима при предаване на автомобила за скрап, която е установена от вещото лице в размер на 367,66 лв.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, което е заявено общо, без посочване на конкретни действия, които са допринесли за настъпване на ПТП. Неоснователни са твърденията на ответната страна, че факта на съпричиняване е установен със сила на присъдено нещо, Действително в мотивите на решението се обсъжда факта на съпричиняване като смекчаващо вината обстоятелство, но съобразно разпоредбата на чл.300 от НК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд само относно изрично предвидените в него елементи от фактическия състав – факта на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъстоятелно е и позоваването на влязлото в сила решение по търг.дело №733/2018г. по описа на ВОС, постановено по иск за обезщетение на неимуществени вреди, доколкото производството е водено между други страни и не биха могли да се приемат за установени със сила на присъдено нещо правопораждащите факти между страните по настоящото производство. С оглед на този извод фактът на съпричиняване подлежи на главно и пълно доказване в настоящото производство, което е указано от първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест. Основателно е оплакването във въззивната жалба във връзка с недопускане събирането на поисканите в отговора доказателства, но същевременно във въззивната жалба не е отправено искане към съда за тяхното допускане. Доколкото събирането на нови доказателства във въззивното производство съгласно чл.266, ал.3 от ГПК е обусловено от искане на страната в този смисъл, за въззивния съд не е налице процесуална възможност да ги допусне при отсъствието на такова искане в жалбата. С оглед липсата на проведено доказване на твърденията за съпричиняване в настоящото производство, възражението в този смисъл следва да се приеме за неоснователно.  

Въз основа на горното се налага извода, че при установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя се дължи обезщетението в размер на действителната стойност на увреденото имущество, след приспадане на цената за скрап, в размер на 1232,34 лв.

Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице се следва и претендираното обезщетение за забавено плащане от датата на ПТП до изплащане на задължението.

Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1232,34 лв. до присъдените 1600 лв., като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за имуществени вреди над този размер да бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира частично и по отношение на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на ищеца  разноски по съразмерност за първата инстанция са в размер на 673,75 лв. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове въз основа на  представения списък по чл.80 от ГПК и представени доказателства за извършването им. Направено е от въззиваемия възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото. Възнаграждението следва да бъде намалено до минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. размер 350 лв., като съразмерно на уважената част на иска в тежест на ищеца следва да бъде присъдена сумата 115 лв. По компенсация в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 558,75 лв.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна в размер 14,45 лв., изчислено въз основа на сумата за внесена държавна такса с оглед липсата на други представени доказателства за реализирани разноски съразмерно на частта от иска, за който първоинстанционното решение се отменя. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 462 лв. съобразно частта, за която въззивната жалба се отхвърля и първоинстанционното решение се оставя в сила. По компенсация в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата 447,55 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 293/20.01.2019г., постановено по гр.д.№11213/2019г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Дианабад" , бул. „Г. М. Д." № 1  иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над размера от 1232,34 лв. до присъдените 1600 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***" с peг. № ***, причинени  виновно от Д. М.Д.  при  ПТП  на 27.11.2015г.  при управление на лек автомобил „***" с per. № ***НС,  който към датата на ПТП е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответника  по застрахователна полица № BG/30/115001579901,  ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която са присъдени разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, предявен от  Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Дианабад" , бул. „Г. М. Д." № 1  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за разликата над 1232,34 лева до 1600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***" с peг. № ***,  причинени  виновно от Д. М.Д.  при  ПТП  на 27.11.2015г.  при управление на лек автомобил „***" с per. № *****,  който към датата на ПТП е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответника  по застрахователна полица № BG/30/115001579901,  ведно със законната лихва  считано от 27.11.2015 год. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/20.01.2019г., постановено по гр.д.№11213/2019г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Дианабад" , бул. „Г. М. Д." № 1   ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 558,75 лв., представляваща сторените в първоинстанционното  производство разноски съразмерно на уважената част от иска и след компенсация, на  основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Дианабад" , бул. „Г. М. Д." № 1   ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 447,55 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба и след компенсация, на  основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

                        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ: