Р Е Ш Е Н И Е № 1081
гр. Пловдив, 26.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII
гр. състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 1470 по описа на съда за 2018г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 19534/25.06.2018г. от К.О.Н., ЕГН ********** *** – длъжник по изп.
дело № 20189110400083/2018г. по описа на ЧСИ Петя Николова с рег. № 911 с район
на действие ОС Пловдив против разпореждане от 02.05.2018г., с което се отказва
да бъдат намалени приетите с разпореждане от 09.02.2018г. такси и разноски,
начислени съгласно ТТРЗЧСИ в общ размер на 516 лева, както и приетото
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в
размер на 1000 лева.Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно.Прави оплаквания за липса на обосноваване
относно законовите основания за начисляване на разноски в образуваното
изпълнително производство и относно възлагането им в тежест на
длъжника.Липсвали и мотиви за отказа да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от взискателя.Жалбоподателят поддържа и оплакванията
си, направени с жалбата от 09.02.2018г., че жилището, което е предмет на
изпълнителното производство, не е това, което е описано в ПДИ и същото се
различава от посоченото в изпълнителния лист; че не владее семейното жилище по
изпълнителния лист, нито самостоятелния обект, посочен в ПДИ, както и че
владението се упражнява от взискателката, поради което извършените от нея
разноски в изпълнителното производство, не били дължими.С оглед на това оспорва
определените разноски в изпълнителното производство и по основание изобщо, и по
размер.Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответната страна по
жалбата – И.Д.Н. /взискател в изпълнителното производство/, в писмено
възражение изразява становище за неоснователност на жалбата.Твърди, че със
съдебно решение № 2281/30.05.2013г. по бр. дело № 9766/2012г. на ПРС, с което е
прекратен бракът им с К.О.Н., ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
П., ул. ***е предоставено на нея, за срок докато упражнява родителските права
върху непълнолетните О. К. Н. и Д. К. Н..Въпреки това К.Н. предприел кампания
по отстраняването им от жилището, като изпратил две нотариални покани – от
11.09.2017г. и съответно от 26.09.2017г.На 10.10.2017г. в присъствието на
свидетели принудил нея и двете им деца да напуснат къщата, която обитават от
момента на нейното построяване през 2010г.Моли жалбата да се остави без
уважение с произтичащите от това последици.
В
писменото си становище по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ счита, че жалбата е
допустима, но по същество неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение.Поддържа, че извършените по изпълнителното дело действия са изцяло
правилни и законосъобразни и излага доводи в подкрепа на становището си.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК /разноските по изпълнението/.Доколкото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане
от 02.05.2018г. и именно то е обект на
обжалване, жалбата е процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с материалите по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Изп. дело № 20189110400083/2018г. по описа на
ЧСИ Петя Николова е образувано по молба на взискателя И.Д.Н., ЕГН **********,***,
офис 10 чрез адв. И.М., въз основа на изп. лист, издаден по гр. д. №
9766/2012г. по описа на РС Пловдив против К.О.Н., ЕГН ********** за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., Област П.,
ул. ***, на И.Д.Н., ЕГН ********** докато същата упражнява родителските права
върху децата, без за ползването да дължи наем или обезщетение.Твърденията в
молбата са, че длъжникът не й е предал доброволно владението върху недвижимия
имот.Моли да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника, по което да бъде
извършен въвод във владение, както и да бъдат събрани направените разноски по
изпълнителното дело, като бъде проучено имущественото състояние на длъжника, да
бъдат наложени възбрани и запори върху недвижими имоти и движими вещи, да се
насрочи опис, оценка и публична продан на недвижимите имоти.
Взискателката И.Д.Н. е упълномощила адв. И.М. ***
да я представлява в изпълнителното производство, като е сключила с него договор
за правна защита и съдействие с уговорено и платено възнаграждение в размер на
1000 лева.
С разпореждането за образуване на
изпълнителното дело от 08.02.2018г. на ЧСИ Петя Николова са изискани справки за
имущественото състояние на длъжника – от НАП/НОИ, от АВ и от ГРАО, както и е
разпоредено да се изпрати ПДИ до длъжника.
С разпореждане от 09.02.2018г. на ЧСИ Петя
Николова са приети разноски в размер на 1000 лева, направени от взискателката
за адвокатско възнаграждение – за образуване и водене на изпълнителното
производство.Приети са и такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ в общ
размер на 516 лева, както следва: по т. 1 в размер на 24 лв. с ДДС, по т. 5 в
размер на 24 лв. с ДДС, по т. 5 в размер на 48 лева с ДДС, по т. 22 в размер на
240 лв. с ДДС, по т. 31 в размер на 50 лв. с ДДС, по т. 31 в размер на 10 лв. с
ДДС, по т. 26 в размер на 120 лв. с ДДС, общо в размер на 516 лв.
По образуваното изпълнително дело е изпратена
ПДИ до длъжника К.О.Н., получена от него на 15.02.2018г.На 20.02.2018г. същият
е депозирал молба вх. № 1825 в кантората на ЧСИ Петя Николова, в която заявява,
че не владее имота, предмет на въвода и не е в състояние да предаде владението
на взискателя нито доброволно, нито принудително.Към молбата е приложил препис
от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, т. V, нот. дело № 791 от 01.09.2017г., с който Е. Г.
Б. и съпругата му Н. П. Б. продават на съсобственика си К.О.Н. правото на
собственост на ½ ид. част от следните съсобствени самостоятелни сгради,
построени в съсобствения им поземлен имот, а именно: самостоятелна сграда с идентификатор
56784.531.707.4 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед
№ КД-14-16-851/28.06.2011г. на Началника на СГКК-Пловдив, с административен
адрес на сградата: гр. П., ул. ***, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.707, със застроена площ от 80 кв. м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2, ведно с общите й
части, която сграда съгласно строителни книжа представлява жилищна сграда на
два етажа, намираща се в УПИ III-38, кв. 107 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“, с данъчна оценка
на ½ ид. ч. 56936, 50 лв., както и самостоятелна сграда с идентификатор
56784.531.707.5 по КККР на гр. Пловдив, разположена в същия поземлен имот със
застроена площ от 19 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи
- 1, ведно с прилежащите й общи части, която сграда съгласно строителни книжа
представлява гараж, намиращ се в УПИ III-38, кв. 107 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“, с данъчна оценка
на ½ ид. ч. 5634 лв.
Длъжникът К.О.Н. е
отправил нотариална покана до И.Д.Н.,
връчена й на 13.09.2017г., в която е посочил, че са съсобственици на процесния
недвижим имот, при квоти: 85% за него /по силата на съд. решение по гр. д. №
1096/2014г. по описа на ПОС и нот. акт № 14, т. 76, нот. дело № 14960/2017г./ и
15 % за нея /по силата на съд. решение по гр. д. № 1096/2014г. по описа на
ПОС/.Заявил е, че е лишен от ползване, поради което претендира обезщетение за
ползване на идеалните му части от имота в размер на 1000 лева месечно от датата
на получаване на поканата.
В отговор изх. №
ИДН-02/18.09.2017г. И.Д.Н. го уведомява, че намира поканата за неоснователна, а
твърдението за еднолично ползване на съсобствения им недвижим имот, за
невярно.Твърди, че не ползва същия нито лично, нито чрез другиго и не
препятства по какъвто и да е начин ползването му от него.Твърди, че той я
лишава от ползването на имота в обема на притежаваните от нея права, поради
което претендира обезщетение в размер на 300 лева.
С втора нотариална покана, връчена на И.Д.Н.
на 28.09.2017г., К.О.Н., я уведомява, че не желае да ползва нейната ид. част от
съсобствения им имот, а единствено своята, като това няма да й попречи да
ползва своята част.Тъй като нямал достъп до жилището, отправя покана на
05.10.2017г. в 15, 00 часа да се яви в кантората на нотариус Таня Дойчинова на
посочения адрес и да му предостави дубликати от ключовете от дворната и
входната врати, като запази такива и за себе си с оглед съвместното ползване на
жилището, съобразно квотите им.
На 05.10.2017г. е
съставен протокол рег. № 6658, акт 200, том 3 от нотариус Таня Дойчинова с рег. № 072, в който е отразено, че на
същата дата от 15, 00 ч. до 15, 30 ч. адресата: И.Д.Н., ЕГН ********** не се е
явила в нотариалната кантора.
На 19.04.2018г. по
изпълнителното дело е съставен протокол за въвеждане в имот по чл. 522 от ГПК,
в който е отразено, че по местонахождение на имота в гр. П., ул. ***, достъп се
осигурява от К.О.Н. посредством ключове от входни врати към същия /2 бр. входни
врати и дистанционно управление към гаражна клетка/.Адв. Г. депозирала на място
възражение срещу изп. действие от името на длъжника К.Н., ведно с приложен към
него нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.09.2017г., 2бр.
пълномощни и фактура за платен адв. хонорар и направила искане за отлагане на
изп. действие.Длъжникът К.Н. е заявил, че владее и ползва процесния имот от 10
октомври 2017г. до настоящия момент и тъй като не му бил предоставен достъп от И.Н.,
влязъл сам, за което съставил констативен протокол в присъствието на
свидетели.С оглед направените изявления от страните и техните пълномощници,
изпълнителното действие е пренасрочено за 24.04.2018г. от 09, 00 ч.
По изпълнителното дело е
постъпила и жалба вх. № 4032/24.04.2018г. до ЧСИ Петя Николова от длъжника, в
която поддържа, че семейното жилище, предоставено за ползване на взискателката,
представлява ½ ид. част от процесния имот, в подкрепа на което е
приложил писмени доказателства към молбата – нот. акт № **, том 83 нот. дело № ***г.
по описа на СВ, нот. акт № ***, том 1, нот. дело № ***г., нот. акт № ***, том
21, нот. дело № ***, разрешение за строеж № 7/14.01.2008г., издадено от Община
Пловдив.Моли изпълнителните действия да не се предприемат върху собственост, в
повече от допустимото, а само върху ½ ид. ч. от жилищната сграда на два
етажа, находяща се на ул. ***.
Видно от приложения
протокол по изпълнителното дело за въвеждане в имот по чл. 522 от ГПК от
17.05.2018г., на същата дата длъжникът К.Н. е осигурил достъп посредством
входна врата от гараж, а входната врата към жилищната сграда е намерена
отключена към момента на действието.Длъжникът К.Н. не е направил изявления
и/или възражения за извършване на действието.С помощта на техническо лице
/ключар/ е сменен патрона към входната метална врата от двор, като на И.Н. са
предоставени 2 бр. идентични ключове, а на К.Н. – 1 бр. от входна врата откъм
гараж, тъй като от тази врата имал достъп до гаража и до жилищната сграда.
При тази фактическа обстановка съдът намира,
че поведението на длъжника не може да бъде отъждествено като отказ да предаде
доброволно владението върху процесния имот.Същият още преди образуване на
изпълнителното производство в разменената кореспонденция с кредиторката е
завил, че желае да ползва единствено своята идеална част от имота, без да й
пречи да ползва нейната част.С оглед на това е отправил покана към нея да се
яви в посочената нотариална кантора и да му предостави дубликати от ключовете
от дворната и входната врати и да запази такива и за себе си с оглед
съвместното ползване на жилището, съобразно квотите им.В хода на вече
образуваното изпълнително производство възраженията му са били насочени в
защита на правото му да ползва недвижимия имот в качеството на собственик на
½ ид. част от него, която е придобил с нот. акт № ***, нот. дело № ***г.
след прекратяването на брака и предоставяне ползването на семейното жилище на
взискателката.В тази насока съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
По отношение на
взискателката съдът взе предвид, че същата в разменената кореспонденция с
длъжника преди образуването на изпълнителното производство в писмен отговор
изх. № ИДН-02/18.09.2017г., е заявила, че не ползва съсобствения недвижим имот,
нито лично, нито чрез другиго и не препятства по какъвто и да е начин
ползването на имота от негова страна.Заявила е, че е лишена от възможността да
ползва съсобствения имот и е претендирала заплащането на обезщетение в размер
на 300 лева месечно.Във възражението по жалбата, предмет на разглеждане в
настоящето производство, взискателката поддържа, че с бракоразводното решение
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. *** е предоставено на
нея, въпреки което през септември 2017г. К.Н. предприел кампания по
отстраняването на нея и двете им деца от жилището.Счита, че претенцията му да
ползва своята идеална част от имота е несъвместима със съдебното решение и с
изострените им отношения.Твърди, че на 10.10.2017г. в присъствието на свидетели
длъжникът ги принудил да напуснат къщата, която обитават от момента на нейното построяване
през 2010г.Следователно взискателката не отрича, че до 10.10.2017г. е ползвала
процесния имот, а относно твърденията, че длъжникът ги е принудил да напуснат
къщата, не ангажира доказателства.
При така развилите се
отношения между страните съдът намира, че между тях е налице материално-правен
спор, който може да бъде разрешен по съответния ред, вкл. и в производство по
спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС, но не и по реда на
принудителното изпълнение.При положение, че взискателката не признава правата
на длъжника по представения от него нотариален акт, а в съдебното решение, с
което й е предоставено ползването на семейното жилище, същото не е
индивидуализирано в достатъчна степен, както и не е ясно в какъв обем жилището
е ползвано по време на брака и какво точно е представлявало семейното жилище,
тези обстоятелства няма как да бъдат изяснени в изпълнителното производство.
Според решение № 82/08.05.2012г. по гр. д. №
1891/2010г., ГК на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК „съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда.Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за
разноски в изпълнителното производство“.В цитираното решение е посочено
още, че „ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума
и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от
поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът
не отговаря за тези такси“.
Съдът намира, че
разрешението, дадено в посоченото решение, следва да се приложи и в настоящия
случай, в който взискателката е поискала и съдебният изпълнител е извършил
изпълнително действие, а именно принудителен въвод във владение, което не е
било необходимо, като не е довело да разрешаване на съществуващия
материално-правен спор между страните.С оглед данните по делото съдът приема за
основателни и доказани твърденията на жалбоподателя, че не е дал повод за
принудително изпълнение срещу него и поради това той не следва да понесе
направените разноски за същото, тъй като отговорността за разноски по ГПК е
отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК.Този принцип важи, както
в исковия, така и в изпълнителния процес.В тази насока съдът приема, че
направените разноски от взискателката за адвокатско възнаграждение, както и
обикновените такси и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъдат
поети от нея.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, както и разпореждането от 09.02.2018г., с което
са приети разноски по изпълнителното производство – в размер на 1000 лева,
направени от взискателката И.Д. Нешена за адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното производство и са начислени такси и
разноски съгласно ТТРЗЧСИ в общ размер от 516 лева, поради недължимост на
същите от длъжника.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника К.О.Н., ЕГН ********** *** разпореждане от 02.05.2018г. по изпълнително
дело № 20189110400083 по описа на ЧСИ Петя Николова с рег. № 911 с район на
действие ОС Пловдив, с което се отказва да бъдат намалени приетите с
разпореждане от 09.02.2018г. такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ в общ
размер на 516 лева и приетото адвокатско възнаграждение за образуване и водене
на изпълнителното дело в размер на 1000 лева, както и разпореждане от
09.02.2018г. на ЧСИ Петя Николова с рег. № 911 с район на действие ОС Пловдив
по същото изпълнително дело, с което са приети разноски във връзка с
изпълнителното производство: в размер на 1000 лева, направени от взискателката
за адвокатско възнаграждение – за образуване и водене на изпълнителното
производство и са приети такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ в общ
размер на 516 лева, както следва: по т. 1 в размер на 24 лв. с ДДС, по т. 5 в
размер на 24 лв. с ДДС, по т. 5 в размер на 48 лева с ДДС, по т. 22 в размер на
240 лв. с ДДС, по т. 31 в размер на 50 лв. с ДДС, по т. 31 в размер на 10 лв. с
ДДС, по т. 26 в размер на 120 лв. с ДДС, общо в размер на 516 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на ЧСИ Петя Николова с рег. № 911 с
район на действие ОС Пловдив за съответно процедиране при съобразяване с
приетата в настоящето производство недължимост на разноски в полза на
взискателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: