№ 9049
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110148028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от „Топлофикация София” ЕАД с
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ВЛ. СТ. Р., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца „Топлофикация София" ЕАД сумите както следва: сумата от 8870,18 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1465,38 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
16.11.2020 г., сумата от 21,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
25.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,65 лв. за
периода от 01.12.2017 г. до 16.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 58564/2020г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата
по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.........., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, а
ответницата в качеството си на потребител не е престирала насрещно – не е заплатила
дължимата цена, което е следвало да стори в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на
1
месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който твърди, че е заплатила сумите, предмет на исковата претенция. Прилага
платежно нареждане, с което поддържа, че е заплатила процесните вземания.
С последващи нарочни изявления „Топлофикация София“ ЕАД признава, че е
извършено плащане, заверено на 21.12.2021 г., но поддържа, че с него не са погасени
всички процесни вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и ответницата изрично признава в отговора на
исковата молба, че в полза на ищеца са възникнали вземания в претендираните
размери. Установява се, че с платежно нареждане от 20.12.2021 г. с посочено
основание „задължение по гр.д.№20211110148028“ от ответницата е извършено
плащане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на сумата от 5287 евро, с левова
равностойност към датата на плащането от 10340,47 лв. От друга страна, общият
размер на претендираните в процеса и признати от ответницата вземания възлиза на
10362,06 лв. Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019 г., по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение
на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76 ал.2 ЗЗД. В
мотивите към тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да
покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2
ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този,
по който длъжникът е направил плащането. Следователно, при съобразяване
правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, общите задължения по настоящото дело към 21.12.2021 г.
възлизат на 10362,06 лв., от които сумата от общо 8892,03 лв. главници за топлинна
енергия и дялово разпределение и сумата от общо 1470,03 лв. мораторни лихви върху
главниците. Дължима е и законна лихва върху главниците в размер на 968,24 лв. от
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2020 г., до датата на
2
плащането – 21.12.2021 г. При съответно приложение за правилата за прихващане на
плащания по чл. 76 ЗЗД, след извършеното от ответницата плащане непогасена е
останала главница в размер на 989,83 лв. За тази сума искът за топлинна енергия
следва да бъде уважен, а да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
8870,18 лв. Всички останали искове подлежат на отхвърляне поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ищецът, тъй като
ответницата е дала повод за предявяване на исковата претенция, а исковете се
отхвърлят поради извършеното частично плащане в хода на процеса.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство в общ размер от 298,45 лв., от които 198,45 лв. за
платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер. В заповедното производство ищецът
е представил доказателства за сторени разноски в общ размер от 257,24 лв., от които
207,24 лв. за платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, които
следва да му се присъдят изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. ............... срещу ВЛ. СТ. Р., ЕГН
********** с адрес гр.София, ул.“Оборище“ №51, ет.5 искове по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че ВЛ. СТ. Р. му ДЪЛЖИ сумата от 989,83 лв.,
главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот, находящ се в гр. ................., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.12.2020 г. по ч.гр.д. № 58564/2020 г. на СРС, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 989,83 лв. до
предявения размер от 8870,18 лв., иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 21,85 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., КАКТО И исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,65 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 16.11.2020 г. и за сумата от 1465,38 лв.
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
16.11.2020 г. поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ВЛ. СТ. Р., ЕГН **********, ДА
3
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ............., сумата от 298,45 лв.
разноски в исковото производство и сумата от 257,24 лв. разноски по ч.гр.д. №
58564/2020 г. на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4