№260021
гр.Силистра, 05.05.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.
АНА АВРАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева като изслуша докладваното от съдия Великова ВНЧХ дело № 305/20 г. по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 260327 от 05.10.2020 г. постановена по НЧХД № 333/20 г. Силистренски районен съд е признал подс. М.С.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК като на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.
Със същата присъда е осъдил подс. М. да заплати на А.Т.Ч. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от 22.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 780 лв., направени от нея разходи в съдебното производство.
Подс. М. е осъден да заплати и сумата от 160 лв. , по сметка на съда, представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подс. М. М. ,който счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага кратки мотиви за необоснованост. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан по предявено обвинение с произтичащите от това последици досежно уважения гр. иск.
В съдебно заседание подс. М. не се явява, за него – редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата без да сочи нови доказателства .Развива съображения за необоснованост на присъдата и изградени неправилни правни изводи, паради липса на преки и на косвени доказателства, които да обосноват наличие на извършено престъпление.
От своя страна , повереникът на А. Ч. оспорва жалбата, като се придържа изцяло към мотивите на присъдата. Счита, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които са в подкрепа на повдигнатото обвинение от страна на тъжителката.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата и становищата на страните в съдебно заседание , и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, разгледани по същество – неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за установена една фактическа обстановка, която пред въззивната инстанция остава непроменена.
Безспорно по делото е било установено, че подс. М. М. не желае лично да реализира процесуалните си права. Наказателното производство срещу него се е развило без негово участие, въпреки редовното и своевременно призоваване. Такова е поведението му и пред настоящата инстанция. Липсва лична защитна версия. Защитата се гради на изцяло оспорване на твърденията на тъжителката и свидетелите, без да се сочат доказателства в обратна насока.
От своя страна повереникът прави кратък анализ на събраните пред ПИС доказателства. Оспорва изцяло жалбата като неоснователна с искане присъдата да бъде изцяло потвърдена.
Възприетата фактическа обстановка на кратко е следната: Пострадалата и съпругът ѝ Димитър Чернев били в обтегнати отношения и живеели разделени. При поредния им скандал на 21.05.2020 г. Чернев е взел мобилният ѝ телефон с обяснение,че тя не заслужава да го ползва. На следващия ден пострадалата решила да потърси съпруга си на обичайните места, които посещава в гр. Силистра, за да си вземе телефона . Пътувайки от гр. Алфатар за гр. Силистра , в близост до с. Калипетрово, забеляза лекият автомобил на подс. М.. Автомобилът се движел в обратната посока – към гр. Алфатар. Постр. Ч. видяла,че съпругът ѝ също е в този автомобил. Направила обратен завой, застигнала колата на М. и започнала да дава светлинни сигнали, на които не последвала реакция. На няколко пъти Ч. изпреварвала колата на подсъдимия, спирала в крайпътните отбивки и давала знаци за спиране, на които подсъдимият не реагирал. При последното такова действие, подсъдимият спрял, слязъл от колата и ѝ нанесъл няколко шамара, при което тя паднала в близките храсти. Ритнал я два-три пъти и я напсувал. Минавайки покрай л.а. на пострадалата, ритнал предна лява врата и счупил стъклото.
Горните факти са установени въз основа на твърденията само и единствено на пострадалата Ч..
В съдебно заседание пред СсРС, въпреки многократните призовавания, подсъдимият и прекият очевидец – Д. Чернев - на този инцидент не са се явили, за да оборят по какъвто и да е начин обвинителната теза на пострадалата.
Решаващият съд, обаче, е направил всичко възможно да разкрие обективната истина по делото като и извършил всички необходими и допустими процесуални действия.
Били са разпитани свидетели, които са категорични,че са видели сините по лицето и тялото на пострадалата. Почти веднага е бил подаден сигнал до полицията и пристигналите полицейски служители са а единодушни, че състоянието на Ч. не е било добро. Установили са и счупеното стъкло на предна лява врата на автомобила, с който е пътувала пострадалата. По делото липсват данни да е станал пътен инцидент, в резултат на който Ч. да получи тия увреждания. Налице са доказателства, че е извършена смяна на стъклото.
От заключението по назначената СМЕ е видно, че на Ч. са причинени : контузия на лява долночелюстна става, контузия на лява очница с кръвонасядане, контузия на дясна предмишница с кръвонасядане, контузия на лявото бедро с кръвонасядане, контузия на лявата седалищна половина с кръвонасядане, контузия на ляв хълбок с кръвонасядане и одрасквания в дясната поясна област. Телесни увреждания довели до болка и страдания. Съдебният лекар е заявил, че тия увреди могат да бъдат получени по начина, по който твърди пострадалата.
Правните изводи на СсРС за авторството на деянието и за виновно поведение на подс. М. М. по възведеното обвинение са изградени въз основа на изключително подробен анализ на събрания доказателствен материал. Безспорно преки доказателства не са били събрани, но наличните косвени такива, съпоставими с твърденията на пострадалата водят до единствения възможен извод, а именно за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал.2 от НК – лека телесна повреда, изразяваща в болки и страдание .
При наличието на предпоставките на чл. 78а от НК подс. М. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ под средния към минималния размер, което и според настоящата инстанция се явява справедливо определено и ще осъществи целите, визирани в чл. 36 от НК.
Претърпените болки и страдания, ведно с психическите и обществени неудобства, които е търпяла пострадалата Ч. са правилно преценени с оглед нанесените многобройните телесни увреди – седем на брой, поради което предявения граждански иск е бил уважен изцяло.
Във връзка с горното всяко едно възражение за необоснованост на присъдата е голословно и несъпоставимо със събрания доказателствен материал, поради което се явява неоснователно.
В горния смисъл въззивната инстанция приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради което и на осн. чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260327 от 05.10.2020 г. постановена по НЧХД № 333/20 г. по описа на Силистренски районен съд, ИЗЦЯЛО..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.