Р Е Ш Е Н И Е
№ 331 / 03.11.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя
адм.д. №23/20201г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано
по жалба на "МИТЕО" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управител Е.М.В., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000*********-091-001/08.10.2020 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 295/22.12.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, с
който в тежест на дружеството-жалбоподател са установени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер
на 12595.36 лв. - главница и 349.99
лв., в резултат на извършено преобразуване на счетоводния
финансов резултат в посока увеличение за 2019 г. по реда на чл. 26 т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 10 от ЗКПО, със сумата 133 331.87
лв., представляващи отчетна стойност на стоките по
доставки от "МИТАЖЕН“
ЕООД и "Ел контакт 62" ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че РА е
незаконосъобразен, необоснован, постановен при неправилно прилагане на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва извършеното действие и направените изводи за
липса на документална обоснованост на стопанските операции, като неправилни и
незаконосъобразни. Сочи се, че на "Митео" ЕООД не могат да бъдат
определяни данъчни задължения във връзка с действия или бездействия на
предходни за него доставчици, тъй като в Закона за счетоводството, приложимите
счетоводни стандарти и ЗКПО не съществува такова нормативно основание. В
случая, изискването за документална обоснованост на стопанските операции е
изцяло спазено от изпълнителя и получателя на стоките, при съобразяване
разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗКПО, като всяка от страните разполага и е
представила издадените и получените във връзка с доставките документи, поради
което направеното твърдение в обратната посока се явява изцяло необосновано.
„Митео"ЕООД в качеството си на получател е извършил необходимото за
правилното прилагане на закона, като е получило стоките, предмет на доставките,
както и документи за извършените му доставки и ги е отразил коректно в
счетоводството си. В хода на производството, при извършените проверки безспорно
е установено според оспорващия издаването на процесните фактури и отразяването
им в в счетоводната отчетност на доставчиците, в това число включването им в
приходите за съответния период. Установени са и извършените разплащания, като
това към "Ел Контакт 62" ЕООД е извършено на 23.12.2019г. Същото
неоснователно не е прието от компетентните да издадат РА органи по приходите с
мотива, че преведените от „Митео"ЕООД суми по издадените му фактури били
изтеглени в брой от собственика на капитала на доставчика "Ел Контакт 62"
ЕООД. В тази връзка се отбелязва, че
обичайните взаимоотношения между доставчик и клиент изискват единствено
заплащане на доставената и фактурирана стока от страна на клиента и не
предполагат контрол върху последващите разпоредителни действия със средствата
извършвани от доставчика. Предвид горното, постановения извод за липса на
плащане по изложените съображения се явява неоснователен, незаконосъобразен и
противоречащ на действителните факти по случая се сочи.
Относно дължимите суми по фактури издадени от
„Митажен" ЕООД се твърди, че безспорно е установено наличието им към
31.12.2019г. задължения към доставчика. Плащането
е извършено на последващ етап, през месец август 2020 година, отново по банков
път и същото неоснователно не е взето предвид се посочва в жалбата. Сочи се, че е налице редовен банков трансфер на средства извършен
за погасяване на задължения по законосъобразно издадени данъчни документи, във
връзка с осъществени доставки на стоки. Всяка от страните е изпълнила
задълженията си съобразно договореното, в следствие на което те нямат
последващи претенции една към друга. В тази връзка неоснователно в обжалвания
ревизионен акт се твърди липса на плащане и последното се сочи аргумент за
застъпената теза за липса на доставка по издадените документи.
Релевират се и доводи, че в хода на насрещните
проверки на органите по приходите на ревизиращия екип са представени исканите
документи, които неоснователно не са взети предвид. Доставчиците „Ел контакт
62"ЕООД и „Митажен"ЕООД са предоставили исканите им документи,
доказващи изпълнението на доставките, както и счетоводното отразяване на стопанските операции. Представени са и
документи за предшестващи доставки на процесиите стоки. От страна на
жалбоподателя, за удостоверяване на обстоятелствата по доставките в хода на
ревизията също са представени първичните документи издадени по повод всяка от
фактурите, а именно: договори за покупко-продажба на отпадъци от цветни и черни
метали, сертификати за произход на отпадъци от цветни и черни метали, както и
протоколи за извършено начисляване на данък върху добавената стойност по реда
на чл.163а, ал.2 от ЗДДС. Отделно са представени банкови извлечения доказващи
плащането по всяка фактура извършено по банков път, като се твърди, че всички представени
документи от страна на преките доставчици и получателя доказват наличието на
стоките, прехвърлянето на собствеността
върху тях и последващите продажби до клиент на ревизираното лице. Приложените
към преписката документи в своята съвкупност и взаимовръзка представляват
достатъчно доказателство за случилите се събития, за намаляване на
икономическата изгода под формата на извеждане извън предприятието или
намаляване на активите /намаление на паричните средства/, което води до
намаляване на собствения капитал, т.е. налице е счетоводен разход по смисъла на
ЗСч и счетоводните стандарти се сочи още в жалбата. Прави се и позоваване на
чл.24 от ЗЗД.
Изразява се несъгласие
и се оспорват допълнителните мотиви
изложени в решение №295/22.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП". На
първо място според дружеството не отговаря на истината твърдението, че
„Митажен" ЕООД не било вписано в регистъра на търговците на отпадъци, т.е.
не стопанисвало площадки за съхранение. Твърди се, че преди да започнат съвместна работа е
извършена проверка в публичния регистър на търговците на отпадъци, при която
установено, че доставчика има валидна регистрация още от 07.03.2013 година.
Същевременно, видно от извършената към момента справка /предвид твърдението изложено
в решението/ е установено, че регистрацията на дружеството е прекратена в края
на 201 9година. Предвид горното и доколкото предмет на спора са фактури
издадени през 2019 година, става ясно, че в голямата си част те са издадени при
налична активна регистрация на „Митажен" ЕООД като търговец на отпадъци.
Следователно, ако това е мотива за извършеното действие, решаващия орган е следвало
да прецизира периода и да коригира непризнатите разходи единствено до
последните няколко фактури издадени в края на 2019 година. Подобен спор липсва
относно втория доставчик, което е показателно за наслагване на мотиви „по
принцип", а не на база установените факти според оспорващия.
На следващо място се релевират доводи и относно
приложението на чл.39, ал.1 от ЗУСЗ. Видно от цитирания законов текст, законът
предвижда издаване на сертификат за произход, както и сключване на писмен
договор за определена група отпадъци изброени по-горе и с каквито ние не
търгуваме, като изрично изключва от тях битовите такива. В решението липсва
анализ, а такъв не се съдържа и в цялата преписка, за наличие на отпадъци
попадащи именно в посочената в закона група, нито дали отпадъците имат
промишлен или битов характер. Независимо от горното, в конкретният случай в
хода на производството дружеството е
представило наличните при него сключени договори по всяка от доставките за
отпадъчно желязо, както и сертификат за произход на отпадъци от черни и цветни
метали, издаден от прекия му доставчик. Такива документи издава и „МИТЕО“ ЕООД,
като търговец на метали при продажба към клиентите си, а подобни документи съпътстват и
всички останали сделки извършвани от търговци на отпадъци в стопанския оборот.
Предвид горното, извършеното мотивиране на изводите в обжалвания акт с
разпоредбите на ЗУО е неоснователно се сочи, доколко редът за търговия с ОЧЦМ в
случая е изцяло спазен.
Предвид всичко изложеното се изразява становище, че извършеното с обжалвания акт увеличаване на
финансовия резултат с отчетната стойност на продадените стоки е неправилно.
Моли са отмяна изцяло на ревизионен акт
№ Р-03000820002232- 091-001 от 08.10.2020г., потвърден с решение
№295/22.12.2020г на директора на дирекция „ОДОП" при ЦУ на НАП, като
незаконосъобразен. Моля да се отменят и начислените в тази връзка лихви за
забава за същите периоди, като акцесорно задължение следващо главното, както и се
моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
В с.з., оспорващият се представлява от упълномощения
си представител, адв. Ж. Ж., който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения. В хода по същество изразява становище и по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Представени са подробни писмени бележки по
делото.
Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" -
Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител ю.к. К. Д. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията,
изложени в потвърждаващото РА решение. Моли съда да потвърди обжалвания РА като
правилен и законосъобразен, и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По валидността и процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Началото на ревизионното производство е поставено със
заповед за възлагане на ревизия / ЗВР/ №
Р-03000820002232-020-001/22.04.2020 г., изменена със заповед № Р-03000820002232-020-002/15.07.2020
г. с обхват корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. За
резултатите от ревизията е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-03000820002232-092-001/10.09.2020
г.. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение, с
приложени доказателства, по което органите по приходите са изразили становище и
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания ревизионен акт №
Р-03000820002232-091-001/08.10.2020 г.. Предприетото обжалване по административен ред е приключило
с издаването на Решение № 295/22.12.2020 г., с което РА е потвърден изцяло. С
жалба, подадена в законоустановения срок на 13.01.2021 г. чрез решаващия орган
до Административен съд Добрич, жалбоподателят е оспорил потвърдения от Директора на
"ОДОП" РА, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото
дело.
В хода на ревизионното производство са направени
следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:
През ревизирания период дружеството е осъществявало
търговия на едро с отпадъци и скрап, вписано е в Публичен регистър на
Търговците и брокерите на отпадъци с разрешително № 1019/29.01.2019 г.
Представено е решение № О3-Д0-670- 00/24.10.2019 г., издадено от РИОСВ - Варна,
с което на основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците е разрешено да извършва дейности по третиране на
отпадъци на площадка с местонахождение гр. Каварна - ПИ с идентификатор
35064.203.70 с площ 1058 кв. м.
При анализ на приобщените доказателства органите по
приходите са установили, че през ревизирания период "МИТЕО" ЕООД за периода 20.03.2019 г. 0 27.11.2019 г.
е декларирало, че е получател на доставки на отпадъчно желязо 352090 кг. по
фактури от доставчик „МИТАЖЕН“ ЕООД на обща стойност на доставките 104863,60
лева, която сума е отразена по дебита на сметка 304 „Стоки“ и по кредита на
сметка 401 „ан. партида доставчик „МИТАЖЕН“ ЕООД. За 2019 г. няма извършени
плащания от дружеството по фактурите за доставки на стоки от „МИТАЖЕН“ ЕООД. За
периода месец 12.2019 г. дружеството декларира покупки на отпадъци от доставчик
„ЕЛ КОНСУЛТ 62“ ЕООД на стойност 48 150 лева, като от банковата сметка на
дружеството са преведени на доставчика сума в размер на 48 150 лева по
издадената фактура.
В хода на ревезията са извършени насрещни проверки на
процесните доставчици на "МИТЕО" ЕООД,
резултатите от които са обективирани в протоколи, както следва:
Насрещна проверка на „Митажен" ЕООД /пряк
доставчик на „Митео" ЕООД/, обективирана в протокол №
ПО-03000820021518-141-001/06.03.2020 г.. В хода на проверката е изготвено
ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път на 13.02.2020 г.. Представени са документи с
вх. № 3936/26.02.2020 г. , в т. ч. Пълномощно от 08.12.2017 г., с което
едноличният собственик на капитала Ю.М.М.упълномощава Р., да извършва всички фактически
и юридически действия от името и за сметка на дружеството. Констатирано е, че за
периода от м.11.2018 г. до м. 12.2019 г.
„Митажен" ЕООД е декларирало продажби на метали, регламентирани в Глава
XIX от ЗДДС и по-конкретно чл. 163 а, ал. 2 и чл. 82, ал. 5 от с. з., където
данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали
доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Установено е, че
„Митажен" ЕООД е фактурирало доставки на стоки на „Митео" ЕООД:
продажби на отпадъчно желязо /352090 кг./ с обща данъчна основа в размер на
104863,60 лв.. След анализ на представената хронологична ведомост, е
констатирано, че приходът от продажби е отразен от „Митажен" ЕООД по
кредита на сч. с/ка 702 „Приходи от продажба па стоки" в кореспонденция
със сч. с/ка 411 „Клиенти". Видно от оборотна ведомост за 2019 г., не са
извършени плащания по процесиите фактури от „Митео" ЕООД на „Митажен"
ЕООД и към 31.12.2019 г. „Митажен" ЕООД има вземания от клиенти в общ
размер на 584404,54 лв. Отделно от това е установено, че „Митажей" ЕООД е
декларирало, че транспортът на стоките се осъществява от неговите клиенти.
Посочено е, че от площадката на „Митажен" ЕООД, намираща се в гр. Каварна,
клиентите на „Митео" ЕООД са транспортирали стоката. За периода от м.
01.2019 г. до м. 03.2019 г. „Митажен" ЕООД е декларирало, че е получател
на доставки по приложение № 2 част I към глава 19 „а" от ЗДДС, от следните
доставчици: „Ел Контакт 62" ЕООД, ЕИК ********* - получена доставка за
144100 кг. метали, с данъчна основа в размер на 50435 лв.; „Олга Корект
70" ЕООД, ЕИК ********* - получена доставка за 161850 кг. метали с данъчна
основа в размер на 56647,50 лв.; „Блек Метал:" ЕООД, ЕИК ********* -
получена доставка за 240770 кг. метали с данъчна основа в размер на 81861,80
лв. и „Цветметал" ЕООД, ЕИК ********* - получена доставка за 3660901
кг. метали с данъчна основа в размер на 124470,60 лв.
Установено е, че „Ел Контакт 62" ЕООД, „Олга
Корект 70" ЕООД и „Блек Метал" ЕООД са дерегистрирани лица на
основание чл. 176 от ЗДДС. Получените отпадъци са заприходени по сч. с/ка 304
„Стоки" в кореспонденция със сч. с/ка 401 „Доставчици“.
След анализ на представените документи, вкл. и на
оборотната ведомост към 31.12.2019 г. органите по приходите са констатирали, че
„Митажен" ЕООД не е извършило плащания към доставчиците си. Установено е,
че „Митажен" ЕООД има задължения към доставчици в размер на 961699,74 лв„
отделно от това към 31.12.2019 г. сч. с/ка 501 „Каса в лева" е с крайно
дебитно салдо в размер на 276631,38 лв.
При извършване на насрещната проверката,
„Митажен" ЕООД не е представило съпроводителни документи:
приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници, транспортни
документи, договори за покупко-продажба и платежни документи, удостоверяващи
реални продажби на стоки.
Относно „Ел Контакт 62" ЕООД.
Органите по приходите са установили, че през м.
12.2019 г. дружеството е декларирало покупки на отпадъци от доставчик „Ел
Контакт 62" ЕООД на стойност 48150,00 лв., като от банковата сметка на
„Митео" ЕООД е преведена на доставчик „Ел .Контакт 62" ЕООД сума в
размер на 48150,00 лв. по издадените фактури за доставки на стоки.
Изписаните от „Митео" ЕООД стоки през м. 12.2019
г„ отразени по дебита на сч. с/ка 702 „Приходи от продажба на стоки" и по
кредита на сч. с/ка 304 „Стоки", са на стойност 19546,00 лв„ като по
счетоводни данни към 31.12.2019 г. непродадените стоки от доставчик „Ел Контакт
62" ЕООД са в размер на 28824,00 лв.
В хода на
ревизионното производство, е извършена насрещна проверка на „Ел Контакт 62" ЕООД, обективирана в
протокол за извършена насрещна проверка № П- 03000320109639-141-001/27.08.2020
г.. При проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на лицето по ел. път на
06.07.2020 г. От страна на дружеството са представени следните документи: 7 бр.
Договори за покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали, 6 бр.
фактури, издадени от „Ел контакт 62" ЕООД с получател „Митео“ ЕООД, като към същите не са представени
кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, товарителници, „договори за
покупко- продажба, банкови извлечения за получени суми от клиент „Митео“
ЕООД, сертификат за произход и складови разписки. Няма представени фактури за
превоз на стоката, нито сключени договори за извършена транспортна услуга.
Органите по приходите са анализирали отчет по сметка № 124, издаден от „Юробанк
България“ АД и са установили,
че по банков път са преведени общо 48150,00 лв. по процесиите фактури, издадени
на „Митео“ ЕООД, с дата на банков превод 23.12.2019 г. Ревизиращият
екип е констатирал, че преведените суми по фактурите за доставки от „Митео“
ЕООД на „Ел Контакт 62“ ЕООД, на 23.12.2019 г. са изтеглени на каса
в размер на 47900,00 лв. от лицето Иван Кирилов Йорданов. Прието е, че това
обстоятелство удостоверява факта, че няма реално плащане към доставчиците на
„Ел Контакт 62“ ЕООД, предвид че плащането по фактури, което следва
да се извърши към доставчика на „Ел Контакт 62“ ЕООД, е фактически
получено от физическо лице Иван Кирилов Йорданов.
От проверяваното дружество „Ел Контакт 62" ЕООД е
посочен предходен доставчик „Хоризонт метал“ ЕООД, ЕИК *** по 6 бр.
Фактури. „Ел Контакт 62“ ЕООД не е представило счетоводни
хронологични регистри на сметки 401 „Доставчици, партида „Хоризонт Метал“
ЕООД и сметка 304 „Стоки“, относно заприхождаване и последващо
разаплащане на стоката на предходния доставчик за проверяваният период м.
12.2019 г. Не са представени и счетоводни хронологични регистри на сметки 501
„Каса“ и 503 „Банка“.
След анализ на представената оборотна ведомост за м.
12.2019 г. е установено, че крайното салдо на сч. с/ка 401 „Доставчици“ към 31.12.2019 г. е кредитно в размер на
623762,29 лв., а крайното салдо на сч. с/ка 411 „Клиенти“ е дебитно
и е на стойност 676669,88 лв. От събраните в хода на насрещната проверка данни,
органите по приходите са заключили, че „Ел Контакт 62“ ЕООД не
разполага с материален и кадрови потенциал за извършване на фактурираните
доставки.
При анализ на събрани в хода на ревизионното
производство доказателства, органите по приходите са констатирали, че както от
страна на ревизираното лице, така и от доставчиците „Ел контакт 62“
ЕООД и „Митажен“ ЕООД, не са представени доказателства за това къде
са съхранявани стоките и точно местонахождение, от което са натоварени.
Установено е, че процесиите доставчиците нямат материално - техническа база,
транспортни средства, персонал за осъществяване на доставките, извършени са частични
плащания.
Органите по приходите са приели, че с процесиите
фактури са документирани стопански операции /доставки на стоки/, каквито не са
реално осъществени, с оглед на което е прието, че отразените въз основа на тях
счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане.
В тази връзка спорните разходи се явяват отчетени в нарушение на принципа на
документална обоснованост, възприет в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който
счетоводен разход се цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е налице
вярно и точно отразена реално възникнала стопанска операция, липсват основания
за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния финансов резултат
с оглед разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Констатирано е също, че при липса на доказателства за
реално извършване на фактурираните доставки, е осъществен фактическият състав
на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба, когато една или повече
сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат
се определя, без да се вземат под внимание тези сделки.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 16, ал. 1 и
чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 23, ал. 1, ал. 2 и чл. 10 от ЗКПО с РА е
увеличен декларирания финансов резултат за 2019 г. със сумата в размер на
125953,60 лв. Във връзка с посоченото увеличение на декларирания от дружеството
финансов резултат, са установени допълнително задължения за корпоративен данък
за 2019 г. в размер на 12595,36 лв. и съответни лихви за просрочие.
В хода на административния контрол горестоящият
административен орган -директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ
на НАП, е възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа
тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА в частта на
установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
По искане на жалбоподателя е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е оспорено от
страните. Вещото лице Е.Й. установи, че по отношение на процесните доставки
счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно. От дружеството
жалбоподател са извършени плащания, осчетоводени по дебит сметка 401 доставчици
срещу кредит сметка 503 Разплащателна сметка – на 23.12.2019 г. е заплатено по
сметка на „ЕЛ КОНТАНТ 62“ ЕООД пълен размер по фактурите на стойност
48 150 лева и на 24.08.2020 г. и 25.08.2020 г. по сметка на „МИТАЖЕН“ ЕООД
са заплатени изцяло фактури на стойност 104 863,30 лева. Посочено е, че
предмета на фактурите, издадени от двете фирми са използвани за извършваната
дейност от „МИТЕО“ ЕООД, като на дати съответстващи на фактурите за покупки на
стоки от „МИТАЖЕН“ ЕООД, количествата по тях са фактурирани като последващи
доставки към трети лица – „ХЕФТИ МЕТАЛС“ ЕООД, „СКРАБ МЕТАЛС С.М.“ ЕООД и „ЛАЙТ
ИМПЕКС М“ ЕООД, от осчетоводените покупки на стоки по фактури от „ЕЛ КОНТАКТ
62“ ЕООД са фактурирани последващи продажби /доставки/ към „ЛАЙТ ИМПЕКС М“
ЕООД. Извън посочените по-горе фактури за покупки е налице и покупка на 5040
кг. скраб по фактура от дружеството „АНДРЕЕВ СТРОЙ“ ООД на стойност 1764 лева.
В
с.з. вещото лице е отговорило, че освен фактурите няма други съпътстващи
документи. Стоките са заприходени въз основа на сключените договори и
състветните фактури между страните.
Съдът възприема експертното заключение като обективно и
компетентно дадено, безпристрастно изготвено и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал, наличен по делото.
При така установената фактология съдът прави следните
правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.
2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният ревизионен акт е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са издадени
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и отговарят на изискванията
на чл. 113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок,
надлежно определен от органа, който я е възложил, и ревизионният доклад е
съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса.
По отношение съответствието на обжалвания ревизионен акт
с разпоредбите на ЗКПО.
За да увеличи финансовия резултат на дружеството с
процесните суми, приходният орган е приел, че липсват доказателства "МИТЕО" ЕООД да е получило реално стоки по издадените фактури, откъдето е извел и презумпция за фиктивност на доставките. Приходният
орган е посочил, че съгл. чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели
счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на същия
закон, а процесните не са такива, защото документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството разход е само този,
за който е издадена фактура, отразяваща вярно стопанската операция. Въз основа
на установените при ревизията факти и обстоятелства е достигнат извод, че
процесните фактури, издадени от съответните дружества-доставчици, не отразяват
реални стопански операции, респективно - не е доказана верността на тяхното
съдържание, поради което за отчетените разходи с тези фактури е налице хипотезата
на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, което е самостоятелно основание за увеличението на финансовия
резултат за 2019 г. Предвид това и на
осн. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с извършеното от органите по приходите увеличение на
финансовия резултат със стойността на отчетените като разход фактури, издадени
за сделки, които реално не са осъществени, е отстранено влиянието на тези
разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя, т.е. стойността по тези
фактури не е взета под внимание. Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства приходният орган установил, че представените от ревизираното лице
документи не удостоверяват действителни факти и обстоятелства, поради което
стопанските операции, отразени в счетоводството на жалбоподателя, не отговарят
на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
С разпореждането за насрочване на делото в открито
съдебно заседание настоящата инстанция е разпределила доказателствената тежест
между страните, като е указала на жалбоподателя, че следва да докаже фактите,
на които основава своите претенции и тези, от които черпи права.
Правният спор в случая се свежда до това налице ли са
действително извършени доставки по процесните фактури с издател "МИТЕО“ ЕООД, което е фактически въпрос, който при доставка на стоки
се свежда до доказване факта на прехвърляне собствеността върху същите. От
гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен
факт и след като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в
негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт.
Съдът съобрази, че реалната доставка на стоки е
предпоставка, както за признаване на правото на данъчен кредит за получателя,
така и за признаване на направените разходи за данъчни цели като документално
обосновани при приложението на чл. 26 от ЗКПО, поради което в настоящия случай
са приложими разрешенията, свързани с установяване на реалността на доставката
за целите на ЗДДС. В този смисъл е и Решение № 3807 от 24.03.2021 г. по адм. д.
№ 9693/2020 на ВАС. Поради това приложение намират разпоредбите на закона и
практиката на Съда на Европейски съюз и ВАС относно изискванията за реалността
на доставките. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, /ДВ. бр. 96/2019 г., в
сила от 01.01.2020 г./, съдържаща дефиниция на понятието доставка на стоки е
допълнена, като освен прехвърляне право на собственост, е допълнено и с всяко
друго право на разпореждане със стоката като собственик, което е в синхрон с
определението, дадено в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Доколкото
доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112 и чл.
6, ал. 1 от ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с
материална вещ като собственик, то именно фактът на предаването и приемането на
вещите на първо място следва да бъде доказан.
При разглеждането на настоящия правен спор относно
доставките на стоки намират приложение и някои разрешения, дадени от Съда на
Европейският съюз, напр. в пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от
18 юли 2013 година по дело С-78/12 е указано, че "съгласно постоянната
практика на Съда понятието "доставка на стоки" по член 14, параграф 1
от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по
прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да
се разпорежда фактически с нея като собственик /Решение от 8 февруари 1990 г.
по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. 1-285,
точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman
Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I- 7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г.
по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. 1-4985, точка 24/. В този контекст
националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от
фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със
съответната вещ като собственик /Решение по дело Shipping and Forwarding
Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13/. Оттук следва, че дадена сделка
може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на член
14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено
данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се
разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение
формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. По същия
начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки,
което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа
за придобиване на право на собственост върху съответните стоки. В същото
решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че "...запитващата
юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да
извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по
спора в главното производство, за да определи дали дружеството може да упражни право на приспадане по посочените
доставки на стоки За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да
вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в
главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и
свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните
стоки". В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за
това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от
данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да
провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се
иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да
се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.
Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че
действията, съответно бездействията на доставчиците, не може да се вменява в
тежест на получателя и това да се отразява отрицателно върху неговото право на
приспадане на данъчен кредит, което съобразно посоченото по-горе има проявление
и при облагането по ЗКПО. Това становище е в съответствие с константната
практика и на Съда на Европейския съюз, който в своите решения поддържа тезата,
че Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която
данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да
приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за доставка е извършил
нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че
въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката,
с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки - решения по дела С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11,
Решение от 11 май 2006 г. по дело С-384/04 и Решение от 21 февруари 2008 г. по
дело С-271/06. и др. В този смисъл са Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм.
д. № 13523/2019 на ВАС и Решение № 2922 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 9663/2020
на ВАС.
Съобразно горното и в съответствие с константната
практика на Съда на ЕС и ВАС относно доказване на реалността на доставките, в
случая доставчикът може да прехвърли право на собственост върху отпадъците по
процесните фактури и без да е придобил реално/физически собствеността върху
същите. Поради това установяването на обстоятелството, че търговецът или
брокерът по смисъла на § 1 от ДР на ЗУО е разполагал със стоките, не включва
непременно осчетоводяването им в дневниците му за покупки, както неправилно е
приел органът по приходите, тъй като е възможно прехвърлянето на собствеността
да стане без физически стоката да се притежава от него. При доказано предаване
на стоката на получателя, без значение за признаването на разхода са
обстоятелствата, свързани с поведението на доставчика, воденето на счетоводна
отчетност, и/или липсата на техническа и кадрова обезпеченост, които могат да
бъдат основание за непризнаване на право на данъчен кредит, но само въз основа
на обективни данни, че жалбоподателят е знаел за тази измамна практика,
участвал е в данъчна измама.
Съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ
вярно стопанската операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното
облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по
реална сделка или да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 16, ал.
1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са
сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане,
данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна
сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
В настоящия казус фактурите, издадени от "Митажен " ЕООД и "Ел
контакт 62" ЕООД са с предмет доставка на отпадъци от черни и
цветни метали, и с оглед целите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е необходимо по
категоричен начин да се докаже, че обективираните с тях доставки действително
са извършени от фактуриралите ги лица.
В конкретния случай е безспорно установено, че са
доставени стоки, за което са платени парични престации от получателя им. По
делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Към
всяка от фактурите има надлежно съставени множество съпътстващи документи -
сертификати за произход, договори за продажба, банкови бордера за плащане по
банкова сметка. ***, че са доставени стоки, за което са платени парични
престации от получателя им.
Процесните стоки представляват родово определени вещи, и
съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността
върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при
липса на такова, когато бъдат предадени. В случая са налице съпътстващи
документи към фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчиците и
еквивалентното им приемане от получателя. От представените договори и сертификати, в които стоките са индивидуализирани, може да се
приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилото на ЗЗД.
Преценката на тези доказателства позволява по безпротиворечив начин да се
направи извод, че между страните се е стигнало до индивидуализиране и отделяне
на родово определените вещи, с което е прехвърлена собствеността върху тях. При
съпоставка между съпътстващите документи и фактурите се установява съвпадение в
количествата, което е потвърдено и от заключението по изслушаната ССЕ. Нещо повече
- налице е пълно съвпадение по стойност и количество на полученото и
продаденото количество, както е установило и вещото лице, с което е доказано
проследяването на стоковия поток. Обсъдени в съвкупност помежду им,
съпътстващите документи дават достатъчно конкретна информация за продадените
стоки.
Затова следва да се приеме, че издадените фактури между
страните по доставките обективират сключени сделки с конкретен предмет, които
не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното
облагане същите не могат изначално да се приемат за фиктивни по см. на чл. 16,
ал. 1 от ЗКПО. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със
сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Вярно
е, че липсват други съпътстващи документи, в които
да фигурира място на съставянето им, но в този случай при
липса на изрична уговорка между страните относно мястото на предаването на
родово определени вещи е приложимо общото правило на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД във
вр. с чл. 288 от ТЗ, което сочи, че местоизпълнението на задължението е там,
където се плаща цената. С осъществяването на дължимата престация настъпва и
транслативният ефект на търговската продажба.
На следващо място изводите на органите по приходите за липсата
на доказателства за предаване на стоките са фактически необосновани, тъй като
не са съобразени и със спецификата на предмета на доставките. От гледна точка
на националния закон предмет на престациите са черни и цветни метали, за които
е налице специалната нормативна уредба в Закона за управление на отпадъците и
Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и
цветни метали, приета с ПМС № 316 от 22.11.2004 г., / ДВ, бр. 105 от 30.11.2004
г. / От предоставените копия на фактури е видно, че в случая се касае за
доставка на стоки по приложение 2 на ЗДДС, регламентирани в глава деветнадесет
" а " от ЗДДС, по които данъкът е изискуем от получателя. Спорните
доставки са с предмет - отпадъци от черни и цветни метали по смисъла на § 1, т.
19 от ЗУО, за които е приложима нормата на чл. 163а и сл. от ЗДДС. Според чл.
163а от ЗДДС данъчното събитие за такива доставки възниква съгласно общите
правила на този закон, а съгласно чл. 163б, ал. 1, т. 1-2 от ЗДДС начисляването
на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, или с издаването на общ протокол
за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен
период, когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени.
Лицето, което има право на данъчен кредит по тези доставки, съвпада с лицето,
което има задължение да начисли данъка. В конкретния случай се установява, че
по спорните доставки "МИТЕО" ЕООД е
начислило ДДС по реда на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС през съответните данъчни периоди. Начисляването на данъка
за получателя „МИТЕО" ЕООД, също представлява индиция за реалността на
доставките. ВАС в свои решения приема, че за изясняване на спора по делото -
дали са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, който има преюдициално
значение за корпоративното подоходно облагане, самоначисляването на ДДС няма
основно доказателствено значение, но доказването на този факт в случая е
косвено доказателство, че органът по приходите е признал наличието на сделки по
процесните фактури. При това не би могло за целите на косвените данъци органа
по приходите да приема при едни и същи доказателства една фактическа
обстановка, а за целите на облагането с ДДС - друга.
В подкрепа на горните изводи за реалното предаване на
стоката и получаването й от жалбоподателя са и писмените обяснения на управителя
на „ЕЛ КОНСУЛТ 62“ ЕООД, както и на управителя на „МИТАЖЕН“ ЕООД.
Във връзка с установяване на обстоятелството относно
наличие или липса на доставка, следва да се има предвид приложението на
счетоводния принцип за съпоставимост между приходи и разходи по чл. 4, ал. 1,
т. 4 от ЗСч. По силата на посочената разпоредба разходите, извършени във връзка
с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за
периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват
за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Следователно, когато се анализират отделните доставки следва да се извърши
проверка дали конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с
реализираната доставка, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да
бъде съпоставим на прихода, и в какво се изразява /материали, разходи за труд,
разходи за подизпълнител и т.н./. От друга страна, необходимо е да се извърши
проверка във връзка с осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика,
а именно: дали последният е осчетоводил разходи във връзка с конкретната
доставка и налице ли е осчетоводен приход, съпоставим на този разход.
Събраните по делото доказателства, ведно с констатациите
на вещото лице по изготвената ССЕ, установяват заприхождаването на стоките при
жалбоподателя и последващото им влагане в реализация чрез продажби.
Автентичността и верността на всички гореописани писмени доказателства не беше
оспорена от ответната страна, поради което същите следва да бъдат ценени като
доказателства за установяване на твърденията на жалбоподателя, а те в
съвкупност с всички останали писмени доказателства по делото установяват реалността
на доставките.
На следващо място съдът съобрази даденото от вещото лице
заключение за последващата реализация на стоките по спорните фактури. В тази
връзка следва да се посочи, че при облагането по ЗКПО е важно да се установи по
какъв начин получателят на стоките е осчетоводил разходите по доставките, и
именно това е установено по категоричен начин от ССЕ.
В тази връзка - съдебната практика на СЕС и ВАС
безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията,
респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната
обезпеченост за извършване на доставките /в този смисъл решенията по дела
С-80/11, С-142/11, С- 285/11, С-324/11, С-18/13 на СЕС/. За да упражни правото на
данъчен кредит, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни
факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да
представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик
и са двустранно подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика,
каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно
счетоводното отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в
тежест на получателя по доставката да ги доказва /в същия см. Решение № 5378 от
27.04.2021 г. по адм. д. № 12271/2020 на ВАС/.
Относно посоченото в решенито на горестоящия орган, че
липса вписване „Митажен"ЕООД в
регистъра на търговците на скрап, съдът установи следното: От представената съхранена
екранна снимка от регистъра, се установява, че доставчика има валидна
регистрация от 07.03.2013 г., която е прекратена в края на 2019 г. Предвид
горното и доколкото предмет на спора са фактури издадени през 2019 година,
става ясно, че в голямата си част те са издадени при налична активна
регистрация на „Митажен" ЕООД като търговец на отпадъци. Следователно, ако
това е мотива за извършеното действие, решаващия орган е следвало да прецизира
периода и да коригира непризнатите разходи единствено до последните няколко
фактури издадени в края на 2019 година. Впрочем, подобен спор липсва относно
втория доставчик.
На следващо място, в обжалваното решение се посочва,
че съгласно чл.39, ал.1 от ЗУО към всяка от фактурите следвало да е издаден и
подписан сертификат за произход на ОЧЦМ, а съгласно чл.12, ал.1, т.1 от Наредба
за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от цветни и черни метали
и удостоверение за произход. Представените в хода на производството сертификати
не били валидни, т.к. следвало да бъдат представени такива от техните
доставчици; в резултат на чиято дейност бил образуван отпадъка. Така
направените твърдения са несъответни на действащия нормативен регламент при
търговия с отпадъците. Съгласно чл 39, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, предаването и приемането на ОЧЦМ,
които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и
електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната
съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав,
железния път, включително осигурителните сигнализационните и съобщителните
съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната
инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от
уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на
металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при
наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се
образували въз основа на сключен писмен договор. Видно от цитирания законов
текст законът предвижда издаване на сертификат за произход, както и сключване
на писмен договор за определена група отпадъци
"изброени по-горе и с каквито дружеството не търгува, като изрично
изключва от тях битовите такива. В решението липсва анализ а такъв не се
съдържа и в цялата преписка, за наличието на отпадъци попадащи именно в
посочената в закона група, нито дали отпадъците имат промишлен или битов
характер. В тази връзка в хода на производството са представени сключени
договори по всяка от доставката за отпадъчно желязо, както и сертификат за
произход на отпадъци от черни и цветни метали, издаден от прекия доставчик.
Такива са представени, вкл. и протоколи за приемане и предаване на стоката от
предходните доставчици на „МИТАЖЕН“ ЕООД и „ЕЛ КОНТАКТ 62“ ЕООД. Предвид
горното, извършеното мотивиране на изводите в обжалвания акт с разпоредбите на
ЗУО е неоснователно, доколко редът за търговия с ОЧЦМ в случая е изцяло спазен.
Съгласно второто сочено основание, а именно чл.12,
ал.1, т.1 от Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от
цветни и черни метали, търговската дейност с отпадъци от медни и алуминиеви
кабели и проводници от всякакъв вид и количества се извършва при наличие на:
1/издаден сертификат за произход по чл.10, ал.5;
2/попълнена декларация за продажба на отпадъци от
черни и цветни метали с битов характер по чл.10, ал.4.
Видно от текста на наредбата, той е относим единствено
към търговията с отпадъци от медни и алуминиеви кабели и проводници и няма
отношение към търговията с черни метали, с каквито дружеството търгува. Предвид
горното липсва връзка между изтъкваните нормативни основания и установените по
случая факти.
Съдът намира и
извода на органа, че нито във фактурите, нито в сертификатите било
конкретизиран вида на отпадъка и не ставало ясно дали са медни отпадъци,
алуминиеви радиатори, олово или друго за несъстоятелен. Във всяка от фактурите
и съпътстващите серификати е посочено
„отпадъчно желязо" или „отпадък желязо" или „отп.желязо“ с което
еднозначно е определен вида на отпадъка. По същият начин е обозначаван
продавания отпадък и от страна на жалбоподателя към клиентите на дружеството,
за които продажби липсва спор и са приети от органите по приходите като
достатъчни за доказателство за извършените доставки към трети лица.
Сред доказателствата за реалното извършване на доставките
от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране
произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и
жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности
следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като
заплащане договорената цена на стоките по банков път. /в същия см. Р ешение №
7548 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2020 г. /
Предвид констатацията на ССЕ за редовност на воденото
счетоводство на търговеца и с оглед извършените осчетоводявания във връзка с
процесните фактури, следва да се приеме, че представените писмени доказателства
имат за достоверна дата тази, посочена в тях, доколкото въз основа на тях има
извършени счетоводни записвания в книгите на търговеца. Да се приеме обратното
означава, че няма редовно водено счетоводство, което противоречи на
установеното по делото. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 182 от ГПК, според която вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В същия
смисъл е и нормата на чл. 51 от ДОПК, според която вписванията в счетоводните
книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на
ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
При това положение не следва да има съмнение, че въпросните документи могат да
служат като годни доказателства в подкрепа становището на жалбоподателя за
реалност на извършените доставки.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са
налице категорични данни, които да сочат на поведение у жалбоподателя, целящо
отклонение от данъчно облагане, поради което неправилно и необосновано органите
по приходите са приели, че са изпълнени материалноправните предпоставки на чл.
16, ал. 1 от ЗКПО, даващи основание за увеличение на декларирания финансов
резултат на дружеството за 2018 г. и 2019 г.
На последно място, съдът намира за неправилни съжденията
на приходната администрация, че ненамиране на адреса за кореспонденция или
непредставяне на документи и писмени обяснения по повод връчено ИПДПОЗЛ от
предходните по веригата доставчици означава непременно, че фактурираните стоки
не са били във фактическата власт на прекия доставчик и той бил в невъзможност
да прехвърли правото на собственост върху тях на ревизираното дружество.
Преценката за осъществяване на всяка доставка - вкл. и със специфичен предмет
като процесните - обхваща имплицитно и преценката дали доставчикът фактически е
разполагал с достатъчно количество от стоката, за да го достави на получателя
или за всяко трето лице извън самия него е било знанието, че стоките са или се
държат за доставчика. В случай, че обективно се установи, че стоката реално
съществува и е предадена срещу икономическа изгода на прекия доставчик на
получателя, принципно органите по приходите не следва да изискват
доказателства, респективно да възлагат в тежест на лицето отчело счетоводно
разход при получаване на стоката, да установява нейният произход.
В заключение съдът намира, че органите по приходите
незаконосъобразно са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2019 г. на осн. чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал.
1 и чл. 10 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 133331,87 лева за 2019 г., представляващи разходи, които не са
документално доказани по фактури, издадени от "Митажен " ЕООД и "Ел
контакт 62" ЕООД, което налага извод за материална незаконосъобразност на
РА в обжалваната част, тъй като фактическите констатации в него не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, поради което същият следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде
осъден да му заплати сторените по делото разноски по опис в размер на 1 950 лева, от които 50 лева - държавна такса, 400 лева - за вещо лице и 1500 лева - адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000*********-091-001/08.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 295/22.12.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП-София, да
заплати на "МИТЕО" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управител Е.М.В., със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, *** сторените в
производството разноски в размер на 1 950 лв. /Хиляда деветстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: