ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5718
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120104026 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Г. П. Б. против „Ф“ АД иск по
чл. 422 от ГПК, с който се моли да бъде прието за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 20 000 лв., предявена частично от 228 000 лв. – дължима
неустойка по чл. 25, ал. 4 от сключен между страните Договор за управление от 12.12.2022 г.
и Споразумение 001 към него, както и сумата от 4 000 лв., предявена частично от 24 000 лв. -
дължима неустойка по чл. 25, ал. 3 от сключен между страните Договор за управление от
12.12.2022 г. и Споразумение 001 към него, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на вземането до окончателното му изплащане, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1797/2023 г. по
описа на БРС.
В законоустановения срок ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
в който на първо място е направило възражение за неподведомственост на спора на
настоящия съд, поради наличие на валидно сключена между страните арбитражна клауза в
чл. 33 от Договор за управление от 12.12.2022 г., поради което моли производството по
делото да бъде прекратено.
Съдът намира, че така направеното възражение е процесуално допустимо, тъй като е
направено в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
По същество съдът намира, че възражението е основателно, по следните
съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В случая се касае именно за имуществен спор между страните, като не е налице никое
от предвидените изключения, изключващи възможността спорът да бъде решен от
1
арбитражен съд.
Налице е и уговорена между страните арбитражна клауза - в чл. 33 от договора за
управление, въз основа на който ищецът претендира процесните суми, а именно страните по
договора са уговорили всички спорове по неговото тълкуване и изпълнение да се решават
чрез писмени споразумения между тях, а при непостигане на съгласие – от Арбитражен съд
– Бургас. Предвид липсата на спор между страните относно валидността на договора за
управление, съдът намира, че и съдържащата се в него арбитражна клауза е валидна и
следва да бъде зачетена.
С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 8,
ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на настоящото производство.
За пълнота следва да се добави, че цитираната от ищеца в исковата молба съдебна
практика на ВКС, с която същият цели да обоснове подведомственост на спора на
гражданския съд, е неприложима в случая, тъй като касае казуси, различни от процесния, а
именно производства по чл. 422 от ГПК, образувани за установяване дължимостта на
вземания, за които са били издадени заповеди за незабавно изпълнение въз основа на
документи по чл. 417, ал. 1, т. 9 (сега т. 10) от ГПК - записи на заповед, издадени за
обезпечаване на вземания по каузални правоотношения, като арбитражните клаузи са били
уговорени именно за споровете по каузалните правоотношения, а в случая арбитражната
клауза се съдържа в самия договор, от който произтичат вземанията на заявителя, поради
което същата следва да бъде зачетена. В противен случай би се стигнало до възможност
ищецът да заобиколи уговорената арбитражна клауза чрез сезиране на гражданския съд със
заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК, което е недопустимо и противоречи на
разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4026/2023 г. по описа на РС-Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за
обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2