Р Е Ш Е Н И Е
№
2332
09.07.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17995 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от К.К. срещу Е.К..
Ищцата
твърди, че с ответницата са съсобственици при равни права в поземлен имот с
идентификатор ****** по КК,
както и на сградите разположени в него, по силата на наследствено
правоприемство. Ответницата ползвала цялата северозападна жилищна сграда и
пречела на ищеца да упражнява правата си, поради което той изпратил покана за
плащане на обезщетение. Иска се осъждането на ответницата да заплати сумата от
500 лева за ползването през периода от 20.09.2019г. до 20.10.2019г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
подава отговор на
исковата молба. С нея се оспорва иска за размера над 250 лева. Твърди, че
ползва само два от етажите на сградата, тъй като останалите били обединени в
едно общо помещение- галерия. Твърди, че не е станала причина за завеждане на
делото. Претендира разноски.
С определение от о.с.з. от
04.06.2020г.
производството е прекратено частично за разликата над 341 лева до 500 лева.
Като от ответницата е направено искане за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от
17.12.2019г. и допълнен в първото о.с.з. като признати и ненуждаещи се от
доказване бяха отделни правата на страните върху сградата, а именно: че всеки
притежава по 1/2 ид.ч. от нея, както и че ответницата е ползвала жилищната част
на сградата. Поради тази причина не бяха давани указания на страните и не бяха
събирани допълнителни доказателства.
Тези права и обстоятелства не са оспорени с отговора
на исковата молба, нито са направени възражения към доклада в тази част. Поради
това оспорването на правата на ищеца направено в писмената защита е
несвоевременно и не може да бъде възприето. На следващо място, оспорването
противоречи и на самото извънпроцесуално поведение на страната, която е
заплатила обезщетение за ползването на ищеца. Не може да се извърши и
компенсация, защото такова искане не бе направено с отговора на исковата молба.
От
представената покана се установява, че ищецът е отправил искане до ответницата да
ползва съсобственото имущество и за заплащането на обезщетение за ползването,
от което е бил лишен. Същата е в изискуемата от закона форма, като изявлението
е достигнало до насрещната страна на 19.09.2019г.
Всички
тези обстоятелства изпълват фактическия състав на разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС и ответницата дължи на ищеца обезщетение, за ползите от които е бил лишен от
невъзможността да ползва съсобствения недвижим имот, а именно северозападната
жилищна сграда, с идентификатор ***** по
КК, за периода от 20.09.2019г. до 20.10.2019г., съобразно правата си.
Дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие с
наемното възнаграждение за установяването, на което е приета СТЕ. Обезщетението
следва да се определи, без да се включва обзавеждане, в размер на общо 580 лева
на месец или 290 лева за 1/2 ид.ч. За собствеността върху обзавеждането
съществува спор между страните, като след прочит на исковата молба се
установява, че ищецът не го е включил в предмет на делото. Иска се обезщетение
единствено за недвижимия имот.
За разликата над 290 лева претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
От представената в последното съдебно заседание вносна
бележка се установява, че ответницата е платила в хода на процеса обезщетение
за процесния период в размер на 338.70 лева, поради което в тази част искът
също следва да бъде отхвърлен, но поради плащане в хода на процеса.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена единствено
законната лихва върху сумата от 290 лева от подаването на исковата молба до
дата на плащане, която изчислена с електронен калкулатор на основание чл. 162 ГПК е в размер на 7.33 лева.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в размер на 209 лева за ДТ, СТЕ и
адв. възн. по съразмерност.
В
полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, предвид искането за
допълване на определението за частично прекратяване, следва да бъде присъдена
сумата от 130.38 лева за прекратената част от производството и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 41.82 лева за отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Б.К., ЕГН **********, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата от 7.33 лева- законна лихва за периода от подаването на
исковата молба на 05.11.2019г. до плащането на 03.02.2020г. върху сумата от 290.00 лева,
представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен ищецът поради
невъзможността да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от двата жилищни етажа на
северозападната жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *****44 по КК на гр. П. за
периода от 20.09.2019г. до 20.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.К., ЕГН ********** срещу
Е.Б.К., ЕГН ********** иск за осъждането
на Е.Б.К. да заплати на К.А.К. сумата от 290.00 лева обезщетение за
ползите, от които е бил лишен поради невъзможността да ползва собствената си
1/2 ид.ч. от двата жилищни етажа на северозападната жилищна сграда, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***** по
КК на гр. Пловдив за периода от 20.09.2019г. до 20.10.2019г., поради плащане в хода на процеса, а за разликата НАД 290.00 лева ДО 341.00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Б.К., ЕГН **********, да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата от 209.00 лева – деловодни разноски в производството по съразмерност
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********, сумата от 41.82 лева – деловодни разноски в производството по съразмерност на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********, сумата от 130.38 лева– деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съразмерно
на прекратената част.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.