РЕШЕНИЕ№
гр... София, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският
градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното
заседание на........четиринадесети март…………………..……………………...…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея
Кехайова…………….......
при секретаря... Нели Дръндарова……………………….…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Тони Наков.................................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5874 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея
от адв.А.Ч. от САК, срещу присъда от 29.09.2017г.
постановена по НОХД№664/2017г. по описа на СРС, с която подс.А.С.Г.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и
т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което
е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В жалбата са изложени
оплаквания за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и
процесуален закон. Направен е анализ на доказателствата по делото въз основа на
който е формулирано оплакване за необоснованост на присъдата. Твърди се, че
между показанията на свидетелите са налице множество противоречия, които не
могат да бъдат преодолени. Липсвали безспорни доказателства относно извършване
на деянието описано в обвинителния акт и относно субективната страна на
престъплението. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане.
Прокурорът счита,
че жалбата е неоснователна. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че
същата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. А.С.Г. е
роден на *** г. в гр. София, български гражданин, неженен, неосъждан, висше
образование, работи. Братът на св. Д.С. - В.С., през 2015 г. акупил от Република Франция -лек автомобил марка Хюндай",
модел „Купе" с френски регистрационен номер, сив на цвят, с номер на рамата KMHJG31FP1U240683,
за сумата от 750 евро. През 2015 г. автомобилът бил докаран от Република
Франция в Република България чрез специализиран транспорт - репатрак/пътна
помощ/. През месец септември 2015 г. той било паркиран и оставен от Д.С. *** на
кръстовището на ул. „Тинтява" и ул. „Константин Кисимов",
пред № 15-17 на ул. „Тинтява". Там престоял до 12.06.2016г. Първоначално
автомобилът бил паркиран в двора на автосервиз, в който работели свидетелите Р.З.и
В.Х.и където пострадалият Д.С. искал да му се извърши ремонт, за да може да го
управлява, а впоследствие - на тротоара пред сервиза. Лекият автомобил не е бил
под постоянен надзор от св. Д.С..
По същото
време подсъдимия управлявал лек автомобил марка „Хюндай", модел
„Купе" с ДК № *******, черен на цвят, с номер на рамата KMHJG21RPYU151119,
собственост на брата му- М.С.Г..
Към
12.06.2016 г. св. И.Ц.работел като шофьор на репатрак
/пътна помощ/ към търговско дружество „Скутер Свят". На посочената дата диспечерката на фирмата му съобщила, че трябва да отиде на
адрес в гр. София, ж. к. „Дианабад" зад бензиностация
„Петрол", ул. „Тинтява", за да репатрира лек автомобил, по заявка на подс. Г.. Св. И.Ц.с пътна помощ, марка „Ивеко",
модел „3510", с ДК № *******, пристигнал към 19:20 ч. на посочения му
адрес - гр. София, кръстовището на ул. „Тинтява" и ул. „Константин Кисимов", пред № 15-17 на ул. „Тинтява". Там подс. Г. му показал лек автомобил марка „Хюндай",
модел „Купе" с френски регистрационен номер, сив на цвят, с номер на
рамата KMHJG31FP1U240683 и му казал, че трябва да се закара до адрес в гр.
София, квартал „Христо Ботев". Свидетелят И.Ц.забелязал, че воланът на
моторното превозно средство бил заключен и подс. Г.
нямал ключ за стартиращия механизъм на автомобила, но последния му показал
френски регистрационен талон след което бил качен на репатриращия автомобил. Подс. Г. козол на свой познат -
св. П.П., че си е купил кола, която не работела и я взел
за части за неговия автомобил. Помолил да я остави в неговия гараж, находящ се в гр. София, кв. „Христо Ботев", ул.
„515", № 22. Св. П.позволил на обв. Г. да ползва
гаража, където процесният лек автомобил бил откаран с
пътна помощ. В периода 12.06.2016 г. - 16.06.2016 г. подс.
Г. се обадил на св. М.М.от мобилен телефонен номер ********на
мобилен телефонен номер ********и го попитал дали желае да му помогне с
разглобяването на лек автомобил, като му предложил за услугата да му заплати
200 лева. С.М.се съгласил и отишъл в гаража с репатрираното моторно превозно средство, където
заедно с подс. Г.Г. го разглобили.
След това С.М.помогнал на обв. Г. да монтират някои
от частите, свалени от репатрираното МПС, на лек автомобил марка „Хюндай",
модел „Купе" с регистрационен номер *****, черен на цвят, с номер на
рамата KMHJG21RPYU151119, ползван и управляван от А.Г.. На 16.06.2016 г. подс. А.Г. се срещнал със св. Д. М. и го попитал дали желае
срещу възнаграждение да помогне с предаването в пункт за скрап на купе от лек
автомобил. Подс. Г. казал на св. М., че лекият
автомобил му е предаден от негов приятел за части. След това, на същата дата, Г.
и М., с помощта на друг репатриращ автомобил, откарали моторното превозно
средство в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ
се в гр. София, кв. „Христо Ботев", ул. ******. В цитирания пункт обв. Г. продал на служителя М.В.купето на моторно превозно
средство, за сумата от 100 лева, която поделил по равно със св. М..
На
20.06.2016 г. св. Д.С. бил уведомен, че неговият автомобил марка „Хюндай",
модел „Купе" с френски регистрационен номер, сив на цвят, с номер на
рамата KMHJG31FP1U240683 е бил противоправно отнет и
подал сигнал в 01 РУ-СДВР. След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия било установено местонахождението на купето на процесния
автомобил и подс. Г. бил задържан. Към 12.06.2016 г.
пазарната стойност на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Хюндай", модел „Купе" с френски регистрационен номер, сив на цвят, с
номер на рамата KMHJG31FP1U240683 възлизала на 2 200 лева. Автомобилът
бил в добро общо техническо и козметично състояние, с изключение на проблем в
запалителната система, спаднали гуми, ръжда по спирачните дискове и полепнали
количества прах и флаери по стъклата.
Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд
в мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото
доказателства, съдържащи се в обясненията на поде. Г. (л. 141); показанията на свидетелите Д.С. (л.
22-гръб и частично четени от л. 60 ДП), В.Ц.(л. 35-гръб и частично четени от л.
65 ДП), С.М.(л. 37 и частично четени от л. 75 ДП), М.В.(л. 38 и частично четени
от л. 58 ДП), И.Ц.(л. 39 и частично четени от л. 61 ДП), М.А.(л. 40 и прочетени
изцяло от л. 64 ДП), П.П. (л. 40- гръб и частично
четени от л. 74 ДП), Р.З.(л. 41-гръб и частично четени от л. 71 ДП), К.Г.(л. 72
и частично четени от л. 79 ДП), П.Б.(л. 72-гръб и изцяло четени от л. 81 ДП), Б.В.(л.
74 и частично четени от л. 826 ДП), Д. М. (л. 75 и частично четени от л. 66
ДП), М.М.(л. 88-гръб и частично четени от л. 80 ДП), В.Х.(л.
140); жалба (л. 7-8 ДП); справка за собственост (л. 16 ДП); протоколи за
доброволно предаване (л. 21-27 ДП, л. 82-84 ДП, л. 134 ДП); декларация и копие
на лична карта (л. 28-29 ДП); талон за технически преглед (л. 30 ДП); справки
за собственост (л. 35-40 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие с албум (л.
45-57 ДП); регистрационен талон (л. 78 ДП; л. 108-112); разписка за връщане (л.
98); протокол за следствен експеримент (л. 93-99 ДП); справка ДМОС (л. 147-148
ДП); справка АМ (л. 150 ДП); фактура (л. 19); заключения на ВТЕ (л. 107-108
ДП), СОЕ (л. 112-113 ДП и л. 113-117), АТЕ (л. 116-122 ДП); веществено
доказателство - ключ (л. 101 ДП); справка за съдимост (л. 9)., са направени
обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Безспорно установено в хода на наказателното производство е, че процесният автомобил не е бил собственост на подс.Г.. В показанията на св. С., дадени пред съда се
съдържат доказателства за това, че през есента на 2015 г. изпратеният от брат
му лек автомобил е бил доставен до сервиза на св. З.. Последният потвърждава
това, като твърди, че почти през цялото време автомобилът е бил на паркинга на
сервиза, а последните 10-15 дни преди изчезването си е бил преместен на
тротоара. Защитникът акцентира върху факта, че св. С. е представил талон,
според който собственик е чужд гражданин, а не лицето, което се твърди, че е
пострадал. Категорично с посоченото писмено доказателство се установява, че
подсъдимия не е собственик на автомобил, а със свидетелските показания както на
св.С., така и на св.З., в нужната степен е доказано, че автомобилът, макар и
нерегистрирана в Република България е принадлежал на св.Д.С.. Неблагоприятните
последици от обективираното от подсъдимия поведение
са настъпили именно за св.С. и възраженията на защитника за обратното са
напълно неоснователни. При престъплението кражба е инкриминирано отнемането на
вещ от владението на другиго, без негово съгласие и с противозаконно присвоително намерение. За съставомерността
на деянието е необходимо и достатъчно условие вещта да не е собственост на
дееца, което в случая е доказано по категоричен начин. Няма никакви „съмнения
основно това дали е налице съставомерно деяние“, тъй
като от доказателствата по делото е видно, че автомобилът не е бил на
подсъдимия. Районният съд е обсъдил обстойно показанията на свидетелите,
констатирал е известни противоречия в тях и обосновано е посочил кои кредитира.
С показанията на св. Х. е установено, че автомобилът е бил няколко месеца в
сервиза, а след това - около два месеца - на тротоара. Свидетеля Б. е заявил,
че често е минавал покрай автомобила и повече от половин година той се е
намирал на тротоара. В тази насока са и обясненията
на подс. Г. за информацията, която придобил от
случайни минувачи. По този начин е установено, че автомобилът се е намирал
продължително време на тротоара в района на ул. „Тинтява” № 15-17.
Безспорно установен е факта на репатриране на автомобила от инкриминираното
място от репатриращ автомобил, по разпореждане на подсъдимия. В тази насока
доказателства се съдържат както в обясненията на последния, така и в показанията
на свидетелите Б. и Ц.. Категорично доказано е къде е бил репатриран
автомобила, колко време е престоял там и какво е сторил подсъдимия с него. Не
може да има никакъв спор, че подс.Г. е разглобил
автомобила, като е напълно ирелевантно дали е сторил
това сам или с чужда помощ. Части от отнетия автомобил е монтирал на
управлявания от него такъв, а купето е предал за вторични суровини.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че от обективна страна подсъдимия е
осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Инкриминираният автомобил не е принадлежал
на подс.Г., а е придобит възмездно от брата на
частния обвинител и владян от св. С., като до момента на отнемането му, същият се
е намирала в затворено състояние и пред автосервиз, в който е следвало да бъде
ремонтиран. Упражнявана е трайна,
продължаваща, непрекъсната фактическа власт върху инкриминираната вещ, от
страна на досегашния й владелец. По никакъв начин не е изразявано съгласие от
страна на пострадалия владението да премине безвъзмездно у друго лице, в
случая подс.Г..
С действията на подсъдимия е прекъсната фактическата власт на св.С. върху вещта
и е установена нова от страна на дееца. Подсъдимият е установила трайна такава
върху придобитото превозно средство, като е успял да се отдалечи от
местопрестъплението, без да бъде заловен, както и да разглоби необезпокояван
вещта и да предаде възмездно за скрап непотребните части от нея. Неоснователно
е твърдението на защитника, че автомобилът „изначално няма такава стойност
каквато е приел СРС и в каквато насока е коментирал факти и обстоятелства, които са неверни“. Напълно обосновано и по
законосъобразен начин в хода на наказателното при. От събраните по делото
доказателства се установи, че автомобилът е оставен продължително време на
тротоара и е бил в лошо техническо състояние.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина -
пряк умисъл. Твърденията на защитника, че подсъдимия не е изразил съставомерно субективно отношение, тъй като „е бил убеден,
че вещта е изоставена. Разпитвал е минувачи и те също са му казали, че автомобилът е изоставен. Външният
вид на автомобила и фактът, че е отключен, също е подсилило това убеждение„ са
неоснователни. Не може да се очаква от правораздавателните органи да проявят
такава наивност и да приемат, че при установените факти, подс.Г.
не е знаел, че автомобила има собственик. Касае се за вещ, която е с определена
стойност. Същата се е намирала на обществено място-тротоар на ул. „*******.
Твърденията на подсъдимия, че е разпитвал за автомобила, може и да са обективно верни, но не изключват
субективната съставомерност на деянието. От
интелектуална страна той е знаел, че автомобилът не е негов. Предприел е
комплекс от действия-да осигури репатриращ автомобил, място където да бъде
разглобено МПС-во, нов репатриращ автомобил за
превозването на купето до пункта за скраб и
предаването там. При това в нито един момент, пред нито едно от лицата които са
имали отношение към тези действия, подсъдимия не е заявил, че автомобила е бил
изоставен и „намерен от него“. Напротив, легитимирал се е като собственик пред св.Ц.. На св.П.е казал,
че е купил автомобила за части. Казал е на св.М., че автомобила „му е предаден
от негов приятел“. Всичко това сочи, че от интелектуална страна подсъдимия е
разбирал, че с действията си е установил фактическа власт върху чужда движима
вещ. От волева страна е искал това, действайки с намерение противозаконно да
присвои автомобила. Разбирал е общественоопасния
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Събраните по делото доказателства дават основание на въззивният
съд да приеме, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Автомобилът не и бил под постоянен надзор,като при отнемането му е използвано МПС-во. Подсъдимият е изразил съставомерно
субективно отношение към всички обективни признаци от състава на
престъплението, като всички възражения на защитника за противното са
неоснователни.
По изложените
съображения въззивният съд в настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е неоснователна. В хода на производството са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.Г. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Именно
въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон,
признавайки подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Правилно не е дадена вяра на
обясненията на подсъдимия, че е смятал автомобила за изоставен. Несериозно е
твърдението, че чрез „питане на случайни минувачи“, е създал у себе си такава
представа.
Отчитайки обществената опасност на конкретното престъпление и причинения
престъпен резултат, съобразявайки и степента на обществена опасност на
подсъдимия като деец, съдът законосъобразно е отмерил наказание лишаване от
свобода за срок от осемнадесет месеца. Правилно чистото съдебно минало и добри характеристични
данни (образованост и трудова ангажираност), и съдействието на органите на
реда, след разкриване на престъплението са отчетени като смекчаващи
обстоятелства. Частичното възстановяване на предмета на престъплението също
следва да се отчете като такова. Неоснователно е твърдението, че автомобила е
бил изцяло възстановен. Върнати са отделни части от него и купето от пункта за
скрап.
Изтърпяването на наложеното наказание правилно е отложено за изпитателен
срок от три години. С това наказание биха се постигнали в максимална степен
визираните в чл.36 от НК цели, като същото не е явно несправедливо, а по
преценка на въззивния съд е напълно съответно на
обществената опасност на извършеното деяние и обществената опасност на дееца.
Въз основа на изложеното, Софийски градски
съд, в настоящия въззивен състав намира, че
атакуваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. В хода на
производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се
направи обоснован извод, че подс.Г. е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Наказателната му отговорност е била правилно ангажирана от първоинстанционния съд, който в съответствие с материалния
закон е индивидуализирано правилно наложеното наказание лишаване от свобода..
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 29.09.2017г. постановена по НОХД№664/2017г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.