С присъда № 58/14.07.2009 г., постановена по НОХД № 504 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е признал Величко Валериев Тодоров от гр.Кърджали, роден на 16.01.1987 г. в гр.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, строителен работник в “БГ Имоти” ООД – гр.София, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 16.12.2008 г. в гр.Кърджали, отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат марка “Моторола”, модел W 218” на стойност 101.40 лв. и СИМ карта на стойност 10.00 лв., всички вещи на обща стойност 111.40 лв., собственост на Емрах Хасан Османоглу, от владението на Емрах Хасан Османоглу с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Величко Валериев Тодоров е осъден да заплати по сметка на РС – Кърджали направените по делото разноски в размер на 45 лв. Против така постановената присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия Величко Валериев Тодоров наказание е постъпил протест от РП – Кърджали. Прави се предложение Кърджалийският окръжен съд да измени протестираната присъда на Кърджалийския районен съд в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия Величко Валериев Тодоров наказание “лишаване от свобода”, което да бъде увеличено за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. В представени допълнителни мотиви към протеста се сочи, че наложеното на подсъдимия Величко Валериев Тодоров наказание било явно несправедливо, тъй като не било съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, а присъдата на Кърджалийския районен съд била неправилна по смисъла на чл.313 от НПК. Твърди се, че подсъдимият се ползувал с лоши характеристични данни по местоживеене и не бил върнал нито една от инкриминираните вещи. Пострадалото лице – Емрах Османоглу, бил непълнолетен и деянието би оказало неблагоприятно въздействие върху неговото психическо развитие. Престъплението било извършено в непосредствена близост до “Ученически комплекс” и имало възможност друго непълнолетно лице да стане свидетел на извършеното от подсъдимия. Следвало да се отчете обстоятелството, че инкриминираните вещи били отнети от непълнолетно лице, което нямало доходи и се издържало от своите родители. Подсъдимият не съдействал за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, а едва в производството пред първата инстанция признал вината си, за да се ползува от процесуалната възможност на чл.371, т.2 от НПК и да му бъде наложено наказание под предвидения в текста на чл.198, ал.1 от НК минимум от три години “лишаване от свобода”. Извършената от съда индивидуализация на наказанието била неправилна и била налице несъразмерност между наложеното наказание и извършеното престъпление, което лишавало дееца от контрамотив срещу извършване на друго престъпление. При извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК спрямо непълнолетно лице обществото очаквало от държавните правораздавателни органи да реализират пълния обем на наказателна отговорност. На подсъдимия не било наложено адекватно наказание, а наложеното такова нямало да постигне целите на наказанието, установени в чл.36 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста по изложените в него съображения. Въззиваемият Величко Валериев Тодоров, представляван от своя защитник, намира протеста за неоснователен. Сочи, че присъдата на Кърджалийския районен съд била правилна и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание справедливо. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл.54, ал.1 и 2 от НК и имал предвид тежестта на извършеното престъпление, както и обществената опасност на дееца, която била занижена. Касаело се за млад човек с добра трудова характеристика, с чисто съдебно минало, направил пълни признания, разкаяния, критично настроен към извършеното и възстановил инкриминираната сума, която била в нисък размер – 111.40 лв. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира: Протестът е частично основателен. От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка: В началото на месец декември 2008 г. подсъдимият Величко Валериев Тодоров посетил свидетеля Божидар Младенов Топчиев в неговия магазин и му поискал пари на заем. Тодоров обяснил на свидетеля, че бил заложил два мобилни телефона марка “Нокия” и трябвало да ги откупи и двата. Уговорили се Топчиев да даде на Тодоров сумата от 90 лв., а в замяна на това подсъдимият да даде на свидетеля единия телефон. Свидетелят Топчиев дал на подсъдимия парите, след което последният си тръгнал, но по-късно не се върнал, за да донесе мобилния телефонен апарат. На 16.12.2008 г. свидетелят Емрах Хасан Османоглу – ученик в ІХ “а” клас в СОУ “Отец Паисий” – гр.Кърджали се прибирал от училище към комплекс “Ученически общежития”, където живеел. Преди общежитията, отстрани на Хотел “Устра” свидетелят Османоглу настигнал подсъдимия Тодоров, който вървял бавно пред него. Когато свидетелят се изравнил с подсъдимия, последният го попитал “Колко е часа?”. Свидетелят Османоглу отговорил, че е 18.00 часа, след което Тодоров хванал свидетеля, дръпнал го и го притиснал на стената на павилион, намиращ се непосредствено до Хотел “Устра”. Подсъдимият поискал от свидетеля да му даде мобилния си телефон, но той му казал, че няма такъв. Тогава Тодоров бръкнал в джоба на свидетеля Османоглу и взел мобилния му телефон марка “Моторола”, модел “W218”, заедно със СИМ карта. Подсъдимият заплашил свидетеля като му казал, че ще брои до пет и ако не избяга ще стане по-лошо, след което Османоглу се прибрал уплашен в общежитието и се обадил в РУ на МВР – гр.Кърджали. Около 27-28.12.2008 г. свидетелят Топчиев срещнал подсъдимия Тодоров пред блок 61 в ж.к.”Възрожденци”, гр.Кърджали и си поискал от него парите и в този момент видял, че подсъдимият държи мобилен телефонен апарат марка “Моторола”, модел “W218”. Попитал го дали мобилният телефон е негов, а Тодоров отговорил, че е негов. Тогава свидетелят казал на подсъдимия да изкара СИМ картата и взел телефона, като му казал, че ще го върне след като си получи парите обратно. През месец януари 2009 г. свидетелят Божидар Топчиев подарил мобилния телефонен апарат на свидетеля Александър Димчев, който го взел, тъй като баща му нямал мобилен телефон и имал нужда от такъв. Телефонът бил без СИМ карта и зарядно устройство. Свидетелят Димчев дал на баща си мобилния телефон, който заминал на работа в Чешката Република. Впоследствие, с протокол за доброволно предаване от 09.03.2009 г. свидетелят Димчев предал телефона на разследващите органи, които от своя страна върнали телефона на свидетеля Османоглу. От писменото заключение на вещото лице Иван Димов Назъров по назначената съдебно-оценителна експертиза, което и настоящата инстанция приема, се установява, че пазарната стойност на мобилен телефон “Моторола – W218” и СИМ карта към 16.12.2008 г. е общо в размер на 111.40 лв., от които стойността на апарата е 101.40 лв., а стойността на СИМ картата е 10 лв. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Тодоров, направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Османоглу, Топчиев, Димчев и писмените доказателства, приети от двете съдебни инстанции, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Величко Валериев Тодоров е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК - на 16.12.2008 г. в гр.Кърджали, отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат марка “Моторола”, модел W 218” на стойност 101.40 лв. и СИМ карта на стойност 10.00 лв., всички вещи на обща стойност 111.40 лв., собственост на Емрах Хасан Османоглу, от владението на Емрах Хасан Османоглу с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Безспорно се установява от обективна страна извършването на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, като е налице е отнемане на чужда движима вещ чрез употребата на сила. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Подсъдимият Тодоров е съзнавал, че отнема чужда движима вещ без съгласието на пострадалия, като за целта на отнемането употребява сила. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Отчетени са смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на инкриминираните вещи, младата възраст на подсъдимия и трудовата му ангажираност, както и отегчаващите обстоятелства – лошите характеристични данни и извършването на престъпление спрямо непълнолетно лице. Обосновано и правилно е приложена разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НПК. При определяне размера на наказанието, обаче първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че деянието е извършено спрямо четиринадесетгодишно лице, което обуславя както по-високата степен на обществена опасност на деянието, така и по-тежките последици върху психиката на пострадалото лице. Не е отчетено и обстоятелството, че инкриминираните вещи, макар и на ниска стойност, не са възстановени от подсъдимия, а напротив същият се е разпоредил с тях. Ето защо размерът на наложеното на подсъдимия Тодоров наказание “лишаване от свобода” следва да бъде увеличен от 5 (пет) месеца на 8 (осем) месеца, а присъдата на първоинстанционния съд в тази й част следва да бъде изменена. Изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както правилно е постановено от Кърджалийския районен съд. За постигането целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца да бъде изтърпяно ефективно и Тодоров да бъде изолиран от обществената среда, в която живее и работи. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена присъда № 58/14.07.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 504 по описа за 2009 г. на същия съд, като бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия Величко Валериев Тодоров наказание “лишаване от свобода” от 5 (пет) месеца на 8 (осем) месеца. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание, чл.334 т. 3 от НПК, във вр. с чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 58/14.07.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 504 по описа за 2009 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която на подсъдимия Величко Валериев Тодоров от гр.Кърджали, с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като УВЕЛИЧАВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 5 (пет) месеца на 8 (осем) месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател:
Членове:1. 2. |