РЕШЕНИЕ
№ 3839, 13.11.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. състав
На 30.10.2018 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 20534 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1,
представляван от пълномощника му ...... В.Г., твърди, че е сключил с А.И.К. Договор
..............2008 г. за далекосъобщителни услуги, новиран с Анекс на
01.03.2013 г, а също и Договор за лизинг № ..............2013 г. за мобилен
апарат .............., за дължимите лизингови вноски по който за периода
21.08.2014 г. – 20.02.2015 г. е издал фактури №№ : ...........2014 г. на
стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.08.2014 г. – 20.09.2014 г., с падеж –
16.10.2014 г.; *********/24.10.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период
21.09.2014 г. – 20.10.2014 г., с падеж – 13.11.2014 г.; *********/25.11.2014 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.10.2014 г. – 20.11.2014 г., с падеж –
10.12.2014 г.; *********/24.12.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период
21.11.2014 г. – 20.12.2014 г., с падеж – 08.01.2015 г.; *********/24.01.2015 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.12.2014 г. – 20.01.2015 г., с падеж –
08.02.2015 г. и *********/24.02.2015 г. на стойност 1 лв. за отчетен период
21.01.2015 г. – 20.02.2015 г., с падеж – 11.03.2015 г., сумите по които,
възлизащи в общ размер на 30.45 лв. ответникът не е заплатил. Твърди се още, че
поради неплащане на предоставените далекосъобщителни услуги по договора от
18.11.2008 г. за периода 21.03.2014 г. – 20.07.2014 г. на 07.10.2014 г. на
основание точка „Отговорност” от Приложение 1/01.03.2013 г. към Договор ..............2008
г., в която е предвидено следното : „В случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това приложение, договорът или общите условия, в това число,
ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това
приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или на всички Услуги и/или
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси
/без отстъпки/ дължими от датата на прекратяване на до изтичане на определения
срок на ползване...”, ищецът едностранно прекратил
Продължение на решение по гр. д. № 20534/17 г. на РСПд
– стр. 2/6
договора
и начислил неустойка в размер на 108.90 лв., за което е издадена фактура №
...............2014 г., с падеж на плащане – 07.10.2014 г., сумата по която
също не е платена, поради което за тези вземания дружеството се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 15994 по описа на Районен съд -
Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което с настоящата искова молба моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
горните суми ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното им
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът А.И.К. с ЕГН **********,***
, представляван от пълномощника му адвокат Д.А., оспорва предявените искове,
като твърди, че : от представените фактури не може да се направи обоснован и
категоричен извод, че вземането не е платено все още, както и за размера му,
още повече, че те са съставени от самия ищец; липсват каквито и да било
доказателства за реално доставени и потребени от ответника услуги; вземането за
неустойка е погасено по давност, поради което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, а също и правопогасяващото възражение на ответника във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 15994 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. на 12.10.2017 г. е
издадена Заповед № ....за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено А.К. да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, чието наименование е
променено в хода на производството на „А1 България” ЕАД : сумата от 30.45 лв. –
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор ..............2008 г. сумата от
107.90 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, за което е издадена фактура № ********* ведно със законната лихва от
11.10.2017 г. до окончателното им изплащане; сумата от 7.79 лв. – обезщетение
за забава за периода 12.03.2015 г. – 25.09.2017 г.; сумата от 205 лв. разноски,
в това число, в това число 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта, като в хода на делото
производството бе прекратено по отношение на акцесорната претенция с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед на направено
оттегляне на същата.
Ответникът не оспорва, че на 01.03.2013 г. е сключил с
ищеца : Анекс към Договор № ........,
посредством който действието на последния е продължено с 24 месеца, считано от
01.03.2013 г.; Приложение към Договор №
Продължение на решение по гр. д. № 20534/17 г. на РСПд
– стр. 3/6
......., имащо за предмет активиране на комбиниран тарифен
план за пренос на
данни и мобилна гласова телефонна услуга ................M за
телефонен номер .......... срещу заплащане на месечна такса за услугата в
размер на 25.90 лв.; Договор за Лизинг №
........ със срок от 23 месеца от датата на подписването му, по който
„Мобилтел” ЕАД, в качеството му на лизингодател е предоставил на К., в
качеството му на лизингополучател, следната лизингована вещ, описана в
Приложение № 1 – Приемо-предавателен протокол – апарат .............., като последният се е задължил да заплаща
възнаграждение под формата на 24 лизингови вноски, всяка в размер на 4.91 лв.
без ДДС или 5.89 лв. с включен ДДС, първата от които - платима при предаването
на вещта, а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по таксуващите
фактури за ползвани услуги по сключения между страните договор за услуги, като
видно от възпроизведения в договора приемо-предавателен протокол в същия се
съдържа удостоверително изявление на ответника, че е получил лизингованата вещ
в деня на сключването на договора – 01.03.2013 г.
Констатира се още от представените с исковата молба
писмени доказателства, че за дължимите лизингови вноски за периода 28.08.2014
г. - 20.02.2015 г. ищецът е издал фактури №№ : ...........2014 г. на стойност
5.89 лв. за отчетен период 21.08.2014 г. – 20.09.2014 г., с падеж – 16.10.2014
г.; *********/24.10.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.09.2014
г. – 20.10.2014 г., с падеж – 13.11.2014 г.; *********/25.11.2014 г. на
стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.10.2014 г. – 20.11.2014 г., с падеж –
10.12.2014 г.; *********/24.12.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период
21.11.2014 г. – 20.12.2014 г., с падеж – 08.01.2015 г.; *********/24.01.2015 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.12.2014 г. – 20.01.2015 г., с падеж –
08.02.2015 г. и *********/24.02.2015 г. на стойност 1 лв. – такса за
придобиване на лизингова вещ, за отчетен период 21.01.2015 г. – 20.02.2015 г.,
с падеж – 11.03.2015 г.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и предвид гореизложеното
съдът приема, че с подписването на договора за лизинг в правната сфера на всяка
от страните по него са възникнали редица права и задължения, в това число
задължение за ищеца, в качеството му на лизингодател, да предостави описаната
лизингована вещ за ползване за срок от 23 месеца, считано от 01.03.2013 г., а
за ответника, в качеството му на лизингополучател, да заплаща възнаграждение
под формата на лизингови вноски в размер на 5.89 лв. с включен ДДС месечно. До датата
на приключване на съдебното дирене ответникът, в чиято тежест съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК бе да стори това, не ангажира доказателства относно установяване
на факта на плащане на дължимите по договора за лизинг лизингови вноски за
периода 21.08.2014 г. – 20.02.2015 г., за което са издадени процесните 6
фактури, поради което съдът намира, че е налице неизпълнение на тези договорни
задължения, поради което предявените установителни искове за същите като
доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в предявените с исковата
молба размери.
По претенцията за заплащане на неустойка за
неизпълнение.
Продължение на решение по гр. д. № 20534/17 г. на РСПд
– стр. 4/6
Ищецът основава тази своя претенция на т. 5
„Отговорност” от подписаното от него и ответника на 01.03.2013 г. Приложение
към Договор ......., в която е предвидено следното : „В случай, че в рамките на
първоначалния минимален срок на договора, към който се подписва това
приложение, амонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора,
приложенията към него или приложимите общи условия, операторът има прадо да
прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси,
дължими от абоната за съответната SIM карта
до изтичане на посочения в договора срок.”, а също и на издадена от него
фактура № ...............2014 г., по която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 107.90 лв.
Съобразно чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за неустойки
от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Видно от приетия като доказателство заверен препис фактура №
...............2014 г., в същата е посочено, че е платима на 07.10.2014 г.,
поради което с изтичане на този ден, вземането е станало изискуемо.
Следователно, считано от 08.10.2014 г. е започнал да тече 3-годишният давностен
срок за погасяване на вземането за претендираната от ищеца договорна неустойка,
като същият е изтекъл на 08.10.2017 г., т. е. преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което е образувано
ч. гр. д. № 15994/17 г. – 11.10.2017 г., от която според чл. 422, ал. 2 ГПК се
счита предявена и исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Ето защо
правопогасяващото възражение на ответника следва да бъде уважено, а предявеният
установителен иск за това акцесорно вземане отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 56.13 лв. за направените от последния
разноски по производството съразмерно на уважените искове /75 лв. довнесена
държавна такса + 180 лв. адвокатско възнаграждение х 22.01 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 155.98 лв. разноски съразмерно на
отхвърления иск /200 лв. адвокатско възнаграждение х 77.98 %.
На ответника разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК по
настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като оттеглянето на
предявения акцесорен иск бе направено от ищеца преди датата на връчване на
преписите от исковата молба и приложенията на ответника за отговор.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ : ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 42.72 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 15994 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения иск /205
лв. х 20.84 %/; ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
158.32 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 15994 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на отхвърления иск, както и на
иска, по
Продължение на решение по гр. д. № 20534/17 г. на РСПд
– стр. 5/6
отношение
на който производството бе прекратено /200 лв. адвокатско възнаграждение х
79.16 %/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.К. с ЕГН **********,***
, дължи на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, сумата от 30.45 лв. /тридесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сбор от лизингови вноски и
от такса за придобиване на лизингова вещ по сключен помежду им Договор за
лизинг № ...............2013 г., имащ за предмет предоставяне за ползване за
срок от 23 месеца срещу заплащане на възнаграждение на апарат – .............., за което са издадени фактури №№ : ...........2014 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.08.2014 г. – 20.09.2014 г., с падеж –
16.10.2014 г.; *********/24.10.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период
21.09.2014 г. – 20.10.2014 г., с падеж – 13.11.2014 г.; *********/25.11.2014 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.10.2014 г. – 20.11.2014 г., с падеж –
10.12.2014 г.; *********/24.12.2014 г. на стойност 5.89 лв. за отчетен период
21.11.2014 г. – 20.12.2014 г., с падеж – 08.01.2015 г.; *********/24.01.2015 г.
на стойност 5.89 лв. за отчетен период 21.12.2014 г. – 20.01.2015 г., с падеж –
08.02.2015 г. и *********/24.02.2015 г. на стойност 1 лв. – такса за
придобиване на лизингова вещ, за отчетен период 21.01.2015 г. – 20.02.2015 г.,
с падеж – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва от 11.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед
№ ..........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 15994 по описа на Районен съд -
Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район “Илинден”,
ул. “Кукуш” № 1, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.К. с ЕГН **********,*** , му
дължи сумата от 107.90 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за далекосъобщителни услуги ..............2008 г., за което е
издадена фактура № ...............2014 г., с падеж – 07.10.2014 г., за което
вземане дружеството се е снабдило със Заповед № ..........2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15994 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ
гр. с. за 2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН **********,***
1, да заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1 : сумата от 56.13 лв. разноски по производството
по гр. д. № 20534 по описа на Районен
Продължение на решение по гр. д. № 20534/17 г. на РСПд
– стр. 6/6
съд
– Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.; сумата от 42.72 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 15994 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.
с. за 2017 г., съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА “А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район “Илинден”,
ул. “Кукуш” № 1, да заплати на А.И.К. с ЕГН **********,*** : сумата от 155.98 лв. разноски по производството
по гр. д. № 20534 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
съразмерно на отхвърления иск; сумата от 158.32 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 15994 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2017 г.,
съразмерно на отхвърления иск, както и на иска, по отношение на който
производството по делото бе прекратено.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е