№ 9737
гр. *********, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110134885 по описа за 2024 година
Предявен е от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ осъдителен
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 382,36 лева,
представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно
вземане на ищеца за възстановяване на платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по лек автомобил „Мазда”, модел „МХ-5“, с рег. №
***********, причинени при ПТП на 22.05.2023 г., в района
на ******************, щета № **********/23.05.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 12.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между /ФИРМА/ и собственика на
увредения лек автомобил марка „Мазда“, модел „МХ 5“ с
per. № ************* е сключен застрахователен договор за
1
застраховка „Каско на МПС“ № 50500100003159/22.05.2019
г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие към /ФИРМА/ е
предявена претенция под № **********/23.05.2023 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочената
застрахователна полица. Поддържа, че вина за настъпване
на ПТП има водачът на лек автомобил „Киа“, модел
„Сийд“ с per. № ***********, който на 22.05.2023г. в
гр.*********, в районна на ************* при извършване
на маневра за смяна на пътните ленти, не спазва
необходимата дистанция, вследствие на което нанася вреди
на МПС марка „Мазда“, модел „МХ 5“ с per. №
*************. Поддържа, че нанесените имуществени
вреди са описани в Протокол за оглед и оценка на щети от
23.05.2023 г. и Протокол за допълнителен оглед и оценка на
щети от 15.06.2023 г. Въз основа на така изготвените
протоколи за оглед, е било определено застрахователно
обезщетение в размер на 3 601.96 лв., в т.ч. и сторените
разходи за заместващ автомобил в размер на 382.36 лв. В
полза на застрахованото лице са били издадени
възлагателни писма за отстраняване на уврежданията от
външен изпълнител и за осигуряване на заместващ
автомобил. Видно от приложеното банково извлечение, на
14.08.2023 г., застрахователят е изплатил горепосочената
сума по сметка на сервиза, извършил ремонта и
предоставил заместващия автомобил. Ответното
дружеството погасило само част от сумата, а сумата в
2
размер на 382.36 останала непогасена. По изложеното
навежда за него да е налице правен интерес от предявяване
на иска. Моли за уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
към датата на процесното ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Киа
Сийд” с рег.№ ***********. Поддържа, че обезщетението за
обезвреда реално възлиза на сумата от 3,601.96лв, която е
заплатил на ищеца по регресната му претенция, като по
този начин е изпълнил задълженията си, произтичащи от
сключения договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва
твърдението, че ищцовото дружество е заплатило сума за
отдаване на автомобил под наем, който автомобил е бил
предоставен конкретно на ползвателя на застрахователни
услуги и то за периода на извършения ремонт. Поддържа, че
всъщност предоставянето на заместващ автомобил не е
пряка вреда от застрахователното събитие, а представлява
пропусната полза, като в ОУ на ищцовото дружество не
била налична клауза за репариране на горепосочените
вреди и за тази допълнителна услуга. Не оспорва
твърдяната дата и място на ПТП.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
3
призован, не се представлява. С молба с вх. №
68461/26.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Л.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
С определението си, постановено по реда на 140 от
ГПК, както и в о.с.з. от 28.01.2025г., съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството
4
на следните факти и обстоятелства, касателно спора: че
между ищеца и собственика на автомобил „Мазда“, модел
„МХ-5“ с рег. № *********** е сключена валидна кам
датата на ПТП застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № 50500100003159/22.05.2019г., че
отговорността на водача на л.а. „Киа“, модел „Сийд“ с рег.
№ ********* е застрахована при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, че е
заплатена от страна на ищеца като застрахователно
обезщетение сумата в размер 3984,32 лева, включая и
сумата в размер на 382,36 лева за заместващ автомобил.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Мазда”, модел
„МХ-5“ са в причинна връзка с ПТП. Спорно е и
сключването на приетия по делото Добавък № 1 към
застрахователна полица № 50500100003159, клауза „Е+ -“
ЗАМЕСТВАЩ АВТОМОБИЛ“.
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.05.2023г. и
на показанията на водача на л.а. „Мазда МХ5” с ДК №
*********** – Н. К., ПТП е настъпило на 22.05.2023г., в
гр.*********, на *************, където водачът на л.а. „Киа
Сийд“ с рег. № ***********, при извършване на маневра за
смяна на пътните ленти, поради неспазване на достатъчно
5
дистанция удря в предна дясна част движещият се в крайна
лява лента л.а. „Мазда МХ5” с ДК № *********** – Н. К., в
следствие на което автомобилът му се отклонява и се удря в
бордюра вляво. На л.а. Мазда МХ5 са нанесени щети,
подробно описани вв експертното заключение. Експертът е
категоричен, че щетите по л.а. Мазда МХ5 от техническа
гледна точка могат да настъпят и са в причинна връзка с
така описания механизъм на ПТП.
Двустранният констативен протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
участниците в ПТП факти, относими за механизма на ПТП,
каквото удостоверяване е налично в конкретиката на
случая, както и относно факта, че удостоверяването
изхожда от подписалите протокола лица.Това се потвърди
от самия свидетел – Н. К.. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Това в случая
е факта за удостоверената вина за настъпване на ПТП,
неизгоден за ответника факт. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва
да ангажира и други доказателства, когато протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
6
ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. В конкретиката на
случая ответникът не обори презумпцията, доколкото
негова е доказателствената тежест, че водача на
застрахования при него автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“ няма вина за настъпване на
ПТП. В протокола изрично е посочено, че вина за ПТП има
водача на л.а. „Киа Сийд“, неизгоден за ответника факт,
поради което се кредитира от съда. Следователно с
поведението си на пътя водачът на л.а. „Киа Сийд“, чието
ППС е застраховано при ответника е нарушил правилото
на чл. 75 от ППЗДвП.
Установява се от приетите по досието на делото на л.3 -
л.34 фактури осъществяването на релевантния за спора
факт, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3984,32 лева, като в тази връзка вещото лице е
калуклирало по изслушаната експретиза, че стойността на
щетата с ДДС възлиза на сумата от 3267,83 лева.
Предмет на спора е обаче установяване заплащане на
застрахователно обезщетение за заместващ автомобил в
размер на 382,36 лева. В тази връзка се оспорва приетият по
делото Добавък № 1 към застрахователна полица №
50500100003159, клауза „Е+ -“ ЗАМЕСТВАЩ
АВТОМОБИЛ“, неподписан от застрахования. В тази
връзка съдът указа на ищеца да представи в оригинал
процесния добавък. Видно от инкорпорораното в протокол
7
от о.с.з. от 28.01.2025г., ищецът не представи това писмено
доказателства в оригинал. Отделно от показанията на
свидетеля К., не се установява при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че на същия е
предоставен заместващ автомобил. В таи връзка
показанията му са уклончиви. Първоначално свидетелят
възпроизвежда в показанията си „не си спомням
застрахователят да ми е осигурил заместващ автомобил“,
след което добавя „това да е предоставен заместващ
автомобил може да се провери чрез застрахователя или
сервиза, защото мисля, че доверения на застрахователя
сервиз се свързват с фирма „Авис“ обичайно и те
предоставят автомобил, когато си спомням преди време, че
са ми предоставяли“. По делото е прието възлагателно
посмо за заместващ автомобил от дата 30.05.2023г.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото,
показанията на свидетеля К. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, се установява по безспорен
начин механизма на ПТП и причинно-следствената връзка
между него и вредите, изключая сумите заплатени за
заместващ автомобил.
Отделно от горепосоченото, доколкото предмет на
8
спора е заплатена сума за заместващ автомобил следва
обаче да се коментира обема на регресната отговорност на
ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Касателно горепосоченото на първо място съдът намира, че
ищецът не установи, въпреки приетото по делото
възлагателно писмо, че действително заместващ автомобил
е предоставен на свидетяля К. за срока до приключване на
ремонта на увреденото ППС и предаването му на
застрахования, както и че ремонта е продължил повече от 5
дни, за да се ангажира клаузата по добавъка. На следващо
място съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива: 1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3.
пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно
направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ.
В случая претенцията на ищеца се основава на т. 2 -
9
претърпени загуби, изразяващи се в понесени от лицето
разходи за наемане на друг лек автомобил. За да подлежат
на възстановяване, същите следва да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Относно
критериите за преценка на наличие на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на
виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите
вреди е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 196
от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г., ТК, ІІ ТЖ на ВКС. С
него е разяснено, че причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и вредата от него като елемент на
фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл. 45
от ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и
закономерно условие за настъпването на увреждането, а не
е случайно свързано с последното. По общо правило
доказателствената тежест за наличието на такава връзка,
както и за всички елементи от фактическия състав на
цитираната норма се носи от ищеца, който претендира
репариране на вредата от непозволеното увреждане. В
разглеждания случай подобна връзка не е налице. Самото
ПТП не е необходимото и достатъчно условие за
извършване на разходи за наем на заместващ автомобил,
нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това
увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че от
приложената по делото Клауза "Е+" - Заместващ автомобил
се установява, че предоставянето на заместващ автомобил е
по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би отнел
10
повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на
автомобила в сервиз за извършване на ремонта. Посочената
договорка не е обвързваща за застрахователя по
"Гражданска отговорност“ доколкото същият не е страна
по това правоотношение. От изложеното следва изводът, че
причинно-следствената връзка между разходите за
заместващ автомобил и настъпилото ПТП не е пряка и
непосредствена, тъй като тези разходи не произтичат
директно от причинените щети, а се влияят и от
субективни фактори като продължителност на
извършвания ремонт и организация на работния процес в
сервиза. Допълнителен аргумент за обстоятелството, че
законодателят не третира разходите за заместващ
автомобил като преки и непосредствени вреди е и
разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, съгласно която
дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна
стойност на увреденото имущество, която стойност е към
датата на увреждането. На следващо място, не може да се
приеме, че услугата за заместващ автомобил се предоставя с
цел обезщетяване на увреденото лице, доколкото само
определена категория увредени лица имат право да се
възползват от предлаганата услуга – само тези, които са
избрали щетите по увредения лек автомобил да бъдат
отстранени в доверен сервиз. От обхвата на клаузата е
изключена част от застрахователната общност –
застрахованите, които са избрали отстраняването на
щетите по увреденото имущество да бъде чрез изплащане
11
на обезщетение въз основа на експертна оценка. Отделно от
това и за пълнота трябва да се посочи, че от обхвата на
обсъжданата клауза е изключено и правото на увредените
лица да получат парична сума като обезщетение за първите
пет дни от периода, през който са търпели вреди
/невъзможност да се ползва увредения вследствие на
пътнотранспортно произшествие автомобил/, като е
посочено също, че тази услуга може да се ползва от
застрахования само веднъж в рамките на действието на
застрахователния договор.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира,
че разходите за заместващ автомобил не са пряка и
непосредствена последица от увреждането, поради което и
не са налице предпоставките за възлагането им в тежест на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. В
производството ответникът е заплатил депозит за
изслушване на експертиза в размер на 150,00 лева, като на
ответника следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ да му бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, съобразно
правната и фактическа сложност на делото и цената на
12
иска. Или на ответника следва да му се присъдят разноски
в общ размер на 350,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
***************** срещу /ФИРМА/, ЕИК ************
осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за сумата
в размер на 382,36 лева, представляваща остатъчна,
неизплатена сума по регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„Мазда”, модел „МХ-5“, с рег. № ***********, причинени
при ПТП на 22.05.2023 г., в района на ******************,
щета № **********/23.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба –
12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ***************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в
размер на 350,00 лева, деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
13
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14