РЕШЕНИЕ

 

Номер   261037                 Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

 

На 01.04                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 24.02.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ГЕРГАНА БОНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 12547 по описа за   2020     година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Ищецът Н.П.Х. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключен между страните в гр. П. на ****** г. Договор за потребителски микрокредит от разстояние като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, а – при условията на евентуалност, ако приеме този иск за неоснователен и недоказан – да прогласи нищожността на клаузата на §7 от Договора като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “София Комерс Кредит Груп” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. на ****** г. Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски микрокредит от разстояние в размер на 700 лева – като в §6 от Договора страните са уговорили ищецът в 3-дневен срок от сключване на Договора да осигури на ответника едно от следните обезпечения на Договора, а именно – Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1 800 лева, ИЛИ Поръчителство на две  физически лица, което да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева, и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор, да не са кредитополучатели по друг Договор за паричен заем с ответното дружество, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръцители да подпишат Договор за поръчителство с Кредитора, ИЛИ банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката-гарант, че, ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на ответника всички дължими от ищеца суми след първо писмено поискване, отправено от ответника-кредитор до банката-гарант, а в §7 от Договора страните са се договорили в случай, че независимо от изразеното от Потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение той не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от Договора и не упражни правото си на отказ от Договора, страните приемат, че за Кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на Потребителя, свързани с предприемане от Кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните са се съгласили, че Потребителят заплаща на Кредитора обезщетителна неустойка в размер на 305, 52 лева, платима на четири равни части в размер на 76, 38 лева на падежите по §3 от Договора, заедно със съответната погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 260, 22 лева, платими по посочения в тази клауза погасителен план.

Както се установява от заключението от 16.02.2021 г. на вещото лице по ССЕ М.М., с включването на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора, годишният процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита със 130, 94 % годишно (и с 32, 73 % месечно).

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително разпоредбата на §7 от Договора противоречи на добрите нрави, заобикаля изискванията на Закона (чл.19, ал.4 от ЗПК) и накърнява договорното равноправие между страните, като нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, съдът намира, че действително тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, а оттук – доколкото същата не може да бъде санирана от императивните разпоредби на Закона, това води до нищожност на целия договор, която нищожност следва да бъде прогласена, поради което искът се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Предвид уважаването на основния иск съдът не следва да разглежда и да се произнася по евентуално съединения иск.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 170 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – *****, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключеният между Н.П.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Е.И., И “София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Васил Калчев”, бл.58, офис 6, представлявано от ******, със съдебен адрес: ******., в гр. П. на ****** г. Договор за потребителски микрокредит от разстояние КАТО противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, З. п. и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.П.Х., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 170 лева.

 ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, З. п. и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***** Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                          

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

            Вярно с оригинала

            С.Ч.