Определение по дело №1811/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./.......... 12.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Томова

въззивно частно търговско дело № 1811 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №64286/04.09.2019г. по описа на ВРС на „ДИМЕКС-2007” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Ямбол, срещу определение №11059/26.08.2019г. на Варненски районен съд, 47 състав, постановено по ч.гр.д. №7743/2019г. по описа на ВРС, с което е обезсилена издадената му заповед за изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.5 от ГПК.

Като сочи, че в указания му от заповедния съд срок е подал искова молба за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК за вземанията си срещу длъжника, в която изрично е посочено, „по ЧГД 7743/2019 по описа на ВРС”, и като твърди, че доколкото искът се смята предявен с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, жалбоподателят счита, че няма пречка същият съд да разгледа и да се произнесе по предявения иск. С оглед на това и като счита, че е изпълнил своевременно и надлежно указанията на съда, моли обжалваното определение да бъде отменено като делото се върне на решаващия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

 

Насрещната страна – сочения в обезсилената заповед длъжник „ДРАГОЕВ 69“ ЕООД, ЕИК *********, седалище с. Добри дол, обл. Варна, не е подала писмен отговор.

 

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

 

Производството по ч.гр.д. №7743/2019г. по описа на Варненски районен съд (ВРС) е образувано по подадено заявление от „ДИМЕКС-2007” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Ямбол за издаване по реда на чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника „ДРАГОЕВ 69“ ЕООД, ЕИК *********, седалище с. Добри дол, общ. Аврен, обл. Варна. Заявлението е било уважено като е издадена заповед за изпълнение №4597/13.06.2019г. Препис от същата е връчен на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение. С оглед на това и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с разпореждане №29821/10.07.2019 г. съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената от длъжника заповед за изпълнение, както и задължението да представи доказателства за това в заповедното производство по ч.гр.д. №7743/2019г., като са указани и последиците по чл.415, ал.5 от ГПК при неизпълнение на това задължение. Съобщението, с препис от това разпореждане е връчено редовно на заявителя на 19.07.2019г. (л.34 от делото).

Първоинстанционният съд е приел за установено, че в месечния срок, който според него е изтекъл на 12.08.2019г. (?!?) заявителят не е представил доказателства по делото относно предявяване на иск срещу длъжника за установяване на вземането си, поради което и на основание чл.415, ал.5 от ГПК с определение №11059/26.08.2019г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

 

Твърденията на частният жалбоподател, че исковата молба, ведно с приложенията към нея (доказателства, документ за довнесена държавна такса; преписи за насрещна страна) е изпратена на 12.08.2019г. по куриер, за което представя товарителница (л.6), като пратката е получена от адресата - Районен съд – Варна, Регистратура граждански дела, на 13.08.2019г., т. е. в рамките на указания едномесечен срок, са обосновани. Същите се установяват и от изисканото за нуждите на настоящото въззивно производство гр.д. №12848/2019г. по описа на Варненски районен съд, 11 състав. 

Съгласно разпоредбата на чл.125 от ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Когато се касае за специалният установителен иск за установяване съществуването на вземания по издадена по реда на чл.410 или чл.417 от ГПК заповед за изпълнение, искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта (чл.422, ал.1 от ГПК).

В конкретният случай предявяването на иска е сторено с подаването на исковата молба по самото дело, по което е издадена заповедта за изпълнение - ч.гр.д. №7743/2019г. От адресната й част недвусмислено явствува, че същата се подава „До Районен съд – Варна, Гражданско отделение, 47 състав“, „по ЧГД 7743/2019 по описа на ВРС”.

Независимо от това, липсват данни исковата молба да била докладвана по ч.гр.д. №7743/2019г. по описа на Варненски районен съд, 47-ми състав. Напротив, веднага след постъпването й на 13.08.2019г. в съда по нея е било образувано първоинстанционно исково производство по гр.д. №12848/2019г., разпределено впоследствие за разглеждане от 11-ти съдебен състав.

 

При тези фактически констатации не би могло да се приеме, че е налице същинско неизпълнение от страна на заявителя на задължението му по чл.415, ал.5 от ГПК, обуславящо приложението на разписаната в закона последица – обезсилване на издадената му заповед за изпълнение. Действително, когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Безспорно е, обаче, че в случая исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Безспорно е също така, че същата е подадена по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение - ч.гр.д. №7743/2019г. по описа на 47 състав на ВРС. С оглед на това и като се имат предвид както основните принципи на гражданския процес – диспозитивно и служебно начало (чл.6, ал.1 и чл.7 от ГПК), така и разпоредбите на чл.62, ал.2, изр.2-ро и чл.101 от ГПК, обосновано може да се приеме, че предявяването на иска в определения срок в случая е било или е следвало да се зачете като служебно известно на съда. Това разрешение изрично е залегнало в т.2 на ТР 6/2013 на ВКС, ОСГТК, което тълкува аналогичната хипотеза на чл. 390, ал. 3 ГПК (с изрично отбелязване на това в мотивите).

Макар постъпилата на 13.08.2019г. искова молба, адресирана изрично до ВРС, 47 състав по ч.гр.д. №7743/2019г., да не е била докладвана своевременно по това дело, допуснатата деловодна грешка при нейното процедиране не може и не следва да се отразява върху правата и законните интереси на страната – заявител в заповедното производство.

 

Въз основа на изложените фактически и правни съображения съставът на въззивния съд заключава, че обжалваното определение на заповедния Варненски районен съд е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено.

 

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение №11059/26.08.2019г. на Варненски районен съд, 47 състав, постановено по ч.гр.д. №7743/2019г. по описа на ВРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          

 

 

                                                                               2.