Решение по дело №103/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Снежана Димитрова Бакалова
Дело: 20182200100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 65

 

Сливен, 05.11.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на първи ноември  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………Радост Гърдева…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова…..…гр.дело № 103  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът К.И.Б. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано изпълнително дело № 30179240401194 по описа на ЧСИ Г. К. по молба на взискателя „Топлофикация – София“. Твърди че по това дело, ЧСИ с цел да не администрира подадена до него жалба, виновно не изпратил до длъжника нито призовка за доброволно изпълнение, нито самия изпълнителен лист, нито запорно съобщение, а директно наложил възбрана върху негова банкова сметка ***ощи за закупуване на лекарства в общ размер 19.50лв.

До ответника изпратил жалба от 18.01.2018г. за действията на ЧСИ К. и поискал проверка и налагане на наказание, но не  получил отговор.

Твърди, че ответника, в качеството си на юридическо лице,  в което членуват всички съдебни изпълнители и което се явява възложител на тяхната работа, тъй като чрез него се подава заявление за участие в конкурс и камарата дава становище за назначаване на кандидатите. 

Твърди, че в резултат на противоправното поведение на ответника – да не вземе отношение по подадената жалба за него са произтекли, като пряка и непосредствена последица имуществени вреди в размер на 36лв. – намаляване на имотното му състояние – плащане на 16.01.2018г. по нареждане за преминаване към принудително изпълнение по посоченото дело от цитираната сметка. Твърди, че са произтекли и неимуществени вреди, състоящи се в претърпяно разочарование от   липсата на правов ред, злепоставяне пред съпругата му; накърняване на авторитета и достойнството му; обостряне на хроничните му заболявания – повишаване на артериалното му налягане и нивата на кръвна захар. Физиологичните симптоми на преживения стрес се проявили под форамата на главобол, безпричинна смяна на настроенията, забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние и др. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата 36 лв. имуществени вреди и сумата 1 250 000лв. неимуществени вреди, резултата от описаното противоправно поведение на ЧСИ К. и отказа на КЧСИ да му наложи наказание.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор. В него оспорва иска по основание и размер изцяло. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като не е възложител на работата на ЧСИ К.. Твърди, че в КЧСИ е получена само една жалба от ищеца от 18.01.2018г. и не е разгледана поради отправени в нея обидни квалификации. Твърди, че не е налице противпорвно деяние от негова страна. Твърди, че не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вреда, вина  и причинна връзка между тях. Твърди, че не са ясно отграничени вредите и не е ясно как те произтичат от твърдените нарушения и как засягат правното му сфера. Твърди, че дейността на КЧСИ по налагане на дисциплинарни наказания на нейни членове не рефлектира върху правата на трети лица. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възтаграждание.

В с.з., чрез назначения от съда адвокат  за осъществяване на права помощ поддържа предявения иск.

Ответникът не изпраща представител в с.з., чрез писмено становище моли иска да бъде отхвърлен.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Изпълнително дело №  20179240401194 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Министерство на вътрешните работи по издаден изпълнителен лист от 02.05.2017г. по адм. дело № 1917/14 на АССГ за събиране на сумата 400лв. разноски.

          Изпратени са запорни съобщения до „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД, с които се налага запор на вземанията на ищеца до размера от 674лв., с изключение на сумите от трудово възнаграждение и пенсия до размера на минималната за страната работна заплата, вземания за издръжка, временна неработоспособност, обезщетения за безработица и социална  помощ.  

          С писмо от 19.01.2018г., „Централна кооперативна банка“ АД е уведомила ЧСИ, че ищецът има открита сметка в банката, по която има наличност, която не е достатъчна за покриване на вземането и е наложен запор по нея. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като в нея е уведомен за наложения запор на сметката му в „Централна кооперативна банка“ АД. Тъй като не е намерен на посочения адрес е залепено уведомление. Липсват доказателства и твърдения, че действията на ЧСИ са обжалвани по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК.

          На 16.12.2017г. ищецът е изпратил до КЧСИ молба, с която е поискала да му бъде указано спешно името на некорумпиран ЧСИ, с район на действие СРС, който да му събере вземането. Липсват данни да има произнасяне по молбата.

          Представена е по делото жалба с дата от 18.01.2018г. от ищеца срещу действията на ЧСИ Г. К., като в нея се твърди, че не му е изпратена призовка за доброволно изпълнение, нито изпълнителен лист, а директно е преминал към принудително изпълнение, като е наложил запор върху банкова сметка ***и в размер на 15лв. месечно и 4,50лв. месечно  - доба каза лекарства. Иска се налагането на наказание на ЧСИ Г. К..

Ответникът оспорва, че такава е получена от него. Ищецът не  представил доказателства, че жалбата е получена от ответника и кога.

Горното съдът прие за доказано въз основа на събраните писмени доказателства. Ищецът не е доказал част от твърденията си в исковата молба – за вида и размера на претърпените неимуществени вреди и причината връзка между тях и поведението на ответника, съобразно разпределената му доказателствена тежест и след като изрично е посочено, че за тях не се сочат доказателства. В същото време с исковата молба са представени писмени доказателства, които са изцяло неотносими към предмета на доказване по настоящото дело, определен от доклада, които не са приети като такива по делото.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В исковата си молба, ищецът твърди, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, тъй като той е възложител на работата на ЧСИ К., тъй като същия е назначен след проведен конкурс от ответника.

Не са налице условията на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, като възложител на работата на ЧСИ. Според чл. чл. 2 ал.1 от ЗЧСИ - частен съдебен изпълнител е лице, на което Държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Камарата на КЧСИ по определението на чл.3 на същия закон е юридическо лице, в което право членуват всички ЧСИ, т.е. колективен кадрови орган на ЧСИ с конкретно изброени правомощия. Не са доказани и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за наличие на виновно противоправно поведение от страна на ЧСИ Г. К., вреда (имуществена и неимуществена) в патримониума на ищеца и причинна връзка между тях.

В исковата молба се твърди също така, че отговорността на КЧСИ следва да бъде ангажирана, тъй като ищецът поискал налагане на наказание на ЧСИ Г. К. от КЧСИ, но такова не му било наложено.

Тези твърдения не се доказват от представените доказателства. В „молбата“ на ищеца до КЧСИ от 16.12.2017г., за която не се спори че е получена от ответника не се иска налагане на наказания на ЧСИ К. за негови действия.

За втората молба   от 18.01.2018г. липсват доказателства, че същата е получена от ответника и той оспорва това обстоятелство. Следва де се отбележи, че дори и да беше получена от КЧСИ тази жалба, тя може само на ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ, което не засяга правна сфера на ищеца.  В настоящото производство, в което претендира обезщетение за вреди той следва да докаже наличието на всички елементи на непозволен увреждане  от страна на ответника, което не е сторено.

Ищецът не е използвал реда на инстанционния контрол на процесуалните действия на ЧСИ по чл. 435 от ГПК т.е. не е установено по надлежния ред дали същите са законосъобразни или не.

Ответникът е претендирал присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на производството такива следва да му се присъдят в размер на 200лв.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б. ЕГН ********** *** срещу КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, с адрес за призоваване *********** иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата 36лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 1 250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като възложител на работата на ЧСИ Г. К., рег. № 924, с район на действие СРС, за извършени незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 201792404001194, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА К.И.Б. ЕГН ********** *** да заплати на КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, с адрес за призоваване ************** направените разноски в размер на 200лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :