Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен състав,
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 52 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-0281-001068 от 19.11.2018 г. на Началник РУП- К.
към ОД на МВР- П., на Х.П.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на
250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателя Б., който го обжалва, като
с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила без същите
да са изложени конкретно. Оспорва извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
взема становище по жалбата.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище се излагат мотиви за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Н. като
актосъставител и К. като свидетел по акта, както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление № 18-0281-001068 от 19.11.2018 г.,
разписка за връчването му, АУАН серия Д, № 977579 от 03.10.2018 г., служебна
справка от Гаранционен фонд, справка за нарушител, справка от ЦБ КАТ, съдът
намира за установено следното:
С АУАН
от 03.10.2018 г. младши автоконтрольор при ОДМВР- П., РУ- К. приел, че
жалбоподателят Б. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на посочената дата, около 04,00 часа, в гр. К., на ул. „Т.Р.“ до №
** с посока на движение от юг към север управлявал собствения си лек автомобил
„Мерцедес Спринтер 212“ с рег. № ******, който бил регистриран на територията
на България и не бил спрян от движение. При проверка в РСОД се установило, че
автомобилът нямал валиден договор за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на проверката.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който вписал, че има възражения,
но по същество не направил такива, нито при подписване на акта, нито в
тридневния срок след това.
На
13.07.2018 г., оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата
и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя
било наложено административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461
т.1 от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Наказателното
постановление било връчено на 25.01.2020 г., а жалбата срещу него- депозирана
на 29.01.2019 г.
От
приложената по делото служебно извършена справка в информационната система на
Гаранционен фонд се установява, че за лек автомобил с рег. № ****** е имало
сключен договор с ЗАД „Алианц България“ АД за застраховка „Гражданска
отговорност“, чиято крайна дата на покритие била 02.10.2018 г. в 23,59 часа. На
03.10.2019 г. бил сключен нов договор с начална дата на покритие 03.10.2018 г.
в 11,34 ч.
От
приложената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е
бил наказван многократно, но по- голяма част от наказателни постановления и
фишове, издадени срещу него са били заплатени и е изтекъл едногодишния срок от
влизането им в сила.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. и К.,
които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма
и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е
ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата
около неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване
на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че
същият е собственик на управляваното от него МПС.
Правилно е определена нарушената правна норма, тъй като се установява от
доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС, за което не е имало
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Сключеният такъв е изтекъл на 02.10.2018 г. в 23,59 часа, видно
от извлечението от Информационния център на Гаранционен фонд. Изписано е
словесно точно в какво се е състояло нарушението, което покрива изцяло състава
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съобразно която разпоредба „Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор“.
Въпреки че жалбоподателят е
управлявал автомобил във връзка с чието използване и притежаване не е имало
сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, то деянието
му е малозначително по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от извлечението от
Гаранционния фонд, още същия ден десет часа след изтичане на предходния договор
и седем часа след съставяне на акта, за автомобила е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. преди издаване на наказателното
постановление. Изключително кратко е времето, през което не е имало действащ
договор, по- малко от 24 часа, както няма данни за този период, а и за
последващия до момента на сключване на новата полица, автомобилът да е участвал
в пътнотранспортни произшествия. В този смисъл, съдът намира, че периода, за който
не е имало валидна застраховка е изключително минимален и това не е накърнило в
обичайната степен обществените отношения, обект на защита, а последващото
поведение по сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
непосредствено след установяване на нарушението сочи, че в случая се касае за
инцидентна проявява. Изложените обстоятелства обуславят ниската обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите от същия вид. (В този
смисъл решение № 2780/16.12. 2014 г.,
постановено по КАНД № 2686/ 2014г. по описа на Административен съд П.).
С оглед изложеното, съдът
намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което
същото следва да бъде отменено.
Ето защо и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0281-001068 от 19.11.2018 г. на Началник РУП- К. към ОД на
МВР- П., с което на Х.П.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на
250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ